7 февруари 1992 г. решително остава в историята – с подписите под Договора за Европейския съюз на 12-имата премиери, успели след продължителни прения да постигнат компромис по бъдещото устройство на организацията и да се споразумеят за въвеждането на единна валута. И мястото на подписването се прославя – Маастрихт се превръща в синоним на задълбочаването на европейското сътрудничество, на единната външна политика и политика на сигурност, на единния подход в сферата на финансите, на изискванията за повече дисциплина в бюджетите на държавите членки, на възможността за свободно движение на хора от една в друга страна от Европейския съюз.

Всички тези договорености са предхождани от продължителни дискусии, увенчани не толкова с бляскав успех, колкото с единствено достъпния компромис, единственото възможно решение – по думите на тогавашния председател на Европейската комисия Жак Делор. Белгийският министър-председател Вилфрид Мартенс пък въздъхва на финала не без облекчение: „Радвам се, че всичко мина.“ Под девиза „Само и само да не се забави темпото на напредъка“ от (почти) всички посоки са направени различни отстъпки – за да премине Европейският съюз в ново измерение. Дотогава обединението се нарича Европейска икономическа общност и акцентът респективно е върху стопанското сътрудничество. От 1992 (или по-точно от началото на ноември 1993-та, когато Маастрихтският договор влиза в сила след съответните ратификации) г. вече става съюз с много по-тесни обвързаности между членките, във връзка с което към тях логично се отправят и нови изисквания.

За мнозина Маастрихт е синоним и на прочутите критерии, които би трябвало да се изпълняват, за да се съхрани стабилността за набелязаната също там единна европейска валута. Инициаторите на този уникален от всякакъв мащаб ход записват надлежно какво трябва да правят европейските държави, за да влязат и да останат в еврозоната – бюджетният дефицит да не надхвърля три процента, а задължнялостта – 60 процента от брутния вътрешен продукт. Идеята е следната: ако икономиката не върви, държавата да не налива допълнително пари, а да се заеме с реформи, насърчаващи бизнеса.

Тези стройни рамки обаче още от самото начало не се спазват: Белгия и Италия са сред основополжничките на валутния съюз, а задълженията им възлизат на 120 процента от брутния вътрешен продукт. И тъй като и днес нарушения не липсват, някои дори стигат дотам да наричат маастрихтските критерии макулатура. Европейският съюз пък по политически съображения се въздържа да санкционира нарушителите. Последният пример е от миналия юли с Испания и Португалия, когато Европейската комисия аргументира непредприемането на мерки срещу тях с това, че глобите няма да решат нито един проблем на двете страни, които продължават да пребивават в тежка криза.

Ежегодно 41 процента от държавите в еврозоната погазват изискването за трипроцентната граница на дефицита, а общо от 1999 до 2016 г. то е било нарушавано 108 пъти. „Шампион“ е Гърция с 18 прегрешения, следвана от Португалия с 16 и Франция с 13. На другия полюс са отличниците Естония, Люксембург и Швеция – спазващи точно предписанията от Маастрихт.

От 11 в началото днес държавите в еврозоната са вече 19, а колкото и негладък да е през това време пътят, изминат от единната европейска валута, нейните потребители са повече доволни, отколкото не. Последните данни сочат, че еврото се поддържа от 56 на сто от гражданите на държавите, в които е въведено - от 40 процента в Кипър през 60 в Германия до 80 в Ирландия.

За празнично настроение въпреки това не е лесно да се говори, докато Европейският съюз преживява една от най-големите кризи в историята си - с "Брекзит", бежанците, дълговете и възхода на десните популисти. В самия Маастрихт обаче са планирали грандиозна дискусия с участието на към 5000 души под мотото „Тук е Европа“.

„Ще говорим за предимствата, но и за заплахите и съмненията, свързани с европейския проект“, казва кметицата на Маастрихт Анемари Пен-те Штраке. „Не става дума за идеалистичен подход към темата, но не бива да говорим само за това, което сме изгубили, а и за това, което сме спечелили, откакто сме част от Европейския съюз.“