Ad Config - Website header

 

Article_top

Броени дни преди изборния ден на 26 март отговорът на въпроса за победителя на предстоящия парламентарен вот остава открит. Силите на двамата претенденти – БСП и ГЕРБ са толкова изравнени - 31,5% на 31,2%, че е вероятно развръзката да дойде в последния момент, а е възможно и да се стигне до ситуация, при която да се изчака окончателното преброяване на гласовете и официалното обявяване на резултата от ЦИК.

Това сочат данните от социологическо проучване на Агенция АФИС, проведено от 12 март до 16 март 2017 г. с обхват 1010 анкетирани лица в столицата, областните центрове, другите градове и селата. Коментарът на данните няма характер на прогноза, която агенцията ще направи въз основа на още едно проучване, проведено в по-голяма близост до очакваното събитие.

Заплетена остава и картината около броя партии и коалиции, които ще прескочат 4-процентовата бариера и ще получат представителство в бъдещия парламент: сигурни са пет формации, но още две не са се разделили със своите шансове за успех. Не следва да се пренебрегва и сравнително високият дял на колебаещи се избиратели, при това в такава непосредствена близост до изборния ден.

Очертава се съществено по-висока избирателна активност в сравнение с предишните парламентарни избори през 2014 г. И малко по-висока дори в сравнение със скорошните президентски избори в края на миналата година. Повече от половината от правоимащите избиратели (51%) са твърдо решени да отидат до урните на 26 март, а още една пета е много вероятно да се включат във вота. Така очаквана активност (70%, а може би и повече) на практика представлява между 54 и 57 процента спрямо избирателния списък, в който, както знаем, фигурират имената на много български граждани, постоянно пребиваващи зад граница, повечето от които не гласуват.

Делът на онези избиратели, които ще упражнят правото си „насила“, сиреч заради въведеното задължително гласуване и ще изберат позицията „Не подкрепям никого“ възлиза на около 6%, но както знаем от опита на президентските избори, този дял в анкетна ситуация е двойно надценен. С други думи сборът на гласовете, които ще бъдат разпределени между участващите в изборите партии и коалиции ще бъде между 95 и 97 процента, при условие, че се намали чувствително за сметка на традиционните за последните изборни кампании недействителни гласове.

Следователно номиналният праг за влизане в парламента на предстоящите избори ще варира между 140 и 160 хил. гласа, което е приблизителният еквивалент на т. нар. 4-процентова бариера.

Най-голям интерес към този момент представлява групата на колебаещите се избиратели, които ще вземат решение за кого да гласуват или дали да гласуват изобщо в последния момент. Данните свидетелстват, че близо половината от представителите на тази група „хитруват“ в анкетна ситуация и по-скоро не биха гласували. Останалите около 15% от всички избиратели обаче са необичайно висок и твърде съществен дял, за да бъдат пренебрегвани в анализа. От данните личи, че десните избиратели са сравнително по-разколебани от левите, но изборът вляво е и по-стеснен и сведен основно до две възможности – БСП или коалицията „АБВ – Движение 21“, докато дясното пространство изобилства от партии и коалиции, включително и такива, които не се самоопределят като десни (Марешки), но на пропагандно ниво се представят като радикални противници на левицата.

В какви посоки се колебаят левите избиратели? Основно между БСП и АБВ и Движение 21, като мнозина се оглеждат и в страни от двете възможности, но те е по-вероятно изобщо да не участват във вота.

За разлика от левите десните избиратели се колебаят предимно в полза на ГЕРБ, макар че видимо симпатиите им не са на страната на Бойко Борисов. Все пак опасността гласът им да отиде на вятъра, подаден за формации, които нямат практически шансове за успех, може да ги мотивира в последния момент да пуснат някой друг глас „с отвращение“ за ГЕРБ в ситуация, при която изборите може да бъдат спечелени от техния изконен враг – БСП. И това обаче е слабо вероятно. По-скоро десният вот ще се разпръсне между множеството субекти, част от които ще останат със сигурност извън следващия парламент.

Ако има изненада, тя е низходящият електорален тренд на новата партия „Воля“ на бизнесмена Веселин Марешки, който стартира кампанията си с 30% по-високо ниво на подкрепа, а на финала бе застигнат и дори изпреварен от ДПС, за което, както ни е известно, в изборния ден излиза на светло и допълнително скрит в предизборните анкети вот. Партия „Воля“, независимо от заявката си за антисистемност, може да се изправи пред неблаговидната перспектива да бъде незабележим фактор в парламентарната практика и в политическия живот на страната изобщо.

Мобилизацията на избирателите на ДПС изглежда висока и истинска и почти сигурно е, че е мотивирана от появата на конкуретния субект „ДОСТ – НПСД“. Между двете формации се води скрита за погледите, но твърде разгорещена война, която активизира допълнително и двете враждуващи групи, но по всичко личи, че не отваря шансове за успех на новата формация.

Две формации са в опасна близост до 4-процентовата бариера – коалицията „Реформаторски блок – Глас народен“ и коалицията „АБВ – Движение 21“. Кампанията им се развива във възходящ тренд. Участието им в следващия състав на Народното събрание е възможно, но не и сигурно. От данните личи, че техните поддръжници все още не са много твърди в намерението си да ги подкрепят в изборния ден и колебанията им могат да ги пратят в последния момент или в обятията на други партии, или за гъби. Така или иначе кампанията им е свидетелство за нарастваща подкрепа в тяхна полза, заради което следва да бъдат сложени в предварителните сметки за разпределението на мандатите в бъдещия парламент.

При всяко едно положение обаче след предстоящите избори ключът към съставянето на бъдещото управляващо мнозинство няма да се държи от леви или десни формации и за първи път от дълго време не и от ДПС, а от националистите. Обединените патриоти, макар да стартираха кампанията от по-високо ниво на подкрепа, ще съумеят да задържат „бронзовия медал“, но по-важното е, че без тях няма да е възможно да се сглоби никаква комбинация нито в ляво около БСП, нито в дясно около ГЕРБ.

Социологическото проучване на Агенция АФИС е проведено от 12 март до 16 март 2017 г. с обхват 1010 анкетирани лица в столицата, областните центрове, другите градове и селата. Данните са представителни за нагласите на пълнолетните български граждани с избирателни права. Изследването е извършено със собствени средства в рамките на изследователската програма на Агенция АФИС.

 

Броени дни преди изборния ден на 26 март отговорът на въпроса за победителя на предстоящия парламентарен вот остава открит. Силите на двамата претенденти – БСП и ГЕРБ са толкова изравнени - 31,5% на 31,2%, че е вероятно развръзката да дойде в последния момент, а е възможно и да се стигне до ситуация, при която да се изчака окончателното преброяване на гласовете и официалното обявяване на резултата от ЦИК.

Това сочат данните от социологическо проучване на Агенция АФИС, проведено от 12 март до 16 март 2017 г. с обхват 1010 анкетирани лица в столицата, областните центрове, другите градове и селата. Коментарът на данните няма характер на прогноза, която агенцията ще направи въз основа на още едно проучване, проведено в по-голяма близост до очакваното събитие.

Заплетена остава и картината около броя партии и коалиции, които ще прескочат 4-процентовата бариера и ще получат представителство в бъдещия парламент: сигурни са пет формации, но още две не са се разделили със своите шансове за успех. Не следва да се пренебрегва и сравнително високият дял на колебаещи се избиратели, при това в такава непосредствена близост до изборния ден.

Очертава се съществено по-висока избирателна активност в сравнение с предишните парламентарни избори през 2014 г. И малко по-висока дори в сравнение със скорошните президентски избори в края на миналата година. Повече от половината от правоимащите избиратели (51%) са твърдо решени да отидат до урните на 26 март, а още една пета е много вероятно да се включат във вота. Така очаквана активност (70%, а може би и повече) на практика представлява между 54 и 57 процента спрямо избирателния списък, в който, както знаем, фигурират имената на много български граждани, постоянно пребиваващи зад граница, повечето от които не гласуват.

Делът на онези избиратели, които ще упражнят правото си „насила“, сиреч заради въведеното задължително гласуване и ще изберат позицията „Не подкрепям никого“ възлиза на около 6%, но както знаем от опита на президентските избори, този дял в анкетна ситуация е двойно надценен. С други думи сборът на гласовете, които ще бъдат разпределени между участващите в изборите партии и коалиции ще бъде между 95 и 97 процента, при условие, че се намали чувствително за сметка на традиционните за последните изборни кампании недействителни гласове.

Следователно номиналният праг за влизане в парламента на предстоящите избори ще варира между 140 и 160 хил. гласа, което е приблизителният еквивалент на т. нар. 4-процентова бариера.

Най-голям интерес към този момент представлява групата на колебаещите се избиратели, които ще вземат решение за кого да гласуват или дали да гласуват изобщо в последния момент. Данните свидетелстват, че близо половината от представителите на тази група „хитруват“ в анкетна ситуация и по-скоро не биха гласували. Останалите около 15% от всички избиратели обаче са необичайно висок и твърде съществен дял, за да бъдат пренебрегвани в анализа. От данните личи, че десните избиратели са сравнително по-разколебани от левите, но изборът вляво е и по-стеснен и сведен основно до две възможности – БСП или коалицията „АБВ – Движение 21“, докато дясното пространство изобилства от партии и коалиции, включително и такива, които не се самоопределят като десни (Марешки), но на пропагандно ниво се представят като радикални противници на левицата.

В какви посоки се колебаят левите избиратели? Основно между БСП и АБВ и Движение 21, като мнозина се оглеждат и в страни от двете възможности, но те е по-вероятно изобщо да не участват във вота.

За разлика от левите десните избиратели се колебаят предимно в полза на ГЕРБ, макар че видимо симпатиите им не са на страната на Бойко Борисов. Все пак опасността гласът им да отиде на вятъра, подаден за формации, които нямат практически шансове за успех, може да ги мотивира в последния момент да пуснат някой друг глас „с отвращение“ за ГЕРБ в ситуация, при която изборите може да бъдат спечелени от техния изконен враг – БСП. И това обаче е слабо вероятно. По-скоро десният вот ще се разпръсне между множеството субекти, част от които ще останат със сигурност извън следващия парламент.

Ако има изненада, тя е низходящият електорален тренд на новата партия „Воля“ на бизнесмена Веселин Марешки, който стартира кампанията си с 30% по-високо ниво на подкрепа, а на финала бе застигнат и дори изпреварен от ДПС, за което, както ни е известно, в изборния ден излиза на светло и допълнително скрит в предизборните анкети вот. Партия „Воля“, независимо от заявката си за антисистемност, може да се изправи пред неблаговидната перспектива да бъде незабележим фактор в парламентарната практика и в политическия живот на страната изобщо.

Мобилизацията на избирателите на ДПС изглежда висока и истинска и почти сигурно е, че е мотивирана от появата на конкуретния субект „ДОСТ – НПСД“. Между двете формации се води скрита за погледите, но твърде разгорещена война, която активизира допълнително и двете враждуващи групи, но по всичко личи, че не отваря шансове за успех на новата формация.

Две формации са в опасна близост до 4-процентовата бариера – коалицията „Реформаторски блок – Глас народен“ и коалицията „АБВ – Движение 21“. Кампанията им се развива във възходящ тренд. Участието им в следващия състав на Народното събрание е възможно, но не и сигурно. От данните личи, че техните поддръжници все още не са много твърди в намерението си да ги подкрепят в изборния ден и колебанията им могат да ги пратят в последния момент или в обятията на други партии, или за гъби. Така или иначе кампанията им е свидетелство за нарастваща подкрепа в тяхна полза, заради което следва да бъдат сложени в предварителните сметки за разпределението на мандатите в бъдещия парламент.

При всяко едно положение обаче след предстоящите избори ключът към съставянето на бъдещото управляващо мнозинство няма да се държи от леви или десни формации и за първи път от дълго време не и от ДПС, а от националистите. Обединените патриоти, макар да стартираха кампанията от по-високо ниво на подкрепа, ще съумеят да задържат „бронзовия медал“, но по-важното е, че без тях няма да е възможно да се сглоби никаква комбинация нито в ляво около БСП, нито в дясно около ГЕРБ.

Социологическото проучване на Агенция АФИС е проведено от 12 март до 16 март 2017 г. с обхват 1010 анкетирани лица в столицата, областните центрове, другите градове и селата. Данните са представителни за нагласите на пълнолетните български граждани с избирателни права. Изследването е извършено със собствени средства в рамките на изследователската програма на Агенция АФИС.

Коментари

Гоце Доганов's picture
Гоце Доганов
Гоце Доганов Будов

НЕОХРОН: Четири политически

НЕОХРОН: Четири политически сили прескачат 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание, ако резултатите се определяха от предпочитанията на пловдивчани.
Освен ГЕРБ и патриотите, това са още БСП и Нова Република, показват данните от представително изследване на НЕОХРОН, проведено в началото на месец март сред 645 пълнолетни жители на Община Пловдив.
Готовност да гласуват за ГЕРБ имат 31% от решилите да гласуват. БСП спира своя ръст и днес намерение да я подкрепят декларират около
Нова Република се очертава като лидер сред десните участници в изборите. Формацията на Радан Кънев, Трайчо Трайков и Дани Каназирева събира между 6,1 и 6,9% от гласовете, показват нагласите на пловдивчани. „Докато по-ниските стойности са на твърдо решилите да гласуват, по-високите показват подкрепа и висока вероятност също за гласуване в тази посока“- коментира председателят на Агенцията Николай Близнаков. Състезанието сред кандидатите за дясна алтернатива изглежда се печели от Нова Република – тя има постоянна тенденция нагоре и се откъсва от Реформаторския блок и „Да, България“, които са с около 3% подкрепа, но при тях не се отчита възходяща тенденция.
Партията на Марешки „Воля“ засега не постига значителен резултат в Пловдив и подкрепата е наполовина на получените от бизнесмена гласове на президентските избори .
http://www.marica.bg/%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-news713547.html

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията