Ad Config - Website header

 

Article_top

Вчера Европейската комисия публикува последното си проучване с данни от Евростат, според което България е страната в Европейския съюз с най-високо подоходно неравенство. Оглавяваме класацията за 2017 г. с коефициент 8,2. Отбелязваме също така и най-голям ръст в неравенството за последното десетилетие - 1,7 пункта от 6,5 през 2008 г.

Мярката, която Европейската комисия използва за неравенство, е съотношението между доходите на най-богатите 20% от гражданите и доходите на най-бедните 20% от гражданите. В нашия случай, доходите на най-богатите 20% от българите взети накуп са 8,2 пъти повече от доходите на най-бедните 20% от българите взети накуп. Съществуват и други начини за измерване на неравенството, някои от които вземат предвид цялото население, а не само най-бедните и най-богатите, или пък общото материално състояние, а не само доходите за годината.

Всички тези индикатори целят да представят с една цифра разпределението на паричните и финансови средства сред гражданите в обществото. По всички показатели България е сред лидерите по неравенство в ЕС.

Какво от това?

Трябва ли да ни притеснява това, че имаме най-високото подоходно неравенство в ЕС? Да, отчасти. Първо, нека отбележим, че когато говорим за неравенство, е важно да следим процесите през годините, както в България, така и в чужбина. В западна Европа и САЩ неравенството спада неистово по време на Втората световна война и остава сравнително ниско в следващите две десетилетия. От 70-те години насам, обаче, във всички западни страни неравенството тръгва нагоре, като че ли за ръка с повишения стандарт на живот и обем на икономиката. Би могло да се обобщи, че в моменти на криза или война неравенството се понижава, а в моменти на мир и подем за икономиката неравенството се повишава.

Днес, когато икономиката печели все повече от автоматизация и софтуер, неравенството расте дори по-бързо, защото най-успешните предприемачи могат да увеличат богатството си с пъти в рамките на много по-малко време отколкото през 20-и век. Така че повишаващото се неравенство е тенденция не само в България, но и навсякъде по света и е свързано с бързорастящите доходи на най-заможните в страната, а не толкова с падане на доходите на най-бедните.

Второ, ние регистрираме най-голямото неравенство в ЕС, но в държавите от Западните Балкани, Русия, Китай, САЩ, много латиноамерикански, африкански и азиатски държави неравенството е по-високо отколкото в България. А много от държавите от ЕС, например скандинавските, имат сериозни традиции в преразпределението на социалните блага и са едни от най-богатите и най-егалитарни страни в света. Впечатление прави Чехия, където неравенството е най-ниско според проучването на ЕК. Тоест чехите са успели да преминат от планова икономика през 1989 г. в среднобогата европейска държава днес, която същевременно е и егалитарна. Това е държава, от която трябва да вземем пример.

Трето, опасностите, които прекомерното неравенство крие, са реални, особено за България. От една страна, колкото повече се отдалечават богатите от бедните, на толкова по-различни езици започват да говорят те. Богатите започват да губят представа за това през какви препятствия са принудени да преминават по-бедните. Чувството за принадлежност към едно и също общество започва да се губи. А от там се зараждат повече омраза, по-екстремни партии и повече социални конфликти. От друга страна, свръхбогатите, които имат многократно по-големи ресурси от другите в обществото, могат да си позволят да упражняват прекомерно влияние върху властта.

Това може да се случва индиректно, чрез завързване на приятелства с политици, спонсориране на техни събития или проекти, като не се иска нищо в замяна, но остава усещането за дълг. И при следващото гласуване на закон в парламента, съответният депутат се сеща за добрия си заможен приятел. А може да се случва и много директно, както „феноменът Пеевски“ ни показва. Той е точно това, за което алармира френският икономист Пикети в книгата си „Капиталът в 21-ви век“. Когато бизнесмени владеят огромна част от не една или две индустрии и имат пряко участие в изготвянето на законите в държавата, ставаме свидетели на една пленена икономика и една пленена държава.

Сега накъде?

Растящото неравенство в България, което е и най-високо в ЕС, трябва да ни притеснява. Трябва обаче да балансираме ограничаването на неравенството с едновременно стимулиране на икономиката. Една от най-очевидните политики, които могат да се предприемат, е въвеждането на прогресивно данъчно облагане на доходите. То трябва да е прогресивно, за да преразпределя средства от по-богатите към по-бедните, но и да не е агресивно, за да не ограничава потенциала за икономически растеж и да не се отразява на събираемостта на данъци.

Ако такъв баланс се постигне, трябва допълнителните средства, които влизат в държавната хазна, да се инвестират на поне две места. Първо, държавата може да покрива по-голяма част от социалните и здравни осигуровки на гражданите с най-ниски доходи. По този начин те ще могат да разполагат с по-голяма част от средствата, които заработват, а коефициентът на неравенството автоматично ще се понижи. Но най-важното е, че наличните средства в най-бедните домакинства реално ще се увеличат. Такава мярка би помогнала за намаляване на неравенството в краткосрочен план.

Второ, в дългосрочен план, трябва да се инвестират допълнителни средства в образователната система, особено що се отнася до детските градини и началните училища. Най-добрият път към ограничаване на неравенството и предоставяне на възможности за развитие на по-бедните семейства е качествено образование за децата им. Колкото по-лоши възможности за развитие имат децата от по-бедни семейства в сравнение с деца от по-заможни семейства, толкова по-малък е шансът доходите им на средна възраст да са еднакви. И обратно, колкото по-добри възможности за ограмотяване, израстване и интелектуално развитие получат по-бедните деца, толкова по-вероятно е да прескочат капана на бедността и да достигнат доходите на децата, израснали в по-богати семейства. Такъв тип дългосрочна инвестиция ще се изплати в бъдеще и подоходното неравенство ще се понижи.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Вчера Европейската комисия публикува последното си проучване с данни от Евростат, според което България е страната в Европейския съюз с най-високо подоходно неравенство. Оглавяваме класацията за 2017 г. с коефициент 8,2. Отбелязваме също така и най-голям ръст в неравенството за последното десетилетие - 1,7 пункта от 6,5 през 2008 г.

Мярката, която Европейската комисия използва за неравенство, е съотношението между доходите на най-богатите 20% от гражданите и доходите на най-бедните 20% от гражданите. В нашия случай, доходите на най-богатите 20% от българите взети накуп са 8,2 пъти повече от доходите на най-бедните 20% от българите взети накуп. Съществуват и други начини за измерване на неравенството, някои от които вземат предвид цялото население, а не само най-бедните и най-богатите, или пък общото материално състояние, а не само доходите за годината.

Всички тези индикатори целят да представят с една цифра разпределението на паричните и финансови средства сред гражданите в обществото. По всички показатели България е сред лидерите по неравенство в ЕС.

Какво от това?

Трябва ли да ни притеснява това, че имаме най-високото подоходно неравенство в ЕС? Да, отчасти. Първо, нека отбележим, че когато говорим за неравенство, е важно да следим процесите през годините, както в България, така и в чужбина. В западна Европа и САЩ неравенството спада неистово по време на Втората световна война и остава сравнително ниско в следващите две десетилетия. От 70-те години насам, обаче, във всички западни страни неравенството тръгва нагоре, като че ли за ръка с повишения стандарт на живот и обем на икономиката. Би могло да се обобщи, че в моменти на криза или война неравенството се понижава, а в моменти на мир и подем за икономиката неравенството се повишава.

Днес, когато икономиката печели все повече от автоматизация и софтуер, неравенството расте дори по-бързо, защото най-успешните предприемачи могат да увеличат богатството си с пъти в рамките на много по-малко време отколкото през 20-и век. Така че повишаващото се неравенство е тенденция не само в България, но и навсякъде по света и е свързано с бързорастящите доходи на най-заможните в страната, а не толкова с падане на доходите на най-бедните.

Второ, ние регистрираме най-голямото неравенство в ЕС, но в държавите от Западните Балкани, Русия, Китай, САЩ, много латиноамерикански, африкански и азиатски държави неравенството е по-високо отколкото в България. А много от държавите от ЕС, например скандинавските, имат сериозни традиции в преразпределението на социалните блага и са едни от най-богатите и най-егалитарни страни в света. Впечатление прави Чехия, където неравенството е най-ниско според проучването на ЕК. Тоест чехите са успели да преминат от планова икономика през 1989 г. в среднобогата европейска държава днес, която същевременно е и егалитарна. Това е държава, от която трябва да вземем пример.

Трето, опасностите, които прекомерното неравенство крие, са реални, особено за България. От една страна, колкото повече се отдалечават богатите от бедните, на толкова по-различни езици започват да говорят те. Богатите започват да губят представа за това през какви препятствия са принудени да преминават по-бедните. Чувството за принадлежност към едно и също общество започва да се губи. А от там се зараждат повече омраза, по-екстремни партии и повече социални конфликти. От друга страна, свръхбогатите, които имат многократно по-големи ресурси от другите в обществото, могат да си позволят да упражняват прекомерно влияние върху властта.

Това може да се случва индиректно, чрез завързване на приятелства с политици, спонсориране на техни събития или проекти, като не се иска нищо в замяна, но остава усещането за дълг. И при следващото гласуване на закон в парламента, съответният депутат се сеща за добрия си заможен приятел. А може да се случва и много директно, както „феноменът Пеевски“ ни показва. Той е точно това, за което алармира френският икономист Пикети в книгата си „Капиталът в 21-ви век“. Когато бизнесмени владеят огромна част от не една или две индустрии и имат пряко участие в изготвянето на законите в държавата, ставаме свидетели на една пленена икономика и една пленена държава.

Сега накъде?

Растящото неравенство в България, което е и най-високо в ЕС, трябва да ни притеснява. Трябва обаче да балансираме ограничаването на неравенството с едновременно стимулиране на икономиката. Една от най-очевидните политики, които могат да се предприемат, е въвеждането на прогресивно данъчно облагане на доходите. То трябва да е прогресивно, за да преразпределя средства от по-богатите към по-бедните, но и да не е агресивно, за да не ограничава потенциала за икономически растеж и да не се отразява на събираемостта на данъци.

Ако такъв баланс се постигне, трябва допълнителните средства, които влизат в държавната хазна, да се инвестират на поне две места. Първо, държавата може да покрива по-голяма част от социалните и здравни осигуровки на гражданите с най-ниски доходи. По този начин те ще могат да разполагат с по-голяма част от средствата, които заработват, а коефициентът на неравенството автоматично ще се понижи. Но най-важното е, че наличните средства в най-бедните домакинства реално ще се увеличат. Такава мярка би помогнала за намаляване на неравенството в краткосрочен план.

Второ, в дългосрочен план, трябва да се инвестират допълнителни средства в образователната система, особено що се отнася до детските градини и началните училища. Най-добрият път към ограничаване на неравенството и предоставяне на възможности за развитие на по-бедните семейства е качествено образование за децата им. Колкото по-лоши възможности за развитие имат децата от по-бедни семейства в сравнение с деца от по-заможни семейства, толкова по-малък е шансът доходите им на средна възраст да са еднакви. И обратно, колкото по-добри възможности за ограмотяване, израстване и интелектуално развитие получат по-бедните деца, толкова по-вероятно е да прескочат капана на бедността и да достигнат доходите на децата, израснали в по-богати семейства. Такъв тип дългосрочна инвестиция ще се изплати в бъдеще и подоходното неравенство ще се понижи.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Не мога да се въздържа да не

Не мога да се въздържа да не посъветвам автора, преди да пише по такива теми, да вземе да си изясни каква е разликата между "доход" и "богатство". Едното е характеристика с параметър време - седмичен, месечен, годишен доход, о при другото параметъра време отсъства - "имам 12 недвижими имота и още 5кг злато" например.

Объркването на такива понятия в текстовете сериозно компрометира самите текстове.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

... например

... например
пенсионер с минимална пенсия и три собствени апартемата два от които в центъра на София попада ли в 20-те процента най-бедни ?

Нищо неможеш да направиш по въпроса,

особено от Ню Йорк.

Благодарение на 30 години пропаганда, кратуните на Ганю са се втвърдили като кратуните на реднеците в Алабама.

Едните са като подлогата на Цеко по-горе, другите са отбити от участие и представяне в политическия живот.

Неравенството само ще расте - както ще расте и в САЩ, откъдето идват менторчетата на наще мутри - републикански сенатори, които вярват във вуду като рейгъномикса и евангелисти.

Защо ли? Еми, то си пише под статията.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?