Ad Config - Website header

 

Article_top

Бележка на редакцията: Миналата сряда правителството обяви приоритетите на българското председателство на ЕС, т.нар. три "К" - консенсус, конкурентоспособност, кохезия. В събота се появи първата им критика. Професорът по политология Александър Маринов ги определи като "пределно общи и безсъдържателни" в интервю за агенция "Фокус". "Консенсус между кого, по отношение на какво? Кохезия за кого, при какви обстоятелства? Конкурентоспособност на какво? България по какъв начин може да даде, да води и да използва темата за конкурентоспособността. Сравнете го с основния приоритет на Естония – „Дигитална Европа“. Мислили са го за трите „К“, нещо да запуши дупката. Неспособността да се спрем на такива приоритети, които едновременно са важни за Европа и отразяват общи приоритети на Тройката и същевременно са важни и за България, е първият голям политически провал", коментира Маринов, някогашен депутат от БСП. (Подчертаванията са наши). Верни на плурализма и свободата на публичния дебат, със следващия текст каним всички, които имат какво да кажат по приоритетите на българското председателство, да го направят в Клуб Z.

Новината е добра. По обявените приоритети на българското председателство вече започва публичен дебат. Тя е още по-добра с това, че той излиза от битово-логистичната рамка, неизбежно свързана с председателството, и се съсредоточава върху истинската му проблематика.

Правителството трябва да приветства критичния анализ на приоритетите - защото това е все още редкият у нас сериозен разговор за Европа. Според едно от първите мнения за тях те са "пределно общи и безсъдържателни", а включването на европейската перспектива на Западните Балкани сред тях "прекалено амбициозно" и дори "мегаломанско намерение".

Ще се опитам да обясня защо според мене истината е точно обратната - трите "К" на българското председателство са конкретни и съдържателни, а що се отнася за амбицията на България, тя е на нивото на националния и на европейския интерес.

Ще започна с конкурентоспособността. В световната класация по конкурентоспособност за 2017 година  на IMD World Competitiveness Center на първите три позиции няма нито една държава членка на ЕС, а сред първите десет - четири (съответно Холандия, Ирландия, Дания, Люксембург) от общо 28 държави членки. До 15-о място се появяват Германия (13-а) и Финландия (15-а). България е на незавидното 49-о място от 63 класирани страни.

В глобалния индекс на конкурентоспособността за 2016-2017 година на Световния икономически форум в първата тройка също няма държава от ЕС. Там са Швейцария, Сингапур и САЩ. От четвърто до седмо място  се нареждат Холандия, Германия, Швеция и Обединеното кралство, което преговаря вече да напусне ЕС. Тук България е на 50-о място.

Според европейския сравнителен анализ на иновациите ЕС е с по-малко новаторски постижения от Австралия, Канада, САЩ, Южна Корея и Япония. Докато изоставането му от САЩ и Канада е намаляло за последните седем години, това от Южна Корея и Япония се е увеличило.

Откато Европейската комисия прави този сравнителен анализ, България винаги е на последно място в ЕС по иновации. България е на първо място в ЕС по енергийна интензивност на икономиката си (т.е. по енергиен разход за единица продукция) и в дъното на класацията по производителност на труда.

Първите три приоритета на Комисията на председателя Жан-Клод Юнкер са пряко свързани с конкурентоспособността. Те са: "Заетост, растеж и инвестиции", "Цифров единен пазар", "Енергиен съюз и климат".

Мисля, че изложените дотук факти са достатъчни да обосноват конкурентоспособността като европейски и български приоритет. Но не са само те.

ЕС има 7% от световното население24% от световния БВП, но близо половината от глобалните социални разходи. При застаряващото население на Европа в съчетание с повишаващите се потребности от разходи за сигурност, отбрана, миграция това съотношение е неустойчиво.

Европа трябва да се бори за своята конкурентоспособност, защото е отворена икономика. Такава е и България. Конкурентоспособност означава запазване на растежа и работните места. Поради загуба на конкурентоспособност Европа се деиндустриализира. Производства изтичат на Изток, към Азия. 

