Ad Config - Website header

 

Article_top

През януари България най-сетне изрази ясно намерението си да се присъедини към официалната чакалня на еврото – механизма ERM 2. Финансовият министър Горанов обяви и очаквания от него срок, а именно края на председателството ни на Съвета на ЕС. Остава да видим какъв ще е отговорът на ЕЦБ. А той трудно ще е отрицателен, тъй като покриваме всички технически критерии за прием. Но, както казва Ники Кънчев, да видим…

Евентуалното присъединяване към ERM 2 (а съответно и към еврозоната) е добра новина. Големите позитиви са два, но има и много други. На първо място, доста кредитни лихви, особено за частните потребители, ще се понижат, заради високата оценка, която световните пазари дават на еврото (но не на лева). Освен това, членство в еврозоната автоматично води и до членство в Европейския банков съюз. А това означава, че големите ни банки и сделки ще се следят под лупа от Европа. „Изцепки“ като тези с ЧЕЗ и КТБ ще станат доста по-малко вероятни - на практика невъзможни.

Допълнителните позитиви от валутната евроинтеграция включват еднократен стимул за икономиката при отпускане в обращение на сегашния резерв за валутния борд, плюс леко (но здравословно) покачване на инфлацията, което допълнително ще стимулира растежа на икономиката.

Но какво ни коства всичко това?

Първо, нека отбележим, че негативите няма да са нещо ново. Ние всъщност ги търпим от 1997 г. насам, когато приемаме валутния борд (първо с марката, а от 1999 г. и с еврото). Първият голям недостатък е обричането на фискална дисциплина. Фискалната дисциплина в еврозоната е официализирана чрез Пакта за стабилност и растеж, който през 2002 г. Романо Проди нарича Пакта за „глупост“ и растеж (от английски, замества „stability” със „stupidity”). Двете пожелателни условия на пакта са държавите в еврозоната да не регистрират дефицит над 3% от БВП и държавен дълг над 60% от БВП.

До какво водят тези две условия? Тъй като дефицитът де факто не се толерира, България не може да упражнява либерална фискална политика и да прави агресивни инвестиции за ускорение на растежа в стил Кейнс. Тоест при следващата финансова криза отново ще трябва да затягаме коланите и да проточваме мъката както през 2009-2013 г. вместо правителството да инвестира държавни средства за излизане от кризата (по модела на САЩ от 2008 г.).

Вторият голям недостатък е липсата на национална парична политика. При криза, подобна на тази на еврото от 2009-2013 г., ще зависим изцяло от решенията на ЕЦБ. Които може би много хора предпочитат пред тези на БНБ, и то с право, но нека отбележим, че и те не са винаги най-оптималните. ЕЦБ например с години забави политиката на количественото облекчаване (QE), което вероятно попречи на овладяването на безработицата в цяла Европа. Стряскаща е разликата със САЩ, където федералният резерв през 2008 г. пуска QE и безработицата намалява мигновено.

Защо тогава изобщо сме се обрекли на валутен борд и на всички тези ограничения, налагани от Европа? Тъжната истина е, че българските институции, най-вече БНБ, през 90-те години са показаха неспособни да удържат инфлацията в страната. Решението тогава беше валутен борд. Отчасти идеята е именно да не зависим от БНБ, а да разчитаме на ЕЦБ и на това, че непроменливият курс спрямо еврото ни крепи и няма нужда да се тревожим от обезценяване на лева. И така, неспособни да управляваме собствената си валута, инфлация, парична и фискална политика, ние волно налагаме усмирителната риза на валутния борд и евро дисциплината.

При това положение, единственото, което ни остава, е да се присъединим към еврото и да реализираме поне малкото нови позитиви, които със сигурност заслужаваме. А ако ни стиска да помечтаем, може би един ден ще имаме институции и държавни служители, които няма да капитулират пред самите себе си, очаквайки „родителското тяло“ на ЕС да свърши тяхната работа вместо тях… Може би един ще имаме институции и служители, които ще могат да се справят с многото зверове наведнъж – инфлация, безработица, бюджет. Но засега, можем да се приземим и да се задоволим с втория най-добър вариант, защото и той не е никак лош. А именно: еврото!

...

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 
Снимка Клуб Z

През януари България най-сетне изрази ясно намерението си да се присъедини към официалната чакалня на еврото – механизма ERM 2. Финансовият министър Горанов обяви и очаквания от него срок, а именно края на председателството ни на Съвета на ЕС. Остава да видим какъв ще е отговорът на ЕЦБ. А той трудно ще е отрицателен, тъй като покриваме всички технически критерии за прием. Но, както казва Ники Кънчев, да видим…

Евентуалното присъединяване към ERM 2 (а съответно и към еврозоната) е добра новина. Големите позитиви са два, но има и много други. На първо място, доста кредитни лихви, особено за частните потребители, ще се понижат, заради високата оценка, която световните пазари дават на еврото (но не на лева). Освен това, членство в еврозоната автоматично води и до членство в Европейския банков съюз. А това означава, че големите ни банки и сделки ще се следят под лупа от Европа. „Изцепки“ като тези с ЧЕЗ и КТБ ще станат доста по-малко вероятни - на практика невъзможни.

Допълнителните позитиви от валутната евроинтеграция включват еднократен стимул за икономиката при отпускане в обращение на сегашния резерв за валутния борд, плюс леко (но здравословно) покачване на инфлацията, което допълнително ще стимулира растежа на икономиката.

Но какво ни коства всичко това?

Първо, нека отбележим, че негативите няма да са нещо ново. Ние всъщност ги търпим от 1997 г. насам, когато приемаме валутния борд (първо с марката, а от 1999 г. и с еврото). Първият голям недостатък е обричането на фискална дисциплина. Фискалната дисциплина в еврозоната е официализирана чрез Пакта за стабилност и растеж, който през 2002 г. Романо Проди нарича Пакта за „глупост“ и растеж (от английски, замества „stability” със „stupidity”). Двете пожелателни условия на пакта са държавите в еврозоната да не регистрират дефицит над 3% от БВП и държавен дълг над 60% от БВП.

До какво водят тези две условия? Тъй като дефицитът де факто не се толерира, България не може да упражнява либерална фискална политика и да прави агресивни инвестиции за ускорение на растежа в стил Кейнс. Тоест при следващата финансова криза отново ще трябва да затягаме коланите и да проточваме мъката както през 2009-2013 г. вместо правителството да инвестира държавни средства за излизане от кризата (по модела на САЩ от 2008 г.).

Вторият голям недостатък е липсата на национална парична политика. При криза, подобна на тази на еврото от 2009-2013 г., ще зависим изцяло от решенията на ЕЦБ. Които може би много хора предпочитат пред тези на БНБ, и то с право, но нека отбележим, че и те не са винаги най-оптималните. ЕЦБ например с години забави политиката на количественото облекчаване (QE), което вероятно попречи на овладяването на безработицата в цяла Европа. Стряскаща е разликата със САЩ, където федералният резерв през 2008 г. пуска QE и безработицата намалява мигновено.

Защо тогава изобщо сме се обрекли на валутен борд и на всички тези ограничения, налагани от Европа? Тъжната истина е, че българските институции, най-вече БНБ, през 90-те години са показаха неспособни да удържат инфлацията в страната. Решението тогава беше валутен борд. Отчасти идеята е именно да не зависим от БНБ, а да разчитаме на ЕЦБ и на това, че непроменливият курс спрямо еврото ни крепи и няма нужда да се тревожим от обезценяване на лева. И така, неспособни да управляваме собствената си валута, инфлация, парична и фискална политика, ние волно налагаме усмирителната риза на валутния борд и евро дисциплината.

При това положение, единственото, което ни остава, е да се присъединим към еврото и да реализираме поне малкото нови позитиви, които със сигурност заслужаваме. А ако ни стиска да помечтаем, може би един ден ще имаме институции и държавни служители, които няма да капитулират пред самите себе си, очаквайки „родителското тяло“ на ЕС да свърши тяхната работа вместо тях… Може би един ще имаме институции и служители, които ще могат да се справят с многото зверове наведнъж – инфлация, безработица, бюджет. Но засега, можем да се приземим и да се задоволим с втория най-добър вариант, защото и той не е никак лош. А именно: еврото!

...

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Да ти пикам на еврото

Клитурски, едно нещо от мен да научиш - инфлацията е хубаво нещо, ако се използва правилно. Само че това е най големия кошмар на милионера. Едно е да имаш 1000 лева у банката, а съвсем друго е да имаш стотици милиони и да те удари 2% инфлация... Пролетариата трябва да плаща, ако ме разбираш какво искам да ти кажа...
Ка Путин's picture
Ка Путин
КаПутин

Пикайте на рублата

Пикайте на рублата, стана за две стотинки. По-евтино ще ви излезе.

Еврото ни обрича да сме Гърция.

Държава без суверенитет, в която някое корумпе като Шойбле каже "скачайте" и ние ще скачаме.

Иначе нема банки.
Ка Путин's picture
Ка Путин
КаПутин

Глупци финансови разбирачи бол

При кризата в Гърция некав шибаняк, разбирач, твърдеше, че след 3 години в България ще има същата криза. Щото еврочиновниците и нас щели да ни опоскат, като Гърция. Ама тези години май минаха. И какво се случи?... Глупци финансови разбирачи в България да искаш!

В България има жестока криза.

Която засега гасим с увеличение на дълговете.

Същите тия дългове, които навремето изплащахме с дълги години мизерия по време на прехода.

Интересното е, че тролякът одобрява заемите днес, когато му плащат от тях. Преди години, когато не му плащаха, беше против :)

забравете за еврото

Поне докато не се окрадат 50-тина млрд спестявания на хората.... евро няма да има.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"Първият голям недостатък е

"Първият голям недостатък е обричането на фискална дисциплина."

Надолу не четох.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Прочетете края

Там е същественото
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Този бисер ли ?

Този бисер ли ?
"Тъжната истина е, че българските институции, най-вече БНБ, през 90-те години са показаха неспособни да удържат инфлацията в страната. "
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

... младежа очевидно си няма

... младежа очевидно си няма никаква реално представа какви бяха събитията довели до свръхинфлацията през 1996-1997 и кой и как предизвика тези събития.
Само ще му кажа, че по онова време имах към 2600 марки в БЗК, които на първоначално изгоряха плрез 96-та. Но малко след се появиха законовите правила "за защита на влоговоте до еди колко си " и около пет години по-късно същите тези 2600 марки ги получих във вид на долари от друга банка - ако не бъркам, беше ВТ все още некупена от Уникредит. Даже намазах от курсовите разлики.
i l's picture
i l
ivanll

Предвид качествата на

Предвид качествата на българските политици по-добре финансите да не са в техен контрол.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?