Единственият коз на Владимир Путин да бъде преизбран за президент е анексирането на Крим. Неслучайно се очаква вотът да е на 18 март 2018 г., точно 4 години след присъединяването на полуострова към Русия. Защо въпреки отминалата еуфория Путин ще остане в Кремъл, обяснява в интервю за “Шпигел” Лев Гудков (67 г.). Той е директор на института за социологически проучвания “Левада”. Наречен е на социолога Юрий Левада, който пръв публикува проучване как хората по времето на Съветския съюз са мислили и какво са изпитвали. Проучването е направено за тогавашния държавен институт ВЦИОМ, просъществувал до 1992 г. Тогава Лев Гудков е бил сътрудник на Левада. През 2003 г. той и негови съмишленици основават собствен социологически институт. След смъртта на Юрий Левада през 2006 Гудков оглавява института, който вече носи името “Левада”. През 2016 г. руските власти го обявяват за “чужд агент”. Това трябва да се посочва във всеки въпросник и при всяко публично оповестяване на резултати от поручвания.

Лев Гудков.

Лев Гудков говори за политическата обстановка в Русия в интервю за онлай изданието на “Шпигел”, което предлагаме на вниманието ви.

Идната година, най-вероятно на 18 март, четвъртата годишнина от анексирането на Крим, Владимир Путин иска да го преизберат за президент. Ще му помогне ли датата 18-и?

Анексирането на Крим е капиталът на Путин. Това няма да е вечно, но за тази предизборна кампания ще е достатъчно дори и еуфорията да е отшумяла. Политиката на Путин относно Крим продължава да се радва на голяма подкрепа сред хората. Тя е стабилна – 82 до 84 на сто сред запитаните. Пропагандата работи неуморно, Кремъл контролира 94 на сто от медиите.

Защо еуфорията е отминала? Непрестанно се издига лозунгът: “Крим е наш!” През уикенда беше отбелязана третата годишнина от анексирането.

Путин върна на руснаците националната гордост. Присъединяването на Крим през 2014 г. има огромна символика. При допитвания за най-значимите събития заема второ място след победата във Втората световна война. Все пак кривата на патриотичните настроения, която през 2014 г. сочеше рязко нагоре, сега спада.

Защо е така?

От една страна, всяка емоция все някога се охлажда, хората се уморяват. От друга – икономическата криза се обостри, след срива на цената на петрола през 2015 г. реалните доходи спаднаха. Трябва да се прибавят и санкциите. Няма изгледи за подобряване на положението. Правителството не предприема нищо.

Значи недоволството доминира?

Не само това. Анексирането на Крим доведе до страхове сред населението. Голяма е загрижеността, че ще се стигне до други конфронтации и че Русия бавно се ориентира към трета световна война. Това имаше отражение и при отношенията със САЩ.

Кое точно?

От ноември м. г. до януари антиамериканските насторения значително намаляха – от 83 на 49 на сто. Изборната победа на Тръмп беше облекчение за хората, тъй като след цялата пропаганда изхождаха от това, че отношенията с Америка могат да се рестартират. Естествено при условия, които пасват на Путин, което означава Крим да бъде признат за руска територия.

От Белия дом обаче дадоха ясно да се разбере, че Крим принадлежи на Украйна. Това промени ли настроенията?

До този момент не. Не се води пропаганда по посока критики към Тръмп.

В състояние ли е Путин отново да подклажда патриотични настроения?

Ако Путин отново заложи на конфронтация с ожесточени боеве в Донбас, подкрепата за него отново ще се увеличи. Но колкото по-често той залага на конфронтация, толкова по-малко отзвук ще получи подобна стъпка, тъй като това води до изхабяване. Днес 63 на сто подкрепят Путин, това е приблизително толкова, колкото при последния вот. Хората са наясно – няма алтернатива на Путин. На тях им е ясно, че той ще бъде преизбран за президент, независимо дали искат или не. Въпросът е колко избиратели ще се отправят към урните. Този въпрос е решаващ.

Опозиционният политик Алексей Навлани води предизборна битка, въпреки че няма право да се кандидатира, след като беше осъден за някакви злоупотреби. Ще получи ли въпреки това шанс и колко опасен би бил той за Путин?

Предибраната борба би се обострила. Не бива обаче да се надценяват възможностите на Навални. Той няма достъп до средства за масово осведомяване.

Алексей Навални.

През 2011/2012 г., когато при антикорупционната си кампания Навални нарече “Единна Русия”, партията на властовия елит, “партия на престъпници и разбойници”, одобрението за него беше между 40 и 45 на сто. Сега, след като беше осъден, едва 8 на сто биха гласували за него. Положението може да се сравни с двама спринтьори – на единия му връзват краката, вторият е с маркови маратонки.

На вашия социологически институт бяха наложени пранги. През септември м. г. руските власти го окачествиха като “чуждестранен агент”. По-трудно ли стана за вас да провеждате допитвания?

Партньорите ни се страхуват. В собствената ни страна на нас гледат като на прокажени. Неправителствени организации, университети и фирми вече не желаят да оповестяваме, че работят за нас. Принудени бяхме да прекратим проекти с международни организации. В някои региони ФСБ (Федерална служба за сигурност, наследничката на КГБ – б. р.) започна да упражнява натиск върху местната администрация и така престанаха да ни предоставят информация. От психологична гледна точка за сътрудниците ни настанаха тежки времена.

Когато правите допитвания, длъжни ли сте при всеки въпросник да посочвате, че сте «чуждестранен агент»?

Да, навсякъде – при въпросниците, на сайта ни, при наши публикации.

Дори и при публични поряви?

Когато говоря публично, примерно по радио, всеки път съм длъжен да казвам, че ни смятат за «чужди агенти» (смее се).

Сега се смеете, но как ви се отразява това?

Унизително е, това е клеймо. Понятието «агент» ни приравнява с шпиони и предатели. Редом с други неправителствени организации искат да ни злепоставят. (До този момент 150 организации в Русия са обявени за “чужди агенти” – бел. ред.)

Заради тази квалификация вие се обърнахте към съд, но досега безуспешно.

Преди няколко дни загубихме съдебно дело, вече за четвърти път. Но ще продължим да се борим – не само в Русия, също и в Страсбург пред Европейския съд за човешки права.