Ad Config - Website header

 

Article_top

Представи си, че си Ким Чен Ун, севернокорейският деспот. За разлика от баща ти Ким Чен Ир, който поема властта след средна възраст и умира 17 години по-късно, ти идваш на власт преди 30-ия си рожден ден. Твоят път е по-труден и по-дълъг, въпреки че постоянната цел е една и съща – да управляваш до края на живота си и да умреш в леглото.

Всичко останало – чистките, убийствата на млади американци, изстрелването на ракети и ядрените опити, играта на „Кой ще мигне пръв“ с Тръмп – служи на тази цел. Всичко това трябва да те превърне в чистокръвен прагматик.

За почти 6 години ти си създал репутация на брутален капризник. Казват, че си нахранил кучетата с чичо си, след като си го арестувал пред хората. Казват, че си опаткал военния си министър с противовъздушно оръдие, за да заличиш всяка следа от него. Казват, че си екзекутирал вицепремиера си, защото ходел отпуснато.

Няма нищо странно в това. Тиранията е изкуство, в което най-важното изискване е да насадиш подходящата доза чувство на страх и ужас. Ти – дебелото момче от пансиона, влюбено в баскетбола – не си имал изобщо шанса да живееш, без да ти се наложи да демонстрираш удоволствие от убиването. Политическите убийства в режими като твоя винаги са произведения на изкуството.

Правиш каквото трябва, въпреки че отпусна малко икономическия контрол и позволи на частните пазари да разцъфтят. Не би подложил народа си на още един масов глад, както направи баща ти през 90-те, когато един милион души умряха поради липса на храна, за да е нахранен елитът в Пхенян.

Още един урок за тиранин – народът не се подчинява, като му се вземе всичко. Подчиняваш го с нещо, което те знаят, че можеш да им отнемеш. Отчаяните хора невинаги са покорни. Но зависимите винаги са.

Подобна логика важи и за външната ти политика. Американците се надяваха да си поне едно от двете – модернизатор, който е виждал достатъчно свят и знае колко изостанала е държавата му; или пък момчето цар, чиято некомпетентност ще обрече на смърт режима и самия него.

Не познаха за първия вариант. А за втория, зависи от това колко добре ще изиграеш ядрената си карта. Баща ти използваше поредица от кризи и преговори, лъжи и повторения, за да изкрънка икономически и дипломатически отстъпки, и играеше за време – на него му беше ограничено.

Но това не е вариант за теб. На теб ти трябва решение за 50 години напред, а не поредната порция храна, отстъпена ти от Сеул или Вашингтон. Това означава да промениш играта в Източна Азия, като избуташ Америка. Който и да ти помага да постигаш този невероятен напредък в ракетната и ядрената си програма, той също иска да те види как променяш играта.

Тактиката е проста. Убеди американците, че си способен на каквото и да е. Извади ракети и бойни глави, които могат да застрашат американските градове. Разпалвай усещането за непрестанна, апокалиптична, неразрешима криза, която в един момент да изтощи издържливостта на Америка и да подхрани изолационистките инстинкти на екипа на Тръмп. Вбий всеки възможен клин между Вашингтон и Сеул. Някои ти идват безплатно – кой друг освен Тръмп би си помислил да започне търговска война със Сеул на фона на ядрена криза с Пхенян?

Този човек е подарък за теб

Става ли така? Американците натискат за повече санкции в ООН, но руснаците и китайците не биха искали никакви санкции. Оттегляне на Америка от Североизточна Азия може да изкуши Южна Корея и Япония да се сдобият с ядрени оръжия, но дори и тогава двете държави биха били по-склонни да те укротяват с подкупи, отколкото да рискуват война. Вашингтон би могъл да опита да наложи строги санкции срещу Пекин заради доставките на петрол за теб, но пък колко ефективни могат да бъдат санкции срещу една толкова голяма икономика...

Освен това имаш уши. Зад войнстващите слова на Тръмп можеш да чуеш как неговият военен министър подчертава опасностите от войната, а държавният му секретар отхвърля всяка идея за промяна на режима в Пхенян. Дори и в тази администрация никой не може да се направи на по-луд от теб. Те отчаяно търсят сделка.

И нещо притеснително за теб: Ами ако американците наистина успеят да притиснат Китай да те отреже? Или пък ако някой успее да хакне единствената ти рафинерия или да взриви тръбопровода, по който получаваш петрол от Китай?

Имаш съвсем малко възможности да отговориш. Не можеш просто да изравниш Сеул със Земята – това ще означава голяма война и твоето унищожение. Когато откачиш чак дотам, ще започнеш да осъзнаваш колко назад си във всяко едно отношение. Прогони страховете си. Вашингтон няма да посмее. Ти си прекалено полезен за Пекин. Ръката с камшика в тази игра е твоята. Никак не е лошо за чирак тиранин, който е напълно самостоятелен.

...

Коментарът на Брет Стивънс е от "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.

Ключови думи
 
Снимка БГНЕС

Представи си, че си Ким Чен Ун, севернокорейският деспот. За разлика от баща ти Ким Чен Ир, който поема властта след средна възраст и умира 17 години по-късно, ти идваш на власт преди 30-ия си рожден ден. Твоят път е по-труден и по-дълъг, въпреки че постоянната цел е една и съща – да управляваш до края на живота си и да умреш в леглото.

Всичко останало – чистките, убийствата на млади американци, изстрелването на ракети и ядрените опити, играта на „Кой ще мигне пръв“ с Тръмп – служи на тази цел. Всичко това трябва да те превърне в чистокръвен прагматик.

За почти 6 години ти си създал репутация на брутален капризник. Казват, че си нахранил кучетата с чичо си, след като си го арестувал пред хората. Казват, че си опаткал военния си министър с противовъздушно оръдие, за да заличиш всяка следа от него. Казват, че си екзекутирал вицепремиера си, защото ходел отпуснато.

Няма нищо странно в това. Тиранията е изкуство, в което най-важното изискване е да насадиш подходящата доза чувство на страх и ужас. Ти – дебелото момче от пансиона, влюбено в баскетбола – не си имал изобщо шанса да живееш, без да ти се наложи да демонстрираш удоволствие от убиването. Политическите убийства в режими като твоя винаги са произведения на изкуството.

Правиш каквото трябва, въпреки че отпусна малко икономическия контрол и позволи на частните пазари да разцъфтят. Не би подложил народа си на още един масов глад, както направи баща ти през 90-те, когато един милион души умряха поради липса на храна, за да е нахранен елитът в Пхенян.

Още един урок за тиранин – народът не се подчинява, като му се вземе всичко. Подчиняваш го с нещо, което те знаят, че можеш да им отнемеш. Отчаяните хора невинаги са покорни. Но зависимите винаги са.

Подобна логика важи и за външната ти политика. Американците се надяваха да си поне едно от двете – модернизатор, който е виждал достатъчно свят и знае колко изостанала е държавата му; или пък момчето цар, чиято некомпетентност ще обрече на смърт режима и самия него.

Не познаха за първия вариант. А за втория, зависи от това колко добре ще изиграеш ядрената си карта. Баща ти използваше поредица от кризи и преговори, лъжи и повторения, за да изкрънка икономически и дипломатически отстъпки, и играеше за време – на него му беше ограничено.

Но това не е вариант за теб. На теб ти трябва решение за 50 години напред, а не поредната порция храна, отстъпена ти от Сеул или Вашингтон. Това означава да промениш играта в Източна Азия, като избуташ Америка. Който и да ти помага да постигаш този невероятен напредък в ракетната и ядрената си програма, той също иска да те види как променяш играта.

Тактиката е проста. Убеди американците, че си способен на каквото и да е. Извади ракети и бойни глави, които могат да застрашат американските градове. Разпалвай усещането за непрестанна, апокалиптична, неразрешима криза, която в един момент да изтощи издържливостта на Америка и да подхрани изолационистките инстинкти на екипа на Тръмп. Вбий всеки възможен клин между Вашингтон и Сеул. Някои ти идват безплатно – кой друг освен Тръмп би си помислил да започне търговска война със Сеул на фона на ядрена криза с Пхенян?

Този човек е подарък за теб

Става ли така? Американците натискат за повече санкции в ООН, но руснаците и китайците не биха искали никакви санкции. Оттегляне на Америка от Североизточна Азия може да изкуши Южна Корея и Япония да се сдобият с ядрени оръжия, но дори и тогава двете държави биха били по-склонни да те укротяват с подкупи, отколкото да рискуват война. Вашингтон би могъл да опита да наложи строги санкции срещу Пекин заради доставките на петрол за теб, но пък колко ефективни могат да бъдат санкции срещу една толкова голяма икономика...

Освен това имаш уши. Зад войнстващите слова на Тръмп можеш да чуеш как неговият военен министър подчертава опасностите от войната, а държавният му секретар отхвърля всяка идея за промяна на режима в Пхенян. Дори и в тази администрация никой не може да се направи на по-луд от теб. Те отчаяно търсят сделка.

И нещо притеснително за теб: Ами ако американците наистина успеят да притиснат Китай да те отреже? Или пък ако някой успее да хакне единствената ти рафинерия или да взриви тръбопровода, по който получаваш петрол от Китай?

Имаш съвсем малко възможности да отговориш. Не можеш просто да изравниш Сеул със Земята – това ще означава голяма война и твоето унищожение. Когато откачиш чак дотам, ще започнеш да осъзнаваш колко назад си във всяко едно отношение. Прогони страховете си. Вашингтон няма да посмее. Ти си прекалено полезен за Пекин. Ръката с камшика в тази игра е твоята. Никак не е лошо за чирак тиранин, който е напълно самостоятелен.

...

Коментарът на Брет Стивънс е от "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

чевръста журна лиска's picture
чевръста журна лиска
чевръстажурналистка

Горкият Брет...

Осъзнаването на скорошния край на собствената империя предизвиква страхотен дупебол у най-облагодетелстваната "средна" класа - тая на агитпропчиците.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета