Ad Config - Website header

 
×

Error message

Article_top

ЕС е на път да се сблъска със САЩ заради решението на американския президент Доналд Тръмп да се изтегли от ядреното споразумение с Иран, пише британският в. "Гардиън".

Така изданието коментира завършилата вчера среща ЕС - Западни Балкани в София.

Големи европейски компании започнаха да се изтеглят от Иран, за да не им бъдат наложени санкции от Вашингтон. В опит да защити бизнес интересите в Ислямската република на компаниите от ЕС председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че ще прибегне до "блокиращ статут" - план, който е използван за последен път за защита на работещите в Куба европейски компании преди отмяната на търговското ембарго на САЩ. Целта му е да неутрализира извънтериториалния ефект на американските санкции, изтъкна Юнкер.

Очаква процесът да бъде стартиран днес.

Разпоредбата от 1996 г. забранява на европейските компании и съдилища да изпълняват чуждестранни закони за санкции. Така се обезсилва действието на тези закони в ЕС.

Според Юнкер Съюзът е длъжен да защити европейския бизнес, особено малките и средните предприятия.

Въпреки силните думи шансовете споразумението с Иран да оцелее в условията на американски санкции обаче намаляха, отбелязва "Гардиън". Дори датският транспортен концерн "Мьолер-Мерск" спря дейността си в близкоизточната страна. Бързината, с която предприятията се изтеглят оттам, заплашва да осуети плановете на европейските лидери да предоставят правни и финансови гаранции на европейските компании, които продължават да търгуват с Иран.

Освен Иран сред темите на срещата бяха ивицата Газа, търговията, отношенията със САЩ и Западните Балкани. За съжаление на шестте западнобалкански страни предполагаемата основна тема на срещата на високо равнище изглеждаше засенчена от актуалните горещи теми, пише в. "Монд".

Срещата обаче беше момент, който тези страни очакват от 15 години. Те стоят на прага на ЕС и се надяват, че всички европейски партньори са поддръжници на линията на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който ги уверява, че техният геополитически избор трябва да продължи да бъде подкрепян от ЕС.

При пристигането си в НДК вчера повечето държавни и правителствени лидери се опитаха да уверят лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора, като им обещаваха мерки за подкрепа, план, улесняващ търговията помежду им и с ЕС, и повече помощ за предизвикателствата в областта на миграцията и сигурността, пред които и те самите са изправени. Показана им беше и европейска перспектива, без която, както предсказа наскоро Жан-Клод Юнкер, "ще преживеем отново всички нещастия, които изпитахме през 90-те години" - включително войните, подчертали слабостта на ЕС. За да изчисти облика си, Брюксел предприе след това поредица от лошо подготвени разширявания, отбелязва "Монд".

Този път в комюникетата не стана дума за присъединяване към блока. Официално темата предстои да бъде повдигната - през юни страните членки ще трябва да заявят дали приемат становището на Еврокомисията, която препоръча през миналия месец започване на преговори за присъединяване с Албания и Македония. Черна гора получи статут на кандидат през 2010 г., а Сърбия - през 2012 г.

Не е сигурно, че западнобалканските страни ще могат да бъдат интегрирани през 2025 г., както обещава Юнкер. Много лидери си вадят поуки от последните вълни на разширяването, които според тях спъват европейския проект. Те отчитат и враждебността на общественото мнение, особено година преди изборите за Европейски парламент, които може да доведат до засилване на популистките, евроскептичните и еврофобските течения. Според тях, преди да интегрира нови членове, ЕС трябва да извърши основни реформи.

През последните седмици лидерите на западнобалканските страни се опитаха да засилят дипломатическите и медийните контакти, за да защитят каузата си. Те обаче съзнаваха, че списъкът от проблеми между тях, както и със страни от ЕС, усложнява значително задачата им. Най-голямо напрежение предизвикват споровете между Сърбия и нейната бивша провинция Косово, както и между Македония и Гърция.

Френският президент Еманюел Макрон отправи остро предупреждение да не се избързва с разширяването на ЕС, отбелязва в. "Файненшъл таймс". Така той показа, че шестте западнобалкански страни може да се изправят пред трудна задача.

На срещата в София Макрон заяви, че ЕС е избързал с разширяването след последната среща на върха за Западните Балкани, състояла се през 2003 г., и последните 15 години са показали, че този път отслабва Европа. Той изтъкна, че подкрепя обвързването на Балканите с Европа, но предупреди, че Брюксел може да гледа много предпазливо на всяко ново разширяване.

Според дипломати Франция проявява скептицизъм към препоръката на Европейската комисия за започване на преговори за присъединяване с Албания и Македония.

Доналд Туск призна, че съществува скептицизъм за разширяването, и посочи, че участниците в срещата "не са претендирали, че всичко е просто и ясно". Според него обаче ЕС е достатъчно голям и силен, за да приеме проекта за разширяване, и Туск подчерта, че не вижда бъдеще за Западните Балкани извън ЕС.

Колебаещите се обаче трябва постоянно да си спомнят, че прекалената предпазливост към тези съседни страни може да помогне на Русия, Китай и Турция, които искат да играят по-голяма роля в региона, отбелязва "Монд".

 

ЕС е на път да се сблъска със САЩ заради решението на американския президент Доналд Тръмп да се изтегли от ядреното споразумение с Иран, пише британският в. "Гардиън".

Така изданието коментира завършилата вчера среща ЕС - Западни Балкани в София.

Големи европейски компании започнаха да се изтеглят от Иран, за да не им бъдат наложени санкции от Вашингтон. В опит да защити бизнес интересите в Ислямската република на компаниите от ЕС председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че ще прибегне до "блокиращ статут" - план, който е използван за последен път за защита на работещите в Куба европейски компании преди отмяната на търговското ембарго на САЩ. Целта му е да неутрализира извънтериториалния ефект на американските санкции, изтъкна Юнкер.

Очаква процесът да бъде стартиран днес.

Разпоредбата от 1996 г. забранява на европейските компании и съдилища да изпълняват чуждестранни закони за санкции. Така се обезсилва действието на тези закони в ЕС.

Според Юнкер Съюзът е длъжен да защити европейския бизнес, особено малките и средните предприятия.

Въпреки силните думи шансовете споразумението с Иран да оцелее в условията на американски санкции обаче намаляха, отбелязва "Гардиън". Дори датският транспортен концерн "Мьолер-Мерск" спря дейността си в близкоизточната страна. Бързината, с която предприятията се изтеглят оттам, заплашва да осуети плановете на европейските лидери да предоставят правни и финансови гаранции на европейските компании, които продължават да търгуват с Иран.

Освен Иран сред темите на срещата бяха ивицата Газа, търговията, отношенията със САЩ и Западните Балкани. За съжаление на шестте западнобалкански страни предполагаемата основна тема на срещата на високо равнище изглеждаше засенчена от актуалните горещи теми, пише в. "Монд".

Срещата обаче беше момент, който тези страни очакват от 15 години. Те стоят на прага на ЕС и се надяват, че всички европейски партньори са поддръжници на линията на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който ги уверява, че техният геополитически избор трябва да продължи да бъде подкрепян от ЕС.

При пристигането си в НДК вчера повечето държавни и правителствени лидери се опитаха да уверят лидерите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора, като им обещаваха мерки за подкрепа, план, улесняващ търговията помежду им и с ЕС, и повече помощ за предизвикателствата в областта на миграцията и сигурността, пред които и те самите са изправени. Показана им беше и европейска перспектива, без която, както предсказа наскоро Жан-Клод Юнкер, "ще преживеем отново всички нещастия, които изпитахме през 90-те години" - включително войните, подчертали слабостта на ЕС. За да изчисти облика си, Брюксел предприе след това поредица от лошо подготвени разширявания, отбелязва "Монд".

Този път в комюникетата не стана дума за присъединяване към блока. Официално темата предстои да бъде повдигната - през юни страните членки ще трябва да заявят дали приемат становището на Еврокомисията, която препоръча през миналия месец започване на преговори за присъединяване с Албания и Македония. Черна гора получи статут на кандидат през 2010 г., а Сърбия - през 2012 г.

Не е сигурно, че западнобалканските страни ще могат да бъдат интегрирани през 2025 г., както обещава Юнкер. Много лидери си вадят поуки от последните вълни на разширяването, които според тях спъват европейския проект. Те отчитат и враждебността на общественото мнение, особено година преди изборите за Европейски парламент, които може да доведат до засилване на популистките, евроскептичните и еврофобските течения. Според тях, преди да интегрира нови членове, ЕС трябва да извърши основни реформи.

През последните седмици лидерите на западнобалканските страни се опитаха да засилят дипломатическите и медийните контакти, за да защитят каузата си. Те обаче съзнаваха, че списъкът от проблеми между тях, както и със страни от ЕС, усложнява значително задачата им. Най-голямо напрежение предизвикват споровете между Сърбия и нейната бивша провинция Косово, както и между Македония и Гърция.

Френският президент Еманюел Макрон отправи остро предупреждение да не се избързва с разширяването на ЕС, отбелязва в. "Файненшъл таймс". Така той показа, че шестте западнобалкански страни може да се изправят пред трудна задача.

На срещата в София Макрон заяви, че ЕС е избързал с разширяването след последната среща на върха за Западните Балкани, състояла се през 2003 г., и последните 15 години са показали, че този път отслабва Европа. Той изтъкна, че подкрепя обвързването на Балканите с Европа, но предупреди, че Брюксел може да гледа много предпазливо на всяко ново разширяване.

Според дипломати Франция проявява скептицизъм към препоръката на Европейската комисия за започване на преговори за присъединяване с Албания и Македония.

Доналд Туск призна, че съществува скептицизъм за разширяването, и посочи, че участниците в срещата "не са претендирали, че всичко е просто и ясно". Според него обаче ЕС е достатъчно голям и силен, за да приеме проекта за разширяване, и Туск подчерта, че не вижда бъдеще за Западните Балкани извън ЕС.

Колебаещите се обаче трябва постоянно да си спомнят, че прекалената предпазливост към тези съседни страни може да помогне на Русия, Китай и Турция, които искат да играят по-голяма роля в региона, отбелязва "Монд".

Коментари

cos's picture
cos
cos

cos

Да дадеш ядрено оръжие на държава като Иран е да дадеш на луд къртечница.
Sokrat Sokratov's picture
Sokrat Sokratov
Sokratus

Бизнесът преди всичко

Значи все пак ЕС защитава своите бизнес интереси в сделката с Иран!!!
;)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?