Ad Config - Website header

 

Article_top

Нагло посегателство срещу върховенството на закона. Няма как иначе да бъде описано уволнението на директора на ФБР Джеймс Коми от президента Доналд Тръмп. Като припомни уволнението на специалния прокурор по аферата "Уотъргейт" Арчибалд Кокс, Сенаторът демократ от Пенсилвания Боб Кейси правилно нарече постъпката "никсънова". Но това е нещо много повече.

Престъпната намеса на Русия в нашите президентски избори представлява един от големите скандали в историята ни. Дали е имало сговор между руснаците и членове на щаба на Тръмп в момента е невъзможно да се каже.

Ние знаем, че ФБР имаше достатъчно поводи да започне разследване. Ние знаем, че човекът, номиниран от новоизбрания президент Тръмп да бъде негов съветник по националната сигурност вероятно се е опитал да гарантира на руснаците, че няма да има тежки последици от техните атаки срещу нашата демокрация.

Дали Майкъл Флин е действал по своя несъгласувана инициатива или по повеля на Тръмп е просто един от многото въпроси, които остават без отговор. И това са въпросите, които Тръмп сега се надява никога да не получат отговор.

Причините, изтъкнати за уволнението на Коми, не издържат изпитанието за искреност. Ако приемем обосновката на администрацията, събрана в нелепото съобщение на зам. главния прокурор Род Розенстайн, продължаващото разследване на ФБР не е изиграло роля за уволнението. Не, Коми е трябвало да си отиде заради "значителните щети", които "са понесли репутацията и надеждността" на ФБР в резултат на начина на разследването от Коми на имейлите на Хилъри Клинтън.

Играта е много умна само наполовина. Много демократи продължават да ругаят Коми за подновяването на разследването за имейлите в последните дни на предизборната кампания. Но предположението, че Тръмп със закъснение е споделил опасенията, които разискват демократите, е очевидно в своя цинизъм.

Да оставим съобщението настрани - това е само един груб опит за прекратяването на едно провеждащо се разследване. Излишно е да се каже, че такова поведение не предполага невинност. Но това едва ли е най-важното. Най-шокиращото е това, че чрез атаката срещу независимо разследване на злоупотреба на най-високо ниво Тръмп обещава да довърши започнатото от руснаците.

Дори да е невинен за сговор, Тръмп извърши нещо почти толкова лошо. Той подкопа независимостта на разследването - стълб на управлението, основано на върховенството на закона. Руснаците вече нямат нужда да хабят енергия в опит за подкопаят целостта на нашата политическа система. Сега те имат нашия президент, който върши тяхната работа.

Тръмп не крие възхищението си от ердогановци и дутертевци (Родриго Дутерте е авторитарният президент на Филипините - б.р.), от лидерите със здрава ръка, които имитират конституционно управление.

Дори с влошаването на руско-американските отношения през последните седмици Тръмп не каза и една критична дума за Владимир Путин - човекът, който вероятно наблюдава хаоса, който той пося на американския политически ландшафт, със студено и безизразно наслаждение.

----

* Авторът е професор по право и юриспруденция в американския колеж "Амхърст". Коментарът му е публикуван в британския вестник "Гардиън".

 

Нагло посегателство срещу върховенството на закона. Няма как иначе да бъде описано уволнението на директора на ФБР Джеймс Коми от президента Доналд Тръмп. Като припомни уволнението на специалния прокурор по аферата "Уотъргейт" Арчибалд Кокс, Сенаторът демократ от Пенсилвания Боб Кейси правилно нарече постъпката "никсънова". Но това е нещо много повече.

Престъпната намеса на Русия в нашите президентски избори представлява един от големите скандали в историята ни. Дали е имало сговор между руснаците и членове на щаба на Тръмп в момента е невъзможно да се каже.

Ние знаем, че ФБР имаше достатъчно поводи да започне разследване. Ние знаем, че човекът, номиниран от новоизбрания президент Тръмп да бъде негов съветник по националната сигурност вероятно се е опитал да гарантира на руснаците, че няма да има тежки последици от техните атаки срещу нашата демокрация.

Дали Майкъл Флин е действал по своя несъгласувана инициатива или по повеля на Тръмп е просто един от многото въпроси, които остават без отговор. И това са въпросите, които Тръмп сега се надява никога да не получат отговор.

Причините, изтъкнати за уволнението на Коми, не издържат изпитанието за искреност. Ако приемем обосновката на администрацията, събрана в нелепото съобщение на зам. главния прокурор Род Розенстайн, продължаващото разследване на ФБР не е изиграло роля за уволнението. Не, Коми е трябвало да си отиде заради "значителните щети", които "са понесли репутацията и надеждността" на ФБР в резултат на начина на разследването от Коми на имейлите на Хилъри Клинтън.

Играта е много умна само наполовина. Много демократи продължават да ругаят Коми за подновяването на разследването за имейлите в последните дни на предизборната кампания. Но предположението, че Тръмп със закъснение е споделил опасенията, които разискват демократите, е очевидно в своя цинизъм.

Да оставим съобщението настрани - това е само един груб опит за прекратяването на едно провеждащо се разследване. Излишно е да се каже, че такова поведение не предполага невинност. Но това едва ли е най-важното. Най-шокиращото е това, че чрез атаката срещу независимо разследване на злоупотреба на най-високо ниво Тръмп обещава да довърши започнатото от руснаците.

Дори да е невинен за сговор, Тръмп извърши нещо почти толкова лошо. Той подкопа независимостта на разследването - стълб на управлението, основано на върховенството на закона. Руснаците вече нямат нужда да хабят енергия в опит за подкопаят целостта на нашата политическа система. Сега те имат нашия президент, който върши тяхната работа.

Тръмп не крие възхищението си от ердогановци и дутертевци (Родриго Дутерте е авторитарният президент на Филипините - б.р.), от лидерите със здрава ръка, които имитират конституционно управление.

Дори с влошаването на руско-американските отношения през последните седмици Тръмп не каза и една критична дума за Владимир Путин - човекът, който вероятно наблюдава хаоса, който той пося на американския политически ландшафт, със студено и безизразно наслаждение.

----

* Авторът е професор по право и юриспруденция в американския колеж "Амхърст". Коментарът му е публикуван в британския вестник "Гардиън".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?