Неяснотите около т.нар. преговори за съставяне на правителство с мандата на Реформаторския блок между тях и ГЕРБ, с появата на Патриотичния фронт и с медийните пригласи от БДЦ и "Народен съюз", сякаш не намаляват значително след поредната среща. Напротив - увеличават се. Затова решихме да обобщим въпросите и възможните отговори до момента. Разбира се с уговорката, че с оглед на "замесените" лица всеки отговор е предпоследен и нищо не е ясно, докато всичко не стане ясно. 

Това, което имаме като развитие към момента:

- Има достатъчно парламентарно мнозинство, което евентуално би могло да излъчи ново правителство.

- Кандидатът за премиер щял да е от Реформаторския блок.

- ГЕРБ може и да участва с министри, според Цветан Цветанов. Двама от тях със сигурност няма да са Владислав Горанов и Томислав Дончев - според техни изказвания в телевизиите.

- Преговорите продължиха и след официалната среща в Народното събрание в понеделник. 

Кой ще е кандидат за премиер?

И ГЕРБ, и Реформаторският блок отричат да говорят за имена - твърдят, че до момента се говори за програма, приоритети и осигуряване на мнозинство, обединено около тях. От Реформаторския блок се надяват на разписано препотвърдено управленско споразумение за срок до края на парламентарния мандат. От ГЕРБ и Патриотичния фронт имат "допълнения" към действащата управленска програма - въвеждане на мажоритарни избори искат първите. По-високи пенсии и опазване на границата искат вторите. Официално.

[[nid:48264]]

Според източници на Клуб Z има някаква яснота какъв се очаква да е профилът на кандидат-премиера. Освен "консенсусен за всички". Той няма да е Бойко Борисов. Няма да е от ГЕРБ - това е категоричната позиция на партията. По време на разговорите обаче от ГЕРБ са поискали да е ясна политическа фигура - тоест да е ясно коя от партиите стои с отговорността си зад номинацията.

Най-упорито в политическите кулоари обикаля името на Румен Христов, който получи и мандата за излъчване на премиер от президента Росен Плевнелиев. Завътря се и името на Петър Москов. Той обаче бе един от преговарящите, който на по-ранен етап - преди официалното връчване на мандата, че РБ не трябва да излъчва политически лица в евентуално правителство. СДС бяха на обратната позиция. Споменава се и Найден Зеленогорски от ДБГ, но позицията на партията е също, че няма да излъчват представители в нов кабинет и до момента няма публични данни тази позиция да е ревизирана. А и според запознати самият Зеленогорски не е съгласен.

Въртят се и други имена, но в момента всичко е в сферата на спекулациите.

Какъв е срокът за номинация? 

Според партийци от Реформаторския блок "вътрешният" срок, който са си поставили, е сряда. Вероятно това е и очакването на президентската администрация за развръзка, смятат запознати. Според точния текст на чл. 99, ал. 3 от конституцията за връщане на третия мандат, който трябва да съдържа име на кандидат за премиер, няма изрично посочен срок. При първите две завъртания на конституционната рулетка той е 7-дневен. В третия случай този срок важи за действието на президента - да връчи мандат на трета парламентарна сила.

Колко дълго може да се протака решението?

Според неофициални твърдения на представители на Реформаторския блок - много дълго. Това би позволило на кабинета в оставка, начело с Борисов, да остане да управлява още известно време. Именно заради липсата на срок в конституцията, както обясняват от десницата. Интерпретацията в случая е, че кандидатът за премиер, когото президентът трябва да предложи за избор на Народното събрание, има време да представи състав и структура на Министерския съвет преди да го представи пред президента. Ако са прави - то кабинетът в оставка може да продължи да си работи, докато текат още преговори. Или поне до 22 януари, когато в длъжност встъпва Румен Радев като президент. Той, при липса на съгласие за ново правителство, може да разпусне парламента и да насрочи предсрочни избори.

Чл. 99 от основия закон е тълкуван от Конституционния съд през 1992 г., след като правителството на Филип Димитров не получава вот на доверие от парламента. Тогава с третия мандат - връчен на ДПС на 15 декември 1992 г. от президента Желю Желев, се излъчна кабинета на Любен Беров. Той е избран на 30 декември 1992 г. Самото решение можете да видите тук.  В него пише:

... Освен това ал. 3 на чл. 99 от Конституцията дава отговор на още един въпрос: дали кандидатът за министър-председател е длъжен да предложи състав на правителството. Съгласно изричното разпореждане на Конституцията в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател е длъжен да предложи на президента състав на Министерския съвет. Това следва и от ал. 2 и 3 на чл. 99, следва и от смисъла на проучвателния мандат: да се установи възможността за формиране на правителство. Предвиденото в посочените конституционни разпоредби задължение на този, комуто е възложен проучвателният мандат, да предложи състав на Министерския съвет освен буквално трябва да се разбира и в смисъл, че към този момент се разчита на парламентарна подкрепа за определено правителство, включително и по състав. Така трябва да се разбира съгласието за образуване на правителство, за което става дума в ал. 5 на чл. 99.

Това поставя под съмнение тезата, че ако има посочен кандидат за премиер, той може да не представи на президента състав и структура на Министерски съвет. Ето още от мотивите на КС:

Когато процедурата по образуването на правителство е във фазата на реализиране на възложен проучвателен мандат, успешно приключване на проучвателния мандат по смисъла на чл. 99, ал. 4 означава, че кандидатът за министър-председател е предложил пред президента структура и състав на Министерския съвет. Ако това условие е изпълнено и кандидатът отговаря на останалите конституционни изисквания за избираемост, президентът издава указ, с който предлага на Народното събрание избирането му за министър-председател. На този етап фактът на предлагане на структура и състав на правителството означава наличието на "съгласие" за неговото образуване. В този смисъл представените пред президента структура и състав на Министерския съвет не подлежат на контрол от него. 

Допуска се обаче вариант от момента на представянето на проект за кабинет до гласуването в Народното събрание на този състав да настъпят промени, става ясно още от решението.

Поставят ли ГЕРБ и Реформаторите срок за работа на ново правителство? 

Според неофициални данни Реформаторският блок предпочита срокът да е 18 месеца или до края на мандата на 43-ото Народно събрание. Според заявките на премиера в оставка Бойко Борисов - има смисъл да се удължава работата на действащия парламент само заради промени в Изборния кодекс, с които да се въведе мажоритарна избирателна система в два тура с абсолютно мнозинство, както поискаха гласувалите на референдума, иницииран от "Шоуто на Слави". В Реформаторския блок ДБГ са категорично против 100% мажоритарен вот. Цветан Цветанов днес обячи, че по конкретиката в ремонта на изборните правила може да има дискусия. Но от ГЕРБ не коментират "срок на годност" на кабинет с мандат на Реформаторите.

Какво е мнозинството?

Според Петър Москов, който говори след преговорите днес, мнозинство се търси между ГЕРБ и Рефопрматорския блок плюс Патриотичния фронт - тоест същото мнозинство, което стоеше зад кабинета "Борисов" преди премиерът да подаде оставка. Това прави общо 114 гласа в Народното събрание - 84 от ГЕРБ, 13 от РБ, 17 от ПФ по списък. Ако към Патриотичния фронт се присъденят и "Атака", това прибавя още 11 гласа. Хората на Волен Сидеров и ПФ са заедно в "Обединени патриоти" от президентския вот насам. От двете части на парламентарната група БДЦ-Народен съюз, които разполагат с 11 депутати, също заявяват потенциална подкрепа за бъдещ кабинет.

Някой друг глас "плюс" може и вероятно ще дойде от независими избраници. 

Ако Патриотите решат да влязат с кадри във властта обаче, това може да намали подкрепата от РБ с 1 глас - този на Корман Исмаилов от НПСД.