Докато беше кандидат, Доналд Тръмп непрекъснато говореше за международната търговия и за това как ще направи Америка отново велика, като договори такива споразумения, които ще спрат чужденците да отнемат работните места на американците. Но през първата година от мандата си той не направи нищо на този фронт – вероятно защото корпоративна Америка успя да го информира, че е инвестирала много пари с очакването, че ще продължим да спазваме НАФТА (Северноамериканското споразумение за свободна търговия – б.р.) и другите споразумения, както и че ще загубят много, ако президентът ги отмени.

Тази седмица, все пак, Тръмп най-накрая наложи мита върху пералните и соларните панели. Предишното мито беше, според мен, повече заради самото мито, а не толкова пречка. Новото обаче напълно съвпада с генералната визия на администрацията. За това тя е администрация от мръсни старчета.

За пералните: мотивът за новото мито е заключение на Комисията по международна търговия на САЩ, че производителите страдат от увеличаващия се внос. Определението на „страда“ е доста странно: Комисията признава, че местната индустрия „не страда от значително затваряне на производствени мощности“ и че „няма значителна безработица“. Въпреки това, комисията твърди, че производството и заетостта са могли да бъдат по-високи от реалните, на фона на икономическия растеж между 2012 и 2016 г. (същият бум от времето на Обама, който Тръмп настойчиво отричаше).

Ако този мотив изглежда неубедителен за действие, което ще повиши цените за потребителите, това е защото е точно такъв. Но Тръмп реши да действа въпреки това.

Митото за соларните панели е по-интересно и по-обезпокоително, защото със сигурност ще унищожи повече работни места, отколкото ще създаде.

Истината е, че САЩ почти са извън пазара на производството на соларни панели и каквито и да са причините за този факт, промяната на Тръмп едва ли ще го промени. Както митото за пералните, така и митото за соларните панели бяха наложени с помощта на т.нар. „право на дерогация“, което позволява временна защита за дадена индустрия, ако е подложена на изненадващ натиск. Важната дума тук е „временна“. След като не говорим за трайна защита, това мито няма да привлече дългосрочни инвестиции и няма да възстанови американското производство на соларни панели.

Това, което ще направи обаче, е да попречи на големия успех на американската икономика – бързият ръст на енергията от възстановяеми източници. Ето какво се получава:

Всичко, което знаем за администрацията на Тръмп, предполага, че от тяхна гледна точка е добре да се пречи на зелената енергия. Както казах, това е администрация от мръсни старчета.

През последните десетина години наблюдавахме забележителна технологична революция в производството на енергия. Част от тази революция е разпространението на фракинга, който направи природния газ евтин и в изобилие. Но също имаше и зашеметяващо поевтиняване на енергията от слънце и вятър.

Някои хора все още мислят, че тези алтернативни енергийни източници са нещо модно, което не може да оцелее без държавна субсидия, но истината е, че те вече са конкурентни на конвенционалната енергетика. А цените им продължават да падат. Възобновяемите енергийни източници, освен това, създават висока заетост. И най-важното: работещите в соларната индустрия хора са пет пъти повече от тези във въглищните мини.

Но соларният сектор не получава любовта на Тръмп и екипа му, които отчаяно се стараят страната да остане основно с мръсните енергийни източници, специално въглищата. (Момент - когато ги нарекох мръсни старчета, да не си помислихте, че говоря за подкупи за порно звезди? Как не ви е срам!) Те дори пренаписаха докладите на енергийното министерство, за да очернят енергията от ВЕИ.

Те опитаха да превърнат своето предпочитание към мръсната енергия в конкретна политика. Миналата есен Рик Пери, министърът на енергетиката, опита да наложи наредба, която да задължи електрическите мрежи да субсидират въглищните и ядрените централи. Наредбата не бе приета, но показа какво искат тези момчета. От тяхна гледна точка, унищожаването на работните места в соларния сектор е нещо добро.

Защо Тръмп и приятелите му обичат мръсната енергия? Отчасти това е заради парите – което е добро за братята Кох, може и да не е добро за Америка (или за света), но е добро за финансирането на Републиканската партия. Отчасти е и заради избирателите, които работят във фабрики и все още си представят, че Тръмп може да върне работните места във въглищната индустрия. (През 2017 г. въглищната индустрия създаде 500, правилно прочетохте, 500 работни места. Това е 0,0003 % от цялата заетост в САЩ.)

Отчасти се дължи и на културната носталгия – Тръмп и другите си спомнят за разцвета на изкопаемите горива като златна ера, забравяйки за замърсения въздух и отровените води. Предполагам, че и това е някакъв вид мачизъм – чувството, че истинските мъже не поглъщат енергия от слънцето, те горят разни неща вместо това.

Каквито и да са конкретните мотиви, първият значим ход на администрацията в политиката по търговия е отчайващо глупав. Дори не може да се нарече протекционизъм, защото прекият ефект ще бъде унищожаването на работни места, а не създаването. Освен това е вреден за околната среда. Голям победител, няма що!

...

Коментарът на Пол Кругман е от "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.