Ad Config - Website header

 

Article_top

С кариерата на Корнелия Нинова като лидер на БСП е приключено. Трендът върви надолу и няма изгледи да се върне нагоре. Това обаче не е добра новина - както за Нинова и нейните симпатизанти, така и за всички български граждани. Дори за онези, които ненавиждат БСП.

Вътрешнополитическите процеси в столетницата са изключително интересни. Дори най-големите опоненти на БСП не могат да отрекат, че тя е единствената демократично устроена партия от тези, които са в настоящия парламент. В този смисъл случващото се в БСП е показателно за това доколко демокрацията може да вирее на родна почва.

Нинова започна председателстването си с летящ старт. И досега тя е единственият лидер на БСП, който е успял да победи ГЕРБ на национални избори, а именно на последния президентски вот. Успехът бе зашеметяващ. Мнозина в БСП, които в началото потриваха ръце и чакаха изборната нощ, за да се саморазправят с Нинова, се видяха принудени гузно и мазно да се присламчват към нея.

Малко след това Нинова решително реформира БСП, като прокара текст в устава, чрез който разкара старите втръснали на всички лица от парламента. Политиците у нас много обичат да говорят за обновяване, но Нинова е комай единственият партиен лидер, който направи реални крачки към такова.

В началото на своето председателстване Нинова почти убеди, че е опозиция на ГЕРБ. Публично тя категорично отхвърли опитите на управляващата партия за някакъв вид колаборация. В блестяща реч от парламентарната трибуна лидерът на БСП обясни на герберите, че по този начин тя брани не само интересите на своите избиратели, но и на избирателите на ГЕРБ, които също са против подобни колаборации.

Продължението обаче не бе чак толкова добро, колкото началото. Още преди последните парламентарни избори Нинова допусна сериозни издънки. С непремерената си реплика за това какво ни е отнела демокрацията и с изявленията, че ако стане премиер, ще работи за отпадане на санкциите срещу Русия, Нинова добави около 300 000 гласа в полза на ГЕРБ в деня на вота. В много случаи Нинова се показваше не като принципен политик с визия, а като политик, който само се чуди как да яхне една или друга вълна. И в крайна сметка точно това й поведение логично доведе до нейния политически провал.

Залитането на Нинова към разследването на приватизацията със задна дата доведе до един-единствен резултат - публичното оповестяване на факта, че и тя самата е участвала в тази приватизация. При това е част от нейните най-лоши образци - напълно законни, но съмнителни от морална гледна точка. По този начин Нинова вдигна топката на всички свои врагове - във и извън БСП. И не може да им се сърди, че те се възползваха, за да забият воле в мрежата й.

Докато Нинова използваше влиянието си в Националния съвет на БСП, за да прокарва уставни текстове с цел обновлението на партията, всичко беше идеално. На последното заседание на съвета обаче Нинова употреби това влияние, за да убеди съпартийците си да не подкрепят Истанбулската конвенция. И получи не просто едно воле, а неспасяеми шутове от всички страни.

Простичкият въпрос как е възможно социалистическа партия да не подкрепя конвенция, чиято основна цел е равенството между половете, всъщност е огромна критика към Нинова. В момента Сергей Станишев, човекът, който самолично наложи на БСП Делян Пеевски за шеф на ДАНС, изглежда по-симпатичен от Нинова. По-симпатична изглежда и Цецка Цачева, която бе размазана от БСП на последните президентски избори. Защото и Станишев, и Цачева, застъпват европейската позиция, че Истанбулската конвенция трябва да бъде подкрепена.

Политическото фиаско на Нинова обаче не е добра новина. На първо място ГЕРБ очевидно скоро няма да имат никаква алтернатива на прокламираната от тях политическа стабилност. А параметрите на тази стабилност са ни до болка познати: процъфтяваща корупция и липса на върховенство на закона във вътрешен план, както и безсрамно навеждане във всички посоки - и на Изток, и на Запад - по отношение на външната политика.

