За първи път срещнах Жан-Клод Юнкер на 23 септември 2007 година. Министър-председател на Люксембург и председател на финансовите министри на страните от еврозоната, той се готвеше за посещение в новоприетата България. Две години по-рано, при председателството на Люксембург, тя беше подписала договора си за присъединяване към ЕС.

Премиерският кабинет приличаше на канцелария на директор на фабрика. Намираше се на партерния етаж, гледаше към пешеходна улица, от която всеки можеше да надзърне вътре и да види как ръководителят на правителството му работи. Отвън пазеше един полицай. Толкова си позволяваше държавата с най-висок БВП на глава в ЕС.

Докато чаках в двора с тогавашаната му прес аташе Таня Берхем, Юнкер се появи отнякъде изневиделица, разцелува я, после ми подаде ръка и каза:

„Току-що при мене беше министър-председателят на Лихтенщайн. Много обичам да се срещам с него, защото се чувствам велика сила“.

Бюрото му беше отрупана с книжа, а на малката масичка до дивана имаше поднос отрупан с цигарени кутии от различни марки. „Господин Европа“, както го наричаха често в кулоарите на Европейския съвет, е страстен пушач и любимец на журналистите с непосредствените си маниери и свежото си чувство за хумор. В кризисните среднощни срещи на върха в Брюксел нашего брата го дебнеше, кога ще се измъкне за цигара от заседателната зала.

Явно не за първи път се шегуваше с Лихтенщайн – другата минидържавица, която заедно с Люксембург е велика сила в банковото дело.

Когато на 27 юни Херман Ван Ромпьой обяви в „Туитър“, че Европейският съвет е номинирал Юнкер за председател на Европейската комисия, кореспондентът на „Икономист“ Антон Ла Гуардиа (този дето пише колонката Charlemagne) пусна от пародиен профил на номинирания следното изречение:

„Никога не съм бил по-щастлив, откакто футболният отбор на Люксембург изкара равен с Лихтенщайн.“

Петдесет и девет годишният Юнкер въплъщава всичко, което би провалило един британски тори на парламентарните избори в страната му. Той е радетел за по-единна Европа с по-силни централни институции, т.е. федералист. Той е участвал в създаването на общата валута и беше главен играч в среднощните срещи на върха в Брюксел, където се решаваха схемите за спасяване на опасно задлъжнелите държави от еврозоната.

Затова консервативният британски министър-председател Дейвид Камерън обяви Юнкер за „човек от миналото“, „погрешен избор“, поиска безпрецедентно гласуване за кандидатурата му Евроейския съвет и се обяви против нея заедно с унгарския си колега Виктор Орбан.

„Трудно мога да си представя по-добър човек за тази работа“, коментира обаче финладският премиер Александър Щуб.

„Той е най-добрият избор за Европа“, заяви за Юнкер гръцкият министър-председател Андонис Самарас, чиято страна в момента председателства ЕС. „Той е страстен европеец, който може да преодолява различия, но също е политик-реалист с много дълбоко познаване на Европа“.

Консервативният британски печат извади срещу Юнкер няколко опорни цитата, които трябваше да го дискредитират в навечерието на номинацията. През 2011 година, в разгара на кризата на еврото, в типичния си стил той се беше пошегувал пред журналисти, че като политик, често „му се е налагало да лъже“ и че най-добрите си решения Еврогрупата взема на „тайни, тъмни дебати“. „Ние знаем какво да направим, не знаем как да ни изберат след това,“ е друга от често цитираните му крилати фрази.

Близките до торите вестници извадиха от биографията му и детайла, че баща му, профсъюзен активист, е бил принудително мобилизиран във Вермахта през Втората световна война. Юнкер трябваше да опровергава и твърдения, че е зависим от алкохола.

Номинацията му за председател на Европейската комисия бележи най-малко два прецедента: а) Той е кандидат за поста на победилата в изборите Европейска народна партия и б) държавните и правителствените ръководители в Европейския съвет подкрепиха тази кандидатура, макар Договорът на ЕС да не ги задължава.

Досега шефът на комисията се определяше само с консенсус межу националните лидери. За първи път той е излъчен с квалифицирано мнозинство по предложена от Европейския парламент кандидатура. Парламентът, където Юнкер има договорено мнозинство от ЕНП, социалистите и либералите, ще гласува по кандидатурата му на 16 юли в Страсбург.

Изборният девиз на Юнкер беше „Опит, солидарност, бъдеще“. Той обеща да следва сегашния курс на финансова дисциплина, но да го гарнира с политики за поощряване на растежа и заетостта. Социалистите, чиято подкрепа за него е ключова в съвета и в парламента, настояват за по-гъвкаво прилагане на правилата на пакта за стабилност, които поставят тавани на публичните дефицити и дългове от съответно 3 и 60 на сто от БВП. Левите искат публичните инвестиции да не се броят като разход при изчисляването на дефицитите и правителствата да получат по-дълъг срок за вкарването им в задължителната рамка.

Важен за България приоритет в изборния манифест на Юнкер е подкрепата му за европейски Енергиен съюз, който ще договаря цените на енергията от името на всички държави-членки с външните доставчици. Освен това кандидатът изрично се обяви за Европа на две скорости – страни готови на по-дълбока интеграция и такива като Великобритания, които не желаят да учстват в нея.

„Моята червена линия в такива разговори ще бъде целостта на единния пазар и на четирите му свободи; както и възможността да има повече Европа в еврозоната, за да усилим единната валута споделяна дотук от 18 и скоро от 19 държави членки“, каза в манифеста си Юнкер.

Той се обяви и за „социално измерение“ на икономичедския и валутен съюз, за „единен дигитален пазар за бизнеса и потребителите“ и за „разумно и балансирано търговско споразумение със САЩ“, което „няма да пожертва европейските стандарти за безопасност, здраве, социална защита и защита на данните“.

Политически Юнкер е връстник на най-старите реактори на АЕЦ "Козлодуй". През 1974 година влиза в Христиансоциалната партия на страната си, пет години преди да завърши право в университета в Страсбург, Франция. Кариерата му в правителството започва през 1982 година, когато е назначен за държавен секретар.

През 1989 година две седмици е в кома след автомобилна катастрофа, но след това става министър-председател и остава на този пост 18 години, рекорд за демократично избиран политик. Подава оставка през 2013 година след скандал в националната разузвавателна служба.

Недолюбван не само от Камерън, но и от други лидери на големи държави в ЕС, Юнкер беше кандидатът, на който заложи германският канцлер Ангела Меркел. Наблюдателите очакват той да следва нейната линия за Европа.