Ad Config - Website header

 

Article_top

България да бъде включена постоянно в Берлинския процес за интеграция на Западните Балкани в ЕС, където в момента участват страните Германия, Австрия, Италия, Словения, Хърватия и Франция. "Българските провокатори" по темата "Македония" да бъдат призовани да "намалят децибелите". А страната ни да настоява и за отворена евроатлантическа перспектива към западната ни съседка, и за сдържане на "непремерените европейски отстъпки към албанското малцинство".

Това са част от препоръките на бившия премиер (1997-2001) Иван Костов в позиция по темата "Македония", предстоящото подписване на дългоочаквания Договор за добросъседство с България и процеса на интеграция на страната към ЕС и НАТО, публикувана в "Медиапул".

Костов е премиерът, по чието време през 1999 г. бе постигната и подписана историческата Съвместна декларация между България и Македония, смятана за основа на дългоочаквания Договор за добросъседство между двете страни. Нагласите са, че такъв договор ще бъде подписан от министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев на 2 август в Скопие. Текстът все още се обсъжда, а намерението за подписване на документа създаде напрежение и в Македония, а частично и у нас.

"Националният ни интерес е да имаме сигурни и благоденстващи съседи. Затова трябва да приветстваме и да сме готови да подкрепим амбициите на новата власт в Скопие за членство в евроатлантическите съюзи. Такава беше през 90-те принципната позиция на Гърция спрямо България", припомня Костов в позицията си.

Бившият премиер прави анализ на проблемите със съседите си, които следва да реши правителството на Зоран Заев в Македония в името на спазването на критериите за членство в НАТО и изискванията на ЕС от Копенхаген. И причините за проблемите:

"Източник на тези проблеми е налаганата при управлението на Никола Груевски доктрина за македонизма, създадена от Коминтерна и поддържана от Кремъл. Нейните претенции към съседните страни са недопустими. Тя е чужда на албанския етнос и на другите малцинства в страната. Македонизмът на Груевски го оттегли от Съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. на премиерите на Република България и на Република Македония, която често се споменава тези дни. Отказът от македонизма е труден и ще изисква време заради насажданата вече на няколко поколения негова идеология.

Според Иван Костов казусите пред Македония са три, а България трябва да има активна позиция по тях и да участва в разрешаването им:

  • 1) да бъдат уредени вътрешноетническите отношения в рамките на Македония;
  • 2) да бъде решен спорът за името;
  • 3) да се постигне споразумение с България.

"За да бъде преодоляно това наследство, е нужно национално съгласие. Отвън подкрепата от България е необходимо, но недостатъчно условие; нужна е подкрепа от съседните страни без намеса и опити да се диктуват решения. Най-важни са подкрепата от НАТО и ЕС и отворената перспектива за членство", пише той.

По първия въпрос България трябва активно да подкрепи и да съдейства за постигането на Охридския рамков договор от 2001 г., който гарантира досега етническия мир в страната (Охридският договор прекратява въоръжения конфликт между Армията за национално освобождение и македонските сили за сигурност и поставя основата за подобряване на правата на етническите албанци - б.р.).

Костов е категоричен, че промяна на Охридския рамков договор срещу волята на по-голямата част от македонското мнозинство ще бъде грешка, която може да хвърли страната в хаос и това трябва да е позицията и на България, и партньорите в ЕС и НАТО.

"За да покажем зрялост и разбиране на проблемите, трябва да подкрепяме на първо място баланса с интересите на мнозинството. Това означава да настояваме то да получи своите гаранции; да се противопоставим на опитите от Тирана да диктува план на Македония; да сдържаме непремерените европейски отстъпки на албанското малцинство", препоръчва бившият премиер на България.

Втори по време за решаване е въпросът с името на Македония, тъй като "названието определя позициите, претенциите и мястото на страната на картата на Европа". По този въпрос интересът на България е "да имаме съгласувана политика с евроатлантическите ни съюзници и с гръцките власти", заявява Костов.

Отношенията между Македония и България според бившия премиер са най-лесният за решаване казус, но и последният от трите, който трябва да бъде решен. Затова той препоръчва позицията на София, която има най-висока отговорност към Македония от отделянето й от Югославия, да е сдържана. И въпреки приемствеността в тази позиция България да не е първата, която "авансира подкрепа за правителството в Скопие, особено преди то да предприеме необходимите действия, и то не само в отношенията си с България, а за решаване на другите два проблема", защото това може да засили антибългарските нагласи, насаждани с десетилетия първо в рамките на Югославия, а през последните години и от ВМРО-ДПМНЕ.

"Сега България е с много силни позиции пред страните от Западните Балкани: с принципната си позиция през годините на разпадането на Югославия, като страна член на НАТО и ЕС, с общата си история и култура с Македония, с авторитета си на вдъхновител и радетел на албанското възраждане. Ако има някакъв незначителен риск за нас, той е в тези антибългарски нагласи, които могат да се изживеят с времето. Можем да бъдем само от полза. Затова страната ни следва да бъде включена постоянно в Берлинския процес за подкрепа на интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Нека припомним тук, че войните в Косово, в Босна и Херцеговина и конфликтът между албанци и македонци през 2001 г. бяха спрени, и Милошевич бе отстранен с активното българско съдействие", заявява Костов. 

На последната среща на лидерите на ЕС в Брюксел в края на юни и премиерът Бойко Борисов поиска страната ни да стане част от Берлинския процес. В него участват 6 европейски страни - Германия, Италия, Австрия, Франция, Словения и Хърватия. Борисов в крайна сметка бе поканен да участва в заключителната вечеря на срещата на лидерите на шестте европейски страни в Триест, Италия, проведена преди дни. 

Иван Костов предупреждава, че въпреки че състави правителство, Зоран Заев и коалицията му, която управлява Македония, може да загубят местните избори, които предстоят наесен, и това може да дестабилизира Македония отново и евроатлантическият курс да бъде изоставен. Накрая добавя още един призив:

"И да призовем българските провокатори да намалят децибелите си към Македония." 

 

България да бъде включена постоянно в Берлинския процес за интеграция на Западните Балкани в ЕС, където в момента участват страните Германия, Австрия, Италия, Словения, Хърватия и Франция. "Българските провокатори" по темата "Македония" да бъдат призовани да "намалят децибелите". А страната ни да настоява и за отворена евроатлантическа перспектива към западната ни съседка, и за сдържане на "непремерените европейски отстъпки към албанското малцинство".

Това са част от препоръките на бившия премиер (1997-2001) Иван Костов в позиция по темата "Македония", предстоящото подписване на дългоочаквания Договор за добросъседство с България и процеса на интеграция на страната към ЕС и НАТО, публикувана в "Медиапул".

Костов е премиерът, по чието време през 1999 г. бе постигната и подписана историческата Съвместна декларация между България и Македония, смятана за основа на дългоочаквания Договор за добросъседство между двете страни. Нагласите са, че такъв договор ще бъде подписан от министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев на 2 август в Скопие. Текстът все още се обсъжда, а намерението за подписване на документа създаде напрежение и в Македония, а частично и у нас.

"Националният ни интерес е да имаме сигурни и благоденстващи съседи. Затова трябва да приветстваме и да сме готови да подкрепим амбициите на новата власт в Скопие за членство в евроатлантическите съюзи. Такава беше през 90-те принципната позиция на Гърция спрямо България", припомня Костов в позицията си.

Бившият премиер прави анализ на проблемите със съседите си, които следва да реши правителството на Зоран Заев в Македония в името на спазването на критериите за членство в НАТО и изискванията на ЕС от Копенхаген. И причините за проблемите:

"Източник на тези проблеми е налаганата при управлението на Никола Груевски доктрина за македонизма, създадена от Коминтерна и поддържана от Кремъл. Нейните претенции към съседните страни са недопустими. Тя е чужда на албанския етнос и на другите малцинства в страната. Македонизмът на Груевски го оттегли от Съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. на премиерите на Република България и на Република Македония, която често се споменава тези дни. Отказът от македонизма е труден и ще изисква време заради насажданата вече на няколко поколения негова идеология.

Според Иван Костов казусите пред Македония са три, а България трябва да има активна позиция по тях и да участва в разрешаването им:

  • 1) да бъдат уредени вътрешноетническите отношения в рамките на Македония;
  • 2) да бъде решен спорът за името;
  • 3) да се постигне споразумение с България.

"За да бъде преодоляно това наследство, е нужно национално съгласие. Отвън подкрепата от България е необходимо, но недостатъчно условие; нужна е подкрепа от съседните страни без намеса и опити да се диктуват решения. Най-важни са подкрепата от НАТО и ЕС и отворената перспектива за членство", пише той.

По първия въпрос България трябва активно да подкрепи и да съдейства за постигането на Охридския рамков договор от 2001 г., който гарантира досега етническия мир в страната (Охридският договор прекратява въоръжения конфликт между Армията за национално освобождение и македонските сили за сигурност и поставя основата за подобряване на правата на етническите албанци - б.р.).

Костов е категоричен, че промяна на Охридския рамков договор срещу волята на по-голямата част от македонското мнозинство ще бъде грешка, която може да хвърли страната в хаос и това трябва да е позицията и на България, и партньорите в ЕС и НАТО.

"За да покажем зрялост и разбиране на проблемите, трябва да подкрепяме на първо място баланса с интересите на мнозинството. Това означава да настояваме то да получи своите гаранции; да се противопоставим на опитите от Тирана да диктува план на Македония; да сдържаме непремерените европейски отстъпки на албанското малцинство", препоръчва бившият премиер на България.

Втори по време за решаване е въпросът с името на Македония, тъй като "названието определя позициите, претенциите и мястото на страната на картата на Европа". По този въпрос интересът на България е "да имаме съгласувана политика с евроатлантическите ни съюзници и с гръцките власти", заявява Костов.

Отношенията между Македония и България според бившия премиер са най-лесният за решаване казус, но и последният от трите, който трябва да бъде решен. Затова той препоръчва позицията на София, която има най-висока отговорност към Македония от отделянето й от Югославия, да е сдържана. И въпреки приемствеността в тази позиция България да не е първата, която "авансира подкрепа за правителството в Скопие, особено преди то да предприеме необходимите действия, и то не само в отношенията си с България, а за решаване на другите два проблема", защото това може да засили антибългарските нагласи, насаждани с десетилетия първо в рамките на Югославия, а през последните години и от ВМРО-ДПМНЕ.

"Сега България е с много силни позиции пред страните от Западните Балкани: с принципната си позиция през годините на разпадането на Югославия, като страна член на НАТО и ЕС, с общата си история и култура с Македония, с авторитета си на вдъхновител и радетел на албанското възраждане. Ако има някакъв незначителен риск за нас, той е в тези антибългарски нагласи, които могат да се изживеят с времето. Можем да бъдем само от полза. Затова страната ни следва да бъде включена постоянно в Берлинския процес за подкрепа на интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Нека припомним тук, че войните в Косово, в Босна и Херцеговина и конфликтът между албанци и македонци през 2001 г. бяха спрени, и Милошевич бе отстранен с активното българско съдействие", заявява Костов. 

На последната среща на лидерите на ЕС в Брюксел в края на юни и премиерът Бойко Борисов поиска страната ни да стане част от Берлинския процес. В него участват 6 европейски страни - Германия, Италия, Австрия, Франция, Словения и Хърватия. Борисов в крайна сметка бе поканен да участва в заключителната вечеря на срещата на лидерите на шестте европейски страни в Триест, Италия, проведена преди дни. 

Иван Костов предупреждава, че въпреки че състави правителство, Зоран Заев и коалицията му, която управлява Македония, може да загубят местните избори, които предстоят наесен, и това може да дестабилизира Македония отново и евроатлантическият курс да бъде изоставен. Накрая добавя още един призив:

"И да призовем българските провокатори да намалят децибелите си към Македония." 

Коментари

Гоце Доганов's picture
Гоце Доганов
Гоце Доганов Будов

Какво е направено от 2001г.

Какво е направено от 2001г. до сега по "македонския въпрос".
НИЩО!
Сега ще подпиша направения договор по времето на управлението на Костов.

Хубав съвет,

но провокаторите затова и така се наричат - те пречат и не биха последвали съвет да не го правят. Даже очаквам сериозно повишаване на децибелите.
ognian deyanov's picture
ognian deyanov
ognian.dey

Костов доказа ....

Костов доказа , че е единственият политик(за сега ), който замени перестройката в реална пазарна икономика. Комунистите и олигарсите не могат да му простят. В техните медии няма и ден в който да не го оплюят. Това говори, че дълбоко е бръкнал в раната . Трябват ни такива политици и да престанем да хленчим.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията