Ad Config - Website header

 

Article_top

Nie entschuldigen, Baby. Nie reden. Blumen schicken. Ohne Brief. Nur Blumen. Die decken alles zu. Sogar Gräber* - казва Ото Кьостер от романа "Трима другари" на Ремарк.
И повечето български политици - особено тези, които никога не са чели дори Ремарк - следват завета му.

Но днес, близо три години след изборите през 2014 г., когато огромен брой честни работещи българи повярваха на Реформаторския блок и две години след провала на "историческия компромис", в който вложих цялата си енергия и скромни политически умения, аз изпитвам неудържимо желание да се извиня. На тези, които ме подкрепиха през 2014-а, които ми вярваха през 2015-а, които се надяваха на ново, почтено, силно и обърнато към бъдещето демократично обединение през 2016-а.

Изпитвам нужда да поема моята част от политическата вина (а може и повече, видимо има желаещи да споделят своята) за катастрофата на опита България да бъде измъкната от ръцете на мафията.

Защото през изминалата седмица с избора на силно "специализираната" парламентарна квота на ВСС, с назначаването на Мавродиев в Банката за развитие, с номинацията на Бойко Атанасов за КФН, с невижданата в демократична държава атака на изпълнителната власт срещу частен бизнес, с общото интервю на българския и руския главен прокурор родината ни наистина удари дъното.

И оттук насетне въпросът не е КОЙ?, защото всички знаем кой. Въпросът е "Накъде" и "Как". Въпросът е каква е цялостната пълнокръвна визия за България? Каква е алтернативата на мафиотската стабилност, какви са пътищата за консолидиране не на корективно малцинство около властта на Борисов - Пеевски, а на национално мнозинство, обединено около общи национални цели и стратегия за развитие на страната и обществото ни в единна Европа.

Но без оценка на близкото минало това ми се струва невъзможно. Един друг любим автор - за разлика от Ремарк още жив - пее:

...regret is just a memory written on my brow

And there's nothing I can do about it now...**

И все пак предпочитам - като личен акт - извинението пред покриването на гробовете с цветя и рози.

...

*Никога не се извинявай, бебо. Никога не говори за това. Изпрати й цветя. Без писмо. Само цветя. Те покриват всичко. Дори гробове.

**...съжалението е само спомен върху веждата ми. И нищо не мога да направя за това...“ от песен на Уили Нелсън.

...

Коментарът е от фейсбук профила на Радан Кънев. Заглавието е на Клуб Z.

 

 

 
Радан Кънев, снимка Веселин Боришев

Nie entschuldigen, Baby. Nie reden. Blumen schicken. Ohne Brief. Nur Blumen. Die decken alles zu. Sogar Gräber* - казва Ото Кьостер от романа "Трима другари" на Ремарк.
И повечето български политици - особено тези, които никога не са чели дори Ремарк - следват завета му.

Но днес, близо три години след изборите през 2014 г., когато огромен брой честни работещи българи повярваха на Реформаторския блок и две години след провала на "историческия компромис", в който вложих цялата си енергия и скромни политически умения, аз изпитвам неудържимо желание да се извиня. На тези, които ме подкрепиха през 2014-а, които ми вярваха през 2015-а, които се надяваха на ново, почтено, силно и обърнато към бъдещето демократично обединение през 2016-а.

Изпитвам нужда да поема моята част от политическата вина (а може и повече, видимо има желаещи да споделят своята) за катастрофата на опита България да бъде измъкната от ръцете на мафията.

Защото през изминалата седмица с избора на силно "специализираната" парламентарна квота на ВСС, с назначаването на Мавродиев в Банката за развитие, с номинацията на Бойко Атанасов за КФН, с невижданата в демократична държава атака на изпълнителната власт срещу частен бизнес, с общото интервю на българския и руския главен прокурор родината ни наистина удари дъното.

И оттук насетне въпросът не е КОЙ?, защото всички знаем кой. Въпросът е "Накъде" и "Как". Въпросът е каква е цялостната пълнокръвна визия за България? Каква е алтернативата на мафиотската стабилност, какви са пътищата за консолидиране не на корективно малцинство около властта на Борисов - Пеевски, а на национално мнозинство, обединено около общи национални цели и стратегия за развитие на страната и обществото ни в единна Европа.

Но без оценка на близкото минало това ми се струва невъзможно. Един друг любим автор - за разлика от Ремарк още жив - пее:

...regret is just a memory written on my brow

And there's nothing I can do about it now...**

И все пак предпочитам - като личен акт - извинението пред покриването на гробовете с цветя и рози.

...

*Никога не се извинявай, бебо. Никога не говори за това. Изпрати й цветя. Без писмо. Само цветя. Те покриват всичко. Дори гробове.

**...съжалението е само спомен върху веждата ми. И нищо не мога да направя за това...“ от песен на Уили Нелсън.

...

Коментарът е от фейсбук профила на Радан Кънев. Заглавието е на Клуб Z.

 

 

Коментари

Изгони Москов

Загърби Плевнелиев и Муравей Радев
Сервира Танчето
И се прицели в "десните избиратели, подкрепили Радев"

п.с. Последното е "дървено желязо" и няма да престана да го пиша в кавички.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Очевидно желанието му е "удържимо" :)

Снобщина и абсолютна неспособност да се признаят същински, сърдечно грешките. "Национално мнозинство, обединено около общи национални цели" - това на територията на България в настоящото десетилетие е фантастика. На мен обаче не ми трябва фантаст с приличен немски и лош музикален вкус, а реално представителство в Парламента. Може и малцинство - ако друго не може.

"Национално мнозинство,

"Национално мнозинство, обединено около общи национални цели" - не е фантастика! За съжаление нито той, нито неговата партия, могат да извадят общата национална (на български: народна) цел. Бойко много повече усеща какви са народните желания. А този сам си казва: градски партии. А точно неговата е само в район Средец в София.
Просто като си спомня как и тия му избиратели отмъкна Иво Прокопиев, ми става жал. Но Радане дерзай, Прокопиев доказано проваля всичко, с което се е захванал. Само разкарай тоя генерал - негенерал, ако имаш един останал читав да го замести.

Късно е, либе, за китка.

Да беше мислил 2014, когато напъди хубавото Наде, прибра пернишката курвичка Лукарски и си легна с Боце. Да беше мислил 2015, когато даде на Мутрата 16 гигалева.

За единия влог на Костов.

Адвокатската кантора чака.
de ment's picture
de ment
dement

Какво му е на това момче?

Какво му е на това момче? Шпреха дойч, спика инглиш??? Само на родния си език все ялови ги снася. Съвсем дружелюбно го съветвам: Скрий се!!!

Е, на иврит не е силен може

Е, на иврит не е силен може би
ognian deyanov's picture
ognian deyanov
ognian.dey

Всички комунисти ...

Всички комунисти са същисани .Как може човек да се извинява .Комунистите такова чудо нито са видели нито са чули .ПАРТИЯТА Е ПРАВА ДОРИ И ДА ГРЕШИ .Ние пък сме грешни защото сме ХОРА .

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?