Кризата в еврозоната накара ЕС да признае, че много от икономиките му имат проблем с конкурентоспособността. Затова днес в рамките на Европейския семестър ЕС наблюдава макроикономическите неравновесия в държавите му членки по десет показазателя, които имат пряко отношение към конкурентоспособността на техните икономики. България е сред държавите с ексцесивни макроикономически неравновесия.

Конкурентоспособността обаче не е само висока производителност, ниска себестойност, технологично превъзходство. За инвеститора тя означава и развита инфраструктура, ефективна публична администрация, правна сигурност. Посочете кой от тези въпроси не е конкретен и актуален както за България, така и за ЕС.

Кохезията, т.е. социално-икономическото сближаване, е най-изпитаният европейски инструмент, благодарение на който държавите членки могат да постигат заедно неща, които поотделно биха ги затруднили. Това с особена сила важи за присъединилите се след 2004 година страни като България, които имат да догонват останалите в развитието си. Без кохезия България има само да си мечтае за конкурентоспособност. Сама тя няма ресурса да компенсира изоставането си тук. Нещо повече, валутният борд и амбицията да се присъединим към еврото не ни позволяват частично да  правим това чрез девалвации на националната валута.

Може би е нужно да припомняме, че европейските фондове не са милостиня от по-богатите към по-бедните, а средство за преодоляване на социално-икономическите различия, които исторически са били в основата на разделенията и конфликтите в Европа. С други думи - кохезията е инструмент на единството, мира, стабилността на Европа. Струва ми се,  че като приоритет тя може да бъде наречена всякак, но не и "обща" и "безсъдържателна".

Европа е изградена върху солидарността, която е сред основните принципи, залегнали в нейния договор. Именно този принцип беше и продължава да е поставен на изпитание днес от серията кризи на ЕС - от еврото до миграцията и "Брекзит".

Реалността е, че бюджетът на ЕС ще трябва да посреща нарастващи нужди с намаляващи ресурси - перспективата е да го напусне втората му по големина икономика, даваща над 10% от бюджетните му приходи.

В същото време освен за традиционно най-големите пера на бюджета си като земеделието, регионалното развитие, растежа и заетостта ЕС ще трябва да отделя все повече средства за посрещане на предизвикателствата на миграцията, охраната на външните си граници, вътрешната сигурност и отбраната, кризите в развиващите се страни, които са първопричините на миграционната криза.

По време на българското председателство на масата на преговорите ще бъде следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС. Жизненоважно за България и за държавите - нетни получателки от европейския бюджет, е да запазят кохезионната политика на ЕС. Взаимноприемливо решение тук е еднакво важно и за единството на съюза.

В същото време трябва да е ясно, че в новия свят тази политика не може да остане старата. Силен е натискът тя да бъде обвързана с икономически и политически условия - от спазане на финансовата дисциплина и извършване на структурни реформи през съблюдаването на основополагащи европейски принципи като върховенството на закона до осъзнаването, че европейската солидарност не е еднопосочна улица - когато я получаваш финансово, трябва да си готов да я дадеш в замяна - например на страните, изложени на прекомерен миграционен натиск.

Питам се - коя част от това българско и европейско послание още не е достатъчно конкретна и ясна? Къде този приоритет е "общ" и "безсъдържателен"?

За да илюстрирам следващия - консенсуса, ще използвам цитат от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер:

"Днес ние (ЕС -б.а.) грубо представляваме една четвърт от световния БВП. След десет години този дял ще бъде 15%.Следователно ще бъдем най-малкият континент с пропорционално намаляваща икономика и отслабваща демография. В началото на ХХ век европейците представляваха 25% от световното население. В края на този век при 10 милиарда жени и мъже по света европейците ще представляват 4% от световното поколение. Онези, които смятат, че тези елементи, които не можем да променим, ще ни позволят да се делим отново на национални категории, вместо да се обединим, за да тежим в утрешния свят, жестоко се лъжат. Часът не е на малките групи; часът е на големия строеж."

В контекста на "Брекзит" на най-голямо изпитание е подложено единството на ЕС. Двадесет и седемте го потвърдиха в декларациите от Братислава (септември 2016 г.) и Рим (март 2017 г.), в мандата за преговори с Великобритания по чл. 50 от Лисабонския договор.

В същото време държавите членки са изправени пред краткосрочни и дългосрочни въпроси, по които позициите им не съвпадат. Ролята на председателството ще бъде да ги сближава и да търси пресечните им точки.

Става дума за жизненоважни за Европа и България въпроси. Такова например е досието за миграцията и в частност ревизията на регламента от Дъблин, европейската система за даване на убежище и предложението на Комисията за постоянен механизъм за солидарност.

Друг пример е бъдещето на финансите на ЕС - на кохезионната политика и на многогодишната финансова рамка на ЕС. Става дума както за увеличаването на дела на собствените приходи, така и за бъдещото съотношение между разходните пера в европейския бюджет и това между безвъзмездно финансиране и финансови инструменти.

По време на българското председателство европейските законодатели ще преговарят по над 30 законодателни предложения за изграждането на единния цифров пазар в ЕС, които от страна на Комисията са също в български ръце - на комисаря по цифровата икономика и общество Мария Габриел. 

Задълбочаването на икономическия и валутния съюз и изграждането на ефективен енергиен съюз също ще са теми на българското председателство, по които то ще трябва да търси съгласие. 

Ще продължи дискусията по петте документа за размисъл, произтичащи от Бялата книга на комисията със сценариите за бъдещето на ЕС.

От особена важност за страната и за ЕС е специфичният български приоритет за европейската перспектива на Западните Балкани. ЕС не планира приемане на нови членки до 2020 г., но преговорите със страните от процеса на разширяване продължават и са ключов фактор, противостоящ на риска от дестабилизация на региона.

ЕС и България имат стратегически интерес от стабилни и демократични съседи и председателството дава шанс на страната ни да играе лидерска роля в реализацията на този интерес. 

Става дума за демократичните и пазарните реформи в страните от Западните Балкани, които ЕС подкрепя и наблюдава, за развитието на регионалното сътрудничество и добросъседските отношения. 

Излишно е да напомням, че разширяването и преговорите за него винаги са били предизвикателство в търсенето на съгласие вътре в ЕС и тук има широко поле за работа на председателството.

В същото време европейската перспектива е била, е и остава преорбразяваща и стабилизираща сила за държавите от процеса на разширяване, от която както ЕС така и България имат непосредствен интерес. 

Няколко думи за нивото на амбицията в търсенето на консенсус. Политиката е изкуство на възможното. В същото време амбицията за постигане на съгласие в ЕС не бива да остава на нивото на най-малкия общ знаменател. Това би означавало Европа да се движи със скоростта на най-бавните.

Ако ЕС като цяло е заинтересован (по думите на Юнкер) от "големия строеж", т.е. от високата амбиция, за да запази относителното си тегло в света, малки и средни страни като България са няколко пъти по-заинтересовани от нея предвид своята относителна тежест. Без политически консенсус няма да има нито кохезия, нито конкурентоспособност.

Да не забравяме - близо 70 на сто от българския износ отива в държавите на ЕС; над половината от публичните инвестиции у нас са от структурните му фондове. 

Следователно единна и силна Европа, граничеща със стабилни и демократични съседи, не е въпрос на "прекалена амбиция" или на "мегаломански намерения", а на жизнен национален интерес както за България, така и за другите държави членки.

 
Европа ще затяга реда по границите си.

Бележка на редакцията: Миналата сряда правителството обяви приоритетите на българското председателство на ЕС, т.нар. три "К" - консенсус, конкурентоспособност, кохезия. В събота се появи първата им критика. Професорът по политология Александър Маринов ги определи като "пределно общи и безсъдържателни" в интервю за агенция "Фокус". "Консенсус между кого, по отношение на какво? Кохезия за кого, при какви обстоятелства? Конкурентоспособност на какво? България по какъв начин може да даде, да води и да използва темата за конкурентоспособността. Сравнете го с основния приоритет на Естония – „Дигитална Европа“. Мислили са го за трите „К“, нещо да запуши дупката. Неспособността да се спрем на такива приоритети, които едновременно са важни за Европа и отразяват общи приоритети на Тройката и същевременно са важни и за България, е първият голям политически провал", коментира Маринов, някогашен депутат от БСП. (Подчертаванията са наши). Верни на плурализма и свободата на публичния дебат, със следващия текст каним всички, които имат какво да кажат по приоритетите на българското председателство, да го направят в Клуб Z.

Новината е добра. По обявените приоритети на българското председателство вече започва публичен дебат. Тя е още по-добра с това, че той излиза от битово-логистичната рамка, неизбежно свързана с председателството, и се съсредоточава върху истинската му проблематика.

Правителството трябва да приветства критичния анализ на приоритетите - защото това е все още редкият у нас сериозен разговор за Европа. Според едно от първите мнения за тях те са "пределно общи и безсъдържателни", а включването на европейската перспектива на Западните Балкани сред тях "прекалено амбициозно" и дори "мегаломанско намерение".

Ще се опитам да обясня защо според мене истината е точно обратната - трите "К" на българското председателство са конкретни и съдържателни, а що се отнася за амбицията на България, тя е на нивото на националния и на европейския интерес.

Ще започна с конкурентоспособността. В световната класация по конкурентоспособност за 2017 година  на IMD World Competitiveness Center на първите три позиции няма нито една държава членка на ЕС, а сред първите десет - четири (съответно Холандия, Ирландия, Дания, Люксембург) от общо 28 държави членки. До 15-о място се появяват Германия (13-а) и Финландия (15-а). България е на незавидното 49-о място от 63 класирани страни.

В глобалния индекс на конкурентоспособността за 2016-2017 година на Световния икономически форум в първата тройка също няма държава от ЕС. Там са Швейцария, Сингапур и САЩ. От четвърто до седмо място  се нареждат Холандия, Германия, Швеция и Обединеното кралство, което преговаря вече да напусне ЕС. Тук България е на 50-о място.

Според европейския сравнителен анализ на иновациите ЕС е с по-малко новаторски постижения от Австралия, Канада, САЩ, Южна Корея и Япония. Докато изоставането му от САЩ и Канада е намаляло за последните седем години, това от Южна Корея и Япония се е увеличило.

Откато Европейската комисия прави този сравнителен анализ, България винаги е на последно място в ЕС по иновации. България е на първо място в ЕС по енергийна интензивност на икономиката си (т.е. по енергиен разход за единица продукция) и в дъното на класацията по производителност на труда.

Първите три приоритета на Комисията на председателя Жан-Клод Юнкер са пряко свързани с конкурентоспособността. Те са: "Заетост, растеж и инвестиции", "Цифров единен пазар", "Енергиен съюз и климат".

Мисля, че изложените дотук факти са достатъчни да обосноват конкурентоспособността като европейски и български приоритет. Но не са само те.

ЕС има 7% от световното население24% от световния БВП, но близо половината от глобалните социални разходи. При застаряващото население на Европа в съчетание с повишаващите се потребности от разходи за сигурност, отбрана, миграция това съотношение е неустойчиво.

Европа трябва да се бори за своята конкурентоспособност, защото е отворена икономика. Такава е и България. Конкурентоспособност означава запазване на растежа и работните места. Поради загуба на конкурентоспособност Европа се деиндустриализира. Производства изтичат на Изток, към Азия. 

Кризата в еврозоната накара ЕС да признае, че много от икономиките му имат проблем с конкурентоспособността. Затова днес в рамките на Европейския семестър ЕС наблюдава макроикономическите неравновесия в държавите му членки по десет показазателя, които имат пряко отношение към конкурентоспособността на техните икономики. България е сред държавите с ексцесивни макроикономически неравновесия.

Конкурентоспособността обаче не е само висока производителност, ниска себестойност, технологично превъзходство. За инвеститора тя означава и развита инфраструктура, ефективна публична администрация, правна сигурност. Посочете кой от тези въпроси не е конкретен и актуален както за България, така и за ЕС.

Кохезията, т.е. социално-икономическото сближаване, е най-изпитаният европейски инструмент, благодарение на който държавите членки могат да постигат заедно неща, които поотделно биха ги затруднили. Това с особена сила важи за присъединилите се след 2004 година страни като България, които имат да догонват останалите в развитието си. Без кохезия България има само да си мечтае за конкурентоспособност. Сама тя няма ресурса да компенсира изоставането си тук. Нещо повече, валутният борд и амбицията да се присъединим към еврото не ни позволяват частично да  правим това чрез девалвации на националната валута.

Може би е нужно да припомняме, че европейските фондове не са милостиня от по-богатите към по-бедните, а средство за преодоляване на социално-икономическите различия, които исторически са били в основата на разделенията и конфликтите в Европа. С други думи - кохезията е инструмент на единството, мира, стабилността на Европа. Струва ми се,  че като приоритет тя може да бъде наречена всякак, но не и "обща" и "безсъдържателна".

Европа е изградена върху солидарността, която е сред основните принципи, залегнали в нейния договор. Именно този принцип беше и продължава да е поставен на изпитание днес от серията кризи на ЕС - от еврото до миграцията и "Брекзит".

Реалността е, че бюджетът на ЕС ще трябва да посреща нарастващи нужди с намаляващи ресурси - перспективата е да го напусне втората му по големина икономика, даваща над 10% от бюджетните му приходи.

В същото време освен за традиционно най-големите пера на бюджета си като земеделието, регионалното развитие, растежа и заетостта ЕС ще трябва да отделя все повече средства за посрещане на предизвикателствата на миграцията, охраната на външните си граници, вътрешната сигурност и отбраната, кризите в развиващите се страни, които са първопричините на миграционната криза.

По време на българското председателство на масата на преговорите ще бъде следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС. Жизненоважно за България и за държавите - нетни получателки от европейския бюджет, е да запазят кохезионната политика на ЕС. Взаимноприемливо решение тук е еднакво важно и за единството на съюза.

В същото време трябва да е ясно, че в новия свят тази политика не може да остане старата. Силен е натискът тя да бъде обвързана с икономически и политически условия - от спазане на финансовата дисциплина и извършване на структурни реформи през съблюдаването на основополагащи европейски принципи като върховенството на закона до осъзнаването, че европейската солидарност не е еднопосочна улица - когато я получаваш финансово, трябва да си готов да я дадеш в замяна - например на страните, изложени на прекомерен миграционен натиск.

Питам се - коя част от това българско и европейско послание още не е достатъчно конкретна и ясна? Къде този приоритет е "общ" и "безсъдържателен"?

За да илюстрирам следващия - консенсуса, ще използвам цитат от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер:

"Днес ние (ЕС -б.а.) грубо представляваме една четвърт от световния БВП. След десет години този дял ще бъде 15%.Следователно ще бъдем най-малкият континент с пропорционално намаляваща икономика и отслабваща демография. В началото на ХХ век европейците представляваха 25% от световното население. В края на този век при 10 милиарда жени и мъже по света европейците ще представляват 4% от световното поколение. Онези, които смятат, че тези елементи, които не можем да променим, ще ни позволят да се делим отново на национални категории, вместо да се обединим, за да тежим в утрешния свят, жестоко се лъжат. Часът не е на малките групи; часът е на големия строеж."

В контекста на "Брекзит" на най-голямо изпитание е подложено единството на ЕС. Двадесет и седемте го потвърдиха в декларациите от Братислава (септември 2016 г.) и Рим (март 2017 г.), в мандата за преговори с Великобритания по чл. 50 от Лисабонския договор.

В същото време държавите членки са изправени пред краткосрочни и дългосрочни въпроси, по които позициите им не съвпадат. Ролята на председателството ще бъде да ги сближава и да търси пресечните им точки.

Става дума за жизненоважни за Европа и България въпроси. Такова например е досието за миграцията и в частност ревизията на регламента от Дъблин, европейската система за даване на убежище и предложението на Комисията за постоянен механизъм за солидарност.

Друг пример е бъдещето на финансите на ЕС - на кохезионната политика и на многогодишната финансова рамка на ЕС. Става дума както за увеличаването на дела на собствените приходи, така и за бъдещото съотношение между разходните пера в европейския бюджет и това между безвъзмездно финансиране и финансови инструменти.

По време на българското председателство европейските законодатели ще преговарят по над 30 законодателни предложения за изграждането на единния цифров пазар в ЕС, които от страна на Комисията са също в български ръце - на комисаря по цифровата икономика и общество Мария Габриел. 

Задълбочаването на икономическия и валутния съюз и изграждането на ефективен енергиен съюз също ще са теми на българското председателство, по които то ще трябва да търси съгласие. 

Ще продължи дискусията по петте документа за размисъл, произтичащи от Бялата книга на комисията със сценариите за бъдещето на ЕС.

От особена важност за страната и за ЕС е специфичният български приоритет за европейската перспектива на Западните Балкани. ЕС не планира приемане на нови членки до 2020 г., но преговорите със страните от процеса на разширяване продължават и са ключов фактор, противостоящ на риска от дестабилизация на региона.

ЕС и България имат стратегически интерес от стабилни и демократични съседи и председателството дава шанс на страната ни да играе лидерска роля в реализацията на този интерес. 

Става дума за демократичните и пазарните реформи в страните от Западните Балкани, които ЕС подкрепя и наблюдава, за развитието на регионалното сътрудничество и добросъседските отношения. 

Излишно е да напомням, че разширяването и преговорите за него винаги са били предизвикателство в търсенето на съгласие вътре в ЕС и тук има широко поле за работа на председателството.

В същото време европейската перспектива е била, е и остава преорбразяваща и стабилизираща сила за държавите от процеса на разширяване, от която както ЕС така и България имат непосредствен интерес. 

Няколко думи за нивото на амбицията в търсенето на консенсус. Политиката е изкуство на възможното. В същото време амбицията за постигане на съгласие в ЕС не бива да остава на нивото на най-малкия общ знаменател. Това би означавало Европа да се движи със скоростта на най-бавните.

Ако ЕС като цяло е заинтересован (по думите на Юнкер) от "големия строеж", т.е. от високата амбиция, за да запази относителното си тегло в света, малки и средни страни като България са няколко пъти по-заинтересовани от нея предвид своята относителна тежест. Без политически консенсус няма да има нито кохезия, нито конкурентоспособност.

Да не забравяме - близо 70 на сто от българския износ отива в държавите на ЕС; над половината от публичните инвестиции у нас са от структурните му фондове. 

Следователно единна и силна Европа, граничеща със стабилни и демократични съседи, не е въпрос на "прекалена амбиция" или на "мегаломански намерения", а на жизнен национален интерес както за България, така и за другите държави членки.

Коментари

Верно?

Жалки сте, "КлубЗ". Просто сте жалки.

Др. Желев,

нещо пропусна да изкоментираш резултатите от британските избори.

Едно време ти четохме едни дитирамби за това как това била някаква проява на "британски парламентаризъм", някаква "заявка за мандат", а не обикновена политическа маневра.

Пък то какво излезе - след загубата, Мей не само не получи "мандат", ами дори не се отказа от власт.

Вместо туй, съвсем по метода на твойте любими европейски граждани, си плати на една банда терористи със златни пръстчета, за да й крепят правителството.

Интелектуално почтен анализатор би се извинил на читателите си за онуй амбразурничене и би намалил патоса за сметка на фактите.

Ама чинийката няма да е толкоз пълна, щото за пиар все още плащат по-добре, отколкото за оназ, шаячната правда...

Колкото до темата за "европейските приоритети"

и тяхното отношение към българските, тя е нелепа.

"Европейските приоритети" в България, демонстрирани до днес от "европейските елити", са осигуряването на послушание в ЕК и гласове за ЕП. Ако ги осигуряват мутрите, "европейските институции" са с мутрите.

Покорно благодарим за подобни "ценности". Българският приоритет е наритването на мутрите и крадците на прехода, а не слугуване на слугите на Меркел.

Колцентровете няма да компенсират технологичното изоставане, икономическата стагнация и затъването в дългове.

А най-красивата демонстрация на провала на "европеизма" у нас е символиката в ремонта на НДК.

При др. Тодор Живков лъскаха НДК и сменяха плочките по няколко софийски булеварда заради Горбачов.

При "европейските граждани" лъснаха НДК и смениха плочките по няколко централни софийски булеварда заради ЕК.

А нема нужда от тия "европейски ценности", мои мили грантоядци.

Съгласен.

Така си е.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията