След близо една година дебати на 5 декември 2017 г. Европейският съюз прие черен списък на данъчните убежища.

Той включва 17 страни, които не отговарят на европейските стандарти за прозрачност. За тях се предвиждат санкции, включително лишаване от европейско финансиране. Какви ще са другите мерки и до днес не е ясно.

Някои държави от черния списък обаче започнаха реформи.

От началото на 2018 г. в Обединените арабски емирства въведоха данък добавена стойност (ДДС) в размер на 5%. Досега такъв данък там нямаше и това е причината там да се регистрират много фирми (включително и Intrust Ltd, собственост на Делян Пеевски).

Реформата очевидно не може да бъде проведена за един ден. Още през миналата година ОАЕ провеждат необходимите законодателни промени и създават инфраструктурата за събиране на ДДС. Реформата се подготвя, след като става ясно намерението на Евросъюза да въведе черен списък на данъчните убежища, тоест още след разкритията на “Досиетата Панама“. Дали обаче въвеждането на ДДС е свързано пряко с мерките на ЕС, не е официално потвърдено.

Повечето юрисдикции от черния списък на ЕС имат минимално или никакво данъчно облагане. По-голям проблем за Брюксел обаче се оказват липсата на единни регистри на фирмите в тези страни и отказът да се споделя информация с европейските страни. ОАЕ например нямат единен регистър. Това се оказва проблем в някои ситуации. Когато в края на миналата година депутатът Делян Пеевски обяви, че в декларацията му за конфликт на интереси от тази година е допусната "техническа грешка" и той е придобил не 10 000 дяла, а 20 000 дяла от компанията Intrust Ltd, се оказа, че това не може да се провери.

Същото се отнася и за Панама – при изтичането на данни през 2015 г., станало известно като “Досиетата Панама“, публичен стана само регистърът на фирмата “Мосак Фонсека“.

Споделянето на информация с властите на 28-те е разковничето, коментират европейски наблюдатели.

Територии на Британия и Британската общност също са данъчни убежища, но не са включени в черния списък - например Британските Вирджински острови, о. Джърси, о. Ман и Бахамите.

Това предизвика забавяне на приемането на списъка, защото трябва да има задължително единодушие между страните членки, а Великобритания логично се противопоставя на включването им. При изтичането на “Досиетата Парадайз“ стана ясно, че политици крият и там парите си. Тези територии обаче имат сключени споразумения с Великобритания, членка на ЕС (поне засега), за предоставяне на данни при поискване. Това е достатъчен аргумент, за да приеме Брюксел, че те спазват изискванията за споделяне на данни.

Целите на черния списък на ЕС са да се осигурят прозрачност и лесно проследяване на информация за фирми и техните собственици. Потенциалните санкции обаче не изглежда да плашат повечето застрашени страни, които разчитат главно на други приходи в бюджетите си.