Ad Config - Website header

 

Article_top

Иван Бедров
                             Красен Станчев

БНБ предложи на парламента да приеме закон, който да разреши емитирането на дълг за покриване на всички депозити на граждани и фирми в КТБ, а не само на защитените по закон до 100 хиляди евро. Това породи обществен дебат за това дали трябва данъкоплатците да поемат тази финансова тежест или да бъде спазен законът и да не бъдат покрити всички депозити. Потърсихме за коментар д-р Красен Станчев - председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, народен представител във Великото народно събрание (1990-1991).

 

- Г-н Станчев, има ли нужда от извънредни действия и закони заради КТБ?

- Единственото нещо, което трябва да се направи, е да се покрият депозитите на хората и фирмите в КТБ до размера от 196 хиляди лева, както е предвидено в закона. И причината е много ясна – когато имаме отделно законодателство за банкрут на една отделна банкова институция, това ще създаде стимули за други банкови институции да се държат по същия начин и да се надяват на същото.

БНБ има виждане за отделно законодателство, което да покрие всички депозити. Това е изразено в становище до пресата. Дори самият файл на сайта на централната банка се казва пиар“.

- Ще мине ли обаче предложението им?

Аз съм почти сигурен, че това виждане на централната банка няма да се осъществи. Основна роля има общественото мнение, което няма да допусне да се спасяват всички. Това ще има и много голяма политическа цена за онези, които вземат подобно решение. Общественото мнение няма да допусне и с извънреден закон да се покрият състоянието и причините, които доведоха КТБ до тук.

- Има и такава теза – вероятно не малко общини, болници, дори пенсионни фондове имат пари там. Ако те понесат загуби, това ще разпростре заразата още повече.

А какво пречи на общини, топлофикации, болници и пенсионни дружества също да понесат загуби!? Този довод не е основателен. Ако има проблем с функционирането например на болници, тогава трябва да се търсят резерви в преразпределяне на бюджета и отново със средства на данъкоплатците да се покрият тези загуби. Данъкоплатците обаче ще понесат загуби и ако се спасяват всички поголовно. Трябва да се подбере какво точно трябва да се спаси. Не вярвам да има проблеми в системен порядък.

- А защо това беше първото решение, към което посегна БНБ и получи подкрепа на думи от политиците?

- От събота насам политиците вече не мислят за такъв вариант. Все по-голям става консенсусът и сред политици, и сред граждани да не се постъпва по този начин. Да не се прави специално законодателство.

Има няколко причини обаче, за да се стигне до такова предложение:

Първата причина е начинът на банкиране в институции, които са българска собственост. Този начин на банкиране е с политически връзки. Тези връзки са както сред политическите партии, така и в не съвсем политическите държавни органи като прокуратура и централна банка. Причината за конфигурациите на управителните тела в тези органи е също политическа. Това позволява съответното политическо влияние. Това са политически решения за насочване на средства към определена банка, пренасяне на сметките на държавни предприятия. Така банката придобива по-голяма политическа тежест и се засилва политическият елемент за вземане на решения за нея.

Втората причина е недоверието към парламента, възникнало в средата на юни миналата година и очевидното преливане на недоверие към самата банка и към цялата система на управление на банките в България. В БНБ също живеят хора, те живеят в България и също се опитват да не се намесват в неща, които са извън техния контрол. Това обяснява не особено рационалното поведение на централната банка спрямо КТБ. Това обяснява и разрешението, което централната банка дава през април за придобиване на „Креди Агрикол България“ от КТБ.

По аналагочин начин се е действало в други случаи отново с банки с български собственици. Не е имало намеса, нещата са били оставени на самосебе си, намаляван е бил делът на задължителните резерви, за да може банката да мобилизира ресурс, или пък са били осигурявани допълнителни държавни депозити. Най-фрапантният случай е от декември 2008 година, когато през Насърчителна банка правителството направи един депозит от половин милиард в Първа инвестиционна банка.

- Докога са планирали така да я карат?

Очевидно е имало надежда, че с няколко големи държавни проекта като „Южен поток“ тази банка ще получи допълнителен ресурс. Когато обаче се разпада перспективата за такъв допълнителен ресурс, започват и конфликтите около банката и вътре в банката. Вътрешните конфликти са между политическия помагач Пеевски и собственика на банката Василев.

Проблемът с банката е нарасването на активите с политическа подкрепа. Проблемът извън банката е, че това се позволява от цялата политическа гарнитура в България и от централната банка. Когато една банка расте с над 25% на година, тя би трябвало да има по-големи минимални задължителни резерви като рискова.

- Възможно ли е наистина всички нередности да са се случвали без знанието на банков надзор, финансово разузнаване и т.н.?

Отговорникът за банковия надзор осъществява своята дейност независимо и самостоятелно, така пише в закона. Традицията е такава, за да е ясно кой отговаря. През последната една година имаме смяна на надзорника, имаме съсредоточаване на политически решения, взимани от ръководството на банката и политическите й приятели. Два дни след избирането на Пеевски е избран нов член на Управителния съвет на БНБ, който се занимава с надзора. Доколкото е известно, това е станало по настояване на политическия спонсор на правителството Сергей Станишев. В тази ситуация какво очаквате да направи централната банка?!

Разликата между българските и чуждите банки е, че собствениците на български банки могат да ходят за риба всяка седмица с когото си искат. Собствениците Уникредит, Райфайзен, Ситибанк не могат да правят това нещо. Банките, които са собственост на български физически и юридически лица, са в политически по-изгодна ситуация, но това носи риск за системата.

- Да бъде ли сменено ръководството на БНБ?

Съвършени решения няма. Ако в момента злобата на деня се обърне към централната банка, това означава Иван Искров и останалите от управителния съвет да понесат тази злоба на деня и те да бъдат сменени. Ако този парламент сменя управителния съвет на БНБ преждевременно, това е много лош сигнал. Освен това там ще имаме седем души, назначени от Пеевски или подобни на Пеевски. Този парламент не може да направи такова действие.

Следващият вариант е да не се приема извънредно законодателство и да се задължи политически централната банка да се справи с проблема в рамките на съществуващите правила.

 
Управителят на БНБ Иван Искров (дясно) с председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев. Снимка Веселин Боришев
                             Красен Станчев

БНБ предложи на парламента да приеме закон, който да разреши емитирането на дълг за покриване на всички депозити на граждани и фирми в КТБ, а не само на защитените по закон до 100 хиляди евро. Това породи обществен дебат за това дали трябва данъкоплатците да поемат тази финансова тежест или да бъде спазен законът и да не бъдат покрити всички депозити. Потърсихме за коментар д-р Красен Станчев - председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, народен представител във Великото народно събрание (1990-1991).

 

- Г-н Станчев, има ли нужда от извънредни действия и закони заради КТБ?

- Единственото нещо, което трябва да се направи, е да се покрият депозитите на хората и фирмите в КТБ до размера от 196 хиляди лева, както е предвидено в закона. И причината е много ясна – когато имаме отделно законодателство за банкрут на една отделна банкова институция, това ще създаде стимули за други банкови институции да се държат по същия начин и да се надяват на същото.

БНБ има виждане за отделно законодателство, което да покрие всички депозити. Това е изразено в становище до пресата. Дори самият файл на сайта на централната банка се казва пиар“.

- Ще мине ли обаче предложението им?

Аз съм почти сигурен, че това виждане на централната банка няма да се осъществи. Основна роля има общественото мнение, което няма да допусне да се спасяват всички. Това ще има и много голяма политическа цена за онези, които вземат подобно решение. Общественото мнение няма да допусне и с извънреден закон да се покрият състоянието и причините, които доведоха КТБ до тук.

- Има и такава теза – вероятно не малко общини, болници, дори пенсионни фондове имат пари там. Ако те понесат загуби, това ще разпростре заразата още повече.

А какво пречи на общини, топлофикации, болници и пенсионни дружества също да понесат загуби!? Този довод не е основателен. Ако има проблем с функционирането например на болници, тогава трябва да се търсят резерви в преразпределяне на бюджета и отново със средства на данъкоплатците да се покрият тези загуби. Данъкоплатците обаче ще понесат загуби и ако се спасяват всички поголовно. Трябва да се подбере какво точно трябва да се спаси. Не вярвам да има проблеми в системен порядък.

- А защо това беше първото решение, към което посегна БНБ и получи подкрепа на думи от политиците?

- От събота насам политиците вече не мислят за такъв вариант. Все по-голям става консенсусът и сред политици, и сред граждани да не се постъпва по този начин. Да не се прави специално законодателство.

Има няколко причини обаче, за да се стигне до такова предложение:

Първата причина е начинът на банкиране в институции, които са българска собственост. Този начин на банкиране е с политически връзки. Тези връзки са както сред политическите партии, така и в не съвсем политическите държавни органи като прокуратура и централна банка. Причината за конфигурациите на управителните тела в тези органи е също политическа. Това позволява съответното политическо влияние. Това са политически решения за насочване на средства към определена банка, пренасяне на сметките на държавни предприятия. Така банката придобива по-голяма политическа тежест и се засилва политическият елемент за вземане на решения за нея.

Втората причина е недоверието към парламента, възникнало в средата на юни миналата година и очевидното преливане на недоверие към самата банка и към цялата система на управление на банките в България. В БНБ също живеят хора, те живеят в България и също се опитват да не се намесват в неща, които са извън техния контрол. Това обяснява не особено рационалното поведение на централната банка спрямо КТБ. Това обяснява и разрешението, което централната банка дава през април за придобиване на „Креди Агрикол България“ от КТБ.

По аналагочин начин се е действало в други случаи отново с банки с български собственици. Не е имало намеса, нещата са били оставени на самосебе си, намаляван е бил делът на задължителните резерви, за да може банката да мобилизира ресурс, или пък са били осигурявани допълнителни държавни депозити. Най-фрапантният случай е от декември 2008 година, когато през Насърчителна банка правителството направи един депозит от половин милиард в Първа инвестиционна банка.

- Докога са планирали така да я карат?

Очевидно е имало надежда, че с няколко големи държавни проекта като „Южен поток“ тази банка ще получи допълнителен ресурс. Когато обаче се разпада перспективата за такъв допълнителен ресурс, започват и конфликтите около банката и вътре в банката. Вътрешните конфликти са между политическия помагач Пеевски и собственика на банката Василев.

Проблемът с банката е нарасването на активите с политическа подкрепа. Проблемът извън банката е, че това се позволява от цялата политическа гарнитура в България и от централната банка. Когато една банка расте с над 25% на година, тя би трябвало да има по-големи минимални задължителни резерви като рискова.

- Възможно ли е наистина всички нередности да са се случвали без знанието на банков надзор, финансово разузнаване и т.н.?

Отговорникът за банковия надзор осъществява своята дейност независимо и самостоятелно, така пише в закона. Традицията е такава, за да е ясно кой отговаря. През последната една година имаме смяна на надзорника, имаме съсредоточаване на политически решения, взимани от ръководството на банката и политическите й приятели. Два дни след избирането на Пеевски е избран нов член на Управителния съвет на БНБ, който се занимава с надзора. Доколкото е известно, това е станало по настояване на политическия спонсор на правителството Сергей Станишев. В тази ситуация какво очаквате да направи централната банка?!

Разликата между българските и чуждите банки е, че собствениците на български банки могат да ходят за риба всяка седмица с когото си искат. Собствениците Уникредит, Райфайзен, Ситибанк не могат да правят това нещо. Банките, които са собственост на български физически и юридически лица, са в политически по-изгодна ситуация, но това носи риск за системата.

- Да бъде ли сменено ръководството на БНБ?

Съвършени решения няма. Ако в момента злобата на деня се обърне към централната банка, това означава Иван Искров и останалите от управителния съвет да понесат тази злоба на деня и те да бъдат сменени. Ако този парламент сменя управителния съвет на БНБ преждевременно, това е много лош сигнал. Освен това там ще имаме седем души, назначени от Пеевски или подобни на Пеевски. Този парламент не може да направи такова действие.

Следващият вариант е да не се приема извънредно законодателство и да се задължи политически централната банка да се справи с проблема в рамките на съществуващите правила.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Iconomist

БНБ, Искров и Мавродиев действат против закона. Трябва най-напред да се даде възможност на акционерите да се опитат да стабилизират банката и след това, ако не могат, държавата да пристъпи към отнемане на лиценза и други мерки.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой трябва да поеме "Левски"?