Ad Config - Website header

 

Article_top

О.р. ген.-майор Съби Събев е сред учредителите на съюз "Атлантик" и представител на Атлантическия съвет. Той е първият национален представител на България във Военния комитет на НАТО в периода 2002-2004 г. В момента е главен експерт във Военна академия “Г. С. Раковски”, в Института за перспективни изследвания за отбраната, по изследване на въпросите от съюзната и националната сигурност и отбрана, военната стратегия, отбранителното планиране и развитието на въоръжените сили и тяхната трансформация. 

Преди ден се състоя конференция "Преглед на Стратегията за национална сигурност и ролята на България в НАТО и Европейската отбрана“, организирана от Атлантическия съвет. Разговаряме с ген.-майор Събев по темата:

- Ген. Събев, съгласен ли се с твърдението, че България изпълнява ангажиментите си като член на НАТО към момента, а тезата, че управлението абдикира от тези ангажименти, е "хибридна лъжа" - по думите на зам.-министъра на отбраната Атанас Запрянов?

България очевидно не изпълнява в пълен обем ангажиментите си към НАТО, и то не от сега. Причината е, че не се предприеха мерки още когато станахме пълноправен член на Алианса за модернизация на основна техника и въоръжение, свързани с поетите ангажименти и изграждане на това ниво на оперативна съвместимост, което се изисква по стандартите на НАТО. България тръгна по този път много бавно, с отлагане, включително с продължително разчитане на съществувашата военна техника от времето още на Варшавския договор и последните доставки от Русия. Така че за да може напълно да изпълни своите анжажименти, страната трябва спешно, веднага, без отлагане да стартира основните модернизационни проекти. Ще припомня, че България е приела доброволно да изпълнява анжажиментите си към Алианса. 

- До момента винаги оправданието, че не модернизираме армията и въоръжението си, е липсата на пари. Това ли е единствената и това ли е реалната причина 14 години след приемането ни в НАТО да не сме оперативно съвместими с партньорите си?

Разбира се, една от основните причини е липсата на достатъчно средства, но не мисля, че е само това. В България липсваше достатъчно политическа воля и решимост у правителствата, които управляваха страната от 2004 г. до сега. Беше направен опит от миналото правителство да стартира проектът за придобиване на многоцелеви изтребител, но поради подадената оставка това не се осъществи.

- Ако правилно си спомням, такъв проект имаше още при първия кабинет "Борисов", а оттогава мина немалко време.

Да, и тези самолети, които почти бяхме договорили да придобием - втора ръка F-16, заминаха и ги придоби Румъния, която вече започна тяхната експлоатация и дава заявка за партида нови самолети, с което ще реши въпроса със способностите на военновъздушните си сили. Ние отново закъсняхме. Дано и този път не проточим въпроса със стартирането на проектите. Препоръките, които се дават и от експерти, и от неправителствени организации, са в една посока - правителството на основата на резултати от доклада на временната анкетна комисия в парламента за проверка прозрачността на процедурата да рестартира по най-бързия начин, без отлагане, проекта за избор на многоцелеви изтребител. Това трябва да стане до края на годината, за да може към средата на 2018 г. вече да имаме сключен договор. И това не важи само за изтребителите, а и за корабите и за бойната пехотна машина. Натрупаните проблеми по технологичното състояние на въоръжените ни сили доведоха дотам, че вече приоритетни са всички модернизационни проекти, не само за авиацията.

- Ден преди конференцията на Атлантическия алианс във Военния клуб се проведе и друга конференция по темата отбрана в контекста на Европа. На нея премиерът Бойко Борисов каза, че ракетите на Русия в Крим са насочени и към нас и "ние вече сме цел". От общия тон на дискусията и от предишни изказвания останах с впечатлението, че не бива да ни е приоритет превъоръжаването и предислокацията на сили на НАТО в Черноморския регион. В доклада си преди малко вие оборихте тази теза. Защо?

Ние базираме нашите заключения на фактите, които всеки, който има желание, може да види. За нас в Атлантическия алианс е тревожно значителното нарастване на руския военен потенциал в Черно море. То вече е доминирано от Русия. Образно казано - този басейн стана руско езеро.

Русия преди доста време беше заявила, че няма да допусне да е натовско езеро. В замяна стана руско. Разбира се, никой не оспорва правото на Русия да укрепва своята сигурност, но когато нито една страна от Черноморския регион не заплашва Русия, тя изгражда мощен потенциал, който може да се окаже сериозна заплаха при ескалация на напрежение. Както посочих, в радиус от 2500 км от Крим всяка държава, град, всеки военен обект може да бъде поставен на прицел от Русия. Което, разбира се, не може да се приеме за нормално от НАТО и съюзните държави.

Съответно Русия не би трябвало да има претенции, ако Алиансът засилва потенциала си в региона. Това би бил предизвикан отговор на засилената милитаризация на Черно море от Русия, това е принудителна мярка, която НАТО би взел. Русия би трябвало да даде някакви обяснения. Да каже коя черноморска държава смята за заплаха, за да изгражда такъв застрашителен потенциал в Черно море. По тази причина не мога да приема подобни мнения на управляващите, които и да са те, независимо от исторически връзки, които сме имали с Русия. Там няма такива сантименти. Тя си гради потенциал, както си е решила, и ако Русия държи, че никой не може да й се меси къде да поставя своите военни съоръжения, по същия начин трябва да приема, че НАТО и страните членки могат да правят същото.

- На този фон как си обяснявате българската реакция - преди време имаше регионална инициатива на Румъния в период, в който отношенията на Турция с Русия бяха обтегнати, за засилване на военното присъствие в Черно море от страните членки на Алианса. По това време дойде репликата на Бойко Борисов "Черно море да се демилитаризира" и иска в него да вижда яхти и платноходки, а не подводници и кораби. Сега се говори за "балансирана политика" спрямо Русия и "да не изглеждаме агресивни" - по думите на Красимир Каракачанов, за да не сме потенциална цел при ескалация?

Аз разбирам желанието за балансирана политика, всяка страна се стреми да провежда балансирана външна политика, за да може да неутрализира някои рискове и заплахи. Но балансираната външна политика не трябва да бъде в ущърб на националната сигурност на страната. Основният критерий на външната политика трябва да е защита на националната сигурност. Ако провеждаме политика с цел да не дразним примерно голяма държава като Русия, която е в нашия регион, която въобще не взема предвид нашите опасения от това, че засилва военната си мощ в близост до границите ни и в Черно море, това значи, че не се отчитат напълно отговорно националните интереси. Балансираната политика значи преди всичко защита на националния интерес от рискове и заплахи. Ако ние "си траем" и приемаме без възражения и спокойно нарастването на военен потенциал в близост до морските ни граници - не мисля, че това е балансирана политика. Слава Богу, че членуваме в НАТО, където оценките са много реалистични и НАТО няма да остави без отговор засилването на военния потенциал в регион на НАТО. Преди анексията на Крим и Източна Украйна никой не поставяше въпроса за засилено предно присъствие на сили на Алианса в Балтийския регион и в Югоизточния регион.

- Въпреки че, преди да се случи анексията на Крим и действията в Украйна, имаше и Грузия през 2008 г. 

Да, още тогава Русия започна да буди съмнение, че започва да води по-агресивна политика, но тя напълно стана явна и се разгърна с действията срещу Украйна. Поддържането на замразени конфликти очевидно е в интерес на Русия, за да държи страни от региона по-далеч от приобщаване и членство към НАТО и ЕС. Това не може да продължи вечно, Русия не може винаги да е коректив на националните решения, които една или друга държава взема. НАТО многократно е доказвал, че не е заплаха за Русия и не се стреми към конфронтация, нито към иницииране на нова Студена война. Напротив - Русия е тази, която се опитва да предизвика надпревара във въоръжаването - с мащабна модернизационна програма, с нови самолети, танкове, подводници. Русия сама принуждава останалите страни да вземат мерки. И фактът, че Германия започва изпитания на нов танк, Великобритания се замисля за същото, Европа като цяло реставрира идеята за обща европейска отбрана и европейски танк, нови изтребители - това са индикации, че Русия подтиква останалия свят към широки модернизационни програми в областта на отбраната. 

