Ad Config - Website header

 

Article_top

Общите задължения на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към фондове в чужбина възлизат на 271 млн. лева, като от тях просрочени са 133 млн. лева. Числата са ясни от повече от 10 дни, но тогава бяха съобщени от управителя на касата проф. Камен Плочев. Сега са съобщени от зам.-министърката на здравеопазването и председател на Наздорния съвет на НЗОК Жени Начева, цитирана от БТА.

За просрочените суми се разбра, след като Плочев прати писмо до Народното събрание, в което иска помощ за решение на проблема. В документа се допуска, че може да се наложи актуализация на бюджета на касата за 2018 г. В резултат на писмото министърът на здравеопазването Кирил Ананиев поиска оставката на професора. Към искането се присъедини и финансовият министър Владислав Горанов. Председателката на здравната комисия в Народното събрание Даниела Дариткова от ГЕРБ пък заяви как проф. Плочев не знаел какви са правомощията му и "прескочил" Надзорния съвет, към който трябвало да отправи казуса, а не към парламентарните групи.

Цялата сага доведе до спешно изслушване на проф. Плочев в комисията по здравеопазване миналата седмица. Там неговите данни и тези на Начева се разминаха драматично. Професорът съобщи вече известните числа, както и че в резултат на дълговете за 2 години са получени сигнали за отказ на лечение на общо над 600 българи. Шефката на Надзора на касата пък извади данни как става дума не за 133 млн. лв. просрочия, а за едва 7,6 млн. лв., позовавайки се на данни към края на януари 2018 г. 

ГЕРБ на свой ред веднага "взеха на въоръжение" числата на Начева. "Озадачен" от драстичното разминаване, Владислав Горанов написа писмо до НЗОК, Наздора й и здправния министър Ананиев, в което иска разяснение и зове да не се подписва Националният рамков договор с Българския лекарски съюз за 2018 г.

Днес Жени Начева обясни разминаването в представените от нея и от проф. Плочев данни, от които точни се оказаха вторите, със "системни нарушения на вътрешнонормативни документи от поредица от оперативни ръководства". Според нея проблемът е възникнал през 2015-2016 г. От думите ѝ се разбра, че е предвидено през тази година касата да изплати 73 млн. лева от просрочените 133 млн. лв.

Проф. Плочев бе избран за управител на НЗОК в средата на 2017 г. Тоест - явно  проблемът не е възникнал по негово време, въпреки че именно неговата оставка иска властта. В по-голямата част от посочения от Начева период начело на касата бе Глинка Комитов, който изненадващо подаде оставка без ясни мотиви миналата година.

Любопитно е, че в немалка част от времето, за което става дума - при втория кабинет на Бойко Борисов, шеф на Надзорния съвет на касата е Кирил Ананиев - тогава зам.-министър на финансите, а сега - здравен министър. В края на второто управление на Борисов - през октомври 2016-а, Ананиев е сменен в Надзора на НЗОК от зам.-министъра на здравеопазването при Петър Москов - Ваньо Шарков. Причините за рокадата - разногласия между Москов и Ананиев, става ясно от медийни публикации от това време.

При изслушването в здравната комисия в петък се разбра още, че самият Ананиев няма как да не е знаел за задълженията на НЗОК към здравни фондове в страни от ЕС, защото в качеството си на шеф на Надзора е участвал в срещи, свързани с искове за плащане и разработване на схема за разсрочване на задълженията, например към Германия, кйм чиято здравна система има най-много неразплатени пари.

"Възложихме на управителя на НЗОК до 10 март да предложи погасителни схеми към съответните държави, подали искове. Предстои и извършване на анализ по видове диагнози, по които български граждани се лекуват в чужбина, за да се направят задълбочени преценки по какъв повод се налага лечението им в чужбина", съобщи Начева днес.

Според нея обаче за решаване на проблема не се налага актуализация на бюджета на НЗОК за 2018 г. По въпросното перо, по което се дължат просрочени 133 млн. лв, в бюджета са заложени 73 млн. лв. за годината. 

Начева посочи, че ще бъдат наложени административни санкции заради пропуските в документацията, за което се очакват предложения от управителя на касата. Самият той пък е в болнични, след като заради създалата се ситуация и споределения от самия него епизод с отправени заплахи да подаде оставка, макар да не назова откъде идват, постъпи в болница. На самото си изслушване в Народното събрание проф. Плочев дойде с абокат, тъй като още тогава се лекуваш, за което бе донесъл и документ. 

Жени Начева днес каза още, че случващото се няма да попречи на сключването на Националния рамков договор. В събота Българският лекарски съюз одобри подписването на документа, като призова финансовия министър Владислав Горанов да не се меси в преговорите с касата и изтъкна, че неизплатените пари за лечение на българи в чужбина не следва да се обвързват с отделените за лечение в страната средства, защото става дума за различни пера в бюджета.

 

Общите задължения на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към фондове в чужбина възлизат на 271 млн. лева, като от тях просрочени са 133 млн. лева. Числата са ясни от повече от 10 дни, но тогава бяха съобщени от управителя на касата проф. Камен Плочев. Сега са съобщени от зам.-министърката на здравеопазването и председател на Наздорния съвет на НЗОК Жени Начева, цитирана от БТА.

За просрочените суми се разбра, след като Плочев прати писмо до Народното събрание, в което иска помощ за решение на проблема. В документа се допуска, че може да се наложи актуализация на бюджета на касата за 2018 г. В резултат на писмото министърът на здравеопазването Кирил Ананиев поиска оставката на професора. Към искането се присъедини и финансовият министър Владислав Горанов. Председателката на здравната комисия в Народното събрание Даниела Дариткова от ГЕРБ пък заяви как проф. Плочев не знаел какви са правомощията му и "прескочил" Надзорния съвет, към който трябвало да отправи казуса, а не към парламентарните групи.

Цялата сага доведе до спешно изслушване на проф. Плочев в комисията по здравеопазване миналата седмица. Там неговите данни и тези на Начева се разминаха драматично. Професорът съобщи вече известните числа, както и че в резултат на дълговете за 2 години са получени сигнали за отказ на лечение на общо над 600 българи. Шефката на Надзора на касата пък извади данни как става дума не за 133 млн. лв. просрочия, а за едва 7,6 млн. лв., позовавайки се на данни към края на януари 2018 г. 

ГЕРБ на свой ред веднага "взеха на въоръжение" числата на Начева. "Озадачен" от драстичното разминаване, Владислав Горанов написа писмо до НЗОК, Наздора й и здправния министър Ананиев, в което иска разяснение и зове да не се подписва Националният рамков договор с Българския лекарски съюз за 2018 г.

Днес Жени Начева обясни разминаването в представените от нея и от проф. Плочев данни, от които точни се оказаха вторите, със "системни нарушения на вътрешнонормативни документи от поредица от оперативни ръководства". Според нея проблемът е възникнал през 2015-2016 г. От думите ѝ се разбра, че е предвидено през тази година касата да изплати 73 млн. лева от просрочените 133 млн. лв.

Проф. Плочев бе избран за управител на НЗОК в средата на 2017 г. Тоест - явно  проблемът не е възникнал по негово време, въпреки че именно неговата оставка иска властта. В по-голямата част от посочения от Начева период начело на касата бе Глинка Комитов, който изненадващо подаде оставка без ясни мотиви миналата година.

Любопитно е, че в немалка част от времето, за което става дума - при втория кабинет на Бойко Борисов, шеф на Надзорния съвет на касата е Кирил Ананиев - тогава зам.-министър на финансите, а сега - здравен министър. В края на второто управление на Борисов - през октомври 2016-а, Ананиев е сменен в Надзора на НЗОК от зам.-министъра на здравеопазването при Петър Москов - Ваньо Шарков. Причините за рокадата - разногласия между Москов и Ананиев, става ясно от медийни публикации от това време.

При изслушването в здравната комисия в петък се разбра още, че самият Ананиев няма как да не е знаел за задълженията на НЗОК към здравни фондове в страни от ЕС, защото в качеството си на шеф на Надзора е участвал в срещи, свързани с искове за плащане и разработване на схема за разсрочване на задълженията, например към Германия, кйм чиято здравна система има най-много неразплатени пари.

"Възложихме на управителя на НЗОК до 10 март да предложи погасителни схеми към съответните държави, подали искове. Предстои и извършване на анализ по видове диагнози, по които български граждани се лекуват в чужбина, за да се направят задълбочени преценки по какъв повод се налага лечението им в чужбина", съобщи Начева днес.

Според нея обаче за решаване на проблема не се налага актуализация на бюджета на НЗОК за 2018 г. По въпросното перо, по което се дължат просрочени 133 млн. лв, в бюджета са заложени 73 млн. лв. за годината. 

Начева посочи, че ще бъдат наложени административни санкции заради пропуските в документацията, за което се очакват предложения от управителя на касата. Самият той пък е в болнични, след като заради създалата се ситуация и споределения от самия него епизод с отправени заплахи да подаде оставка, макар да не назова откъде идват, постъпи в болница. На самото си изслушване в Народното събрание проф. Плочев дойде с абокат, тъй като още тогава се лекуваш, за което бе донесъл и документ. 

Жени Начева днес каза още, че случващото се няма да попречи на сключването на Националния рамков договор. В събота Българският лекарски съюз одобри подписването на документа, като призова финансовия министър Владислав Горанов да не се меси в преговорите с касата и изтъкна, че неизплатените пари за лечение на българи в чужбина не следва да се обвързват с отделените за лечение в страната средства, защото става дума за различни пера в бюджета.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?