Ако съдим по тона, възприет на тазгодишната вечеря с кореспондентите в Белия дом, американските журналисти, изглежда, нямат особено високо мнение за управлението на Доналд Тръмп.

Отношенията между Тръмп и медийния елит са обтегнати от миналогодишните президентски избори, когато Тръмп донякъде оправдано обвини много медии, че клонят към демократите. Това без съмнение обяснява защо Тръмп реши да бойкотира тазгодишната веселба в полза на присъствието си на митинг на неговите поддръжници в Пенсилвания - избор, който трудно ще подобри медийния му образ.

Проблемът с нервните отношения на президента обаче е, че те означават, че по-голямата част от отразяванията му както в Америка, така и по света, са толкова негативни, че дори, както стана в случая с ранните набези на Тръмп в сложния свят на външната политика, той заслушава известно доверие.

Сирия, Русия, Северна Корея, Китай, Афганистан и Иран са само някои от страните, които трябваше да преоценят из основи подхода си към Вашингтон поради решителните действия на Тръмп в първите му 100 дни на власт.

Тирани като Башар Асад в Сирия вече не могат да действат безнаказано срещу бунтовническите групировки. С ракетните нападения, които Тръмп нареди срещу Сирия миналия месец, той показа на режима на Асад и руските му поддръжници, че от сега нататък на престъпните режими ще бъде търсена сметка за действията.

Ударите имаха наистина здравословен ефект върху Дамаск, където нямаше признаци на каквато и да било дейност с химически оръжия. Москва също бе принудена да разбере, че вече не може да се меси свободно в Близкия изток. След като в началото осъди ударите, руският президент Владимир Путин сега дава знак, че иска да работи с Вашингтон за прекратяването на сирийския конфликт - въпрос, който бе главният при последния разговор на Тръмп с руския му колега.

Борбата срещу нефункционираща държава като Северна Корея обърка президентите още от времето на Клинтън. Но твърдият отговор на Тръмп срещу ядрената програма на Пхенян имаше драматичен ефект върху другите регионални играчи, най-вече китайците, които твърде дълго време си затваряха очите пред безотговорното поведение на Пхенян.

Освен това мощната бомба, хвърлена върху ислямистите в Източен Афганистан, припомни на света необходимостта от подкрепа за демократично избраното правителство в Кабул, а унищожителните изказвания на министъра на отбраната ген. Джеймс Матис за нежелателната намеса на Иран в арабския свят трябва да подсети някои хора в Техеран.

Накратко - имаме американски президент, който не само проявява интерес към външния свят, но също така е готов да действа решително срещу заплахи, които са среща САЩ, както и срещу техните съюзници.

За тези от нас, които силно критикуваха мантрата за "задкулисно управление" на администрацията на Обама, промяната е добре дошла. Тя е намек, че Вашингтон иска да поднови традиционното си лидерство на западния съюз.

Вместо да презираме Тръмп, трябва да използваме новата администрация и нашето влияние, за да изградим силен съюз, който гарантира сигурността на западния алианс. С тази цел трябва да подкрепяме успехите на външната политика на Тръмп вместо да го осмиваме, както постоянно се опитват да правят толкова много журналисти във Вашингтон.

----

* Авторът е редактор по въпросите на отбраната в британския вестник "Дейли телеграф", където е публикувана статията. Препечатваме я с незначителни съкращения.