Ad Config - Website header

 

Article_top

Френският Чуждестранен легион е военна легенда - група предимно от чужденци, служещи на френското правителство като наемници, които го правят изключително успешно. Макар Легионът да е създаден през XIX век, за да поддържа реда в обширните френски владения, той се превърна в бойна сила за всякакви цели. Наистина благодарение на надеждността си в битките Легионът стана толкова полезен, че френското правителство сега значително го увеличава. Другите европейски страни трябва да последват Франция. Всички страни от ЕС трябва да направят повече за европейската сигурност, но техните въоръжени сили се мъчат да намерят нови бойци. Отговорът може да им е пред очите - много от тези страни имат увеличаващо се население от млади мъже имигранти, които биха могли да бъдат ценни за армията.

Френският Чуждестранен легион може да се пръска по шевовете. През миналата година френското правителство обяви, че ще увеличи сухопътните му сили с 11 000 военнослужещи до общо 77 000. Чуждестранният легион ще получи една трета от новите места, или 8900 души, което прави 11 на сто от общия брой на бойците в армията. Легионът дори има нов полк, част от който вече служи в Мали, каза началник-щабът му полк. Ален Валтер пред "Форин полиси".

Това е забележително развитие за една бойна сила, създадена през 1831 г. от френското правителство и състояща се от новодошли имигранти, които светкавично са изпращани да поддържат реда в определени колонии. Колкото до правителството, Чуждестранният легион беше ефективен начин за намаляване пренаселеността на имигрантските райони в страната и същевременно за поддържането на реда в имперските й владения.

Но въпреки необичайното си начало и репутация, че прибира изметта (някои легионери преди това са имали редица проблеми със закона), Чуждестранният легион стана стълб на френската отбрана. Полкове на Легиона се биха в първата война в Залива и в Афганистан. През 2013 г., когато френското правителство реши да се намеси в Мали, той също изпрати полк на Чуждестранния легион. Следващата година то прати друг полк в Централноафриканската република.

При всички тези конфликти Легионът не се е страхувал да понася жертви. В Мали бяха убити словак и сърбин, служещи на Франция.

"Ние имаме същата мисия, заплата и униформа като останалата френска армия - изтъква Валтер. - Разликата е само в това кого вземаме в редиците ни. И мнозина биха казали, че работим и тренираме по-здраво."

(Докато войниците са предимно чужденци, 90 на сто от офицерите в Легиона са французи.)

Френският модел не може да бъде изцяло внесен. Само малък брой страни допускат чужденци в своите въоръжени сили. В САЩ близо 24 000 чужденци служат в американската армия. В много случаи това им позволява да вземат по-бързо гражданство. Във Великобритания граждани на страните от Общността могат да направят същото. И макар Испанският легион някога да приемаше чужденци, днес повечето от войниците му са испански граждани.

Но европейските страни, които могат да набират само свои собствени граждани, имат проблем с попълването на редиците си. Изправена пред недостига на войници, Швеция върна наборната служба, макар този път тя да е доста избирателна, което означава, че само малък процент от 19-годишните ще бъдат одобрени за служба. Германия смята да увеличи Бундесвера на 198 000 войници от сегашните 180 000, макар дори военната министърка Урсула фон дер Лайен да признава, че Бундесверът има "огромен проблем с кадрите". В същото време Полша смята да увеличи въоръжените си сили от 100 000 на 150 000 души (плюс 50 000 в доброволческите Сили за териториална отбрана).

Увеличаването има смисъл. Но то поставя въпроса: предвид съществуващите предизвикателства пред набирането откъде ще дойдат бойците? Според Демографския индекс на войната, съставен от германския социолог Гунар Хайзон, в Германия има само 650 мъже на възраст между 15 и 19 г. на 1000 между 55 и 59 г. В Италия, Испания, Русия, Естония и Латвия демографската ситуация е също толкова тревожна. В Швеция показателите са малко по-добри, но там има само 870 мъже тийнейджъри на всеки 1000 мъже между 55 и 59 г. Дори след като сега е разрешено да служат и жени, демографската реалност е обезпокоителна. Германия обсъжда да разреши въпроса с липсата на кадри, като намали изискванията за приемане или да приема граждани на ЕС със специфимна квалификация. Служещите войници и офицери могат да бъдат помолени да останат по-дълго време.

Предвид този демографски проблем копирането на някои аспекти от модела на Чуждестранния легион е обещаващо. Според последния годишен доклад на Германската федерална статистическа служба в Германия живеят 10 милиона мъже и жени чужденци - близо 12 на сто от общото население. Докато войниците от Чуждестранния легион са почти само мъже, повечето места в европейските въоръжени сили днес са отворени и за жени. Живеещите в Германия чужденци включват 4,3 милиона мъже и жени от други страни от ЕС, близо половината от които са на подходяща за военна служба възраст - от 20 до 45 г. Има и близо 1 милион души на възраст от 20 до 45 г. от страни, подали молба за членство в ЕС. Има и близо 300 000 африканци, 140 000 души от Северна и Южна Америка и 1,1 милиона азиатци (включително от Близкия изток и Централна Азия) в същия възрастов диапазон. В Швеция живеят 900 000 чужденци - близо 10 на сто от населението. От тях близо 467 000 са на възраст между 20 и 44 г. В Полша в момента имат право да работят 235 000 чужденци, от които 193 000 са украинци.

Тези имигранти могат да бъдат източник за набиране в армията и много от тях биха желали да служат, ако им бъде дадена възможност.

"Много от нас са служили в родните си страни. Когато отбих службата си в Сирия, офицерите се отнасяха лошо с нас - заявява пред "Форин полиси" Мохамед ел Балут, сириец, пристигнал преди 4 години в Швеция, за да търси убежище, който сега работи за обшински съвет и помага на новопристигнали мигранти. - Но щом шведските въоръжени сили са много по-добре управлявани, аз съм убеден, че много хора биха били щастливи да служат."

Във френския Чуждестранен легион има хора от над 140 народности.

"Това е нещо като Вавилонската кула - казва полк. Валтер. - Броят на европейците намалява вероятно защото те са свикнали на по-удобен живот. Вместо това имаме повече новобранци от по-бедни страни. Трудно е да накараме всички да се чувстват част от една и съща организация, но това означава също, че имаме добри войници от целия свят."

Повечето въоръжени сили запазват изискванията за гражданство по разбираеми причини. Гражданите обикновено са в известна степен лоялни към своята страна, докато негражданите могат да бъдат, но могат и да не бъдат лоялни. Предвид смъртоносното оборудване, което войниците са обучавани да използват, би било глупаво те да бъдат третирани като пенкилер за проблемите на европейската интеграция. Но сред няколкото милиона чужденци на възраст между 20 и 45 г., живеещи в Германия, има безброй лоялни, съвестни, работливи мъже и жени. Даниел Яр Хамиди - роден в Италия преподавател по предприемачество в университета в Бурос, Швеция, пристигнал преди три години там, за да иска убежище, казва:

"Понеже животът в армията е много интензивен, военните подразделения за неграждани биха им помогнали да научат правилата и обичаите на тяхната нова страна."

Те ще научат по-бързо и езика.

Поради политическите и военните рискове, свързани със сухопътните битки, моделът на френския Чуждестранен легион може да не е идеалният за подражание от другите европейски страни. Но имигрантите могат да предложат по друг начин значителни изгоди на европейските армии. Те биха могли например да се фокусират върху сфери като помощ при природни бедствия, логистика, дори умиротворяване под егидата на ООН. И поради това, че много от тези имигранти добре владеят езиците, необходими за умиротворителните мисии на ООН, те са дори по-ценни. Германските избиратели могат да не приемат граждани на страни извън ЕС да служат в Бундесвера, заявява пенсионираният генерал-майор Валтер Шпиндлер, който до миналата есен бе начело на екипа за обучение на германската армия.

"Но ако бе приет такъв закон, ноистина би бил възможен един чуждестранен легион със специални задачи - допълва той. - Някой обаче трябва да гарантира, че тези войници ще имат същото оборудване и ще тренират като останалите войници, иначе това ще бъде армия втора ръка."

Подразделенията за чужденци имат и потенциала да се превърнат в инкубатор за бъдещи предприемачи и да помогнат за интегрирането на имигранти на трудовия пазар.

"Днешните въоръжени сили имат много високи технологии, което би дало на войниците от подразделенията за чужденци много полезни знания", отбелязва Яр Хамиди.

Те ще придобият лидерски умения и технологичен опит, което ще им позволи да създадат свои компании. В Израел 60 на сто от населението е служило в армията. И 90 процента от служителите от постоянно развиващия се сектор на високите технологии в страната са били в армията.

"Правителството ще получи много по-висока възвръщаемост от инвестициите, отколкото ако го прави чрез традиционната помощ в интегрирането на имигранти", смята Яр Хамиди.

Нуждата на Европа от по-големи армии няма да изчезне скоро. Тя вероятно ще стане още по-остра. В момент, в който европейските страни се мъчат да интегрират голям брой нови имигранти, тя би предложила обещаваща кариера за няколко хиляди родени в чужбина войници, избрани да служат, и ще докаже на скептиците, че далече от това да бъдат заплаха за страната имигрантите желаят да рискуват живота си, за да я защитават.

-----

* Авторката е външен стипендиант на Атлантическия съвет. Статията е публикувана във "Форин полиси".

 

Френският Чуждестранен легион е военна легенда - група предимно от чужденци, служещи на френското правителство като наемници, които го правят изключително успешно. Макар Легионът да е създаден през XIX век, за да поддържа реда в обширните френски владения, той се превърна в бойна сила за всякакви цели. Наистина благодарение на надеждността си в битките Легионът стана толкова полезен, че френското правителство сега значително го увеличава. Другите европейски страни трябва да последват Франция. Всички страни от ЕС трябва да направят повече за европейската сигурност, но техните въоръжени сили се мъчат да намерят нови бойци. Отговорът може да им е пред очите - много от тези страни имат увеличаващо се население от млади мъже имигранти, които биха могли да бъдат ценни за армията.

Френският Чуждестранен легион може да се пръска по шевовете. През миналата година френското правителство обяви, че ще увеличи сухопътните му сили с 11 000 военнослужещи до общо 77 000. Чуждестранният легион ще получи една трета от новите места, или 8900 души, което прави 11 на сто от общия брой на бойците в армията. Легионът дори има нов полк, част от който вече служи в Мали, каза началник-щабът му полк. Ален Валтер пред "Форин полиси".

Това е забележително развитие за една бойна сила, създадена през 1831 г. от френското правителство и състояща се от новодошли имигранти, които светкавично са изпращани да поддържат реда в определени колонии. Колкото до правителството, Чуждестранният легион беше ефективен начин за намаляване пренаселеността на имигрантските райони в страната и същевременно за поддържането на реда в имперските й владения.

Но въпреки необичайното си начало и репутация, че прибира изметта (някои легионери преди това са имали редица проблеми със закона), Чуждестранният легион стана стълб на френската отбрана. Полкове на Легиона се биха в първата война в Залива и в Афганистан. През 2013 г., когато френското правителство реши да се намеси в Мали, той също изпрати полк на Чуждестранния легион. Следващата година то прати друг полк в Централноафриканската република.

При всички тези конфликти Легионът не се е страхувал да понася жертви. В Мали бяха убити словак и сърбин, служещи на Франция.

"Ние имаме същата мисия, заплата и униформа като останалата френска армия - изтъква Валтер. - Разликата е само в това кого вземаме в редиците ни. И мнозина биха казали, че работим и тренираме по-здраво."

(Докато войниците са предимно чужденци, 90 на сто от офицерите в Легиона са французи.)

Френският модел не може да бъде изцяло внесен. Само малък брой страни допускат чужденци в своите въоръжени сили. В САЩ близо 24 000 чужденци служат в американската армия. В много случаи това им позволява да вземат по-бързо гражданство. Във Великобритания граждани на страните от Общността могат да направят същото. И макар Испанският легион някога да приемаше чужденци, днес повечето от войниците му са испански граждани.

Но европейските страни, които могат да набират само свои собствени граждани, имат проблем с попълването на редиците си. Изправена пред недостига на войници, Швеция върна наборната служба, макар този път тя да е доста избирателна, което означава, че само малък процент от 19-годишните ще бъдат одобрени за служба. Германия смята да увеличи Бундесвера на 198 000 войници от сегашните 180 000, макар дори военната министърка Урсула фон дер Лайен да признава, че Бундесверът има "огромен проблем с кадрите". В същото време Полша смята да увеличи въоръжените си сили от 100 000 на 150 000 души (плюс 50 000 в доброволческите Сили за териториална отбрана).

Увеличаването има смисъл. Но то поставя въпроса: предвид съществуващите предизвикателства пред набирането откъде ще дойдат бойците? Според Демографския индекс на войната, съставен от германския социолог Гунар Хайзон, в Германия има само 650 мъже на възраст между 15 и 19 г. на 1000 между 55 и 59 г. В Италия, Испания, Русия, Естония и Латвия демографската ситуация е също толкова тревожна. В Швеция показателите са малко по-добри, но там има само 870 мъже тийнейджъри на всеки 1000 мъже между 55 и 59 г. Дори след като сега е разрешено да служат и жени, демографската реалност е обезпокоителна. Германия обсъжда да разреши въпроса с липсата на кадри, като намали изискванията за приемане или да приема граждани на ЕС със специфимна квалификация. Служещите войници и офицери могат да бъдат помолени да останат по-дълго време.

Предвид този демографски проблем копирането на някои аспекти от модела на Чуждестранния легион е обещаващо. Според последния годишен доклад на Германската федерална статистическа служба в Германия живеят 10 милиона мъже и жени чужденци - близо 12 на сто от общото население. Докато войниците от Чуждестранния легион са почти само мъже, повечето места в европейските въоръжени сили днес са отворени и за жени. Живеещите в Германия чужденци включват 4,3 милиона мъже и жени от други страни от ЕС, близо половината от които са на подходяща за военна служба възраст - от 20 до 45 г. Има и близо 1 милион души на възраст от 20 до 45 г. от страни, подали молба за членство в ЕС. Има и близо 300 000 африканци, 140 000 души от Северна и Южна Америка и 1,1 милиона азиатци (включително от Близкия изток и Централна Азия) в същия възрастов диапазон. В Швеция живеят 900 000 чужденци - близо 10 на сто от населението. От тях близо 467 000 са на възраст между 20 и 44 г. В Полша в момента имат право да работят 235 000 чужденци, от които 193 000 са украинци.

Тези имигранти могат да бъдат източник за набиране в армията и много от тях биха желали да служат, ако им бъде дадена възможност.

"Много от нас са служили в родните си страни. Когато отбих службата си в Сирия, офицерите се отнасяха лошо с нас - заявява пред "Форин полиси" Мохамед ел Балут, сириец, пристигнал преди 4 години в Швеция, за да търси убежище, който сега работи за обшински съвет и помага на новопристигнали мигранти. - Но щом шведските въоръжени сили са много по-добре управлявани, аз съм убеден, че много хора биха били щастливи да служат."

Във френския Чуждестранен легион има хора от над 140 народности.

"Това е нещо като Вавилонската кула - казва полк. Валтер. - Броят на европейците намалява вероятно защото те са свикнали на по-удобен живот. Вместо това имаме повече новобранци от по-бедни страни. Трудно е да накараме всички да се чувстват част от една и съща организация, но това означава също, че имаме добри войници от целия свят."

Повечето въоръжени сили запазват изискванията за гражданство по разбираеми причини. Гражданите обикновено са в известна степен лоялни към своята страна, докато негражданите могат да бъдат, но могат и да не бъдат лоялни. Предвид смъртоносното оборудване, което войниците са обучавани да използват, би било глупаво те да бъдат третирани като пенкилер за проблемите на европейската интеграция. Но сред няколкото милиона чужденци на възраст между 20 и 45 г., живеещи в Германия, има безброй лоялни, съвестни, работливи мъже и жени. Даниел Яр Хамиди - роден в Италия преподавател по предприемачество в университета в Бурос, Швеция, пристигнал преди три години там, за да иска убежище, казва:

"Понеже животът в армията е много интензивен, военните подразделения за неграждани биха им помогнали да научат правилата и обичаите на тяхната нова страна."

Те ще научат по-бързо и езика.

Поради политическите и военните рискове, свързани със сухопътните битки, моделът на френския Чуждестранен легион може да не е идеалният за подражание от другите европейски страни. Но имигрантите могат да предложат по друг начин значителни изгоди на европейските армии. Те биха могли например да се фокусират върху сфери като помощ при природни бедствия, логистика, дори умиротворяване под егидата на ООН. И поради това, че много от тези имигранти добре владеят езиците, необходими за умиротворителните мисии на ООН, те са дори по-ценни. Германските избиратели могат да не приемат граждани на страни извън ЕС да служат в Бундесвера, заявява пенсионираният генерал-майор Валтер Шпиндлер, който до миналата есен бе начело на екипа за обучение на германската армия.

"Но ако бе приет такъв закон, ноистина би бил възможен един чуждестранен легион със специални задачи - допълва той. - Някой обаче трябва да гарантира, че тези войници ще имат същото оборудване и ще тренират като останалите войници, иначе това ще бъде армия втора ръка."

Подразделенията за чужденци имат и потенциала да се превърнат в инкубатор за бъдещи предприемачи и да помогнат за интегрирането на имигранти на трудовия пазар.

"Днешните въоръжени сили имат много високи технологии, което би дало на войниците от подразделенията за чужденци много полезни знания", отбелязва Яр Хамиди.

Те ще придобият лидерски умения и технологичен опит, което ще им позволи да създадат свои компании. В Израел 60 на сто от населението е служило в армията. И 90 процента от служителите от постоянно развиващия се сектор на високите технологии в страната са били в армията.

"Правителството ще получи много по-висока възвръщаемост от инвестициите, отколкото ако го прави чрез традиционната помощ в интегрирането на имигранти", смята Яр Хамиди.

Нуждата на Европа от по-големи армии няма да изчезне скоро. Тя вероятно ще стане още по-остра. В момент, в който европейските страни се мъчат да интегрират голям брой нови имигранти, тя би предложила обещаваща кариера за няколко хиляди родени в чужбина войници, избрани да служат, и ще докаже на скептиците, че далече от това да бъдат заплаха за страната имигрантите желаят да рискуват живота си, за да я защитават.

-----

* Авторката е външен стипендиант на Атлантическия съвет. Статията е публикувана във "Форин полиси".

Коментари

Ама гениални са тия риболовци от Атлантическия.

Точно това й трябва на "Европа" - армия от добре въоръжени чужденци, индоктринирани да ненавиждат Запада от десетилетия американски тормоз, бомбардировки и грабеж.

Cool story, Бро.

Интересно е също в кои "колонии" си

представя тая илитератка да се праща "Резания легион", който ни се предлага.

Дали няма да е в "новите държави", чиито народи имат немалката "наглост" да не се кланят за всичко на "донорите" и да имат собствено мнение дори по външнополитически въпроси?

Ей, Бро, тва американците сте голяма гняс.
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Гениално

Точно така, вместо бусове и камиони им дайте танкове...

Втрещително, наистина

Това ли е върхът на мозъчните им постижения ?
Втрещително, наистина

Вие си цъкайте минуси, но

Вие си цъкайте минуси, но американците са толкова тъпи, че направо е главозамайващо как успяват да не се бомбардират сами себе си с ядрено оръжие.

А, не успяват.

Успяват и още как. Добре, че германските мозъци, дето са ги направили са си свършили работата добре.

https://www.theguardian.com/world/2013/sep/14/nuclear-weapons-accident-waiting-to-happen

Как ли пък не!

Ние трябва да си ги връщаме и интегрираме в собствените им държави.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?