- У нас, тъй като си говорихме и за пари, оставате ли с впечатлението, че политиците правят опит за противопоставяне на това да се инвестират пари в отбрана и нови военни мощности срещу това тези средства да отидат за образование и социални плащания? Общественият ефект от такъв тип противопоставяне е ясно в полза на кой приоритет би бил. Заявката на премиера Бойко Борисов, че "военните трябва да го убедят, че се готвим за война", за да се сменят приоритетите, как ви звучи?

Опит за противопоставяне има и той е некоректен. Не може да се противопоставят едни сектори от управлението на други. Министър-председателят затова е министър-председател - за да намери нужния баланс, да установи приоритетите на основата на развитието на секторите. В отбраната не е инвестирано в последните 20 години сериозно - говоря за основни системни въоръжения. Ако министър-председателят не е сам убеден, че е крайно време да се инвестира в нови способности на въоръжените сили и чака да го убедят, значи имаме проблем на правителствено равнище. Проблем в неразбиране на нуждата и потребността от отбрана. Проблем в неразбирането на конституционните задължения на една институция на страната, каквато е армията. След като има конституционни задължения армията да гарантира националната сигурност и териториалната цялост на страната, премиерът и правителството са длъжни да й предоставят необходимите способности. В противен случай да снемат тези конституционни задължения от армията. Тогава правителството вече няма да има проблем.

Така че по въпроса с убеждаването - може би трябва да посъветваме нашия премиер да прочете внимателно конституцията, за да се запознае с конституционните задължения на институциите, какво е необходимо на тези институции, за да изпълняват задълженията си, и какви са задълженията на България по договорите с НАТО и ЕС. Трябва да се знае какви ангажименти сме поели към партньорите си, за да бъдем не само консуматор на сигурност, а и да допринасяме адекватно към колективната отбрана и сигурност и към европейските отбранителни способности. Така че не мисля, че имаме проблем в убеждаването, има проблем в баланса, който премиерът е длъжен да създаде в разходването на публичните ресурси на страната.

- Има ли рискове около дискусията на тема - трябва ли да инвестираме и колко в поддръжка на старата съветска техника, при все че това "изяжда" средства за превъоръжаване и донякъде пречи на придобиването на ново въоръжение и отърваване от старото? Къде е балансът по тази тема - защото сякаш заявките на Министерството на отбраната в момента звучат като да се ремонтира всичката налична техника, докато придобием нова?

- Тези дебати се обостриха в резултат на намерението на министъра на отбраната да въведе в строя, в това число и с капитални ремонти, цялата налична техника. В това отношение натрупванията са с години. Разбира се, доколкото армията в България има поставени задачи и мисии, те трябва да ги изпълняват с определена техника и въоръжение. И няма как да кажем, че от 1 януари 2018 г. снемаме цялото налично въоръжение поради това, че е оперативно несъвместимо с НАТО, и го заменяме с ново. Това не може да стане, трябва да се поддържа един минимум от съществуващата техника и въоръжение, който да позволи на армията да изпълнява функциите си. Например "еър полисинг" - ние нямаме друго средство в момента, с което да поддържаме охраната на въздушното пространство, освен със самолетите МиГ-29. Въпросът е трябва ли да извършим пълно възстановяване на всичките самолети, което ще изисква основен ремонт, или трябва да инвестираме само в една част от тях, която да позволи изпълнението на тази основна мисия - охраната на въздушното пространство. Разбира се, тук могат да ни помогнат партньорите в НАТО, както сега това прави Италия. Но България, която е авиационна страна, би трябвало да поддържа минимален капацитет, докато не се осъществи програмата за модернизация. Въпросът е обаче инвестицията в старата техника да е минимална, а не да се търси ремонт на цялата налична техника, защото това ще значи стопиране на проектите за модернизация. Няма да стигне ресурсът.

 

О.р. ген.-майор Съби Събев е сред учредителите на съюз "Атлантик" и представител на Атлантическия съвет. Той е първият национален представител на България във Военния комитет на НАТО в периода 2002-2004 г. В момента е главен експерт във Военна академия “Г. С. Раковски”, в Института за перспективни изследвания за отбраната, по изследване на въпросите от съюзната и националната сигурност и отбрана, военната стратегия, отбранителното планиране и развитието на въоръжените сили и тяхната трансформация. 

Преди ден се състоя конференция "Преглед на Стратегията за национална сигурност и ролята на България в НАТО и Европейската отбрана“, организирана от Атлантическия съвет. Разговаряме с ген.-майор Събев по темата:

- Ген. Събев, съгласен ли се с твърдението, че България изпълнява ангажиментите си като член на НАТО към момента, а тезата, че управлението абдикира от тези ангажименти, е "хибридна лъжа" - по думите на зам.-министъра на отбраната Атанас Запрянов?

България очевидно не изпълнява в пълен обем ангажиментите си към НАТО, и то не от сега. Причината е, че не се предприеха мерки още когато станахме пълноправен член на Алианса за модернизация на основна техника и въоръжение, свързани с поетите ангажименти и изграждане на това ниво на оперативна съвместимост, което се изисква по стандартите на НАТО. България тръгна по този път много бавно, с отлагане, включително с продължително разчитане на съществувашата военна техника от времето още на Варшавския договор и последните доставки от Русия. Така че за да може напълно да изпълни своите анжажименти, страната трябва спешно, веднага, без отлагане да стартира основните модернизационни проекти. Ще припомня, че България е приела доброволно да изпълнява анжажиментите си към Алианса. 

- До момента винаги оправданието, че не модернизираме армията и въоръжението си, е липсата на пари. Това ли е единствената и това ли е реалната причина 14 години след приемането ни в НАТО да не сме оперативно съвместими с партньорите си?

Разбира се, една от основните причини е липсата на достатъчно средства, но не мисля, че е само това. В България липсваше достатъчно политическа воля и решимост у правителствата, които управляваха страната от 2004 г. до сега. Беше направен опит от миналото правителство да стартира проектът за придобиване на многоцелеви изтребител, но поради подадената оставка това не се осъществи.

- Ако правилно си спомням, такъв проект имаше още при първия кабинет "Борисов", а оттогава мина немалко време.

Да, и тези самолети, които почти бяхме договорили да придобием - втора ръка F-16, заминаха и ги придоби Румъния, която вече започна тяхната експлоатация и дава заявка за партида нови самолети, с което ще реши въпроса със способностите на военновъздушните си сили. Ние отново закъсняхме. Дано и този път не проточим въпроса със стартирането на проектите. Препоръките, които се дават и от експерти, и от неправителствени организации, са в една посока - правителството на основата на резултати от доклада на временната анкетна комисия в парламента за проверка прозрачността на процедурата да рестартира по най-бързия начин, без отлагане, проекта за избор на многоцелеви изтребител. Това трябва да стане до края на годината, за да може към средата на 2018 г. вече да имаме сключен договор. И това не важи само за изтребителите, а и за корабите и за бойната пехотна машина. Натрупаните проблеми по технологичното състояние на въоръжените ни сили доведоха дотам, че вече приоритетни са всички модернизационни проекти, не само за авиацията.

- Ден преди конференцията на Атлантическия алианс във Военния клуб се проведе и друга конференция по темата отбрана в контекста на Европа. На нея премиерът Бойко Борисов каза, че ракетите на Русия в Крим са насочени и към нас и "ние вече сме цел". От общия тон на дискусията и от предишни изказвания останах с впечатлението, че не бива да ни е приоритет превъоръжаването и предислокацията на сили на НАТО в Черноморския регион. В доклада си преди малко вие оборихте тази теза. Защо?

Ние базираме нашите заключения на фактите, които всеки, който има желание, може да види. За нас в Атлантическия алианс е тревожно значителното нарастване на руския военен потенциал в Черно море. То вече е доминирано от Русия. Образно казано - този басейн стана руско езеро.

Русия преди доста време беше заявила, че няма да допусне да е натовско езеро. В замяна стана руско. Разбира се, никой не оспорва правото на Русия да укрепва своята сигурност, но когато нито една страна от Черноморския регион не заплашва Русия, тя изгражда мощен потенциал, който може да се окаже сериозна заплаха при ескалация на напрежение. Както посочих, в радиус от 2500 км от Крим всяка държава, град, всеки военен обект може да бъде поставен на прицел от Русия. Което, разбира се, не може да се приеме за нормално от НАТО и съюзните държави.

Съответно Русия не би трябвало да има претенции, ако Алиансът засилва потенциала си в региона. Това би бил предизвикан отговор на засилената милитаризация на Черно море от Русия, това е принудителна мярка, която НАТО би взел. Русия би трябвало да даде някакви обяснения. Да каже коя черноморска държава смята за заплаха, за да изгражда такъв застрашителен потенциал в Черно море. По тази причина не мога да приема подобни мнения на управляващите, които и да са те, независимо от исторически връзки, които сме имали с Русия. Там няма такива сантименти. Тя си гради потенциал, както си е решила, и ако Русия държи, че никой не може да й се меси къде да поставя своите военни съоръжения, по същия начин трябва да приема, че НАТО и страните членки могат да правят същото.

- На този фон как си обяснявате българската реакция - преди време имаше регионална инициатива на Румъния в период, в който отношенията на Турция с Русия бяха обтегнати, за засилване на военното присъствие в Черно море от страните членки на Алианса. По това време дойде репликата на Бойко Борисов "Черно море да се демилитаризира" и иска в него да вижда яхти и платноходки, а не подводници и кораби. Сега се говори за "балансирана политика" спрямо Русия и "да не изглеждаме агресивни" - по думите на Красимир Каракачанов, за да не сме потенциална цел при ескалация?

Аз разбирам желанието за балансирана политика, всяка страна се стреми да провежда балансирана външна политика, за да може да неутрализира някои рискове и заплахи. Но балансираната външна политика не трябва да бъде в ущърб на националната сигурност на страната. Основният критерий на външната политика трябва да е защита на националната сигурност. Ако провеждаме политика с цел да не дразним примерно голяма държава като Русия, която е в нашия регион, която въобще не взема предвид нашите опасения от това, че засилва военната си мощ в близост до границите ни и в Черно море, това значи, че не се отчитат напълно отговорно националните интереси. Балансираната политика значи преди всичко защита на националния интерес от рискове и заплахи. Ако ние "си траем" и приемаме без възражения и спокойно нарастването на военен потенциал в близост до морските ни граници - не мисля, че това е балансирана политика. Слава Богу, че членуваме в НАТО, където оценките са много реалистични и НАТО няма да остави без отговор засилването на военния потенциал в регион на НАТО. Преди анексията на Крим и Източна Украйна никой не поставяше въпроса за засилено предно присъствие на сили на Алианса в Балтийския регион и в Югоизточния регион.

- Въпреки че, преди да се случи анексията на Крим и действията в Украйна, имаше и Грузия през 2008 г. 

Да, още тогава Русия започна да буди съмнение, че започва да води по-агресивна политика, но тя напълно стана явна и се разгърна с действията срещу Украйна. Поддържането на замразени конфликти очевидно е в интерес на Русия, за да държи страни от региона по-далеч от приобщаване и членство към НАТО и ЕС. Това не може да продължи вечно, Русия не може винаги да е коректив на националните решения, които една или друга държава взема. НАТО многократно е доказвал, че не е заплаха за Русия и не се стреми към конфронтация, нито към иницииране на нова Студена война. Напротив - Русия е тази, която се опитва да предизвика надпревара във въоръжаването - с мащабна модернизационна програма, с нови самолети, танкове, подводници. Русия сама принуждава останалите страни да вземат мерки. И фактът, че Германия започва изпитания на нов танк, Великобритания се замисля за същото, Европа като цяло реставрира идеята за обща европейска отбрана и европейски танк, нови изтребители - това са индикации, че Русия подтиква останалия свят към широки модернизационни програми в областта на отбраната. 

- У нас, тъй като си говорихме и за пари, оставате ли с впечатлението, че политиците правят опит за противопоставяне на това да се инвестират пари в отбрана и нови военни мощности срещу това тези средства да отидат за образование и социални плащания? Общественият ефект от такъв тип противопоставяне е ясно в полза на кой приоритет би бил. Заявката на премиера Бойко Борисов, че "военните трябва да го убедят, че се готвим за война", за да се сменят приоритетите, как ви звучи?

Опит за противопоставяне има и той е некоректен. Не може да се противопоставят едни сектори от управлението на други. Министър-председателят затова е министър-председател - за да намери нужния баланс, да установи приоритетите на основата на развитието на секторите. В отбраната не е инвестирано в последните 20 години сериозно - говоря за основни системни въоръжения. Ако министър-председателят не е сам убеден, че е крайно време да се инвестира в нови способности на въоръжените сили и чака да го убедят, значи имаме проблем на правителствено равнище. Проблем в неразбиране на нуждата и потребността от отбрана. Проблем в неразбирането на конституционните задължения на една институция на страната, каквато е армията. След като има конституционни задължения армията да гарантира националната сигурност и териториалната цялост на страната, премиерът и правителството са длъжни да й предоставят необходимите способности. В противен случай да снемат тези конституционни задължения от армията. Тогава правителството вече няма да има проблем.

Така че по въпроса с убеждаването - може би трябва да посъветваме нашия премиер да прочете внимателно конституцията, за да се запознае с конституционните задължения на институциите, какво е необходимо на тези институции, за да изпълняват задълженията си, и какви са задълженията на България по договорите с НАТО и ЕС. Трябва да се знае какви ангажименти сме поели към партньорите си, за да бъдем не само консуматор на сигурност, а и да допринасяме адекватно към колективната отбрана и сигурност и към европейските отбранителни способности. Така че не мисля, че имаме проблем в убеждаването, има проблем в баланса, който премиерът е длъжен да създаде в разходването на публичните ресурси на страната.

- Има ли рискове около дискусията на тема - трябва ли да инвестираме и колко в поддръжка на старата съветска техника, при все че това "изяжда" средства за превъоръжаване и донякъде пречи на придобиването на ново въоръжение и отърваване от старото? Къде е балансът по тази тема - защото сякаш заявките на Министерството на отбраната в момента звучат като да се ремонтира всичката налична техника, докато придобием нова?

- Тези дебати се обостриха в резултат на намерението на министъра на отбраната да въведе в строя, в това число и с капитални ремонти, цялата налична техника. В това отношение натрупванията са с години. Разбира се, доколкото армията в България има поставени задачи и мисии, те трябва да ги изпълняват с определена техника и въоръжение. И няма как да кажем, че от 1 януари 2018 г. снемаме цялото налично въоръжение поради това, че е оперативно несъвместимо с НАТО, и го заменяме с ново. Това не може да стане, трябва да се поддържа един минимум от съществуващата техника и въоръжение, който да позволи на армията да изпълнява функциите си. Например "еър полисинг" - ние нямаме друго средство в момента, с което да поддържаме охраната на въздушното пространство, освен със самолетите МиГ-29. Въпросът е трябва ли да извършим пълно възстановяване на всичките самолети, което ще изисква основен ремонт, или трябва да инвестираме само в една част от тях, която да позволи изпълнението на тази основна мисия - охраната на въздушното пространство. Разбира се, тук могат да ни помогнат партньорите в НАТО, както сега това прави Италия. Но България, която е авиационна страна, би трябвало да поддържа минимален капацитет, докато не се осъществи програмата за модернизация. Въпросът е обаче инвестицията в старата техника да е минимална, а не да се търси ремонт на цялата налична техника, защото това ще значи стопиране на проектите за модернизация. Няма да стигне ресурсът.

Коментари

Съби,

КОЙ наряза българската армия на скрап бе, Съби? Не бехте ли вие, атлантическите сволочи на американска каишка?

Ся що се оплаквате, че нямате оръжия и що плачете за пари за нови?

Дали не е щото някой иска да ни вземе парите и ви агитира да сте агенти при продажбата срещу тлъстичка комисионна?

Щото като ви гледам шаването в мръсния ви гьол, на това мязате - на слузести попови лъжички, дето се борите за някой отпадък, изхвърлен от господарите.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета