Среща на генералните директори за висшето образование в държавите от ЕС и ЕИП се проведе преди дни в София. Събитието бе част от календара на българското председателство на Съвета на ЕС 2018 в сектор „Образование“. Експертът в МОН д-р Ивана Радонова води заседанието на генералните директори, затова разговаряме с нея за електронните студентски карти, които ще се въведат в ЕС след 2021 г., за по-облекчената процедура за автоматично признаване на дипломи, за мрежите от европейски университети – идея на френския президент Еманюел Макрон.

Електронните студентски карти за ЕС ще съдържат цялата информация за учащия и ще му осигуряват достъп до студентските услуги

- Д-р Радонова, кога точно се очаква електронните студентски карти да бъдат въведени на територията на целия Европейски съюз, какво представляват и какви облекчения носят?

Предвижда се европейските студентски карти да бъдат въведени след 2021 г., като е необходимо тази добра инициатива да се подплати включително със съответните технически и технологични средства. Това беше един от много коментираните въпроси по време на срещата на генералните директори за висшето образование, която се проведе на 20 и 21 февруари в НДК. Много важно е, че на заседанието присъстваха специалисти от IT сектора, които имат образователен бекграунд, така че се получи плътна комбинация от гледни точки и изразени позиции. Един от големите въпроси, който беше поставен, е каква да е платформата за създаването на тези студентски карти. Дали да се изгради една обща европейска платформа, или по някакъв начин да се осигури съпоставимост между платформи в отделните държави членки на ЕС. Въпросът е как да се организира издаването и използването на електронна студентска карта на практика. Пред нас се появяват конкретни трудности, които тепърва предстои да бъдат идентифицирани и разрешени. Иначе самата идея за такава  карта е да облекчи живота на студентите. Условията на мобилност, които сме създали за тях, свободното движение на хора, все повече нарастващият стремеж за сътрудничество не само на университетско, но и на личностно ниво предразполагат един студент в рамките на обучението си да реши да продължи да учи в друга държава членка на ЕС и съответно европейската студентска карта би трябвало да улесни този преход – от собствения университет към следващия – зад граница.

- Да се спрем на следния пример: студент трети курс право или европеистика от Софийския университет решава да продължи образованието си в Германия. Какви облекчения и достъп до услуги му осигурява електронната карта?

Няма да е необходимо той да се реди на опашка за куп документи пред учебен отдел и още много други офиси, нито в изпращащия го университет, нито в този, който ще го приеме. В електронната студентска карта ще се съдържа абсолютно цялата база данни за неговото обучение, тоест това ще облекчи процедурата, свързана с документацията. Освен това благодарение на тази студентска карта, дори и да е на посещение в някой университет за краткосрочна мобилност, за семинар или конференция, той също би могъл да има достъп до студентския стол например. Защото в съответната държава членка той е със статут на студент и има пълен достъп до всички социални услуги за студенти, а това би трябвало да му осигури възможност да използва съответните си права като достъп до библиотеката в приемащия университет в Германия, да речем.

- Както и до облекченията за ползване на студентски общежития, транспорт, нали така?

Всички социални аспекти на обучението във висше училище ще бъдат засегнати от европейската електронна студентска карта, т.е. всичко необходимо на студента, за да продължи обучението си в приемащото висше училище.

Засега в ЕС автоматично се признават дипломите за 7 регулирани професии, сред които са лекарската и тази на архитектите

- Друга важна тема, засегната на заседанието в София, беше по-облекчената процедура за автоматично признаване на дипломите на територията на Европейския съюз. Какво предвижда тя?

През последните години имахме инициативи, свързани с проучване на възможностите за автоматично признаване в рамките на 48-те държави членки от Болонския процес (за тези, които не са запознати с темата, ще кажем само, че на него дължим възможността за мобилност по време на обучението например). Оказа се обаче, че такова автоматично признаване е възможно само в страните от Бенелюкс – Белгия, Люксембург и Холандия. Високо ниво на съпоставимост има между дипломите, издадени в скандинавските и прибалтийските държави, но за всички останали държави членки това е изключително труден процес. На ниво Европейски съюз имаме възможност за автоматично признаване на дипломи по специалности от 7 секторно регулирани професии. Става дума за архитектура, медицина, ветеринарна медицина, фармация, медицински сестри и акушерки, където минималните изисквания за обучение са синхронизирани и са задължително въведени от всички държави членки на ЕС. Оттам нататък обаче, макар и да е вярно, че имаме съпоставими структури на обучение, европейски стандарти и насоки за осигуряване на качеството във висшето образование, които всички акредитационни агенции са задължени да следват, има и национални специфики. Затова все още има доста въпроси, които следва да бъдат изяснени в тази сфера. Идеята не е да се загуби идентичността, а да се спазва качеството. Всъщност точно това беше основната идея на директорската среща – „Култура при осигуряване на качеството“, тъй като вече не говорим само за стандарти. Не просто да изпълняваме и да следваме формални изисквания, а да имаме отговорност към това, което правим на всички нива. Включително и на ниво висше училище по отношение на нашите студенти и на обществото като цяло. В този смисъл говорим и за национални психологически специфики, които дават отражение на всички процеси и процедури. Всъщност от тази гледна точка е добре да си поставим въпроса възможно ли е да достигнем до автоматично признаване на дипломите?

- И какъв е отговорът?

Ако погледнем исторически назад, ще видим, че инициативата на Европейския съюз по този въпрос в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, макар в много по-малък мащаб тогава, е довела до определянето на конкретни минимални изисквания за споменатите секторно регулирани професии. В началото идеята е била да се опишат абсолютно всички съществуващи към онзи момент професии, но са успели да стигнат само до 7. Има и една директива за правото, която обаче не се прилага, защото правото е обагрено с национални специфики и разликите в държавите членки са много и доста съществени. В този смисъл сега инициативата на Европейската комисия по темата е много добра. Наистина, след като осигуряваме възможност за свободно движение на хора, стоки и услуги, не би трябвало да е толкова трудно да започнеш работа от Полша в Холандия или от Белгия в България. Защото ние си мислим, че само нашите граждани отиват в някоя друга държава членка, но тези, които идват при нас, също се сблъскват с подобни процедури и са безкрайно изненадани, понеже в собствената им държава това не им се налага. Задължително обаче е осигуряването на качеството. И тук вече идва много важният въпрос за взаимното доверие. Защото, ако имаме адекватни условия за взаимно доверие, нещата биха изглеждали по съвсем различен начин. В дадени ситуации, дори и при наличието на най-добрите нормативни документи, се стига до моменти, когато не успяваме да отговорим на това гласувано доверие. А така няма как да се стигне до взаимно признаване на дипломи. Но и по тази тема дискусиите, които се проведоха в рамките на българското председателство в София, бяха изключително плодотворни. В този смисъл дори отправихме препоръка към колегите от австрийското председателство, което е непосредствено след нашето, да заложат повече на паралелните сесии с дискусии, отколкото на пленарни заседания, защото по време на нашата среща нямаше много голямо желание за изказвания в пленарните сесии. Хората предпочитаха да общуват делово и чисто практически да поставят конкретни въпроси, с които те се срещат във всекидневието си. Да получават отговори и съвместно да достигат до изводи, които са полезни за цялата европейска общност. Включително и по темата за взаимното признаване на дипломи.

- Още една изключително важна тема бе обсъдена в София - мрежите от европейски университети. Какви ползи бихме имали ние, българите, от тях? Какви услуги предоставят те?

Засега това е една много добра идея, която бе лансирана през миналата година от френския президент Еманюел Макрон и получи доста топъл прием в Европейското пространство за висше образование. Неслучайно казвам „Европейското пространство за висше образование“, защото това са всички 48 държави членки на Болонския процес, а не само 28-те, които са членки на Европейския съюз. Идеята е да се даде нов тласък на висшето образование, да се повиши привлекателността му. Да стане наистина атрактивен център, който не просто носи старата слава на европейското висше образование, а е насочен към актуалните изисквания и тенденции за развитие.

- Дайте конкретни примери?

Все още идеята се изчиства, очакванията са да имаме ясна концепция по време на конференцията на министрите за висше образование през май 2018 г., която ще се проведе в Париж. Форумът отново е в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС и е събитие, което ще очертае насоките на развитие за сектор „Висше образование“ в Европа поне до 2020 г. Така че там темата или по-скоро мрежите от европейски университети ще бъде основна. Тогава ще има яснота кои държави и кои университети са готови да се включат в подобни мрежи.

- Т.е. чрез тях студентът може да покрие определени периоди от образованието в един или друг университет от тези мрежи, така ли?

Да дадем пример с магистратура от 3 семестъра. Първият семестър, да кажем, се обучавате в Софийския университет. Втория семестър отивате в университета в Лион, а третият завършва в Краков. Така ще получите диплома за магистратура с подписи от тримата ректори на трите университета. Това е една от възможностите, които биха могли да се осигурят чрез мрежите от европейски университети. Идеята е те да дават реална възможност за истинско сътрудничество в рамките не само на преподаването и ученето, но и на научните изследвания. В този смисъл се обсъжда създаването на съвместни структурни звена и лаборатории, например сформирането на съвместни екипи от преподаватели и изследователи и др.

- Това кога може да се случи?

Ако трябва да сме искрени, то вече се случва. Има много примери за такова сътрудничество между университети, научни организациии, бизнеса като например Общностите на знанието и иновациите в Европейския институт за иновации и технологии. В рамките на тези мрежи вече има практика на издаване на общи дипломи, насърчаване на предприемаческо мислене и дигитални умения, както и достъп и пряка работа с индустрията. Въпросът е, че много от тези мрежи остават изолирани в няколко държави членки и наблюдаваме слабо участие на новите държави членки. Принципите на бъдещите европейски университетски мрежи следва да бъдат основани на приобщаване и да покриват всички държави членки, затова вече говорим и за инициатива, която да е подкрепена на ниво Европейски съюз и да е финансирана от него.

Темата за финансиране на подобни мрежи също беше дискутирана по време на срещата на генералните директори за висшето образование в София. За щастие такива възможности съществуват и една от тях е програмата „Еразъм+“, както и финансиране от участващите държави и техните университети. Ще се търсят и възможности евентуално в рамките на новия програмен период на Структурните фондове.По време на срещата на работната група за развитие на Болонския процес, която се състоя в началото на февруари и също бе част от календара на българското председателство, въпросът за финансирането чрез „Еразъм+“ беше поставен от държавите извън Европейския съюз. В отговор Европейската комисия информира, че те също могат да се възползват от такова финансиране. Тоест мрежите от европейски университети ще са насочени към сътрудничество и извън рамките на 28-те държави от ЕС, което определено прави инициативата още по-привлекателна и перспективна.

----

* Ивана Радонова е завършила начална педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и има седемгодишен трудов стаж по основната си специалност. Притежава докторска степен по педагогика в областта на обучението в системата на висшето образование и саморегулираното учене. От 11 години е част от екипа на дирекция „Висше образование“ при МОН, като дейностите й са свързани основно с международното измерение на сектора, националното законодателство, връзките на обучението с пазара на труда и предприемачеството.