Предвид всички спекулации около руското влияние над европейската политика, търсенето на яснота и намирането на равновесие е проблем. Да се каже, че режимът на Путин е организирал надигането на популистките сили на континента би било преувеличение, ако не и грешка. Френският крайно десен Национален фронт е създаден през 1972 г. Австрийската националистическа Партия на свободата постигна първия си успех на изборите през 2000 г. Не всички европейски популисти заемат пропутински позиции. Управляващата в Полша националистическа партия "Право и справедливост" яростно го критикува. Но това не значи, че путинският режим не е култивирал радикални маргинални организации в Европа, нито че някои от тях го аплодират в замяна.

[[nid:48439]]

Днес Кремъл не ръководи мрежа от "другарски" партии в Европа, както бе през Студената война. През последните години завоят на Путин към твърдия национализъм и ултраконсервативни лозунги го сроди с крайно десните европейски организации, които споделят подобни възгледи. Но също така е ясно, че той има привърженици сред някои крайно леви в Европа по причини, които имат малко общо с културната близост, но сочат към надигане на антизападните настроения.

Москва безспорно обърна в своя полза надигането на европейските движения, възхищаващи се от авторитарните лидери, смятащи исляма и имиграцията за заплаха, съпротивляващи се срещу културната лиерализация и приравняващи икономическата интеграция към разрушаването на националния суверенитет. От Марин льо Пен до лидера на унгарската партия "Йобик" не липсва подкрепа за Путин сред европейските крайно десни популисти. Голяма част от нея бе демонстрирана след руското военно нахлуване в Украйна през 2014 г. Но по редица причини симпатизанти на Путин има и сред твърдолинейните леви групи, както се видя с коалицията на Алексис Ципрас в Гърция, която миналата година нахока санкциите срещу Русия. В този смисъл критиците на глобалния капитализъм намират обща основа с руската олигархична властова структура.

Да се документира точна ос между Москва и европейските популисти не е лесна задача. Финансови връзки се подозират, но рядко се доказват или потвърждават. Подкрепата на Русия се забелязва най-вече чрез нейната пропагандна машина. Момент на разкриване обаче имаше през 2014 г., когато няколко радикални европейски партии - и леви, и десни, изпратиха "наблюдатели" на организирания "референдум" в Крим. Наскоро австрийската Партия на свободата подписа "споразумение за сътрудничество" с "Единна Русия". Има индикации, че италианското движение "Пет Звезди" може да се присъедини към стадото. Кремъл постига сериозни успехи. Европейските популисти - леви и десни, са склонни да омаловажават дестабилизиращите ходове на Путин в Украйна и Сирия, защото светогледът им като цяло е съсредоточен върху критика на САЩ. В съзвучие с враждебността на Москва към ЕС и нейните стремежи да бъдат вдигнати санкциите, те приписват украинската криза на западните домогвания. Но популистките де факто съюзници на Путин формират нехомогенна група. Крайно леви критици на НАТО и глобализацията (като "Левите" в Германия) се оказват седнали заедно с ксенофоби и почитатели на авторитаризма. Това рисува картината, в която крайностите се събират в полза на Москва.

Путин вероятно изпитва удоволствие, че го смятат за разрушител на либералната демокрация, и би искал да стане свидетел на разпадането на ЕС, но това не помага да бъдат скрити противоречията между подкрепящите го организации в Европа, които го наричат или поборник на национализма, герой на борбата срещу елита или дълго очакван противник на оглавявания от САЩ глобален ред. С идването на власт на Доналд Тръмп изобличаването на европейската пропутинска популистка мрежа, многобройните й противоречия и на моменти нейната глупост, никога не е било по-наложително.

-------

* Коментарът е редакционен.