Националната поетична библиотека във Великобритания започва мащабен проект, с който цели да събере поезия на хиляди езици, които са застрашени от изчезване, и да ги запази за бъдещи поколения. Институцията се позовава на ЮНЕСКО, според която от 7000 езика, говорени днес в света, повече от половината са застрашени – а един изчезва на всеки две седмици. Сред тях има и такива, говорени в България.

„До края на века според ЮНЕСКО половината от езиците ни ще са изчезнали. А когато езикът умре, умира и поезията му“, казва Крис Маккейб от библиотеката, цитиран от „Гардиън“.

Призивът е към местните общности по цял свят – на специална страница на сайта „Саутбанк сентър“ всеки може да изпрати стихотворение или поема на застрашен език, стига да отговаря на някои условия. Едно от важните от тях е, че не се приема лично творчество, освен ако авторът му не е добре познат на съответния език.

„Водещият фокус на проекта е да съберем поезия, която е известна в културата, където е била написана“, посочват организаторите.

Библиотеката има нужда от стиховете - както написани, така и в аудиоформат. Преводът им на английски би бил добре дошъл, но съвсем не е задължителен. А кои са застрашените езици може да се провери чрез справка в списъка на ЮНЕСКО. За България те са два – разновидности на гагаузкия. Като критично застрашен е определен гагаузкият от Делиормана, а като силно застрашен – наречието, което се говори в по-източните части на страната, в крайморските зони.

Иначе проектът очаква първоначално много силен наплив от поезия на галски, мански, както и близки европейски езици като бретонски или баски.

„Начинанието ни цели да запазим колкото се може повече поезия за бъдещите поколения – да слушат, четат, превеждат, наслаждават и предават на околните – коментира иракският поет Нинеб Ламасу, ангажиран специално за проекта да напише стихове на асирийски. – Кой може да си представи свят без класики като „Беоулф“ и „Одисея“, написани на езици, които днес никой не говори?“

"Площад Славейков"