Другата причина е по-дългосрочна. България, в която социалното неравенство е с размерите на пропаст, отчаяно се нуждае от истинска лява партия, която да защитава интересите на огромното мнознство онеправдани от криминалния преход, който доведе дотам, че мутрите станаха елит. Грижата за бедните не е комунизъм. Напротив - отказът от такава грижа е най-прекият път към комунизма. Единственият начин неравенствата да се преодолеят е онеправданите да поискат това достатъчно категорично. Западният капитализъм е придобил човешко лице не поради друго, а поради страха на тамошния елит, че и на Запад може да се случи нещо като Октомврийска революция.

Конфликтът, който може да доведе до преодоляването на неравенствата у нас, вече е налице. Българинът няма склонност към революции, но не обича да се минава, както е известно. Затова една голяма част от българите емигрираха, а друга част предпочитат да не работят, вместо да го правят за смешно заплащане. В резултат мнозина работодатели се оплакват, че им липсва работна ръка. Голямата част отказват да назоват истинския проблем и търсят какви ли не обяснения. Сблъсъкът на позиции обаче е достатъчно силен и със сигурност - рано или късно, от него резултат ще има.

Процесът на култивиране на дивашкия български капитализъм ще е далеч по-бърз и ефективен, ако в България има истинска лява партия. Провалът на Нинова обаче за пореден път отлага превръщането на БСП в такава. А може би истинската лява партия у нас тепърва трябва да се създаде.

 

С кариерата на Корнелия Нинова като лидер на БСП е приключено. Трендът върви надолу и няма изгледи да се върне нагоре. Това обаче не е добра новина - както за Нинова и нейните симпатизанти, така и за всички български граждани. Дори за онези, които ненавиждат БСП.

Вътрешнополитическите процеси в столетницата са изключително интересни. Дори най-големите опоненти на БСП не могат да отрекат, че тя е единствената демократично устроена партия от тези, които са в настоящия парламент. В този смисъл случващото се в БСП е показателно за това доколко демокрацията може да вирее на родна почва.

Нинова започна председателстването си с летящ старт. И досега тя е единственият лидер на БСП, който е успял да победи ГЕРБ на национални избори, а именно на последния президентски вот. Успехът бе зашеметяващ. Мнозина в БСП, които в началото потриваха ръце и чакаха изборната нощ, за да се саморазправят с Нинова, се видяха принудени гузно и мазно да се присламчват към нея.

Малко след това Нинова решително реформира БСП, като прокара текст в устава, чрез който разкара старите втръснали на всички лица от парламента. Политиците у нас много обичат да говорят за обновяване, но Нинова е комай единственият партиен лидер, който направи реални крачки към такова.

В началото на своето председателстване Нинова почти убеди, че е опозиция на ГЕРБ. Публично тя категорично отхвърли опитите на управляващата партия за някакъв вид колаборация. В блестяща реч от парламентарната трибуна лидерът на БСП обясни на герберите, че по този начин тя брани не само интересите на своите избиратели, но и на избирателите на ГЕРБ, които също са против подобни колаборации.

Продължението обаче не бе чак толкова добро, колкото началото. Още преди последните парламентарни избори Нинова допусна сериозни издънки. С непремерената си реплика за това какво ни е отнела демокрацията и с изявленията, че ако стане премиер, ще работи за отпадане на санкциите срещу Русия, Нинова добави около 300 000 гласа в полза на ГЕРБ в деня на вота. В много случаи Нинова се показваше не като принципен политик с визия, а като политик, който само се чуди как да яхне една или друга вълна. И в крайна сметка точно това й поведение логично доведе до нейния политически провал.

