Ако сте сред тези, които днес са на държавен зрелостен изпит, познат още като матура, запитайте се - колко пъти през последните месеци (на "късметлиите" - години) ви обясниха, че от тези два теста зависи животът ви?

Сигурно много - учители, родители, разни други фактори...

Какво всъщност зависи за ученика и бъдещ студент от оценките на въпросните матури?

  • средният успех от дипломата за средно образование (и на теория - дали ще вземете такава);
  • дали ще влезете в университет, ако кандидатствате с оценка от матура, вместо от кандидатстудентски изпит (което е допустимо във все повече университети и специалности, но съвсем не е задължително);

Отново на теория - можете да влезете в университет съвсем спокойно дори да имате тройки на матурите, и то в повечето най-престижни специалности.

Ще бъде ли целият изпит проведен наведнъж, или ще бъде разделен на модули? Кога ще изтече темата за интерпретативен текст по литература? Кой колко е платил, за да разбере въпросите по-рано? А за да му диктуват отговорите веднага щом някой изнесе теста?

Защо е цялата драма?

В крайна сметка държавните зрелостни изпити са най-важни за директорите на училищата, защото на базата на резултатите от матурите се определят рейтингите, от това зависи и престижът на гимназиите. А оттам – напливът от кандидати и, разбира се, парите, които получават, които на практика са “на глава“. Затова е нормално да слушате непрекъснато за важността на държавните зрелостни изпити – за настоящето ви, за бъдещето ви, едва ли не за това дали сърцето ви ще продължи да бие, след като излязат оценките.

Как процедират повечето зрелостници? Съобразяват матурите, които ще държат, с изискванията за кандидатстване на университета и специалността, която са избрали. Но съвсем не по критериите на незапознатите с изкуството “да си нагодиш състезателния бал“.

Ако ще кандидатствате софтуерно инженерство в Софийския университет, най-вероятно няма да се явите на матура по математика. Защо?

Оценката от дипломата за средно образование по математика влиза в състезателния бал, а оценката от матурата заменя средноаритметичното от оценките през годините в гимназията. Ако сте отличник, но по някаква случайност не изкарате 6.00 на матурата, това ви сваля бала и автоматично ви намалява шансовете да влезете в желаната специалност.

Тоест зрелостниците избират пътя с възможно най-малко съпротивление. Без излишни рискове.

Това се отнася за онази малка част от дванадесетокласниците, твърдо решени да влязат в желаната специалност в университета, за която оценките от матурите не са вход.

В университетите у нас обаче през последните години има тенденция във все повече специалности да се влиза с матура вместо с кандидатстудентски изпит. В някои случаи този изпит е с по-голяма тежест от зрелостния, но при раздутия прием и малкото кандидати това е без значение. Става все по-лесно за ученик, изкарал оценки над заветната тройка на матурите, да влезе в университет. И все по-вероятно да сте положили огромен труд да се подготвите за тежък кандидатстудентски изпит и накрая да ви измести някой, успял да препише на матурата.

От десет години матурите са задължителни за всички дванадесетокласници. Трудно ми е обаче да си спомня една година, когато е минало без скандали около тях. Грешки във въпросите на тестовете, грешки в условията на задачите, грешки при посочените от съставителите верни отговори… Изтекли теми за текстове и условия на задачи, напоследък и спекулации с авторите, които “ще се паднат“ по литература… които се оказват верни… (Оглеждайте се за някоя дискусия във фейсбук на "Иван Вазов" с "Атанас Далчев"… обикновено предсказанията се оказват верни.)

На всички ученици, учители и родители, които са се сблъсквали с феномена матура, вероятно им е направила впечатление липсата на какъвто и да било логически компонент в тестовете. Зубърска работа, както се казва. За креативност и показана богата обща култура в есето по български език и литература е по-вероятно да ви порежат, отколкото да получите висока оценка. Причината тестовете да са такива вероятно е за да бъдат прикрити недостатъците на образователната система. Резултатите от изследвания като PISA говорят за функционална неграмотност сред тийнейджърите у нас. Но матурите на практика не проверяват дали такава има при зрелостниците. И експертите в МОН са доволни.

Не са за изпускане и куриозите сред проверяващите… След като тестът ви бъде проверен, той се връща в училището, където можете да го видите. Не се изненадвайте, ако на цитат от лирически текст на повече от два реда някой проверяващ ви е сложил кавички (каквито според речника на БАН от 2014 г. в този случай НЕ трябва да има), ако са пропуснали да забележат някоя ваша грешка или са поправили верен отговор (и то в противоречие с официалните отговори). Вероятно известна част от тези, на които се е паднала честта да проверяват, не са много по-грамотни от вас. Или не са особено ентусиазирани да си свършат работата както трябва…

Тази година само в 5 от общо 117 специалности в Софийския университет може да се кандидатства само с изпит, с резултатите от матурите не става. Това са регулираните специалности „Право", „Медицина" и „Фармация" (където Медицинският факултет, Биологическият факултет и Химическият факултет още не могат да се разберат за формата на изпитите) и две от специалностите във Факултета по журналистика и масова комуникация – „Журналистика" и „Връзки с обществеността".

Излиза, че май са прави – ако не животът, то поне мястото ви в университета може да зависи от матурите. И от грешките във въпросите, от грешките в отговорите, от грешките на проверяващите, от успеха на преписващите. И в крайна сметка – от това дали четете какво “Пейо Яворов“ ви пише във фейсбук…

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".