Ad Config - Website header

 

Article_top

Преди няколко дни "Репортери без граници" обявиха поредния срив за България по отношение на свободата на словото. В доклада им този път поименно бе споменат Делян Пеевски като отговорен за ситуацията, при която сме по-назад дори от страните от Западните Балкани, които иначе тепърва ще се европеизират с нашата безценна помощ.

Докладът предизвика бурни реакции от страна на ДПС. Основната опорна точка бе въпрос към журналистите - чувствате ли се несвободни, цензурират ли ви? Този въпрос, разбира се, бе зададен в телевизионни студиа, в които е ясно, че по една или друга причина отговор не може да бъде получен.

След като уважаемите господа от ДПС искат да знаят отговора ето го: Медиите са под турско робство.

Терминът "турско робство", както е известно, се използва за периода в българската история от 1396 до 1878 г  От историческа гледна точка този термин е некоректен. Нашите предци не са имали собствена държава, били са потискани на религиозна основа, но определено не са били роби. Терминът обаче се е наложил най-вече заради последния от петте века османско владичество. Става въпрос за периода от появата на "История славянобългарска" през 1762 г. до освобождението през 1878 г. В този период българите все повече се завръщат в Европа, докато османската империя си остава в Азия. Разминаването е огромно. Властта се опитва да го регулира чрез някои официални документи, в които се прокламират равни права за всички, независимо от религията им. Тези документи обаче си остават само на книга.

Медиите са под "турско робство" не защото ДПС е партия, чиито актив и избиратели са предимно турци. Всъщност Пеевски не принадлежи към този етнос, така че не става дума за етнически етикет. Ситуацията в медийната среда напомня "турското робство" точно заради разминаването между хартията и реалността. На хартия у нас има много медии, върху които цензура не се упражнява. В реалността обаче 2/3 от медиите са "кафяви" - или са собственост на Пеевски, или той има огромно влияние върху тях, ако се съди по редакционната им политика.

.

Самият Пеевски вероятно също осъзнава конфузното положение, след като преди дни бе обявено, че продава част от медиите си.

До преди 10-15 години медиите съществуваха в среда, много близка до пазарната. Между тях имаше реална конкуренция, всички те гонеха новини, търсеха греховете на властта. Всичко това вече е в миналото. Подобни новини вече могат да бъдат видяни само и единствено в онези, медии, в които се знае, че Пеевски няма влияние. За тези медии това с основание е повод за гордост. Като цяло обаче тази ситуация е доста неприятна, защото медийният бизнес, доколкото въобще има такъв, у нас е съсипан. Има изключително много медии, в които може да се прочете за гафове на властта само и единствено ако става въпрос за отстрелване на една или друга по-дребна риба.

"Турското робство" над медиите не е само заслуга на ДПС. Защото от него с голяма охота се възползват всички парламентарни партии, независимо дали са управляващи или опозиция. Всички парламентаристи, без изключение, са изключително добре разположени към Пеевските медии. Защото знаят, че там няма от какво да се притесняват. И съответно всички парламентаристи всячески се опитват да избегнат контакт с останалите медии, чиято цел е да ги поставят в неудобната ситуация да отговарят на истински важните въпроси, а не да коментират измислени скандали, имитиращи напрежение между властта и опозицията.

Един пример от последните дни. Наскоро у нас за пореден път бе Ханс ван Баален, предедател на АЛДЕ  На съвместна пресконференция с лидера на ДПС Мустафа Карадайъ той разкритикува люто ГЕРБ за това, че "Атака" е коалиционен партньор. Имаше три важни въпроса, на които Баален трябваше да отговори:

- дали вече е научил кой е Пеевски, защото преди година заяви, че не знае;

- как ще коментира обществените съмнения, че същата тази "Атака" обслужва същия този Пеевски чрез своята квота в правителството;

- как ще коментира факта, че ДПС (както и всички останали парламентарни партии всъщност) са категорично против истинска съдебна реформа и истинска борба с корупцията, което отлага падането на мониторинга на ЕК за неопределено време, а от там и влизането ни в Шенген.

За подобни въпроси обаче на преконференциите на ДПС никога не остава време. Докато това е така, "турското робство" над медиите ще продължава.

Но все някога ще свърши. Защото никое "робство" не продължава вечно. Особено в XXI в. в държава-членка на ЕС.

"Турското робство" над медиите е потискане на свободата на словото. "Турското робство" над съдебната система ( и такова има, защото всички действия на съдебната власт са лесно прогнозируеми, ако е засегнат един или друг интерес на Пеевски) е отказ от върховенство на закона.

Въпросът е: след като у нас няма свобода на словото и върховенство на закона, има ли изобщо демокрация?

 

Преди няколко дни "Репортери без граници" обявиха поредния срив за България по отношение на свободата на словото. В доклада им този път поименно бе споменат Делян Пеевски като отговорен за ситуацията, при която сме по-назад дори от страните от Западните Балкани, които иначе тепърва ще се европеизират с нашата безценна помощ.

Докладът предизвика бурни реакции от страна на ДПС. Основната опорна точка бе въпрос към журналистите - чувствате ли се несвободни, цензурират ли ви? Този въпрос, разбира се, бе зададен в телевизионни студиа, в които е ясно, че по една или друга причина отговор не може да бъде получен.

След като уважаемите господа от ДПС искат да знаят отговора ето го: Медиите са под турско робство.

Терминът "турско робство", както е известно, се използва за периода в българската история от 1396 до 1878 г  От историческа гледна точка този термин е некоректен. Нашите предци не са имали собствена държава, били са потискани на религиозна основа, но определено не са били роби. Терминът обаче се е наложил най-вече заради последния от петте века османско владичество. Става въпрос за периода от появата на "История славянобългарска" през 1762 г. до освобождението през 1878 г. В този период българите все повече се завръщат в Европа, докато османската империя си остава в Азия. Разминаването е огромно. Властта се опитва да го регулира чрез някои официални документи, в които се прокламират равни права за всички, независимо от религията им. Тези документи обаче си остават само на книга.

Медиите са под "турско робство" не защото ДПС е партия, чиито актив и избиратели са предимно турци. Всъщност Пеевски не принадлежи към този етнос, така че не става дума за етнически етикет. Ситуацията в медийната среда напомня "турското робство" точно заради разминаването между хартията и реалността. На хартия у нас има много медии, върху които цензура не се упражнява. В реалността обаче 2/3 от медиите са "кафяви" - или са собственост на Пеевски, или той има огромно влияние върху тях, ако се съди по редакционната им политика.

.

Самият Пеевски вероятно също осъзнава конфузното положение, след като преди дни бе обявено, че продава част от медиите си.

До преди 10-15 години медиите съществуваха в среда, много близка до пазарната. Между тях имаше реална конкуренция, всички те гонеха новини, търсеха греховете на властта. Всичко това вече е в миналото. Подобни новини вече могат да бъдат видяни само и единствено в онези, медии, в които се знае, че Пеевски няма влияние. За тези медии това с основание е повод за гордост. Като цяло обаче тази ситуация е доста неприятна, защото медийният бизнес, доколкото въобще има такъв, у нас е съсипан. Има изключително много медии, в които може да се прочете за гафове на властта само и единствено ако става въпрос за отстрелване на една или друга по-дребна риба.

"Турското робство" над медиите не е само заслуга на ДПС. Защото от него с голяма охота се възползват всички парламентарни партии, независимо дали са управляващи или опозиция. Всички парламентаристи, без изключение, са изключително добре разположени към Пеевските медии. Защото знаят, че там няма от какво да се притесняват. И съответно всички парламентаристи всячески се опитват да избегнат контакт с останалите медии, чиято цел е да ги поставят в неудобната ситуация да отговарят на истински важните въпроси, а не да коментират измислени скандали, имитиращи напрежение между властта и опозицията.

Един пример от последните дни. Наскоро у нас за пореден път бе Ханс ван Баален, предедател на АЛДЕ  На съвместна пресконференция с лидера на ДПС Мустафа Карадайъ той разкритикува люто ГЕРБ за това, че "Атака" е коалиционен партньор. Имаше три важни въпроса, на които Баален трябваше да отговори:

- дали вече е научил кой е Пеевски, защото преди година заяви, че не знае;

- как ще коментира обществените съмнения, че същата тази "Атака" обслужва същия този Пеевски чрез своята квота в правителството;

- как ще коментира факта, че ДПС (както и всички останали парламентарни партии всъщност) са категорично против истинска съдебна реформа и истинска борба с корупцията, което отлага падането на мониторинга на ЕК за неопределено време, а от там и влизането ни в Шенген.

За подобни въпроси обаче на преконференциите на ДПС никога не остава време. Докато това е така, "турското робство" над медиите ще продължава.

Но все някога ще свърши. Защото никое "робство" не продължава вечно. Особено в XXI в. в държава-членка на ЕС.

"Турското робство" над медиите е потискане на свободата на словото. "Турското робство" над съдебната система ( и такова има, защото всички действия на съдебната власт са лесно прогнозируеми, ако е засегнат един или друг интерес на Пеевски) е отказ от върховенство на закона.

Въпросът е: след като у нас няма свобода на словото и върховенство на закона, има ли изобщо демокрация?

Коментари

Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Демокрацията е в опасност!

Все по-осезаемо се завърта колелото на тоталитаризма. Сливането на властите и навързаните като свински черва вериги от зависимости (Пеевски - Борисов - Цацаров, напр.), използването на държавните институции, съда, прокуратурата и органите на реда за разправа с "неудобните" и не на последно място превземането на цялото медийно пространство предопределят един много тъжен политически вектор - държава от путински тип. А ние - населението на тази древна държава търкаме до полудяване билетчета със стотинка и ни е през оная работа какво става около нас. И се сваряваме бавно-бавно като лабораторни жаби.

Промиване

Заливането с помия и дезинформацията са проблемът, а не цензурата. ДПС естествено са се направили на наивни. Освен това всеки, който им чете вестниците е ДПС-ар (и по неволя). По-добре да не чете никакви новини, отколкото да им чете "сензациите".

Медиите са под олигархично робство.

Кой конкретен олигарх и кой му е подарил бизнеса е второстепенен въпрос.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Превъзходна статия с някои дребни неточности!

Медиите са преди всичко под опекунството на Москва и Анкара. Пеевски и Доган са директните екзекутори, но са насърчавани от всички в НС и от управленския екип на Борисов, но все пак най-силно от патриотите, които въртят симбиоза с ДПС. Сегашната стратегия на Русия спрямо България е Отечеството да бъде мизерно, беззаконово, за да създава лош имидж на ЕС и на НАТО. Върховенството в тази лошотия се държи от Русия. Русия счита България за своя военна и политическа плячка, за дойно добиче с голямо виме и медиите пишат по руски.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Понякога робството продължава и след смъртта на държавата!

Иван ІV Грозни унищожи Казанското ханство, исторически наследник на Волжка България, но волжките българи бяха наречени татари и робството им продължава и до днес в пределите на Руската федерация. Така е станало и с Кримското ханство. Русия готви подобен сценарий и за Дунавска България. Не случайно през седмица Решетников ни гостува, посрещан окуражително от Нинова, Президента, Патриарха, Борисов и Цветанов, Доган и Сидеров!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията