Ad Config - Website header

 

Article_top

Изгледите за по-широка война, в която Израел да се изправи срещу Иран, Хизбула и шиитските милиции в Сирия и Ливан, са все по-големи, благодарение на Русия. Руснаците са тези, които "изобличиха" нападението на Израел на 9 април срещу иранската база Т-4 в Централна Сирия, коментира Денис Рос, в. "Уолстрийт джърнъл".

Практиката на Израел е да поразява в Сирия мишени, които са свързани с пренасянето на нови оръжия от Иран за Хизбула, но никога да не признава за ударите си. Докато израелците не казваха нищо публично, иранците и Хизбула нямаше нужда да отвръщат на ударите, за да избегнат унижение. Но тъй като загубиха поне седем войници от елитното звено "Кудс" при израелската атака, а руснаците обявиха израелците за виновни, иранците нямаше как да потулят нещата. Сега медиите им отразяват напоително не само атаката, но и изявленията на високопоставени държавници като Али Акбар Велаяти, че Иран ще отвърне на удара.

Защо руснаците изобличиха израелците?

Две причини: първо, в базата има и руски военни и въпреки че израелците удрят с голяма прецизност, бомбардировката бе в непосредствена близост до руските сили. Владимир Путин реши да покаже на израелците, че това е неприемливо.

Второ, израелската атака бе извършена след като Башар Асад използва химически оръжия в Дума, а Путин искаше да се разбере, че това не е американски удар. Той е алергичен към всичко, което подсказва, че американската мощ може да диктува събитията в Сирия. Русия е арбитърът. 

Ако не друго, то ограничената военна акция на американци, британци и французи срещу три обекта в Сирия, свързани с производството на химически оръжия, поне доказа гледната точка на Путин. Ударите с нищо не отслабиха Асад във военно отношение, за да променят баланса на силите в Сирия или да засегнат руските или иранските позиции в страната. Трите западни страни внимателно избегнаха обекти, намиращи се близо до руските или иранските сили, след като Русия заплаши да противодейства на всяко подобно нападение. Това на практика показа, че руските мерки за възпиране подействаха на правителството на Тръмп. 

Заявената от Тръмп решимост да изтегли американските войски от Сирия и да остави "други да се погрижат за нея" несъмнено окуражи Русия и Иран и бе послание към израелците, че са сами. Може би отговорът на иранците към израелците ще бъде премерен; в края на краищата те все още укрепват присъствието си в Сирия и трябва да се справят с продължаващия бунт. Това предполага иранският отговор - било директен срещу Израел или срещу мека еврейска цел извън Израел - да бъде толкова ограничен, че след това Израел също да ограничи отговора си. Това предполага много неща, включително че иранците и израелците разчитат добре сигналите си. Възможността за грешка в изчисленията е голяма.

Дори сегашната ситуация да бъде овладяна, Иран и Израел са на път да се сблъскат. Иран е решен да изгради широка военна инфраструктура за себе си и за марионетките си в Сирия и да отвори нов фронт срещу Израел. Израел е също толкова решен да попречи на Иран да създаде в Сирия еквивалент на заплахата, идваща от Ливан, в лицето на Хизбула.

Още един фактор засилва риска от ескалация 

Иранската решимост да изгради сирийски фронт срещу Израел е отражение на убеждението, че ислямската република ще спечели асиметрично преимущество пред еврейската държава. Чрез Хизбула, която има над 120 000 ракети, Иран може да застраши Израел от териториите на Ливан и Сирия, докато Израел е ограничен във възможностите си да заплаши Иран пряко или поне така, изглежда, си мислят иранците. 

Не е обаче заложено в гените на Израел да приеме ситуация, в която Иран си мисли, че може да му обяви безнаказано война.

Ако към Израел полетят 1000-2000 ракети дневно във война, в която иранците дърпат конците, той ще удари в Иран мишени, от които много ще заболи, например иранските петролни кладенци и рафинерии.

Как ще отговори Иран?

Ракетите на Хизбула вече ще са увеличили до възможно най-голяма степен причинените от Иран щети върху Израел. Ако иранските петролни обекти бъдат атакувани, ще позволи ли Техеран да бъдат оставени непокътнати саудитските петролни обекти?

Работата е там, че е твърде лесно да се предвиди как може да започне евентуална война между Израел и Иран, но не и как ще приключи. Правителството на Тръмп може да иска да изведе американските части от Сирия, но ако САЩ се отдръпнат, това ще увеличи опасността от регионална война.

Сега има нужда от американско възпиране. Путин трябва да разбере, че САЩ няма да стоят със скръстени ръце и да чакат иранската експанзия в Сирия да разпали война с Израел. Той може да предприеме действия за възпиране на разширяването на иранското присъствие и това на шиитските милиции. Ако ли не, това ще бъде сторено от Америка, която ще използва военновъздушните си сили.

Тръмп очевидно не се интересува от Сирия. Но също така той няма интерес от по-широкообхватна регионална война, която може да въвлече Америка и да навреди на световната икономика. Сега не е моментът нещата да се водят задкулисно. /БТА/ 

 

Изгледите за по-широка война, в която Израел да се изправи срещу Иран, Хизбула и шиитските милиции в Сирия и Ливан, са все по-големи, благодарение на Русия. Руснаците са тези, които "изобличиха" нападението на Израел на 9 април срещу иранската база Т-4 в Централна Сирия, коментира Денис Рос, в. "Уолстрийт джърнъл".

Практиката на Израел е да поразява в Сирия мишени, които са свързани с пренасянето на нови оръжия от Иран за Хизбула, но никога да не признава за ударите си. Докато израелците не казваха нищо публично, иранците и Хизбула нямаше нужда да отвръщат на ударите, за да избегнат унижение. Но тъй като загубиха поне седем войници от елитното звено "Кудс" при израелската атака, а руснаците обявиха израелците за виновни, иранците нямаше как да потулят нещата. Сега медиите им отразяват напоително не само атаката, но и изявленията на високопоставени държавници като Али Акбар Велаяти, че Иран ще отвърне на удара.

Защо руснаците изобличиха израелците?

Две причини: първо, в базата има и руски военни и въпреки че израелците удрят с голяма прецизност, бомбардировката бе в непосредствена близост до руските сили. Владимир Путин реши да покаже на израелците, че това е неприемливо.

Второ, израелската атака бе извършена след като Башар Асад използва химически оръжия в Дума, а Путин искаше да се разбере, че това не е американски удар. Той е алергичен към всичко, което подсказва, че американската мощ може да диктува събитията в Сирия. Русия е арбитърът. 

Ако не друго, то ограничената военна акция на американци, британци и французи срещу три обекта в Сирия, свързани с производството на химически оръжия, поне доказа гледната точка на Путин. Ударите с нищо не отслабиха Асад във военно отношение, за да променят баланса на силите в Сирия или да засегнат руските или иранските позиции в страната. Трите западни страни внимателно избегнаха обекти, намиращи се близо до руските или иранските сили, след като Русия заплаши да противодейства на всяко подобно нападение. Това на практика показа, че руските мерки за възпиране подействаха на правителството на Тръмп. 

Заявената от Тръмп решимост да изтегли американските войски от Сирия и да остави "други да се погрижат за нея" несъмнено окуражи Русия и Иран и бе послание към израелците, че са сами. Може би отговорът на иранците към израелците ще бъде премерен; в края на краищата те все още укрепват присъствието си в Сирия и трябва да се справят с продължаващия бунт. Това предполага иранският отговор - било директен срещу Израел или срещу мека еврейска цел извън Израел - да бъде толкова ограничен, че след това Израел също да ограничи отговора си. Това предполага много неща, включително че иранците и израелците разчитат добре сигналите си. Възможността за грешка в изчисленията е голяма.

Дори сегашната ситуация да бъде овладяна, Иран и Израел са на път да се сблъскат. Иран е решен да изгради широка военна инфраструктура за себе си и за марионетките си в Сирия и да отвори нов фронт срещу Израел. Израел е също толкова решен да попречи на Иран да създаде в Сирия еквивалент на заплахата, идваща от Ливан, в лицето на Хизбула.

Още един фактор засилва риска от ескалация 

Иранската решимост да изгради сирийски фронт срещу Израел е отражение на убеждението, че ислямската република ще спечели асиметрично преимущество пред еврейската държава. Чрез Хизбула, която има над 120 000 ракети, Иран може да застраши Израел от териториите на Ливан и Сирия, докато Израел е ограничен във възможностите си да заплаши Иран пряко или поне така, изглежда, си мислят иранците. 

Не е обаче заложено в гените на Израел да приеме ситуация, в която Иран си мисли, че може да му обяви безнаказано война.

Ако към Израел полетят 1000-2000 ракети дневно във война, в която иранците дърпат конците, той ще удари в Иран мишени, от които много ще заболи, например иранските петролни кладенци и рафинерии.

Как ще отговори Иран?

Ракетите на Хизбула вече ще са увеличили до възможно най-голяма степен причинените от Иран щети върху Израел. Ако иранските петролни обекти бъдат атакувани, ще позволи ли Техеран да бъдат оставени непокътнати саудитските петролни обекти?

Работата е там, че е твърде лесно да се предвиди как може да започне евентуална война между Израел и Иран, но не и как ще приключи. Правителството на Тръмп може да иска да изведе американските части от Сирия, но ако САЩ се отдръпнат, това ще увеличи опасността от регионална война.

Сега има нужда от американско възпиране. Путин трябва да разбере, че САЩ няма да стоят със скръстени ръце и да чакат иранската експанзия в Сирия да разпали война с Израел. Той може да предприеме действия за възпиране на разширяването на иранското присъствие и това на шиитските милиции. Ако ли не, това ще бъде сторено от Америка, която ще използва военновъздушните си сили.

Тръмп очевидно не се интересува от Сирия. Но също така той няма интерес от по-широкообхватна регионална война, която може да въвлече Америка и да навреди на световната икономика. Сега не е моментът нещата да се водят задкулисно. /БТА/ 

Коментари

Съединените щати, които използваха две ОТКРОВЕНИ лъжи

(за ОМП и за "Алкайда в Ирак") и предизвикаха най-голямата война в региона от времето на войната на Иран и Ирак и най-страховитата бежанска криза в историята въобще са последната държава, която може да обвинява други в подобни планове.

Същото важи и за Уолстрийт Джърнъл, които бяха сред медиите, тиражиращи пропагандата на американската държава по онова време.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

WSJ да не ти е Спутник?

Има страни, в които съществува истинска журналистика и тя има тежест. Зад всички войни в Близкия Изток и Северна Африка стои СССР/Раша или техните адепти. За сметка на това мигрантите - и симпатизиращи и врагове - никога не избират тази клоака за жизнена дестинация.

Не можете ли поне еднъж да спрете с лъжите?

Войните в Близкия Изток след 1990-та са следните:

1. 1990 - Войната на Ирак срещу Кувейт - за която американската посланичка даде на Саддам Хюсейн зелена светлина.

2. 1990-1991 - Войната на САЩ срещу Ирак - т.нар. Gulf War. Включва също така спонсорираните от САЩ "въстания" в Ирак, които продължиха десетилетие.

3. 1998 - Войната на САЩ срещу Ирак - т.нар. "Desert Fox"

4. 2003- Войната на САЩ срещу Ирак - т.нар. "Иракска война"

5. 2011 - Организираната, управлявана и финансирана от САЩ "Арабска пролет", която завърши с разцепване на Судан, унищожението на Либия и Сирия, свличането на Египет в още по-авторитарна държава от Мубараковата.

6. 2016 - Опитът на САЩ за преврат в Турция.

7. Продължаващата война на САЩ в Ирак и Сирия срещу сирийската държава.

Участието на СССР в тези войни е нулево. Участието на Русия се изчерпва с операцията от 2015-2016, която унищожи икономиката на Ислямска Държава и нейният крах.

А WSJ е по-зле от "Спутник". "Спутник" е (или поне беше през 80-тте) лъскаво издание, което запознава западния читател с изрезки от съветската преса.

WSJ е инструмент на американската олигархия за манипулиране на американското общественото мнение. От WSJ до "истинска журналистика" има светлинни години разстояние.

А разсъжденията ти за това кое какво е от собствената ти клоака са много забавни.
Neandertalec's picture
Neandertalec
Neandertalec

Година след година Кремъл

Година след година Кремъл води в Близкия изток политика изключително в интерес на руския газ и нефт. Какво всъщност представлява политиката на Москва в Близкия изток?

Предистория на московско-сирийската война

1. В интерес на „Газпром“ високопоставени руски лидери се обявяват в защата на Асад в Сирия, тъй като веднага след като той бъде свален от власт, ще бъде построен на територията на страната газопровод Катар -Турция-Европа. Този газопровод на практика е равнозначен на смърт за „Газпром“. Обратно, ако Асад успее да спечели недвусмислено в тази война (това май не му е писано да стане), едва ли за Москва ще стане по-добре. Всъщност, в този случай, ще бъде построена Truboprovodistan (газ, който ще идва от огромното иранското находище "Южен Парс") и евтин ирански газ ще потече към Европа, който и сега извира там. Като цяло, Москва не я устройва която и да е версия за мирно уреждане на конфликта в Сирия. Печеливша за Москва е единствено нестихващата гражданска война в страната на Асад.


2. В интерес на износа на руски нефт, Русия е наливала масло в огъня в продължение на десетилетия във всички конфликтни точки в Близкия изток. Всеки конфликт дава тласък на покачването на цените на нефта, от което Русия печели. Ето защо Русия винаги залива и най-одиозните и агресивни страни в Близкия изток с купища съветски и руски оръжия. В допълнение, затова Русия подкрепя терористите и предизвиква застой, препятствайки уреждането на всеки един местен конфликт.

Неизбежната войната между Москва и Сирия

Войната в Сирия се превърна в неизбежна през 2009 г., когато, по време на посещението на емира на Катар шейх Хамад Ал Тани в Турция бе постигнато споразумение за строителството на територията на Сирия на смъртоносния за "Газпром" тръбопровод. Той трябва да започне на територията на Катар и да премине през Саудитска Арабия, Йордания и Сирия, преди да достигне Турция, където да се влее към "Набуко" или други тръбопроводи в Турция. Войната в Сирия става два пъти по-неизбежна, когато подобен план за изграждане на тръбопровод от Иран през Сирия, известен като "Ислямски газопровод", по който ще преминава газ от полето "Южен Парс", където се намират 8% от запасите на газ в целия свят.
Газът, който се намира на териториите на Иран и Катар, е по-близко до Европа, отколкото газът в Русия. Следователно, газът от Иран и Катар, ако се поставят тръбопроводи през сирийска територия, ще бъде по-евтин многократно за Европа, отколкото газът, идваща от Русия за Европа. След такъв двоен пробив на конкурентите в Европа, почти всички потребители могат да напуснат "Газпром".
…Спадът в цените на природния газ и нарастващата конкуренция на европейския газов пазар по никакъв начин не намаляват привлекателността на изграждането на нови газопроводи от Иран, Катар и Кувейт. Въпреки, че те трябва да бъдат изградени само за Турция, след това може основно да използвате съществуващата газопреносна мрежа просто като замените руския газ с катарски и ирански газ. Турция отдавна е готова да се превърне в европейски газов възел. Освен това европейските страни са категорично против изграждането на "Северен поток-2" на "Газпром" и подкрепят изграждането на тръбопровода Eastring, който ще събере в едно газовата мрежа в Унгария, Румъния, България, Гърция и Турция, както и ще го свърже с Южния газов коридор, а в перспектива - да получава газ от Иран и да доставя LNG от САЩ.

Първата хибридна война на Москва

Причините за войната в Сирия имат много общо с руско-грузинската война през август 2008 г., като истинската причина са двата последвоталени удара върху газовите и нефтените интереси на Русия:
- газопроводът "Баку - Тбилиси - Ерзурум" (Южено- Кавказ газопровод), официално открита на 25 март 2007 г. година.
- 13 юли 2006 официално е открит тръбопроводът "Баку - Тбилиси - Джейхан", предназначен за транспортирането на каспийски нефт до турското пристанище Джейхан, разположено на брега на Средиземно море.
От геополитическа гледна точка основната цел на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан беше да се създаде независим път от Русия за транспортиране на петрол от Азербайджан (и впоследствие Казахстан) до световните пазари. Това е първият нефтен тръбопровод в ОНД, който е заобиколен от Русия и с прякото участие на САЩ и Великобритания. Още със стартирането му бяха предопределени геополитически силите в един огромен регион, обхващащ Централна Азия, Кавказ и водната зона на Каспийско море. Транспортирането на значителни количества петрол, които биха могли да се пренасят през Русия, вече през съществуващия петролопровод в Баку-Новоросийск, заобикаляйки Русия, намали силно нейното влияние в региона. Икономическите загуби на Русия с появата на новия източник за транспортиране на каспийски нефт, се оценяват от някои експерти на 200 милиона долара годишно. По време на руската агресия в Самачабло срещу Грузия през 2008 г. тръбопроводът беше атакуван няколко пъти от осетинско-руски войски.

Руско-грузинската война от 2008 г. е първата хибридна война, в която Москва разработва всички елементи на воденето на подобен тип война:
- военна агресия на редовната армия и специални сили, анексиране на територии, създаване на квази-държави;
- използване на партизански терористични формирования;
- маскиране на специални части като партизани и милиционери;
- износ / внос на екстремисти и провокатори;
- Въвеждане на агенти в ръководствата на екстремистки организации и подслушване на техните лидери;
- създаване, доставка и секретен контрол над терористични и екстремистки организации (действащи "под чуждо знаме", и в ролята на "трета сила");
- Дипломатическа и консулска агресия (издаването на паспорти, налагане на визови ограничения);
- Агресия под прикритието на хуманитарни мисии;
- информационна агресия, подкуп на журналисти, експерти и медии;
- военна пропаганда и дезинформация в медиите;
- подкуп на политици, партии, социални движения, тайно финансиране на изборни и обществени кампании;
- демографска агресия (използване на бежанци, манипулиране на миграционните процеси, подбуждане към напрежение и бунтове);
- етническа агресия (използването на етнически и конвенционални конфликти; етническо и религиозно прочистване; разпалване и подтикване към конфликти; манипулиране на конфликти; провокиране на конфликти и размирици);
- Икономическа агресия (официална, неофициална, митническа, технологична, фитосанитарна, прилагането на санкции).
Московско-сирийската война се превърна в поредната хибридна война на Русия.

Началото на Московско-сирийската война

Гражданската война в Сирия избухна през 2011 г. точно два месеца след подписаната от Асад "програма на четирите морета " - програма за изграждане на газопроводи за Европа от Персийския залив през Сирия, тоест програма, силно ограничаваща „Газпром“ в експортирането на газ и нефт за Европа, включвайки в нея Кувейт, Катар и Иран. Меморандумът за изграждането на Ислямския газопровод бе подписан от Иран, Ирак и Сирия през юли 2011 г.Само два месеца отнеха на Путин да прехвърли на територията на Сирия хиляди обучени в Чечения муджахидински бандити със задачата да инспирират война на “всички срещу всички“, с цел да бъде удавена " програмата на четири морета " в кръв и вечна вражда между алауити, сунити, шиити и кюрди. Така войната, която бе от полза само и единствено за най-големия доставчик на газ в Европа - "Газпром", бе запалена. Към това се добави неадекватната кървава акция на Асад в Сирия, станала известна като "арабска пролет", която доведе до формирането на нерелигиозина светска въоръжена опозиция.

Рождения ден на ИДИЛ

Вторият етап от войната в Сирия започва през 2013 г. след обнародването на 1 април 2013 г. на резултатите от геоложко проучване на гигантски нефтени и газови находища на рафта на Сирия.
Според резервите на откритите газови находища в Сирия страната може да се нареди на четвърто място в света и на едно от първите места по производство на петрол, като може да достигне по приходи от петрол и газ Русия, Иран и някои други страни.
Това епохално събитие драматично променя целия смисъл, ход и развитие на войната между Москва и Сирия.
От 9 април 2013 организацията "Ислямска държава в Ирак" (ИДИ) е наречена "Ислямска държава в Ирак и Сирия". Тя се включва в гражданската война в Сирия като независима сила с абревиатурата ИДИЛ.

На опасните за Москва и Иран планове за изграждане на газопроводи през територията на Ирак и рязкото покачване на производството и износа на иракски петрол бяха противопоставени руските, иранските и сирийските служби за сигурност на терористична организация ИДИЛ. Първото нещо, което направиха терористите от ИДИЛ, беше да завземат и наложат контрол над части от иракската инфраструктура с нефт и газ, където преобладава сунитско население. С лидерите на терористичните групи - бившите иракски офицери-баасисти, руските специални служби са отдавна в приятелски отношения. Гръбнакът на ИДИЛ се състои от полеви командири и бойци - сунити от Иран и Русия. На 16 октомври 2015 руският президент Владимир Путин заяви, че в ИДИД вече се бият от 5000 до 7000 души от Русия и други страни от ОНД. Турският вестник "Хюриет", позовавайки се на източниците в командването на НАТО, съобщава, че тенденцията е към намаляване броя на европейските бойци в ИДИЛ, като техните места се заемат от руски граждани, предимно чеченци. От 2011 г. 30 000 бойци от 100 страни по света са се присъединили към ИДИЛ.
На 30 ноември 2015 г. руското правителство и проправителствените медии започнаха да използват съкращението „Даеш“ вместо ИДИЛ и "Ислямска държава", за да не се споменава думата "ислям". „Даеш“ (като ударението се поставя на втората сричка) се използва като абревиатура на "ислямска държава" на арабски език. Разчитай тази абревиатура тя звучи така - "Ад- Даула ал-Ислямия фи-л-Ирак ва-а-Шам", която в превод означава "Ислямска държава в Ирак и Леванта)." На арабски Даеш (داعس), може да се преведе като "човек, който сее раздори и унищожение." Поради тази причина използването на наименованието „Даеш“ предизвиква резервираност и раздразнение сред самите терористи, които забраняват тази абревиатура да се използва в контролирани от тях зони.

Кръстникът на ИДИЛ

През септември 2007 г. в района на иракския град Синжар американски командоси заловиха лице от организацията "Ал Кайда" (която се бе откъснала от ИДИЛ), притежаващ документи и файлове с огромно количество информация за работата на организацията. Получените записи показват, че около 90% от чуждестранните бойци влизат в Ирак през територията на Сирия, докато сирийското разузнаване по никакъв начин не препятства "Ал Кайда" да получава нови попълнения. Сирийските разузнавателни служби от 2003 г. до 2008 г. са изпращали затворници от Сейдна в Сирия във военни тренировъчни лагери, откъдето затворниците са били прехвърляни в Ирак, за да поддържат огъня в водената там партизанска война, включвайки се на страната на "Ал-Кайда".
През април 2010 г., по време на съвместна спецоперация на САЩ и Ирак в Тикрит бе убит лидерът на "Ал Кайда" в Ирак - Ал-Масри и неговата "дясна ръка", бивш военен по времето на Саддам, Абу Омар ал Багдади. Мнозина смятаха "Ислямска държава в Ирак" за обезглавена, а месец по-късно ръководителите на "Ал-Кайда" посочиха своя нов лидер на иракския клон. Той е родом от Самара, а името му е Ибрахим Aввaд Ибрахим Али ал Бадри, по-известен като Абу Бакр ал Багдади. Има информация, че лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади е излежавал присъда в сирийски затвор, където е влязъл в контакти със сирийци. Противниците на Багдади открито го обвиняват в тайно сътрудничество с режима на Асад. Основната задача, която Асад поставя на ИДИЛ, е така да се каже да бъде "отвлечена" революцията, водена от ислямистите срещу него и да бъде разделена опозицията.

С отделянето на ИДИЛ от "Ал Кайда" и започната от него война срещу всички, Асад видя в това възможност да наложи балансиран контрол, привличайки опозицията на своя страна. Самостоятелната организация ИДИЛ става съюзник в сянка на режима на Башар Асад (най-добре отношенията между тях описва английската дума «противници»), като те предпочитат да избягват евентуални сблъсъци помежду си.
Илюстрация на този съюз на ИДИЛ с Асад беше представена в анализа на Jane’s Terrorism & Insurgency Centre, който показа, че от общо 982 контратерористични операции, извършени от режима на Асад през 2014 г., само 6% са били извършени срещу самата ИДИЛ. От своя страна, от атаките на ИДИЛ в същия период само 13% са организирани срещи сили и военни обекти, принадлежащи на режима на Башар Асад.
Въпреки, че отричат за съществуването на такава симбиоза между режима на Асад и ИДИЛ, двете страните дори са установили икономически връзки помежду си, и докато петролът от LIH се търгува във всички краища на държавата, режимът на Асад продължава да подпомага контролираните от ИДИЛ минни компании чрез частни посредници като HESCO (HESCO всъщност е руската компания Стройтрансгаз“). През март 2015 г. Европейският съюз включи в списъка на санкционираните лица Джордж Хасвани, който притежава руско и сирийско гражданство. В решението на Европейския съвет се посочва, че собственикът на HESCO "поддържа тесни връзки със сирийския режим". Хасвани според Брюксел "получава подкрепа и реализира печалби от режима, като играе ролята на посредник в търговските сделки със сирийския режим с нефт, контролиран от ИДИЛ“.
ИДИЛ също така доставя природен газ на режима на Асад чрез тръбопроводи. "В замяна режимът осигурява електроенергия и други комунални услуги, а ИДИЛ определя съответните данъци", пише The Daily Beast .
25 ноември 2015 Министерството на финансите на САЩ наложи санкции заради подкрепата на режима на Башар Асад и съдействие при изпълнението на петролни сделки между сирийското правителство и фракцията "Ислямска държава" от страна на руската банка "Руски финансов алианс", на председателя на борда на директорите Мудалала Хури и Кирсан Илюмжинов, който притежава дял в банката. На уебсайта на финансовото министерство на САЩ са публикувани два документа. В единият от тях подробно са описани връзките и отношенията между основните действащи лица, а във втория - всички имена, данни за банкови клонове, имена на офшорни компании, участващи в сделките.

ИДИЛ — съвместният проект на спецслужбите на Иран и Русия

Известен привърженик на идеята “за всичко са виновни евреите“ - икономистът Степан Демура в ефира на радио „Ехото на Москва“ заявява, че според него ИДИЛ е съвместен проект на Иран и Русия. Че не друг, а спецслужбите на Иран и Русия създават, финансират и управляват в ИДИЛ. Прикривайки се зад войната практически Русия единствено воюва срещу опозицията на Асад и цели да представи Асад като единствената възможна алтернатива на ИДИЛ.
За да прикрие руското участие в ИДИЛ, тази организация е официално "забранена в Русия", като насилствено и умишлено за това говорят всички журналисти и коментатори във всички руски медии. "Екстремистката организация е забранена в Русия" – това е "мантра", разпространявана в медиите под натиска на надзорниците, които следят за информационните технологии и средствата за масова комуникация. Всички кремълски медии, журналисти, "експерти" и пропагандатори във всяка статия за Сирия задължително вмъкват фразата, че ИДИЛ е бил създаден от САЩ, твърдейки, че той обслужва единствено американски интереси. За да звучи правдоподобно тази съзнателно изфабрикувана неистина, те не се колебаят дори да публикуват цитати от изказвания на известни и авторитетни западни политици, като например бившия британски премиер Тони Блеър, извадени от контекста и силно изкривени в превода. Всички руски официални представители и прокремълски медии за дезинформация провиждат в опозицията на Башар Асад терористи или бойци на ИДИЛ.
Гражданската война в Сирия обаче опровергава широко разпространеното мнение, че тази "война е като сбиване по време на сватба - никой не го е поръчал, но всички са замесени в него". Защото при московско-сирийската война поръчителят/клиентът е добре известен още от самото начало.

Цяла стена лъжи и фантазии

и нито ред за СЕДЕМТЕ ВОЙНИ, разпалени от САЩ между 1990-та и 2018 в района.

Браво, троляк.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?