Ad Config - Website header

 

Article_top

Чистият индивидуализъм, ще кажат някои, е триумфът на европейската цивилизация, най-сладкият плод на човешката мисъл. В подобни разсъждения, ще кажа аз, прозира онова, което Фройд нарече невроза и описа като: "неспособността да се търпи двусмислието". Понеже онези, които създадоха индивидуализма, големите умове на просвещенска Европа, изглежда никога не изказаха предположението, че той трябва да бъде сам по себе си, ще рече, самоцел. Сторете път на Просвещението, драги индивидуалисти, и ще видите, че индивидуализъм без дълг е същото като дълг без индивидуализъм: безвкусна афера.

Е, днес на мода е да се казва: "бъди себе си". И тъй, ние, децата на съвремието, така се вторачихме в себе си, че забравихме за всичко наоколо. И разочаровани от празнината, която егоистът неизбежно намира у себе си, мнозина се втурнаха да я запълват с ненаситен кариеризъм и консумеризъм. Последните две, в чистия си вид, са онова глобално явление, което у нас наричат "чалга". Но чалгата не е нищо друго, освен илюзията, че светът започва и завършва с първоинстинктите на Аза. Илюзия, която се подхранва само с още чалга. И така до пълното отчуждение.

Днешният празник е добър повод за всички нас, особено за тези като мен, които са извън страната, да размислим върху въпроси, засягащи темата за дълга. Такъв един въпрос е патриотизмът.

Патриотизмът не е виновен

Ще разбера, ако вече смръщвате вежди в пристъп на отегчение. Но не бързайте; любовта не е виновна, че за нея се пишат лоши поеми. И патриотизмът не е виновен, че посредствеността го застигна. Ако не вярвате, пуснете си Вагнер или Владигеров. Но кризата на патриотизма не се състои само в неговото омърсяване. В днешно време той се често приема като някаква неестетическа измислица, преди всичко досадна. Като минал сам по пътя на отричането на подобни, както смятах, глуповати социални конструкции, аз открих в себе си причината за този нихилизъм. Мирисът на криворазбраната свобода е опияняващ. И човекът, видял се като неопровержим и независим, като единствен източник на значимост, се гнуси от всяка форма на дължимост. В чалгата например основните мотиви са парите, колите и секса. Това са символи на примитивната и налична у всекиго воля за самодостатъчност в изобилието. Такива склонности са откриваеми и у прасетата обаче.

Културата и човешкият облик възникват с появата на идейното мислене. Тоест, тогава, когато не непосредственото, намиращо се в мен самия, а онова отвъд мен бъде припознато. И загрижеността, бих казал, вярността, към обществото, което ни е отгледало, към неговата историческа съдба, която гледайки откъм миналото ни е предопределила и, която в бъдещето е неизвестна, е най-естествената проява на цивилизованост. Естествена, тъй като е баланс между вродения егоизъм и припознаването на нещо извън границите на личността. В този смисъл, патриотизмът е индивидуализъм с чувство за дълг. Всичко велико, всичко, което ни смущава със своята недостижимост е отроче именно на това съжителство: между дълг и самоувереност.

Стига с това „българска работа“

Гениалността на народите се проявява едва когато те спрат да се самотричат. Алеко не ни кани да презрем себе си, а да видим колко сме объркани. Затова, стига с това "българска работа". Не, това е животинска работа.

Краткият ми до момента живот в чужбина се оказа крайно ободряващ. Отстъпвайки от родното си място, което обичах, но и което ми дотягаше, аз, както съзерцателя отстъпващ назад от картината, видях онова, което до скоро не можех. Човек, живеещ сам за себе си, незибежно ще се окаже без жизнени сили, ялов и огрубял.

Без съмнение, по-голямата част от българската емиграция ще посочи разумни причини за решението си да напусне. Въпросът е колко от тях са там, където са, живеещи за себе си, за следващото повишение, без чувство за отговорност към нещо и някой?

Същият въпрос трябва, с не по-малка сила, да кънти и в главите на всички в България. Инак положението е чалга. Нима само мен дразни тази неделикатна нагласа? Преди да си честим свободата, нека помним, че робското битуване е най-еднозначно. И, който не търпи двусмислието, не бива днес да празнува.

А на другите: Честит празник!

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Чистият индивидуализъм, ще кажат някои, е триумфът на европейската цивилизация, най-сладкият плод на човешката мисъл. В подобни разсъждения, ще кажа аз, прозира онова, което Фройд нарече невроза и описа като: "неспособността да се търпи двусмислието". Понеже онези, които създадоха индивидуализма, големите умове на просвещенска Европа, изглежда никога не изказаха предположението, че той трябва да бъде сам по себе си, ще рече, самоцел. Сторете път на Просвещението, драги индивидуалисти, и ще видите, че индивидуализъм без дълг е същото като дълг без индивидуализъм: безвкусна афера.

Е, днес на мода е да се казва: "бъди себе си". И тъй, ние, децата на съвремието, така се вторачихме в себе си, че забравихме за всичко наоколо. И разочаровани от празнината, която егоистът неизбежно намира у себе си, мнозина се втурнаха да я запълват с ненаситен кариеризъм и консумеризъм. Последните две, в чистия си вид, са онова глобално явление, което у нас наричат "чалга". Но чалгата не е нищо друго, освен илюзията, че светът започва и завършва с първоинстинктите на Аза. Илюзия, която се подхранва само с още чалга. И така до пълното отчуждение.

Днешният празник е добър повод за всички нас, особено за тези като мен, които са извън страната, да размислим върху въпроси, засягащи темата за дълга. Такъв един въпрос е патриотизмът.

Патриотизмът не е виновен

Ще разбера, ако вече смръщвате вежди в пристъп на отегчение. Но не бързайте; любовта не е виновна, че за нея се пишат лоши поеми. И патриотизмът не е виновен, че посредствеността го застигна. Ако не вярвате, пуснете си Вагнер или Владигеров. Но кризата на патриотизма не се състои само в неговото омърсяване. В днешно време той се често приема като някаква неестетическа измислица, преди всичко досадна. Като минал сам по пътя на отричането на подобни, както смятах, глуповати социални конструкции, аз открих в себе си причината за този нихилизъм. Мирисът на криворазбраната свобода е опияняващ. И човекът, видял се като неопровержим и независим, като единствен източник на значимост, се гнуси от всяка форма на дължимост. В чалгата например основните мотиви са парите, колите и секса. Това са символи на примитивната и налична у всекиго воля за самодостатъчност в изобилието. Такива склонности са откриваеми и у прасетата обаче.

Културата и човешкият облик възникват с появата на идейното мислене. Тоест, тогава, когато не непосредственото, намиращо се в мен самия, а онова отвъд мен бъде припознато. И загрижеността, бих казал, вярността, към обществото, което ни е отгледало, към неговата историческа съдба, която гледайки откъм миналото ни е предопределила и, която в бъдещето е неизвестна, е най-естествената проява на цивилизованост. Естествена, тъй като е баланс между вродения егоизъм и припознаването на нещо извън границите на личността. В този смисъл, патриотизмът е индивидуализъм с чувство за дълг. Всичко велико, всичко, което ни смущава със своята недостижимост е отроче именно на това съжителство: между дълг и самоувереност.

Стига с това „българска работа“

Гениалността на народите се проявява едва когато те спрат да се самотричат. Алеко не ни кани да презрем себе си, а да видим колко сме объркани. Затова, стига с това "българска работа". Не, това е животинска работа.

Краткият ми до момента живот в чужбина се оказа крайно ободряващ. Отстъпвайки от родното си място, което обичах, но и което ми дотягаше, аз, както съзерцателя отстъпващ назад от картината, видях онова, което до скоро не можех. Човек, живеещ сам за себе си, незибежно ще се окаже без жизнени сили, ялов и огрубял.

Без съмнение, по-голямата част от българската емиграция ще посочи разумни причини за решението си да напусне. Въпросът е колко от тях са там, където са, живеещи за себе си, за следващото повишение, без чувство за отговорност към нещо и някой?

Същият въпрос трябва, с не по-малка сила, да кънти и в главите на всички в България. Инак положението е чалга. Нима само мен дразни тази неделикатна нагласа? Преди да си честим свободата, нека помним, че робското битуване е най-еднозначно. И, който не търпи двусмислието, не бива днес да празнува.

А на другите: Честит празник!

---

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

смехурко's picture
смехурко
смехурко

Не може да има патриотизъм У НАС.

Поне не и истински! Не може народ, който не знае истинската си история, а е изучавал някакви измишльотини, да обича страната си. Изучаваната история винаги се разминаваше с това, което ни казваха нашите баби и дядовци и ние намразвахме страната, в която лъжата и демагогията властваха.
Няма човек, който да обича да бъде мамен!

140 г руско робство

ни го представяха зя "освобождение"!
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Патриотизма (както и да го

Патриотизма (както и да го разбират различните индивиди) далеч не става за идеал, когато си навъртял още няколко по десет и пряко си се сблъсквал с разни такива:
"другите са ни виновни"
"да живее уравниловката"
"не искам аз да съм добре, а искам Вуте да е зле"
"ако нещо може да се гепи, то това рано или късно се случва"
и др.

Популизма е сладък за ухото, но в дългосрочен план популистките решения са вредни.

... Доста претенциозно е да си под или около 30 и да се разпознаваш като философ.
Mark Watson's picture
Mark Watson
watmark

некои съображения

хъм. това на английски може би да звучи по добре. на български е ...много сурово. Издава припряност за споделяне на множество мисли които кръжат ... за съжаление не уловени. Индивидуализма на Просвещението е контра-теза на колективното в феодално-християнска подредба. Краен индивидуализъм няма. Повечето от хората обитават съвремието с подкоровите си императиви. Индивидуализма е изразен чрез конфекцията, масовата култура и вярването в конспирации. Чалгата е еманация на този примитивизъм. А подкоровия примитивизъм е униформен а не индивидуален. Ще кажете че това важи само за ивохристовия българин. Не... това е за огромната част от цивилизования свят. Да се разберем - авторът поради факта че е позабравил нашенския бърка индивидуализма с егоизма. Това което е излязло от почукването на клавиатурата му важи за егоизма. А ... имаше още нещо... аха патриотизъм. Това е остатък националната държава заето от феодалната общност. Използвали са го за осигуряване на безплатно пушечно месо в масовите наборни армии. Днес армиите са професионални. Сиреч патриотизма е отживелица. А тюнингованата му версия -- национализма днес е комичен до толкова че у нас се представя за антиевропеизъм и любов към чужда империя. така де. Имаше ли още нещо? Не... Добре че бързам да избухна в индивидуалистичен акт - ликвидиране на хипогликемията тормозеща ме преди обяд....

Положението чалга, както го

Положението чалга, както го определя г-н Туманов е на път да ни превърне в послушно стадо, стадото на Ботев тръгнало на заколение. Не змам дали ще приемете този текст, но понеже този млад човек ми е интересен и симпатичен искам да му вдъхна увереност, че не е сам. И на терминал 2 и в Париж или в Лондон, никъде не можеш да избягаш от себе си и от усещането,че всъщност никъде не си избягал. Не можеш да избягаш от бардака чист и обновен , а само гузен.Всяко поколение има вина за чалга положението. Безразличие и страх са усещанията , в които сме се окопали и очакваме някой от някъде да дойде и да ни избави от безсилието и срама.Няма такъв! Има едно прекрасно стихотворение на Кирил Христов „Дългът“,което ако децата ни учеха в училище може би нямаше да стигнем до положението чалга. Тъжното е ,че огромното мнозивство харесва окаяното си положение на прасе в кочина и не протестира, напротив с лекота изпълнява тази животинска функция. Дори не се замисля за децата си, за внуците, за това което оставя след себе си. Ако не излезем от това състояние на ступор ще обречем и следващите поколения на позор. Непростимо!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията