„Най-напред трябва внимателно да подберете страницата, която посещавате. Ако става дума, например, за някое видео на Youtube, за което се твърди, че е много ценно, но произходът му не е известен, към него трябва да се подхожда максимално предпазливо. Т.е. най-напред трябва да се анализира източникът“.

Звучи логично, но очевидно има нужда да бъде напомняно, отбелязва преподавателят в гимназията „Комбиниан Айгнер“ Себастиян Пфланцелт. Това училище е едно от 149-те в Бавария, където специално обучават децата да търсят истината в медиите, във връзка с което и преподавателите преминават обучение – по медийна педагогика. За да са наясно как да създадат ориентири за младото поколение в медийната джунгла и как да го научат да различава фалшивата информация. За целта им е осигурено и специално оборудване – интерактивен екран, на който достатъчно отчетливо могат да бъдат показани фейк-вести в Twitter, например, и то така, че децата добре да запомнят видяното.

Именно чрез този екран на учениците се обяснява кои медии са по-скоро сериозни и по какво може да бъде разпознато спонсорираното съдържание. Информацията, която залива учениците, никак не е малко – в търсене на нужните им сведения за различни проекти, те често стигат до коренно противоположни мнения. Освен това всекидневно получават всякакви видеа и статии, изпратени от приятели. Дали те отговарят на действителността? Самият преподавател признава, че това невинаги е ясно от пръв поглед и е нужно да натрупаш опит, за да различиш сериозното от несериозното.

Полагайки усилия в същата посока, в една гимназия на другия край на Германия – в Потсдам, учениците целенасочено изработват фалшиви новини, придавайки им още повече правдоподобност чрез картинки. „Бактерии от Балтийско море нападат туристи“ или „Реал Мадрид сменя Роналдо с Меси“.

„Представих информацията така, като че ли е получена в резултат от проучване“, обяснява авторката на измислицата за бактерията.

От вниманието на учениците не убягват и политическите теми, а учителят им Йенс Кнител обяснява, че крайната цел е възпитаниците му да могат да диагностицират и да оценят истинността на новините.

„Очаквам когато прочетат нещо, да се замислят – може ли това да е вярно или не, трябва ли да направя още проучвания, за да съм сигурен, че не е измама.“

Проучване за рекламата в интернет на Института по медийна педагогика в Мюнхен е установило, че младите хора твърде често разбират със закъснение, че някоя статия или видео не са чисто журналистически материали, а поръчкови. Особено сложно е да се разпознае истинското „лице“ на едно съобщение във Фейсбук, посочва директорката на института Катрин Демлер. Поради това медийната педагогика трябва да заеме още по-широко място в училищата, убедена е тя.