Ad Config - Website header

 

Article_top

Берта де лос Анхелес Солер Фернандес (53 г.) е председател на "Дамите в бяло". В тази организация членуват съпруги, майки и други жени, роднини на кубински политзатворници. Нейният мъж Анхел Моя бе осъден през 2003 г. на 20 години затвор, но бе освободен заради влошено здраве. Самата тя е многократно арестувана заради дейността си.

Берта Солер и още 4 "Дами в бяло" бяха удостоени през 2005 г. с наградата "Сахаров" на Европарламента, но властите не им позволиха да пътуват до Страсбург, за да си я получат.

- Г-жо Солер, как се отнасят "Дамите в бяло" към смъртта на Фидел Кастро?

- Ние не желаем смъртта на нито едно човешко същество, на нито един човек. Но се радваме на смъртта на един диктатор. Такава смърт се празнува, тъй като Фидел Кастро остави едно лошо наследство в Куба. Разделението на семействата - заслугата за това е на Фидел Кастро. Също и потъването на влекача "13 март"1, довело до гибелта на деца. Разстрелите, смъртта в затвора, самото хвърляне в затворите на хиляди несъгласни с режима, Черната пролет на 2003 г. с масовите арести и присъди срещу дисиденти - за всичко това е отговорен диктаторът, мафиотът Фидел Кастро.

Така че в Куба вече имаме един диктатор по-малко. Но диктатурата на Кастровци продължава с Раул Кастро.

- Смятате ли, че нещо ще се промени със смъртта на Фидел Кастро?

- По никакъв начин. Защото и Фидел, и Раул смятат, че са си купили този остров, че той е тяхна собственост, а ние сме техните говеда. Тук свободата ще дойде, когато бъде свален Раул Кастро. Той обаче не желае свобода. Тя е само за него и неговото семейство. Правото - също.

- Какво става в този момент в Куба. (Разговорът се води малко преди започването на поклонението пред урната с праха на Фидел Кастро в Хавана - б.а.)

- Всички кубинци продължават да живеят нормалния си живот. Не се чуват никакви коментари и мнения за смъртта на диктатора, тъй като той още преди 10 години предаде властта на брат си и вече никой не го брои за нищо. Обаче на всички работни места, във всички училища има книги за съболезнования, където хората биват задължавани да се подписват.

- Предвидени ли са някакви действия на "Дамите в бяло"?

- Не, ние продължаваме с нашата линия на поведение. Но от нашия правозащитен център няма да излезем на улиците в знак на скръб и призоваваме нашите активисти и привърженици също да не го правят. Властите обявиха траур. Ние уважаваме траура по починал човек, но самите ние не сме в траур заради смъртта на един тиранин, на един диктатор.

- Планирате ли шествие както винаги в неделя? Точно в неделя ще погребват урната с праха на Кастро.

- Не. Ние не сме хора, които се възползват от такива случаи. Няма да правим нищо, тъй като уважаваме траура на хората. Освен това искаме да покажем на режима, че ние не сме като него. През август, когато почина нашата активистка Хисела Санчес Баньос, нахлуха в дома й и арестуваха нейния син. След това пристигнаха на погребението и изтръгнаха кубинското национално знаме от ръцете ми, хвърлиха го на земята. Ние, "Дамите в бяло", не сме нито диктаторки, нито мафиотки, за разлика от Фидел Кастро.

- Знаете ли, че в България има почитатели на Фидел Кастро?

- Демокрация е и всеки може да бъде за или против някого. Тези хора са заблудени, но това е друг въпрос.

 

Илеана Рос-Лехтинен, член на Конгреса на САЩ:

Денят настъпи! Един тиранин е мъртъв

Илеана Рос-Лехтинен. Снимка ЕПА/БГНЕС

"Денят, който хората както на острова, така и извън него, чакаха, настъпи! Един тиранин е мъртъв и може да изгрее зората на ново начало над последния останал комунистически бастион в западното полукълбо. Посланието до тези, които смятат, че могат да продължават да управляват Куба чрез подтисничество и страх е много ясно: стига толкова!"

Това се казва в изявление на Илеана Рос-Лехтинен - член на Камарата на представителите в американския Конгрес от Републиканската партия. То бе предоставено специално на Клуб Z от канцеларията й.

Рос-Лехтинен е родена в Куба, но още като дете родителите й емигрират заедно с нея в САЩ. Дядо й по майчива линия е евреин, родом от Лозенград (днес в Турция), откъдето се преселва в Куба през 1913 г.

"Тези хора могат да се опитат да забавят освобождаването на острова, но не могат да го спрат. Наследниците на Кастро не могат и не трябва да им бъде позволено да се скрият зад козметични промени. Нито един режим, независимо кой го ръководи, би имал легитимност, ако не е избран от кубинския народ в честни и свободни избори.

Апологетите на Фидел по света могат да помогнат за възстановяването на свободата и човешките права в Куба, като се присъединят към призивите новият режим да освободи стотиците борци за свобода, намиращи се все още в кубинските затвори.

Докато не бъде затворен ГУЛАГ, не бъдат проведени избори, не бъдат освободени политзатворниците и не бъде възстановена свободата, САЩ не могат да прекратят на законно основание ембаргото си срещу комунистическия режим в Хавана. Сега е време да се действа."

--------

1Влекачът "13 март" потъва на 13 юли 1994 г. при опит на няколко десетки кубинци да избягат с него в САЩ. На борда му са 72-ма души. Обкръжен е от 4 кораба, които го заливат с водни струи. Удавят се 41 души, сред които 10 деца. Властите в Куба и до днес твърдят, че това е нещастен случай.

 

Берта де лос Анхелес Солер Фернандес (53 г.) е председател на "Дамите в бяло". В тази организация членуват съпруги, майки и други жени, роднини на кубински политзатворници. Нейният мъж Анхел Моя бе осъден през 2003 г. на 20 години затвор, но бе освободен заради влошено здраве. Самата тя е многократно арестувана заради дейността си.

Берта Солер и още 4 "Дами в бяло" бяха удостоени през 2005 г. с наградата "Сахаров" на Европарламента, но властите не им позволиха да пътуват до Страсбург, за да си я получат.

- Г-жо Солер, как се отнасят "Дамите в бяло" към смъртта на Фидел Кастро?

- Ние не желаем смъртта на нито едно човешко същество, на нито един човек. Но се радваме на смъртта на един диктатор. Такава смърт се празнува, тъй като Фидел Кастро остави едно лошо наследство в Куба. Разделението на семействата - заслугата за това е на Фидел Кастро. Също и потъването на влекача "13 март"1, довело до гибелта на деца. Разстрелите, смъртта в затвора, самото хвърляне в затворите на хиляди несъгласни с режима, Черната пролет на 2003 г. с масовите арести и присъди срещу дисиденти - за всичко това е отговорен диктаторът, мафиотът Фидел Кастро.

Така че в Куба вече имаме един диктатор по-малко. Но диктатурата на Кастровци продължава с Раул Кастро.

- Смятате ли, че нещо ще се промени със смъртта на Фидел Кастро?

- По никакъв начин. Защото и Фидел, и Раул смятат, че са си купили този остров, че той е тяхна собственост, а ние сме техните говеда. Тук свободата ще дойде, когато бъде свален Раул Кастро. Той обаче не желае свобода. Тя е само за него и неговото семейство. Правото - също.

- Какво става в този момент в Куба. (Разговорът се води малко преди започването на поклонението пред урната с праха на Фидел Кастро в Хавана - б.а.)

- Всички кубинци продължават да живеят нормалния си живот. Не се чуват никакви коментари и мнения за смъртта на диктатора, тъй като той още преди 10 години предаде властта на брат си и вече никой не го брои за нищо. Обаче на всички работни места, във всички училища има книги за съболезнования, където хората биват задължавани да се подписват.

- Предвидени ли са някакви действия на "Дамите в бяло"?

- Не, ние продължаваме с нашата линия на поведение. Но от нашия правозащитен център няма да излезем на улиците в знак на скръб и призоваваме нашите активисти и привърженици също да не го правят. Властите обявиха траур. Ние уважаваме траура по починал човек, но самите ние не сме в траур заради смъртта на един тиранин, на един диктатор.

- Планирате ли шествие както винаги в неделя? Точно в неделя ще погребват урната с праха на Кастро.

- Не. Ние не сме хора, които се възползват от такива случаи. Няма да правим нищо, тъй като уважаваме траура на хората. Освен това искаме да покажем на режима, че ние не сме като него. През август, когато почина нашата активистка Хисела Санчес Баньос, нахлуха в дома й и арестуваха нейния син. След това пристигнаха на погребението и изтръгнаха кубинското национално знаме от ръцете ми, хвърлиха го на земята. Ние, "Дамите в бяло", не сме нито диктаторки, нито мафиотки, за разлика от Фидел Кастро.

- Знаете ли, че в България има почитатели на Фидел Кастро?

- Демокрация е и всеки може да бъде за или против някого. Тези хора са заблудени, но това е друг въпрос.

 

Илеана Рос-Лехтинен, член на Конгреса на САЩ:

Денят настъпи! Един тиранин е мъртъв

Илеана Рос-Лехтинен. Снимка ЕПА/БГНЕС

"Денят, който хората както на острова, така и извън него, чакаха, настъпи! Един тиранин е мъртъв и може да изгрее зората на ново начало над последния останал комунистически бастион в западното полукълбо. Посланието до тези, които смятат, че могат да продължават да управляват Куба чрез подтисничество и страх е много ясно: стига толкова!"

Това се казва в изявление на Илеана Рос-Лехтинен - член на Камарата на представителите в американския Конгрес от Републиканската партия. То бе предоставено специално на Клуб Z от канцеларията й.

Рос-Лехтинен е родена в Куба, но още като дете родителите й емигрират заедно с нея в САЩ. Дядо й по майчива линия е евреин, родом от Лозенград (днес в Турция), откъдето се преселва в Куба през 1913 г.

"Тези хора могат да се опитат да забавят освобождаването на острова, но не могат да го спрат. Наследниците на Кастро не могат и не трябва да им бъде позволено да се скрият зад козметични промени. Нито един режим, независимо кой го ръководи, би имал легитимност, ако не е избран от кубинския народ в честни и свободни избори.

Апологетите на Фидел по света могат да помогнат за възстановяването на свободата и човешките права в Куба, като се присъединят към призивите новият режим да освободи стотиците борци за свобода, намиращи се все още в кубинските затвори.

Докато не бъде затворен ГУЛАГ, не бъдат проведени избори, не бъдат освободени политзатворниците и не бъде възстановена свободата, САЩ не могат да прекратят на законно основание ембаргото си срещу комунистическия режим в Хавана. Сега е време да се действа."

--------

1Влекачът "13 март" потъва на 13 юли 1994 г. при опит на няколко десетки кубинци да избягат с него в САЩ. На борда му са 72-ма души. Обкръжен е от 4 кораба, които го заливат с водни струи. Удавят се 41 души, сред които 10 деца. Властите в Куба и до днес твърдят, че това е нещастен случай.

Коментари

Vesselin Levin's picture
Vesselin Levin
Новият

Новият

Животът ме срещна с един кубинец, Луис се казва! Интелигентен и образован човек! От много години живее у нас, женен за българка, деца...Говорили сме си за живота в Куба, за Кастро... Накратко, каза преди години, че всички чакат да умре вождът за да започнат промени, иначе няма шанс! Чакат и това е! Така че не е измислица, че и в самата Куба и извън нея кубинците, които се радват, че диктаторът вече го няма са повече от скърбящите!!! Но пропагандата и там все още е във власта на тяхната номенклатура! Но колелото се завъртя и няма спиране! Защо обаче трябваше долкова дълго да се чака?
Гоце Доганов's picture
Гоце Доганов
Гоце Доганов Будов

В Куба можеше да бъде както

В Куба можеше да бъде както във Флорида , но Фидел Кастро предпази своят народ от това ...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого гласувахте?