Ad Config - Website header

 
×

Error message

Article_top

Визовата либерализация за турските граждани за пътувания в Шенген се очаква да бъде една от главните теми на срещата в четворен формат във Варна. Анкара е предала на ЕС документи, показващи изпълнение на 72-а критерия, изисквани от ЕС, за отпадане на визите, съобщи днес турският министър по европейските въпроси Йомер Челик.

Вече е ясно, че срещата, на която ще бъдат и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и на Съвета на ЕС - Доналд Туск, ще се състои на 26 март във Варна.

Ибрахим Калън, говорител на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, изказа специално благодарност към българските институции за положителната и конструктивна роля, която са проявили във връзка с организирането на среща на върха ЕС-Турция.

"На 26 март т. г. България, като председател на ЕС, ще бъде домакин на среща във Варна, в която ще участва президентът Реджеп Тайип Ердоган заедно с Туск, Юнкер и Борисов. Използвам случая да благодаря на българските институции, начело с Борисов, за оказаната положителна и конструктивна роля за провеждането на предстоящата среща. Ние отдаваме много голямо значение на срещата във Варна", каза Калън на редовен брифинг пред журналисти.

Той подчерта, че турската страна очаква във Варна да бъде даден нов тласък на отношенията на Турция с ЕС, което е и значението на тази среща. 

Привеждането в действие на визовата либерализация е един от трите основни проблеми, които са залегнали в мигрантското споразумение на Турция с ЕС преди 3 години. Само преди ден Анкара се оплака, че от обещаните милиарди за мигрантите, е получила само 900 милиона евро от Брюксел. В Турция са намерили подслон над 3.2 милиона бежанци от Сирия, по стастически данни от края на 2017 г.

"Имало е различни забавяния в процеса на отношенията между Турция и ЕС. Но може да се каже, че от днес започва нов период в тези отношения. Ако визовата либерализация се реализира, това ще промени и отношението в Турция спрямо ЕС, понеже свободното пътуване на турските граждани в Шенген е тяхно право. Ето защо ние оценяваме като много важна срещата във Варна", заяви Калън.

Брюксел започна преговорите с Анкара за либерализиране на визовия режим в края на 2013 г., успоредно с подписването на Споразумение за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (реадмисия) между ЕС и Турция. Този диалог се основава на пътната карта за безвизов режим с Турция.

Има определени изисквания, на които Анкара трябва да отговори, за да пътуват турските граждани без визи в Шенгенското пространство за краткосрочно пребиваване - 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, с цел: 1. бизнес; 2. туризъм 3. по семейни причини.

В пътната карта са фиксирани 72 критерия, разпределени в пет групи:

1. сигурност на документите за пътуване (биометрични данни); 2. управление на миграцията; 3. обществен ред и сигурност; 4. основни права и свободи, вкл. антитерористичното законодателство (най-проблемното за Турция); - обратно приемане на незаконни мигранти.

Най-същественият е антитерористичното законодателство. След неуспешния опит за преврат и в условията на действащо близо две години извънредно положение, законодателството, а и установената практика за управление чрез декрети със силата на закон, на практика обезсмислят зачитането и спазване на основните права и свободи на гражданите.

 

Визовата либерализация за турските граждани за пътувания в Шенген се очаква да бъде една от главните теми на срещата в четворен формат във Варна. Анкара е предала на ЕС документи, показващи изпълнение на 72-а критерия, изисквани от ЕС, за отпадане на визите, съобщи днес турският министър по европейските въпроси Йомер Челик.

Вече е ясно, че срещата, на която ще бъдат и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и на Съвета на ЕС - Доналд Туск, ще се състои на 26 март във Варна.

Ибрахим Калън, говорител на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, изказа специално благодарност към българските институции за положителната и конструктивна роля, която са проявили във връзка с организирането на среща на върха ЕС-Турция.

"На 26 март т. г. България, като председател на ЕС, ще бъде домакин на среща във Варна, в която ще участва президентът Реджеп Тайип Ердоган заедно с Туск, Юнкер и Борисов. Използвам случая да благодаря на българските институции, начело с Борисов, за оказаната положителна и конструктивна роля за провеждането на предстоящата среща. Ние отдаваме много голямо значение на срещата във Варна", каза Калън на редовен брифинг пред журналисти.

Той подчерта, че турската страна очаква във Варна да бъде даден нов тласък на отношенията на Турция с ЕС, което е и значението на тази среща. 

Привеждането в действие на визовата либерализация е един от трите основни проблеми, които са залегнали в мигрантското споразумение на Турция с ЕС преди 3 години. Само преди ден Анкара се оплака, че от обещаните милиарди за мигрантите, е получила само 900 милиона евро от Брюксел. В Турция са намерили подслон над 3.2 милиона бежанци от Сирия, по стастически данни от края на 2017 г.

"Имало е различни забавяния в процеса на отношенията между Турция и ЕС. Но може да се каже, че от днес започва нов период в тези отношения. Ако визовата либерализация се реализира, това ще промени и отношението в Турция спрямо ЕС, понеже свободното пътуване на турските граждани в Шенген е тяхно право. Ето защо ние оценяваме като много важна срещата във Варна", заяви Калън.

Брюксел започна преговорите с Анкара за либерализиране на визовия режим в края на 2013 г., успоредно с подписването на Споразумение за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (реадмисия) между ЕС и Турция. Този диалог се основава на пътната карта за безвизов режим с Турция.

Има определени изисквания, на които Анкара трябва да отговори, за да пътуват турските граждани без визи в Шенгенското пространство за краткосрочно пребиваване - 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, с цел: 1. бизнес; 2. туризъм 3. по семейни причини.

В пътната карта са фиксирани 72 критерия, разпределени в пет групи:

1. сигурност на документите за пътуване (биометрични данни); 2. управление на миграцията; 3. обществен ред и сигурност; 4. основни права и свободи, вкл. антитерористичното законодателство (най-проблемното за Турция); - обратно приемане на незаконни мигранти.

Най-същественият е антитерористичното законодателство. След неуспешния опит за преврат и в условията на действащо близо две години извънредно положение, законодателството, а и установената практика за управление чрез декрети със силата на закон, на практика обезсмислят зачитането и спазване на основните права и свободи на гражданите.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?