Ad Config - Website header

 

Article_top

Скромна антена на астрономическа обсерватория в Мърчисън, Западна Австралия, наподобяваща маса в трапезария, е уловила за първи път сигнал от най-ранните известни звезди, осветявали "невръстната" Вселена, съобщават световните информационни агенции, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър". 

Едва доловимият сигнал от водород, засечен от инструмента, свидетелства за наличието на звезди около 180 милиона години след Големия взрив, отбелязал появата на Вселената преди 13,8 милиарда години. 

По времето, от което датира сигналът, Вселената все още е "невръстна" - на около 2 процента от настоящата си възраст. Тогава, както и сега, най-разпространеният елемент в нея е водородът.

Въпреки че въпросните ранни звезди не могат да бъдат наблюдавани директно, излъчваната от тях ултравиолетова радиация променя свойствата на околния водород, карайки го да поглъща фонови радиовълни от лъчението след Големия взрив. Доловеният от антената сигнал представлява спад в интензитета на радиовълните в резултат на поглъщането им от водорода. 

Ръководителят на изследването Джъд Бауман от университета на Аризона, САЩ, обяснява, че най-ранните звезди са се различавали съществено от познатите днес, тъй като са се формирали от първични газове - основно водород и хелий. Следващите поколения звезди вече са "обогатени" от по-тежки елементи като въглерод и кислород. 
Ранните звезди освен това са били изключително масивни и с кратък живот, и са излъчвали ярка синя светлина. 

Откритието не изключва възможността звезди да са се образували и по-рано, допълва ученият. 

Радиовълните свидетелстват също, че ранната Вселена е била двойно по-студена, отколкото се е предполагало досега, с температура от минус 270 градуса Целзий. 
Според астронома Алън Роджърс от обсерваторията "Хейстак" на Масачузетския технологичен институт това може да се обясни с взаимодействието между наличния газ и тъмна материя. 

Откритието може да революционизира и разбирането за загадъчната тъмна материя, която съставлява около една четвърт от общата маса и енергия на Вселената. Тъй като не излъчва светлина, тъмната материя не може да бъде наблюдавана директно. Учените обясняват съществуването й с гравитационния й ефект върху галактиките. 

Специалистите съпоставят значимостта на откритието, което тепърва трябва да бъде потвърдено от други екипи и от по-мощни инструменти, със засичането на гравитационните вълни. 
Изключително трудните за откриване гравитационни вълни, предречени от Алберт Айнщайн през 1916 г., бяха наблюдавани за първи път близо сто години по-късно с помощта на детектора LIGO. Същественият принос в наблюдението им донесе миналогодишната Нобелова награда за физика на Райнер Вайс, Бари Бериш и Кип Торн.

БТА

 

Скромна антена на астрономическа обсерватория в Мърчисън, Западна Австралия, наподобяваща маса в трапезария, е уловила за първи път сигнал от най-ранните известни звезди, осветявали "невръстната" Вселена, съобщават световните информационни агенции, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър". 

Едва доловимият сигнал от водород, засечен от инструмента, свидетелства за наличието на звезди около 180 милиона години след Големия взрив, отбелязал появата на Вселената преди 13,8 милиарда години. 

По времето, от което датира сигналът, Вселената все още е "невръстна" - на около 2 процента от настоящата си възраст. Тогава, както и сега, най-разпространеният елемент в нея е водородът.

Въпреки че въпросните ранни звезди не могат да бъдат наблюдавани директно, излъчваната от тях ултравиолетова радиация променя свойствата на околния водород, карайки го да поглъща фонови радиовълни от лъчението след Големия взрив. Доловеният от антената сигнал представлява спад в интензитета на радиовълните в резултат на поглъщането им от водорода. 

Ръководителят на изследването Джъд Бауман от университета на Аризона, САЩ, обяснява, че най-ранните звезди са се различавали съществено от познатите днес, тъй като са се формирали от първични газове - основно водород и хелий. Следващите поколения звезди вече са "обогатени" от по-тежки елементи като въглерод и кислород. 
Ранните звезди освен това са били изключително масивни и с кратък живот, и са излъчвали ярка синя светлина. 

Откритието не изключва възможността звезди да са се образували и по-рано, допълва ученият. 

Радиовълните свидетелстват също, че ранната Вселена е била двойно по-студена, отколкото се е предполагало досега, с температура от минус 270 градуса Целзий. 
Според астронома Алън Роджърс от обсерваторията "Хейстак" на Масачузетския технологичен институт това може да се обясни с взаимодействието между наличния газ и тъмна материя. 

Откритието може да революционизира и разбирането за загадъчната тъмна материя, която съставлява около една четвърт от общата маса и енергия на Вселената. Тъй като не излъчва светлина, тъмната материя не може да бъде наблюдавана директно. Учените обясняват съществуването й с гравитационния й ефект върху галактиките. 

Специалистите съпоставят значимостта на откритието, което тепърва трябва да бъде потвърдено от други екипи и от по-мощни инструменти, със засичането на гравитационните вълни. 
Изключително трудните за откриване гравитационни вълни, предречени от Алберт Айнщайн през 1916 г., бяха наблюдавани за първи път близо сто години по-късно с помощта на детектора LIGO. Същественият принос в наблюдението им донесе миналогодишната Нобелова награда за физика на Райнер Вайс, Бари Бериш и Кип Торн.

БТА

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията