Може ли утре да започне Третата световна война? Например, ако севернокорейският диктатор реши за пореден път да дръпне мустаците на тигъра, ако не повярва, че американското „стратегическсо търпение“ е на привършване, и устрои някакво ракетно изпитание за Токио или Сеул?

Ще решат ли Русия и Китай да защитят КНДР в случай на решителни мерки от страна на Съединените щати? А самата Северна Корея? Готова ли е да използва ядрено оръжие? За да организира технологична катастрофа в южната част на Корейския полуостров? Или да превърне всичко наоколо и себе си в опожарена пустиня? И в този случай как ще се държат главните играчи от региона и в света? Ще се договорят ли? Или ще започнат конфронтация? Ще ограничат ли противопоставянето с икономически санкции или с дебати в ООН, или ще започнат истинска война?

В действителност ние не знаем отговорите на тези въпроси – в навечерието на Първата и Втората световна война е било невъзможно да се предвиди последователността на действията, които са довели до трагичния финал. Големите войни никога не започват, защото са планирани, а заради несъгласуваност и неразбиране на възможните реакции на потенциалния противник. Третата световна няма да е изключение. Но има нещо, което можем да кажем с пълна увереност – тя няма да прилича нито на Първата, нито на Втората световна. И в това е основният проблем на онези, които се опитват да се подготвят за нея.

Човечеството винаги се готви не за войните, които ще се случат, а за онези, които вече са минали. В това са особеностите на нашата психика и възприятие на света. Именно затова въпросът, който днес се задава, когато се размишлява за възможното стълкновение на цивилизациите, трябва да се формулира правилно. Нас всъщност не ни интересува ще започне ли Трета световна война. Интересува ни ще се повтори ли Втората световна.

Повечето от нас си представят войната като от военните филми – бомбардировки, обстрели и, разбира се, най-страшното на финала – Хирошима. Но Третата световна война няма да прилича на Втората. Рисковете от нея са очевидни дори за най-безумните и отвързани диктатори, а след края й се появиха огромно количество технологии, позволяващи да се воюва по съвършено друг начин.

Когато след години анализираме историята в началото на нашето хилядолетие, може да се окаже, че ние вече от години живеем в Третата световна война. Ами, ако нападението на Русия над Грузия и Украйна, анексията на Крим, войната в Сирия, хакерската намеса в американските президентски избори, опитите на Северна Корея и Иран да получат ядрено оръжие, всъщност са били началото на тази войната.

Кой е казал, че в наши дни войната трябва непременно да бъде обявена? Това е станало в началото на Първата световна, когато монархиите церемониално са си разменяли ноти. А, когато започва Втората, агресорът не винаги е информирал жертвите си за своите намерения. Правилата са се променили, променят се и сега.

Датата за началото на Третата световна война може въобще да не бъде установена. Или тази дата да ни е добре известна, но ние все още да не сме разбрали какво означава тя в действителност.

Впрочем историята ни учи, че съвсем не е задължително съвременникът на световната война да знае датата на началото й. За него е важно само едно – ще доживее ли до края й.

-----

* Виталий Портников е украински журналист, автор и водещ на програмата „Пътища към свободата“ в Радио „Свобода“, откъдето препечатваме текста. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.