Ad Config - Website header

 

Article_top

Зарадвахме се на речта на Доналд Туск на български език, възхитихме се на умелостта на човека (или хората), които пишат словата му, поласкахме се от цитирането на стиховете на Иван Вазов (макар че цялата творба не е точно оптимистична), споменаването на бойни знамена, Спартак и т. н. - въобще гъдел по това, което най-обичаме величието ни, минало.

По-наблюдателните слушатели и читатели обаче решиха да направят сравнение с това, което преди шест месеца Туск каза на естонците, от които поехме сега председателството.

"Прочетете я и се притеснете", се чуха призиви в социалните мрежи. Защото в Естония той говори за това, което се случва днес в държавата, за съвременните ѝ постижения.

Ето и самата реч ( Използван е преводът на Иво Инджев от блога му): 

Беше есента на 1980. Революцията на “Солидарност” беше току-що започнала в Полша. Помня го като днес, когато на един от многобройните митинги някой прочете наелектризиращата новина: в Талин хората излезнаха по улиците. “Това е началото на края на Съветската империя”, провикна се някой в прилив на свръхоптимизъм. Това беше първото ми запознанство с Естония. Дори не можете да си представите какво означаваше това за нас, поляците, че не сме сами.

Но 8 години по-късно наистина се влюбих в Естония по време Пеещата революция. Никога преди или след това не бях виждал толкова вълнуваща публична проява. Толкова мощно и мирно едновременно. Силата на солидарността, единството и свободата се съдържаха в образа, който ме просълзява и до днес. В онзи момент разбрах, че силата на хората , които се държат за ръце е по голяма от силата на хората с оръжия в ръце. През живота си съм виждал много революции и масови бунтове, в някои от които съм участвал, но трябва да призная, че това беше ревлюцията, която съчетаваше трите измерения: етиката, естетиката и прагматизма. Вие постигнахте своето честно, красиво и ефективно.

Но вие не спряхте да ме удивявате и след това. От моята политическа гледна точка, свързана с иницитивата за реформи в Полша в началото на 90-те години, вие се превърнахте в пример за безпрецедентна смелост в променянето на икономическите и финансовите реалности. Бяхте амбициозни и изключително трудолюбиви.

Ето защо си оставате символ на успеха в трудния процес на раздялата с комунизма. Визионерската ви политика в бюджетната дисциплина, справянето с кризата от 2010 г. и приемането на общата европейска валута ви превърнаха в модел за подражание за региона и не само за него.

Това което направи не по-малко впечатление в Европа наскоро, е вашата решимост и творческият ви подход в в огромния проект по дигитализацията. Естония се превърна в образец за всички европейци в това отношение. И днес спокойно можем да ви определим като световен водач в АйТи революцията. Изкушаващо е да се запитаме : как е възможно толкова малко хора да постигнат толкова много?

Европейският съюз не означава само процедура и бюрокрация. Това е най-амбициозният политически проект в историята на Европа. И президентството, което току-що поемате, не е просто организационен въпрос, свързан с официални лица. Президентството означава да бъдете лидери в тези трудни, но изпълнени с надежда  времена. С принесените от вас жертви и с трудолюбието си вие си изградихте авторитет и репутация, които предващават добър мандат под вашето водачество.

Накрая Туск завършва:

Когато мисля за Естония, мисля за Паул Керес и Арво Перт, Кармен Кас и Кели Силдару, символи на талант, мъдрост, красота и енергия. Нямам съмнения, че точно това ще отразява вашето председателство. И все по-добре разбирам защо пеете националния си химн с такава гордост.

Mu isamaa, mu õnn ja rõõm,

Kui kaunis oled sa!

(Родино моя, моя радост и наслада,
колко си красива!)

"Сравнението между Естония и България обаче звучи особено тъжно за нас с гласа на Доналд Туск, полякът, който държа бурно аплодираната си реч на откриването на българското председателство в Народния театър в София снощи.

Текстописецът на тази реч ( казват, че бил един ирландец) се беше постарал да погъделичка българската гордост с основателни обобщения, като онова за бойните знамена, гарнирани обаче с нелепости, като оприличаването на балканската политика на един фантастичен телевизионен сериал ( защото имало и български актьор в него), както и с примери за подражание, като Стоичков и Борисов ( който можел да уплаши всеки тракийски войн).

Конкретната “българска” история, вплетена в речта на Туск, беше сведена до Спартак – симпатично, но уви, абсолютно ненаучно твърдение за “роднинство” поради предполагаемото тракийско потекло на бунтаря от Рим, въстанал повече от половин хилядолетие по-рано от възникването на “най-станата държава в Европа”.

А нещо за продължението на тази стара държавност в наши дни и за днешните ни успехи или за общото ни комунистичско нещастие с Полша в речта на Туск? Нищо- освен благодарностите и похвалите за любителя на европейските потупвания по гърба Бойко Борисов и неговата нова роля на (западно)балкански политик. Нещо повече, с обръщението към Борисов като към някакъв главен бенефициент на заредената с емоции реч я дискредитира в очите на мнозинството българи с критичн поглед към автократичния Борисов", коментира Инджев в блога си.

 

Зарадвахме се на речта на Доналд Туск на български език, възхитихме се на умелостта на човека (или хората), които пишат словата му, поласкахме се от цитирането на стиховете на Иван Вазов (макар че цялата творба не е точно оптимистична), споменаването на бойни знамена, Спартак и т. н. - въобще гъдел по това, което най-обичаме величието ни, минало.

По-наблюдателните слушатели и читатели обаче решиха да направят сравнение с това, което преди шест месеца Туск каза на естонците, от които поехме сега председателството.

"Прочетете я и се притеснете", се чуха призиви в социалните мрежи. Защото в Естония той говори за това, което се случва днес в държавата, за съвременните ѝ постижения.

Ето и самата реч ( Използван е преводът на Иво Инджев от блога му): 

Беше есента на 1980. Революцията на “Солидарност” беше току-що започнала в Полша. Помня го като днес, когато на един от многобройните митинги някой прочете наелектризиращата новина: в Талин хората излезнаха по улиците. “Това е началото на края на Съветската империя”, провикна се някой в прилив на свръхоптимизъм. Това беше първото ми запознанство с Естония. Дори не можете да си представите какво означаваше това за нас, поляците, че не сме сами.

Но 8 години по-късно наистина се влюбих в Естония по време Пеещата революция. Никога преди или след това не бях виждал толкова вълнуваща публична проява. Толкова мощно и мирно едновременно. Силата на солидарността, единството и свободата се съдържаха в образа, който ме просълзява и до днес. В онзи момент разбрах, че силата на хората , които се държат за ръце е по голяма от силата на хората с оръжия в ръце. През живота си съм виждал много революции и масови бунтове, в някои от които съм участвал, но трябва да призная, че това беше ревлюцията, която съчетаваше трите измерения: етиката, естетиката и прагматизма. Вие постигнахте своето честно, красиво и ефективно.

Но вие не спряхте да ме удивявате и след това. От моята политическа гледна точка, свързана с иницитивата за реформи в Полша в началото на 90-те години, вие се превърнахте в пример за безпрецедентна смелост в променянето на икономическите и финансовите реалности. Бяхте амбициозни и изключително трудолюбиви.

Ето защо си оставате символ на успеха в трудния процес на раздялата с комунизма. Визионерската ви политика в бюджетната дисциплина, справянето с кризата от 2010 г. и приемането на общата европейска валута ви превърнаха в модел за подражание за региона и не само за него.

Това което направи не по-малко впечатление в Европа наскоро, е вашата решимост и творческият ви подход в в огромния проект по дигитализацията. Естония се превърна в образец за всички европейци в това отношение. И днес спокойно можем да ви определим като световен водач в АйТи революцията. Изкушаващо е да се запитаме : как е възможно толкова малко хора да постигнат толкова много?

Европейският съюз не означава само процедура и бюрокрация. Това е най-амбициозният политически проект в историята на Европа. И президентството, което току-що поемате, не е просто организационен въпрос, свързан с официални лица. Президентството означава да бъдете лидери в тези трудни, но изпълнени с надежда  времена. С принесените от вас жертви и с трудолюбието си вие си изградихте авторитет и репутация, които предващават добър мандат под вашето водачество.

Накрая Туск завършва:

Когато мисля за Естония, мисля за Паул Керес и Арво Перт, Кармен Кас и Кели Силдару, символи на талант, мъдрост, красота и енергия. Нямам съмнения, че точно това ще отразява вашето председателство. И все по-добре разбирам защо пеете националния си химн с такава гордост.

Mu isamaa, mu õnn ja rõõm,

Kui kaunis oled sa!

(Родино моя, моя радост и наслада,
колко си красива!)

"Сравнението между Естония и България обаче звучи особено тъжно за нас с гласа на Доналд Туск, полякът, който държа бурно аплодираната си реч на откриването на българското председателство в Народния театър в София снощи.

Текстописецът на тази реч ( казват, че бил един ирландец) се беше постарал да погъделичка българската гордост с основателни обобщения, като онова за бойните знамена, гарнирани обаче с нелепости, като оприличаването на балканската политика на един фантастичен телевизионен сериал ( защото имало и български актьор в него), както и с примери за подражание, като Стоичков и Борисов ( който можел да уплаши всеки тракийски войн).

Конкретната “българска” история, вплетена в речта на Туск, беше сведена до Спартак – симпатично, но уви, абсолютно ненаучно твърдение за “роднинство” поради предполагаемото тракийско потекло на бунтаря от Рим, въстанал повече от половин хилядолетие по-рано от възникването на “най-станата държава в Европа”.

А нещо за продължението на тази стара държавност в наши дни и за днешните ни успехи или за общото ни комунистичско нещастие с Полша в речта на Туск? Нищо- освен благодарностите и похвалите за любителя на европейските потупвания по гърба Бойко Борисов и неговата нова роля на (западно)балкански политик. Нещо повече, с обръщението към Борисов като към някакъв главен бенефициент на заредената с емоции реч я дискредитира в очите на мнозинството българи с критичн поглед към автократичния Борисов", коментира Инджев в блога си.

Коментари

kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Това вече го четех в Дневник.

Това вече го четех в Дневник. След онази среща вече сте с координирани опорки.

Жалко. И този сайт падна жертва на задкулисието.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията