„Мога да ви уволня, мога и други неща да ви направя...“ 

С тази фамозна фраза към непослушна подчинена вчера се спука и опръска тв камерите поредният високопоставен цире..., пардон чиновник в тази територия. Не знам защо, но като чух с каква реплика Илко Семерджиев е натискал за „своя човек“ в разпределящата многомилионни порции ИА по лекарствата, се сетих за друга „легендарна“ фраза на Методи Бачев-Агромаха...
Да бе, к'во стана с тоз човек, рязко залезе от небосклона на обществените поръчки нещо?!

Още преди Семерджиев излезе един запис за друг от обещаващите, че са „уж замалко“ - по-точно икономическия министър с вид на отличник, който за пръв път скива съученичка със свален сутиен. От него разбрахме, че от едно частно дружество „си казали конкретни...“ и „какво ги боли“. А то ги боляло - че искат „трима нови“ в управляващия орган на държавната фирма, която уж трябва да следва интересите на България.

Двама "изгърмели" министри за дни не е лошо постижение дори за Румъния. Ако бях шегаджия, щях да отбележа, че предишните поне не ги хващаха непрекъснато, но понеже не е смешно, няма.

За друго ми е мисълта сега.

Ние не можем да имаме друго освен догадки дали има избирателен подход на прокуратурата – кой да се опраска и кой не... Плюс допълнителните реквизити - кога, защо и как. Но то и председателите на върховни съдилища, и депутатите не могат. Според един следовател имало такъв тренд - пък той отвътре ги работеше тия неща и се предполага, че поназнайва.

Ние същите – включително председателите на върховни съдилища и депутатите - няма как да знаем защо на Цацаров или някой шеф на т. нар. антикорупционно звено, на някой спецпрокурор или пък някой съвсем друг спонтанно му хрумва да образува срещу Марешки и регистрацията на партията му точно когато този започва да отваря едни уста за власт, големи като Варненското езеро.

Ние не можем да знаем дали на „тримата мускетари" от границата, които патриотично лупкат бабки с шамии, сега са им потопили някои неща в по-хладка вода, откакто са просто папка върху бюрото на Цацаров.

Ние, разбира се, не можем да знаем как доказателствата за внасяне на обвинение срещу Петър Москов, Николай Ненчев или някое друго лице от тая мая се окомплектоват от само себе си баш когато старата властова конструкция е демонтирана и майсторът седи и пита как да сглобява новата.

Това са следствени тайни. И вероятно и КС ще се произнесе по този начин съвсем скоро – че са тайни.

Голямото „но“ в случая е, че - ако използвам езика на футболните разбирачи - един съдия може да ти помогне/попречи, ако поне що-годе има равностоен мач. Две проспани засади, една надценена дузпичка... Но ако те млатят с 5:0, няма съдия, който да ти помогне.

А тъжната истина е, че след 28 години „демокрация“ на върха се е издигнала такава пяна, че всеки има за какво да бъде... да го кажем "налюбен". Във всеки един момент.

Започва Марешки да дрънка как си е харесал поста министър-председател... Прас! То КЗК, то само патриархът не го е подхванал за нещо - само стойте и му гледайте сеира.

Затова, каквото и да правят Цацаров и „цацаратурата“ (с извинение) - може да са голяма част от проблема, но ако не бяха омазани до ушите, напълно продажни, безочливи и зависими техните пациенти, нямаше да са на това дередже. И това важи и за следващия, и за предишния главен прокурор.

Да добавим и не особено умни - не знаят дори да се пазят.

За някои неща никой не им е виновен освен личните им дефицити.

Затова и човекът с очилата от 4-тия етаж на Съдебната палата може и да ги уволни и... „други неща да им направи“. И ще траят. И сами ще са си виновни. И ще питат за още.