Сърцето на Рим не е в сената, то е в пясъците на Колизеума. Тази реплика от филма "Гладиатор" описва изключително добре какво е представлявало общественото устройство на Вечния град.

Сърцето на българската демокрация не е в парламента. То е на жълтите павета. От тях зависи и сега политическата стабилност. Не от това кои партии ще влязат в правителството и дали ще има 121 и повече мандати зад кабинета.

Олигархията се опитва да обозначи жълтите павета като разделителна линия между София и останалата част от страната. Така й е удобно, разделяй и владей, както са казвали в Рим.

Истината обаче е по-различна. Жълтите павета въстават, когато някои от недъзите на българската демокрация придобие прекалено уродлива форма. Например Делян Пеевски да бъде избран за шеф на ДАНС. Или някой олигарх посегне към българската природа - единственото, с което можем да се гордеем тези дни. А недъзите на българската демокрация се усещат много по-силно именно извън София, в по-малките населени места, където местни деребеи често упражняват поименен контрол. Така че жълтите павета не отделят София от България, те са еманация на обществените настроения в цялата страна.

Какво означава тази проста истина в настоящата политическа ситуация? Вместо да пресмята с кого да направи и кого не коалиция, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който за трети път ще бъде премиер (чест и почитания за което, безпрецедентен случай в българската история) да се замисли как точно ще изпълни предизборните си обещания. И по-точно едно от тях - активизиране на борбата с корупцията. Това е, което очакват да видят жълтите павета.

Преди изборите на няколко пъти Борисов намекна, че е разбрал, че магистралите не са достатъчни. Че е схванал, че хората искат да видят реални действия в борбата срещу корупцията. Борисов дори предложи как да стане това - чрез даване на по-голяма власт на комисията за отнемане на имущество, която да може да работи и в случаите, когато няма наказателно производство.

Няма защо да се лъжем - в този парламент тази идея трудно ще мине. В миналия парламент единствено ГЕРБ и Реформаторския блок подкрепяха радикални антикорупционни мерки. При това депутатите от ГЕРБ в зала гласуваха "за", а в кулоарите мърмореха. Всичко останали бяха категорично против. Особено Патриотичният фронт и "Атака", с които Борисов сега  преговаря.

Пред лидера на ГЕРБ има два пътя. Да клекне пред патриотите и да осигури краткосрочна политическа стабилност. Или да бъде твърд по тази тема, с което да осигури дългосрочна политическа стабилност. Възможно е тя да мине през скорошни предсрочни избори и дори по-добър резултат за ГЕРБ.

Политическата стабилност е нещо много повече от мнозинство в парламента. Тя означава цялото общество - и особено жълтите павета като негова еманация - да са убедени, че държавата се развива в правилната посока. Подобна политическа стабилност Борисов не успя да постигне в двата си досегашни мандата. Предстои да видим дали ще успее в третия.