Доколко Владимир Путин е подходящ за държавник и дали наистина той е най-добрият избор за страната си? За руснаците може и да е така, но този въпрос е без отговор. Де факто 16 години той не се изправи на честно състезание по време на избори. И още – нито един път не прие тв конфронтация с кандидат-опонент. Възможно би било той да спечели подобен дебат, тъй като говори перфектно езика на народа, печен професионалист е, който винаги е бил на държавна служба и знае наизуст много важни цифри и данни.

Възможно би било обаче и да загуби в пряка конфронтация, което никой не се осмелява да го изрече

Но да се твърди априори, че нямало никой друг, който би бил достоен и подходящ да поеме ръководството на страната, е постановка на обучени тайни агенти, а така също и мит по съветски образец.

Липсата на конкуренция вади наяве две следствия, които са взаимообвързани. От една страна, образът на Путин е излъскан и безпогрешен. От друга - неговите потенциални противници в страната са дискредитирани като врагове на държавата, а на Запад се смятат за безспорно по-добрата алтернатива, което пък е с тежки последици. Както и да го погледнеш, това не води до реално възприемане на действителността.

Въпросът за качествата на Путин сега е особено важен. Предишната седмица по време на претоплен съдбен процес Алексей Навални беше осъден на 5 години условно. От години 40-годишният днес юрист е единственият, от който Кремъл се страхува, след като той е единственият политик, който след встъпването на Путин на власт успя да мобилизира недоволните, излезли на масови демонстрации в края на 2011 г. Накрая Кремъл беше принуден през 2013 г. да го допусне до кметските избори в Москва, на които той от раз събра 27 на сто от гласовете.

И до днес не се знаело как да се постъпва с него, казва източник от Кремъл. Още повече че Алексей Навални обяви, че на президентските избори през 2018 г. ще се изправи срещу Путин.

Какво би предложил Навални?

Освен харизмата и напоритостта си нищо, с което да убеди експертите. Програмата му съдържала най-доброто от 25 години президентски избори, но Навални преди всичко дължал отговор как иска да промени страната, която не иска да се променя, смята Андрей Мовчан, бивш банкер и сега главен икономист на московския Институт “Карнеги”.

В едно Мовчан не е прав. Днес не е толкова важна изпипана алтернативна концепция, а далеч повече иде реч да се възвърне едно честно състезание.

Докато това не стане, Путин трябва да се оценява с това, което може да бъде оценявано. И то е, наред с разширяване на територия с Крим и нарастване на влиянието в Близкия изток, икономиката. Тук нещата не са розови. Да, приключи двегодишната рецесия, но според икномическото министерство при стагнацията нивото на икономическия ръст от 2014 г. би могло да бъде достигнато едва през 2019/2020 г.

По данни на Международния валутен фонд през десетилетието от 2007 г. до сега глобалната икономика бележи ръст от 38 на сто, докато руската едва 16 на сто, написа изданието за икономика “Ведомости”. Обратното на нулевите години. Тогава руската икономика е бележила ръст от един път и половина в сравнение с глобалната. Но изминалите няколко години на застой при реформите са заличили успехите.

Не всичко може да се вмени във вина на Путин. Но като заложник на собствената си система той нито иска, нито може да стартира необходимите обхватни реформи, без да застраши властта си.

Не можеш да имаш всичко. Путин принесе в жертва просперитета на Русия в името на запазването на властта и завоюване на геополитическа такава. По подобен начин постъпват и други автократи. Примерно турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Икономиката обаче е техният лакмус. И тяхното слабо място.

Препечатваме публикацията на Едуард Щайнер в австрийския в. “Ди Пресе”. Преводът и заглавието са на Клуб Z.