Ad Config - Website header

 

Article_top

Колкото повече студенти, толкова повече пари. Това е принципът за прием в българските университети. И въпреки че лайтмотивът на казаното и написаното по повод стратегията за развитие на висшето образование беше обвързването на финансирането с резултатите на висшите учебни заведения, видим резултат все още няма.

Подобряването на качеството на висшето образование в България несъмнено минава през финансирането. Затова и планът за развитието му в периода 2014-2020 г. предвижда “повишаване на средствата за висшето образование и науката и на ефективността от използването им чрез усъвършенстван модел на финансиране“. Засуканата фраза е сведена до една идея по-конкретни мерки.

Местата за прием в специалностите от т. нар. приоритетни направления, сред които са инженерните науки, педагогиката и изкуствата, се увеличават през последните години, което съответства на стратегията. Но мерките са половинчати - в специалности, където видно има пресищане с кадри, приемът остава раздут. А качеството изглежда, че намалява пропорционално с увеличаването на броя на местата в университетите.

В сряда правителството одобри промени в четири постановления, свързани с финансирането, приема и отпускането на стипендии в държавните висши училища и научните организации.

Новите правила предвиждат делът от средствата за издръжка на обучението, получавани въз основа на оценка на качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, да нарасне на 50% през 2018 г. и на 60% през 2020 г.

Максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти по всички приоритетни направления ще се определя като равен на свободния капацитет на професионалното направление. Досега това се прилагаше само за математиката и компютърните науки, а кандидатстването се насърчаваше именно с увеличаване на местата за прием.

През 2017 г. например за направлението "Информатика и компютърни науки" Софийският университет обяви 510 места за прием, а Пловдивският - 520. За сравнение – през 2014 г. местата бяха съответно 410 и 450. Това само по себе си е стъпка в правилната посока, стига да е съобразено с потребностите на пазара на труда. Съчетаването му с практическа липса на контрол на качеството обаче до голяма степен обезсмисля всяка подобна мярка. Не е лошо образованието да отговаря на пазара на труда не само по броя на подготвяните специалисти в съответните области, а и по качеството на обучението.

От другата страна са т. нар. неприоритетни професионални направления, при които броят на кадрите превъзхожда нуждите на пазара на труда.

По данни на Министерството на образованието студентите, които се обучават в направление "Право" например, са намалели с близо 1000 души между 2013 и 2017 г. Въпреки това университетите продължават да обявяват все така висок прием, тоест остават незаети места, а балът за влизане спада все повече, с него и стандартите.

През 2015 г. Софийският университет е обявявил 320 места за студенти по право, редовно обучение. Проверката показва, че има незаети места, а всеки, който е изкарал оценка над 3 на кандидатстудентските изпити, може да влезе в иначе престижната специалност. Пловдивският университет също запазва приема си непроменен. През 2014 г. общият брой на обявените места за първокурсници е 260. През 2016 г., когато все още се допуска задочно обучение по специалността, местата за нови студенти в несъмнено важната за страната специалност отново са 260.

Това се отнася и за много други професионални направления. И логично би довело до спад в качеството. След като немалка част от студентите са неподготвени и немотивирани, едва ли може да се очакват особено високи резултати от образованието им.

Приемът по професионални направления на държавните университети се утвърждава от Министерския съвет, който е ангажиран и с изпълнението на стратегията и плана за действие за развитие на висшето образование. Има преки лостове за прилагане на заложените мерки.

От данните на рейтинговата система на висшите училища в България става ясно, че спада процентът завършили право, които прилагат придобитото висше образование. Тоест все повече от тях не работят по специалността си.

Защо обаче университетите имат интерес да продължават да раздуват приема? 

За пари, естествено…

Финансирането на висшите учебни заведения продължава да идва в голяма степен от държавната субсидия за издръжка на обучението за един студент. Тоест колкото повече студенти, толкова повече пари…

Обвързването на финансирането на държавните университети с броя приети студенти логично води до понижаване на качеството. Предполагаемите опити на Министерството на образованието да обвърже парите с постигнатите резултати не ги виждаме осъществени на практика.

Планът за действие по стратегията за развитие на висшето образование предвижда "диференциране на финансирането според качеството и реализацията на завършилите" и създаване на нова методика за определяне на нормативите за издръжка. Осъществяването на практика на заложените мерки за момента обаче се свежда до диференциране на възможностите за получаване на т.нар. европейски стипендии. Блестяща е логиката в поддържането на раздут прием в "неприоритетните" направления и едновременно с това отнемането на възможността на студентите с високи резултати да се възползват от допълнително финансиране от съответните структурни фондове. Въобще идеята, че някой кандидат-студент ще се откаже от намерението си да учи социология (например), защото няма да получава европейска стипендия, граничи с подигравка. 

Самата цел за масовизация на висшето образование при настоящите условия предполага повече хора да влизат в университет и повече хора да го завършват, но на качеството на получените знания и умения, както и на възможностите за приложението им все така не се обръща достатъчно внимание. Дефицитите на основното и средното образование, което не развива основни компетентности у бъдещите кандидат-студенти, остарелите програми, реформите “на парче“ в сектора и общата липса на мотивация също не допринасят за качествено образование.

Въпреки романтичните приказки за финансиране на база постигнати резултати за университетите броят студенти е жизненоважен за икономическото оцеляване. Принципът остава. Колкото повече студенти, толкова повече пари.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Колкото повече студенти, толкова повече пари. Това е принципът за прием в българските университети. И въпреки че лайтмотивът на казаното и написаното по повод стратегията за развитие на висшето образование беше обвързването на финансирането с резултатите на висшите учебни заведения, видим резултат все още няма.

Подобряването на качеството на висшето образование в България несъмнено минава през финансирането. Затова и планът за развитието му в периода 2014-2020 г. предвижда “повишаване на средствата за висшето образование и науката и на ефективността от използването им чрез усъвършенстван модел на финансиране“. Засуканата фраза е сведена до една идея по-конкретни мерки.

Местата за прием в специалностите от т. нар. приоритетни направления, сред които са инженерните науки, педагогиката и изкуствата, се увеличават през последните години, което съответства на стратегията. Но мерките са половинчати - в специалности, където видно има пресищане с кадри, приемът остава раздут. А качеството изглежда, че намалява пропорционално с увеличаването на броя на местата в университетите.

В сряда правителството одобри промени в четири постановления, свързани с финансирането, приема и отпускането на стипендии в държавните висши училища и научните организации.

Новите правила предвиждат делът от средствата за издръжка на обучението, получавани въз основа на оценка на качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, да нарасне на 50% през 2018 г. и на 60% през 2020 г.

Максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти по всички приоритетни направления ще се определя като равен на свободния капацитет на професионалното направление. Досега това се прилагаше само за математиката и компютърните науки, а кандидатстването се насърчаваше именно с увеличаване на местата за прием.

През 2017 г. например за направлението "Информатика и компютърни науки" Софийският университет обяви 510 места за прием, а Пловдивският - 520. За сравнение – през 2014 г. местата бяха съответно 410 и 450. Това само по себе си е стъпка в правилната посока, стига да е съобразено с потребностите на пазара на труда. Съчетаването му с практическа липса на контрол на качеството обаче до голяма степен обезсмисля всяка подобна мярка. Не е лошо образованието да отговаря на пазара на труда не само по броя на подготвяните специалисти в съответните области, а и по качеството на обучението.

От другата страна са т. нар. неприоритетни професионални направления, при които броят на кадрите превъзхожда нуждите на пазара на труда.

По данни на Министерството на образованието студентите, които се обучават в направление "Право" например, са намалели с близо 1000 души между 2013 и 2017 г. Въпреки това университетите продължават да обявяват все така висок прием, тоест остават незаети места, а балът за влизане спада все повече, с него и стандартите.

През 2015 г. Софийският университет е обявявил 320 места за студенти по право, редовно обучение. Проверката показва, че има незаети места, а всеки, който е изкарал оценка над 3 на кандидатстудентските изпити, може да влезе в иначе престижната специалност. Пловдивският университет също запазва приема си непроменен. През 2014 г. общият брой на обявените места за първокурсници е 260. През 2016 г., когато все още се допуска задочно обучение по специалността, местата за нови студенти в несъмнено важната за страната специалност отново са 260.

Това се отнася и за много други професионални направления. И логично би довело до спад в качеството. След като немалка част от студентите са неподготвени и немотивирани, едва ли може да се очакват особено високи резултати от образованието им.

Приемът по професионални направления на държавните университети се утвърждава от Министерския съвет, който е ангажиран и с изпълнението на стратегията и плана за действие за развитие на висшето образование. Има преки лостове за прилагане на заложените мерки.

От данните на рейтинговата система на висшите училища в България става ясно, че спада процентът завършили право, които прилагат придобитото висше образование. Тоест все повече от тях не работят по специалността си.

Защо обаче университетите имат интерес да продължават да раздуват приема? 

За пари, естествено…

Финансирането на висшите учебни заведения продължава да идва в голяма степен от държавната субсидия за издръжка на обучението за един студент. Тоест колкото повече студенти, толкова повече пари…

Обвързването на финансирането на държавните университети с броя приети студенти логично води до понижаване на качеството. Предполагаемите опити на Министерството на образованието да обвърже парите с постигнатите резултати не ги виждаме осъществени на практика.

Планът за действие по стратегията за развитие на висшето образование предвижда "диференциране на финансирането според качеството и реализацията на завършилите" и създаване на нова методика за определяне на нормативите за издръжка. Осъществяването на практика на заложените мерки за момента обаче се свежда до диференциране на възможностите за получаване на т.нар. европейски стипендии. Блестяща е логиката в поддържането на раздут прием в "неприоритетните" направления и едновременно с това отнемането на възможността на студентите с високи резултати да се възползват от допълнително финансиране от съответните структурни фондове. Въобще идеята, че някой кандидат-студент ще се откаже от намерението си да учи социология (например), защото няма да получава европейска стипендия, граничи с подигравка. 

Самата цел за масовизация на висшето образование при настоящите условия предполага повече хора да влизат в университет и повече хора да го завършват, но на качеството на получените знания и умения, както и на възможностите за приложението им все така не се обръща достатъчно внимание. Дефицитите на основното и средното образование, което не развива основни компетентности у бъдещите кандидат-студенти, остарелите програми, реформите “на парче“ в сектора и общата липса на мотивация също не допринасят за качествено образование.

Въпреки романтичните приказки за финансиране на база постигнати резултати за университетите броят студенти е жизненоважен за икономическото оцеляване. Принципът остава. Колкото повече студенти, толкова повече пари.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?