Залитането на Нинова към разследването на приватизацията със задна дата доведе до един-единствен резултат - публичното оповестяване на факта, че и тя самата е участвала в тази приватизация. При това е част от нейните най-лоши образци - напълно законни, но съмнителни от морална гледна точка. По този начин Нинова вдигна топката на всички свои врагове - във и извън БСП. И не може да им се сърди, че те се възползваха, за да забият воле в мрежата й.

Докато Нинова използваше влиянието си в Националния съвет на БСП, за да прокарва уставни текстове с цел обновлението на партията, всичко беше идеално. На последното заседание на съвета обаче Нинова употреби това влияние, за да убеди съпартийците си да не подкрепят Истанбулската конвенция. И получи не просто едно воле, а неспасяеми шутове от всички страни.

Простичкият въпрос как е възможно социалистическа партия да не подкрепя конвенция, чиято основна цел е равенството между половете, всъщност е огромна критика към Нинова. В момента Сергей Станишев, човекът, който самолично наложи на БСП Делян Пеевски за шеф на ДАНС, изглежда по-симпатичен от Нинова. По-симпатична изглежда и Цецка Цачева, която бе размазана от БСП на последните президентски избори. Защото и Станишев, и Цачева, застъпват европейската позиция, че Истанбулската конвенция трябва да бъде подкрепена.

Политическото фиаско на Нинова обаче не е добра новина. На първо място ГЕРБ очевидно скоро няма да имат никаква алтернатива на прокламираната от тях политическа стабилност. А параметрите на тази стабилност са ни до болка познати: процъфтяваща корупция и липса на върховенство на закона във вътрешен план, както и безсрамно навеждане във всички посоки - и на Изток, и на Запад - по отношение на външната политика.

Другата причина е по-дългосрочна. България, в която социалното неравенство е с размерите на пропаст, отчаяно се нуждае от истинска лява партия, която да защитава интересите на огромното мнознство онеправдани от криминалния преход, който доведе дотам, че мутрите станаха елит. Грижата за бедните не е комунизъм. Напротив - отказът от такава грижа е най-прекият път към комунизма. Единственият начин неравенствата да се преодолеят е онеправданите да поискат това достатъчно категорично. Западният капитализъм е придобил човешко лице не поради друго, а поради страха на тамошния елит, че и на Запад може да се случи нещо като Октомврийска революция.

Конфликтът, който може да доведе до преодоляването на неравенствата у нас, вече е налице. Българинът няма склонност към революции, но не обича да се минава, както е известно. Затова една голяма част от българите емигрираха, а друга част предпочитат да не работят, вместо да го правят за смешно заплащане. В резултат мнозина работодатели се оплакват, че им липсва работна ръка. Голямата част отказват да назоват истинския проблем и търсят какви ли не обяснения. Сблъсъкът на позиции обаче е достатъчно силен и със сигурност - рано или късно, от него резултат ще има.

Процесът на култивиране на дивашкия български капитализъм ще е далеч по-бърз и ефективен, ако в България има истинска лява партия. Провалът на Нинова обаче за пореден път отлага превръщането на БСП в такава. А може би истинската лява партия у нас тепърва трябва да се създаде.

Коментари

geg's picture
geg
geg

а може и по-кратко:

"Западният капитализъм е придобил човешко лице не поради друго, а поради страха на тамошния елит, че и на Запад може да се случи нещо като Октомврийска революция."
И всичко е ясно...

Калин

" Истинска лява партия" ? Няма такова нещо, там отново ще цъфнат старите муцуни, техните деца и внуци. Те за много дълго трябва да бъдат извадени от политическия живот, докато се появят поколения, които нямат дори спомен какво е това комунизъм.

Хайде сега...

Калин, деца, внуци, баджанаци... има навсякъде, във всички формации. И те не са нито комунисти, нито каквото и да е друго, а просто част от незагиващата класа на приспособенците. И не е нужно някой да ни води няколко пъти по 40 години през пустинята, защото ефект няма да има. Това е удобно оправдание за нас, които явно сме по-слабите и немотивираните.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Сълзи за Нинова?!

Това, че кариерата на Нинова сочи надолу, трябва да радва всеки българин, който милее за Отечеството. Ако фиаското на Нинова се разпростре върху всеки социалист, върху цялата социалистическа партия, има надежда България да тръгне нагоре. След ненужното кърваво братоубийствено Септемврийско въстание 1923 г. БКП винаги заема позицията на партия, обслужваща руските национални интереси. Тази линия не бе променена и от историческата наследница на БКП - БСП. Защо тогава да плачем за Нинова?! Не може партия, която присвои парите на страдалческия български народ посредсвом задграничните външно-търговски дружества, да се нарече българска партия, още повече социалистическа. На БСП само името й е социалистическо! Всичко останало е нечистоплътно, русоугодно, продажно, крадливо. Желю Желев не се облажи от демокрацията, но Нинова забогатя на фона на „социалистическите” си идеи. Не може партия, която създава богаташи от сорта Гергов Пловдивски, да милее за народа. Защо след като самият Гергов Пловдивски изрече, че няма разлика между БСП и ГЕРБ, и те заедно трябва да управляват, т.е. заедно да ограбват народа, заедно да обслужват руските национални интереси, ние обикновените хора отново трябва да бъдем убеждавани в противното?

И последният човек в България знае, че Радев стана президент по предварителни договорки с участието на ген. Решетников. Борисов фактически подари президентството на Радев, като с предизборната кампания направи за смях „мамата” на цяла България – Цачева, за сметка на запазването за ГЕРБ на премиерското кресло. Нинова и БСП, Борисов и ГЕРБ са продължители на политиката на Т. Живков: не доминиращо, а тотално икономическо обвързване и обсебване на България от Москва. Ако това беше полезно, народът щеше да го приветства! На фона на селективното топене на българския етнос в Р. България, на фона на обезлюдяването на Българския Северозапад и изобщо на цяла България, на фона на беззаконието, и т. н. да плачем за Нинова и БСП, за Борисов, Цветанов и ГЕРБ, за фалшивите патриоти, за руските мигове, за финансовата ламя „Белене”, означава идиотизъм, означава да ревем за Руската империя, изостанала и недемократична, която, като се започне с т. нар. Окупационен дълг, при който Русия отмъкна тонове и тоневе българско злато от току що родилото се Българско княжество, а след това и от присъединилата се Източна Румелия към Княжеството, Русия никога не е преставала да ни скубе и яха! Снощи по БНТ 1 бе реализирано предаване за лагера „Белене”, за чието създаване е използван челния съветски опит, според думите на Т. Живков. Да сте чули Нинова и БСП, Борисов, Цветанов и ГЕРБ, мултимилионерите на БСП, фалшивите патриоти да са заделили държавни и лични пари за изграждане на мемориал Белене, за да не се повтаря повече комунизма със своите лагери, за да не пострадат децата и внуците ни в бъдеще, включително и децата и внуците на сегашните избраници в НС? Защо тогава да искаме да се бетонира чрез Нинова и БСП и ГЕРБ статуквото, цитирам по памет Т. Дончева: Задкулисието е в Москва, изпълнителите - в България. Борисов раздава пари държавни на поразия, но вместо 1 млн. за Варненския стадион, например, можеше да даде по равно на Варна и за мемориал Белене. Но нито Нинова и БСП, нита Борисов и ГЕРБ, нито пък фалшивите патриоти и братовчедите им от Цанков камък имат идея за подобно патриотично дело! А що се касае до личните качества на Нинова, тя е едно ментално и политическо недоразумение, след като не можа да оцени правилно Истанбулската сага! Изказвам мнение и защо Борисов печели избори, хвален и от Плевнелиев.Да, печели, защото в момента той е най-русоугодния политик! Затова иска да рестартира АЕЦ Белене, за да сме още по-силно обвързани с Руската империя, а той-по-богат!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията