Ad Config - Website header

 

Article_top

Навръх десетата годишнина от обявяването на независимостта на Косово (17.02.2018 г.), албанският премиер Еди Рама бе на посещение в Прищина. В обръщението си към косовския парламент министър-председателят се унесе в своя блян и речта му бързо придоби националистически полъх. Той заяви следното:

"Косово и Албания трябва да имат съвместна външна политика, не само съвместни посолства или дипломатически мисии, а защо да не споделяме и един президент като символ на националното единство и националната политика за сигурност."

Очаквано изказването бе осъдено от албанската опозиция, САЩ, Гърция и лаконично от ЕС. Но какво пораждат подобни думи и на какво напомнят? Историко-идеологическите ценности и национализмът са рисков коз, който обаче е популярен и много ефективен на Балканския полуостров, за което свидетелства и историята. Показателно е, че след Турция втора страна членка на НАТО прави неприкрити намеци за преначертаване на граници, които към момента попадат в сферата на САЩ, респективно на Пакта. Изявлението напомня много на речите, държани от Ердоган в началото на „чистката” след „неуспешния” преврат през лятото на 2016 година.

За никого не е тайна, че Турция отдавна се опитва да изгради своето влияние на Западните Балкани сред мюсюлманските общности. По-лошото обаче е, че никой няма точна представа кога и как Ердоган ще изиграе картите си спрямо ЕС, посредством това влияние.Това само по себе си ще тества готовността на Съюза да се справи с новите геополитически реалности и опасността от разпада на стратегията му за региона. Самоувереността на Еди Рама обаче може да бъде тълкувана до някаква степен като знак за вече утвърденото влияние на Анкара на полуострова. Движена от идеята на неоосманизма и неговите засилващи се пориви през последните десетилетия, Турция уверено инвестираше в Албания и подпомагаше Тирана на множество фронтове, а също и значително засили военното си сътрудничество с нея.

Една седмица преди въпросното изказване Ердоган открито заплаши Гърция с инвазия. Неуспехите на Турция да наложи виждането си за ревизиране на Лозанския мирен договор от 1923 г. изострят тона на Анкара и по-специално на Ердоган до невиждани нива. 

"Нещата, които сме направили досега, бледнеят в сравнение с още по-големите опити и атаки, които планираме през идните дни, с волята на Аллах." 

Това бе едно от изказванията на президента от 12 февруари. На следващия ден, турски брегови кораб, се сблъска (блъсна) с патрул на гръцката брегова охрана, по крайбрежието на Имия. Две седмици по-рано, в началото на февруари, от гръцкото Министерство на отбраната заявиха, че в един ден, Турция е нарушила гръцкото въздушно пространство 138 пъти. Изострянето на тона обаче не бе широко отразено от западните медии. Всичко това се случва двадесет дни след като Турция нахлу в Африн, Сирия на 20 януари. Анкара иска да покаже, че заплахите от 2016 година, че турците не са забравили величието на Османската империя, сега биват подкрепяни с действия. Ситуирайки се на няколко фронта, Ердоган подготвя почвата за полюсовите промени и размествания, които предстоят в идните години и в които Турция заявява, че ще има водеща роля.

Каква опасност крие това зад себе си? Турция и Гърция се присъединяват в НАТО заедно, през далечната 1952 г. и едва три години по-късно, през 1955 г., на територията на Истанбул започва т.нар. погром срещу малцинствата. Погромът представлява оркестрирани атаки на тълпите срещу „неверниците” и тяхното имущество, като е насочен най-вече срещу гръцкото, но и изобщо останалите немюсюлмански малцинства (арменци и евреи). През 1964 година, този процес е завършен с приемането на закон, отнемащ всички права на гърци, намиращи се на турска територия и едностранното денонсиране на „Конвенцията за установяване на търговията и мореплаването” от 1930 г. (За справка - броят на гърците е намален от 120 хиляди (тогава) до 2 хиляди в днешно време.) През август 1974 г. Турция нахлува в Кипър за втори път, окупирайки 40 процента от острова. И в двата случая липсват каквито ѝ да е последици с изключение на протестни ноти.

В момента изниква въпросът дали при евентуални действия спрямо „спорните” гръцки острови, турската страна ще бъде санкционирана и как? След заплахите, отправени към Атина, Доналд Туск заяви, че ЕС осъжда подобни изказвания и действия, които  „пречат на добросъседските взаимоотношения”. Той допълни, че лидерите на Съюза ще решат дали предстоящата среща във Варна на 26 март изобщо ще се състои. С поведението си Турция дава знак, че предвидената среща явно не ѝ е толкова присърце, колкото Бойко Борисов се надява. Дори и да се състои, от нея не може да се очаква значим резултат, защото ЕС би трябвало да е научил урока си, че не бива да се огъва пред турската страна.

Вкопчването на Анкара във въпросните на пръв поглед ненужни острови е лесно обяснимо. Освен чисто идеологическата и историческа стойност, които те носят със себе си нещо далеч по-важно, а именно тяхната енергийна стойност. Островният диспут в Егейско море е уреден от Морската конвенция от 1982 г., на която Атина се позовава, която съответно урежда статута на континенталният шелф и т.н. изключителна икономическа зона (ИИЗ). В рамките на своята ИИЗ всяка държава има правото да застроява, експлоатира и изследва „над и под водата”, т.е. континенталния шелф.

Въпросният казус е пряко обвързан с все по-засилващите се „газови игри” развихрящи се в Средиземно море и особено около Кипър. Поради липсата на значителна ИИЗ, на турската страна й липсват възможността и контрола за участие в геополитическата надпревара. Логично тази липса лесно може да бъде компенсирана чрез превземането на островите.Към момента италианската енергийна компания „ЕНИ” и френската „Тотал” проучват блоковете в средиземно море, като същевременно ЕНИ вече оперира египетското находище „Зохр”, открито през 2015 г. „Зохр” е най-голямото находище на природен газ, откривано някога в Средиземно море със залежи, оценени на 30 трилиона кубически фута  газ. След тази находка Египет е на път да се позиционира като новия регионален енергиен хъб, нещо, за което се говори от години.

Израел е другият основен играч, след като по крайбрежията на еврейската държава бе открито подобно на египетското, масивно находище на природен газ – „Левиатан”. Никозия работи активно за проучването и разработването на своята  ИИЗ, съвместно с ЕНИ и Тотал. На 1 февруари от ЕНИ съобщиха, че са открили находище в кипърската ИИЗ, с потенциални залежи на съседното му „Зохр”. А същевременно Гърция, която работи по тези съвместни проекти от години насам, крои планове добитата енергия от вече откритите и новооткрити находища да минават през нейна територия по пътя си към Европа. Това ще се случи през газопровода EastMed, който е част от енергийния „Коридор 7”.

Всичко това обаче кара Турция да предприеме драстични действия и да използва нелепи оправдания. Още през есента на миналата 2017 г., страната изпрати кораби от състава на турските ВМС, които да „наблюдават” проучването на блок 11 в кипърската ИИЗ, чиито резултати не оправдаха очакванията. В момента обаче, след новината за „потенциален удар”, турската страна извади коза с „етническите турци” и тяхната сигурност. Тъй като в очите на Анкара, техните интереси и суверенитет биват застрашени военни кораби отново бяха позиционирани във водите на Кипър. Разбира се, всичко това се случва в грубо нарушение на международно правните норми, но така или иначе, те никога не са били спазвани от Турция, още повече от Ердоган.

На 23 февруари италианската преса съобщи, че пет военни кораба са устроили блокада около един от кипърските блокове, който е щял да бъде проучван от сонда на италианската компания. След избегнат удар и последвали заплахи за потапянето му, корабът се отправя към Мароко. Това е поредният докладван случай от компанията, в който турските ВМС пречат на работата на петролните гиганти.

Гърция трябва добре да прецени възможностите си, за да запази своите интереси и да търси сътрудничество с международната общност за разрешаване на нарастващото напрежение. Видно е, че Анкара иска не просто „парче”, а влияние в енергийните афери. Тази непредсказуема до безумие Турция няма как да бъде съюзник на ЕС. Дали изобщо срещата във Варна ще се състои, е изцяло в ръцете на Ердоган, но по-големият въпрос остава - какво би се случило при хипотетични военни действия?

Лично аз силно се съмнявам в апокалиптичните прогнози, че това би довело до евентуална Трета световна война. Но един доста по-реалистичен сценарии е задействането на процедура за изключването на Турция от НАТО, което ще бъде финалната права за страната по пътя ѝ към Шанхайската организация за сътрудничество.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Навръх десетата годишнина от обявяването на независимостта на Косово (17.02.2018 г.), албанският премиер Еди Рама бе на посещение в Прищина. В обръщението си към косовския парламент министър-председателят се унесе в своя блян и речта му бързо придоби националистически полъх. Той заяви следното:

"Косово и Албания трябва да имат съвместна външна политика, не само съвместни посолства или дипломатически мисии, а защо да не споделяме и един президент като символ на националното единство и националната политика за сигурност."

Очаквано изказването бе осъдено от албанската опозиция, САЩ, Гърция и лаконично от ЕС. Но какво пораждат подобни думи и на какво напомнят? Историко-идеологическите ценности и национализмът са рисков коз, който обаче е популярен и много ефективен на Балканския полуостров, за което свидетелства и историята. Показателно е, че след Турция втора страна членка на НАТО прави неприкрити намеци за преначертаване на граници, които към момента попадат в сферата на САЩ, респективно на Пакта. Изявлението напомня много на речите, държани от Ердоган в началото на „чистката” след „неуспешния” преврат през лятото на 2016 година.

За никого не е тайна, че Турция отдавна се опитва да изгради своето влияние на Западните Балкани сред мюсюлманските общности. По-лошото обаче е, че никой няма точна представа кога и как Ердоган ще изиграе картите си спрямо ЕС, посредством това влияние.Това само по себе си ще тества готовността на Съюза да се справи с новите геополитически реалности и опасността от разпада на стратегията му за региона. Самоувереността на Еди Рама обаче може да бъде тълкувана до някаква степен като знак за вече утвърденото влияние на Анкара на полуострова. Движена от идеята на неоосманизма и неговите засилващи се пориви през последните десетилетия, Турция уверено инвестираше в Албания и подпомагаше Тирана на множество фронтове, а също и значително засили военното си сътрудничество с нея.

Една седмица преди въпросното изказване Ердоган открито заплаши Гърция с инвазия. Неуспехите на Турция да наложи виждането си за ревизиране на Лозанския мирен договор от 1923 г. изострят тона на Анкара и по-специално на Ердоган до невиждани нива. 

"Нещата, които сме направили досега, бледнеят в сравнение с още по-големите опити и атаки, които планираме през идните дни, с волята на Аллах." 

Това бе едно от изказванията на президента от 12 февруари. На следващия ден, турски брегови кораб, се сблъска (блъсна) с патрул на гръцката брегова охрана, по крайбрежието на Имия. Две седмици по-рано, в началото на февруари, от гръцкото Министерство на отбраната заявиха, че в един ден, Турция е нарушила гръцкото въздушно пространство 138 пъти. Изострянето на тона обаче не бе широко отразено от западните медии. Всичко това се случва двадесет дни след като Турция нахлу в Африн, Сирия на 20 януари. Анкара иска да покаже, че заплахите от 2016 година, че турците не са забравили величието на Османската империя, сега биват подкрепяни с действия. Ситуирайки се на няколко фронта, Ердоган подготвя почвата за полюсовите промени и размествания, които предстоят в идните години и в които Турция заявява, че ще има водеща роля.

Каква опасност крие това зад себе си? Турция и Гърция се присъединяват в НАТО заедно, през далечната 1952 г. и едва три години по-късно, през 1955 г., на територията на Истанбул започва т.нар. погром срещу малцинствата. Погромът представлява оркестрирани атаки на тълпите срещу „неверниците” и тяхното имущество, като е насочен най-вече срещу гръцкото, но и изобщо останалите немюсюлмански малцинства (арменци и евреи). През 1964 година, този процес е завършен с приемането на закон, отнемащ всички права на гърци, намиращи се на турска територия и едностранното денонсиране на „Конвенцията за установяване на търговията и мореплаването” от 1930 г. (За справка - броят на гърците е намален от 120 хиляди (тогава) до 2 хиляди в днешно време.) През август 1974 г. Турция нахлува в Кипър за втори път, окупирайки 40 процента от острова. И в двата случая липсват каквито ѝ да е последици с изключение на протестни ноти.

В момента изниква въпросът дали при евентуални действия спрямо „спорните” гръцки острови, турската страна ще бъде санкционирана и как? След заплахите, отправени към Атина, Доналд Туск заяви, че ЕС осъжда подобни изказвания и действия, които  „пречат на добросъседските взаимоотношения”. Той допълни, че лидерите на Съюза ще решат дали предстоящата среща във Варна на 26 март изобщо ще се състои. С поведението си Турция дава знак, че предвидената среща явно не ѝ е толкова присърце, колкото Бойко Борисов се надява. Дори и да се състои, от нея не може да се очаква значим резултат, защото ЕС би трябвало да е научил урока си, че не бива да се огъва пред турската страна.

Вкопчването на Анкара във въпросните на пръв поглед ненужни острови е лесно обяснимо. Освен чисто идеологическата и историческа стойност, които те носят със себе си нещо далеч по-важно, а именно тяхната енергийна стойност. Островният диспут в Егейско море е уреден от Морската конвенция от 1982 г., на която Атина се позовава, която съответно урежда статута на континенталният шелф и т.н. изключителна икономическа зона (ИИЗ). В рамките на своята ИИЗ всяка държава има правото да застроява, експлоатира и изследва „над и под водата”, т.е. континенталния шелф.

Въпросният казус е пряко обвързан с все по-засилващите се „газови игри” развихрящи се в Средиземно море и особено около Кипър. Поради липсата на значителна ИИЗ, на турската страна й липсват възможността и контрола за участие в геополитическата надпревара. Логично тази липса лесно може да бъде компенсирана чрез превземането на островите.Към момента италианската енергийна компания „ЕНИ” и френската „Тотал” проучват блоковете в средиземно море, като същевременно ЕНИ вече оперира египетското находище „Зохр”, открито през 2015 г. „Зохр” е най-голямото находище на природен газ, откривано някога в Средиземно море със залежи, оценени на 30 трилиона кубически фута  газ. След тази находка Египет е на път да се позиционира като новия регионален енергиен хъб, нещо, за което се говори от години.

Израел е другият основен играч, след като по крайбрежията на еврейската държава бе открито подобно на египетското, масивно находище на природен газ – „Левиатан”. Никозия работи активно за проучването и разработването на своята  ИИЗ, съвместно с ЕНИ и Тотал. На 1 февруари от ЕНИ съобщиха, че са открили находище в кипърската ИИЗ, с потенциални залежи на съседното му „Зохр”. А същевременно Гърция, която работи по тези съвместни проекти от години насам, крои планове добитата енергия от вече откритите и новооткрити находища да минават през нейна територия по пътя си към Европа. Това ще се случи през газопровода EastMed, който е част от енергийния „Коридор 7”.

Всичко това обаче кара Турция да предприеме драстични действия и да използва нелепи оправдания. Още през есента на миналата 2017 г., страната изпрати кораби от състава на турските ВМС, които да „наблюдават” проучването на блок 11 в кипърската ИИЗ, чиито резултати не оправдаха очакванията. В момента обаче, след новината за „потенциален удар”, турската страна извади коза с „етническите турци” и тяхната сигурност. Тъй като в очите на Анкара, техните интереси и суверенитет биват застрашени военни кораби отново бяха позиционирани във водите на Кипър. Разбира се, всичко това се случва в грубо нарушение на международно правните норми, но така или иначе, те никога не са били спазвани от Турция, още повече от Ердоган.

На 23 февруари италианската преса съобщи, че пет военни кораба са устроили блокада около един от кипърските блокове, който е щял да бъде проучван от сонда на италианската компания. След избегнат удар и последвали заплахи за потапянето му, корабът се отправя към Мароко. Това е поредният докладван случай от компанията, в който турските ВМС пречат на работата на петролните гиганти.

Гърция трябва добре да прецени възможностите си, за да запази своите интереси и да търси сътрудничество с международната общност за разрешаване на нарастващото напрежение. Видно е, че Анкара иска не просто „парче”, а влияние в енергийните афери. Тази непредсказуема до безумие Турция няма как да бъде съюзник на ЕС. Дали изобщо срещата във Варна ще се състои, е изцяло в ръцете на Ердоган, но по-големият въпрос остава - какво би се случило при хипотетични военни действия?

Лично аз силно се съмнявам в апокалиптичните прогнози, че това би довело до евентуална Трета световна война. Но един доста по-реалистичен сценарии е задействането на процедура за изключването на Турция от НАТО, което ще бъде финалната права за страната по пътя ѝ към Шанхайската организация за сътрудничество.

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

До автора (в случай, че чете

До автора (в случай, че чете коментарите):

??? "Едва седмица преди въпросното изказване, Ердоган открито заплаши Гърция с инвазия." ???
Клуб Z's picture
Клуб Z
Clubz.bg

Благодарим за наблюдателността

Грешката е буквена, а правилната дума е "една". Вече е оправена.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Имах предвид да се дадат

Имах предвид да се дадат детайли относно тази заплаха.

Начина по който е написано намирисва на подмяна на факти с бомбастични тълкувания на факти !
anelia mileva's picture
anelia mileva
anelia mileva

Отново текст пълен с едностранчиво тълкуване на внимателно

избрани факти. Да имало е погром над гръцката общност на 6 и 7 септември, но това е било едно от мнгобройните драматични събития през 1955, когато Турция изживява сериозна икономическа криза. Споменатите исторически факти нямат нищо общо с нарастналото самочувствие на днешна Турция . Това самочувствие идва от близкото и сътрудничество с Русия и Иран.( За справка: 3 срещи Путин-Ердоган в рамките на 9 месеца -тъкмо време да се пръкне едно уродливо отроче). Целите са ясни: да си поделят ''баницата'' Сирия ( за Турция и Русия разработените петролни находища, за Иран '' духовното'' влияние'')и да се изправят обединени срещу Израел. Данните за газовите находища и ИИЗ са точни, но те са трън в з... и за трите държави. За Русия и Иран е ясно: нямат сметка друг/и да добива/т газ и да оспорва монопола им. На Иран му трябват мнооого пари за да издържа Хизболла в целия регион, за Путин... е и там нещата са ясни. За Турция, авторът вече обясни. Призовавам любителя историк и тълкувател да не подценява читателите.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията