Никога не обяснявай, никога не се извинявай

Когато Еманюел Макрон се готвеше през 2016 г. за кампанията за предстоящите президентски избори във Франция, той тръгна на безпрецедентен "голям поход" - кампания от врата до врата, за да чуе оплакванията на избирателите. Тогава той обеща да въведе нов, по-отворен начин за управление на страната, пише Мишел Роуз в коментар за агенция Ройтерс.

Една година след избирането му нещата не се развиха по този начин, а малък, но нарастващ брой поддръжници от редиците на партията му изразиха неудовлетвореност от лидерския стил, който самият Макрон признава, че невинаги се основава на диалог и сътрудничество.

Заобиколен от тесен кръг близки помощници, Макрон прокарва поредица от спорни реформи с по-малко обсъждане, отколкото е обичайно дори за Франция, чиято конституция от 1958 г. дава на президента широки правомощия.

Четиридесетгодишният политик, описан от един съветник като хиперактивен човек, който се нуждае от съвсем малко сън, категорично защитава методите си.

"Не се извинявам абсолютно за вертикалния властови модел", каза той за литературното списание "Нувел ревю франсез".
"Горд съм с изборите, които се правят, и мразя да трябва постоянно да обяснявам мотивите, които стоят зад дадено решение."

Това дразни хора като Корин Льопаж, бивш министър в консервативното правителство на Жак Ширак. Тя беше един от първите известни политици, които се присъединиха към кампанията на Макрон през 2016 г.

Първоначално спечелена от харизмата на бившия министър и от обещанието да води различна политика, тя каза, че програмата на Макрон е написана зад затворени врати от същата група хора, които сега командват в Елисейския дворец.
"Бързо установих колко неловко е противоречието между подхода отдолу нагоре, който беше обещан и с който бяха спечелени французите, и реалността", каза Льопаж пред Ройтерс.
"Това е демократичен централизъм в съветски стил, напълно вертикален, а също и много мъжки."

Много обикновени поддръжници, които създадоха хиляди комитети на движението "Напред" във Франция по време на кампанията на Макрон, се отказаха, когато разбраха, че идеите им не стигат до Париж.

Тъй като Макрон не дава признаци за смяна на курса, рейтингите му на популярност се понижиха до най-ниската си точка от встъпването му в длъжност. Едва 40 на сто от населението има добро мнение за него според скорошно проучване.

Сред причините за отслабващата подкрепа е усещането на народа, че има арогантен президент, загрижен за това да се грижи за богатите.

Въпреки че е най-младият избран от народа лидер на Франция, Макрон показа досега непоклатима увереност на поста, подкрепен от тясна група администратори съмишленици - мъже, наречени "Момчетата на Макрон", въпреки че сред тях има и жени. Под ръководството на Алексис Колер - който като Макрон е възпитаник на елитното висше училище по администрация ЕНА и е работил в частния сектор - основната група от около дузина членове е отговорна за управлението на програмата за реформи.

Това стана с главозамайваща скорост.

Само за една година Макрон улесни наемането и уволняването на работници, намали данъка върху богатството, започна реформа в образователната система, разкри планове за намаляване броя на депутатите и влезе в сблъсък с профсъюзите заради реформа на затъналите в дългове железници.

Планират се още неща

"Започна като спринт, но скоро ще се превърне в маратон", каза 45-годишният Колер пред Ройтерс в разкошно обзаведения си офис, намиращ се през една стая от президентския кабинет.
"Ние правим планове за далеч навътре в 2018 г. и дори за по-нататък. Работим въз основа на презумпцията, че ще сме способни да проведем реформите", каза той.

Тази увереност в страна, където правителствата открай време са принуждавани да разводняват реформите или да се откажат от тях заради политическа опозиция и протести - идва от централизация на властта, при която нещата зависят колкото от отделните хора, толкова и от институциите.

Макрон, който избира за тема на дипломната си работа по философия ренесансовия италиански дипломат Макиавели, известен със своя наръчник как се задържа властта, от който човек го побиват тръпки, направи така, че да не може да се появят лесно конкурентни гласове.

Той ограничи до 10 броя на съветниците, които министрите могат да имат, и намали тяхната автономия. Когато бе министър на икономиката, Макрон имаше 25 съветници.

Министрите също така позволяват техните интервюта за медии да бъдат прочетени първо от Елисейския дворец - понякога и от самия Макрон.
Много от членовете на кабинета са технократи, които все още са неизвестни на обществеността. На премиера, бивш консервативен кмет, му се наложи да има общи съветници с президента, които често са верни хора на Макрон.

Канализираното вземане на решения върви ръка за ръка със строг контрол на посланията, като стана ясно от една случка в Елисейския дворец през май миналата година. 
Колер, най-довереният съветник на Макрон, поиска да гарантира, че френската компания "Алстом" няма да бъде изолирана от предложения от немския индустриален гигант "Сименс" план за сливане на част от операциите си с канадския конкурент "Бомбардие".

Всяко подобно сливане можеше да изолира и отслаби производителя на високоскоростни влакове "Алстом".

"Нуждая се от три месеца без изтичане на никаква информация", е казал Колер на президентския съветник по печата според думите на присъстващ на разговора източник.

Двете компании обявиха сливането на "Сименс-Алстом" четири месеца по-късно и дотогава не изтече нищо. Това е необичайно за такива трансгранични сделки с високи залози.

Може би изненадващо за един президент, приветстван като спасител на прогресивните ценности в Европа и другаде, кабинетът на Макрон също обяви, че ще премести пресцентъра - символ на прозрачност и отчетност - от Елисейския дворец.

"Специалният съветник" на Макрон, Исмаел Емелиен, разработи комуникационна стратегия, използваща туитър и видеа на живо във фейсбук, за да ограничи медиите и да представя само гладките моменти от президентския живот.

Десен уклон?

Малко след избирането си Макрон получи огромно парламентарно мнозинство благодарение на избирателната система, специално проектирана от следвоенния лидер Шарл дьо Гол за увеличаване до максимална степен на президентската независимост от парламента.

Неговите депутати, много от които са новобранци в политиката, усърдно прокарваха реформите, които им се снасяха, често чрез укази, предназначени да ускорят дебатите.
За инвеститорите способността да се изпълни програма за модернизиране е положителна за френската икономика и в по-широк план за еврозоната.

Стилът на управление на Макрон обаче не е безрисков.

Съперници и шепа съюзници предупреждават, че избирателите може да се насочат към популистките партии на президентските избори през 2022 г., ако смятат, че президентството не се вслушва в тях. Макар че мнозинството на Макрон остава твърдо, някои привърженици, главно от левицата, смятат, че той се отклонява надясно и че заобикаля парламента. Един особено полемичен законопроект за имиграцията, който критиците твърдят, че е прекалено строг и противоречащ на позицията на пробежанските позиции на Макрон по време на кампанията, показа една от първите пукнатини в подкрепата за него.

Един депутат от лагера на Макрон гласува против него и 14 се въздържаха. Дезертьорът, бившият социалист Жан-Мишел Клеман, заяви, че има опасност Франция да изпадне в ситуация, в която "парламентарен контрол не съществува".

"Защо аз бях единственият, който гласува против този законопроект, щом всички смятаха, че е лош? Защото те не отговарят на въпроса", каза той пред Ройтерс.

"Това означава ли, че изпълнителната власт е стъпила на врата на законодателната? Мисля, че да", каза той.

А проектът за конституционна реформа за намаляване броя на народните представители ще наклони още повече везните на властта към президента и правителството и ще отслаби парламента, добави той.

Залозите са високи: ако гласоподавателите стигнат до извода, че Макрон е поредният разочаровал ги политик, това би могло да бъде от полза за по-екстремистки сили.

"Най-разочарованите няма да дадат своя глас на президента два пъти. Когато имате Марин льо Пен с 21 процента от гласовете и Жан-Люк Меланшон с 20 на сто, всичко може да се случи утре", каза Клемaн.

Льо Пен води крайнодясната партия "Национален фронт", а Меланшон представлява крайната левица.

Съветниците отхвърлят подобни критики.

"(Макрон) казва, че голямата грешка на Никола Саркози и Франсоа Оланд е, че се опитаха да се отнасят майчински с французите", каза един от главните му съветници, имайки предвид предишните двама президенти.
"Трябва да приемеш бащинската страна на поста с цялата произтичаща от това непопулярност. Защото бащата е и мразена фигура."

Текстът на Мишел Роуз е от "Ройтерс". Преводът е на БТА.