Ad Config - Website header

 

Article_top

Е, Теорията на всичко остана блян, но както Стивън Хокинг сам припомняше:

"По-добре да се пътува с надежда, отколкото да се пристигне".

Философът у Хокинг изглежда предусещаше границите на способността за познание. Ученият у него обаче отказваше да се задоволи с необяснимото. И двете, смирението пред грандиозното и стремежът към овладяването му, са символ на гения. И само геният може да понесе взаимодействието им. И все пак Стивън Хокинг, подобно на Хамлет, не вярваше че ореховата черупка на Вселената ще спре човека да погледне отвъд, в необозримите й начала. И ние сме длъжни да му се поклоним.

Една от основните заслуги на един от най-големите умове на последните десетилетия е приносът му към изнасянето на теоретичната физика извън кабинетите на Кеймбридж и Оксфорд. С книгите си "Кратка история на времето" и "Вселената в орехова черупка", Хокинг със сигурност запали заспалото любопитство към света на науката у мнозина. И аз имах удоволствието да прочета втората му книга, която остави траен белег върху световъзприятието ми. Ако светът, може би покрай баналностите на днешната политика, ви се струва предсказуем, съветвам ви да се допитате до Хокинг, който, редом с гениалността на още неколцина, осветява проблематичността му поне малко по-далеч от българо-турската граница.

През 1970 година Хокинг и Роджър Пенроуз доказват, че ако Вселената е описуема от общата относителност на Айнщайн и се разширява, както сочат уравненията на руснака Александър Фридман, то тя трябва да е произлязла от точка с безкрайно висока плъътност, наречена "сингуларност". И въпреки че англичанинът не е първият, който предлага идеята за начало на Вселената и Голям взрив, приносът му за общоприетата днес теория е значителен.

Теоретичните последици от представата за начало на Вселената и времето са обект на различни интерпретации. Мнозина виждат божествена намеса, но и атеистите нямат ясен отговор, тъй като се предполага, че законите на физиката, каквито ги познаваме, не важат в сингуларността. Така или иначе, теорията поддържана от Хокинг, оставя много повече на въображението, отколкото предишните схващания за статична и вечна Вселена.

Хокинг промени също и разбирането за черните дупки, като предположението му, че те изпускат радиация, с което губят енергия, бе емпирично доказано.

И в последна сметка, какъв по-добър пример от Хокинг за това, че и прикован на количка, в очакване на смъртта, човек може да бъде същински Прометей.

Кой още го е страх от орехови черупки?

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Е, Теорията на всичко остана блян, но както Стивън Хокинг сам припомняше:

"По-добре да се пътува с надежда, отколкото да се пристигне".

Философът у Хокинг изглежда предусещаше границите на способността за познание. Ученият у него обаче отказваше да се задоволи с необяснимото. И двете, смирението пред грандиозното и стремежът към овладяването му, са символ на гения. И само геният може да понесе взаимодействието им. И все пак Стивън Хокинг, подобно на Хамлет, не вярваше че ореховата черупка на Вселената ще спре човека да погледне отвъд, в необозримите й начала. И ние сме длъжни да му се поклоним.

Една от основните заслуги на един от най-големите умове на последните десетилетия е приносът му към изнасянето на теоретичната физика извън кабинетите на Кеймбридж и Оксфорд. С книгите си "Кратка история на времето" и "Вселената в орехова черупка", Хокинг със сигурност запали заспалото любопитство към света на науката у мнозина. И аз имах удоволствието да прочета втората му книга, която остави траен белег върху световъзприятието ми. Ако светът, може би покрай баналностите на днешната политика, ви се струва предсказуем, съветвам ви да се допитате до Хокинг, който, редом с гениалността на още неколцина, осветява проблематичността му поне малко по-далеч от българо-турската граница.

През 1970 година Хокинг и Роджър Пенроуз доказват, че ако Вселената е описуема от общата относителност на Айнщайн и се разширява, както сочат уравненията на руснака Александър Фридман, то тя трябва да е произлязла от точка с безкрайно висока плъътност, наречена "сингуларност". И въпреки че англичанинът не е първият, който предлага идеята за начало на Вселената и Голям взрив, приносът му за общоприетата днес теория е значителен.

Теоретичните последици от представата за начало на Вселената и времето са обект на различни интерпретации. Мнозина виждат божествена намеса, но и атеистите нямат ясен отговор, тъй като се предполага, че законите на физиката, каквито ги познаваме, не важат в сингуларността. Така или иначе, теорията поддържана от Хокинг, оставя много повече на въображението, отколкото предишните схващания за статична и вечна Вселена.

Хокинг промени също и разбирането за черните дупки, като предположението му, че те изпускат радиация, с което губят енергия, бе емпирично доказано.

И в последна сметка, какъв по-добър пример от Хокинг за това, че и прикован на количка, в очакване на смъртта, човек може да бъде същински Прометей.

Кой още го е страх от орехови черупки?

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

В първите четири изречения -

В първите четири изречения - пет-шест клишета.
Пък и "нишката се губи", по точно - няма такава !
Не съм чел нататък.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

В текстонвете на колежката

В текстонвете на колежката Марая Цветкова, фактологията е фактология и липсват клишетата и усещането за патос.
Взимай пример от нея авторе !

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?