Ad Config - Website header

 

Article_top

България не е готова да влезе в еврозоната и причините за това са липсата на независимост на БНБ и корупционната среда, която заплашва стабилността на банковия сектор в страната. Това отчита докладът за конвергенцията, изготвен от Европейската централна банка (ЕЦБ), който се публикува веднъж на две години. Освен това от София ще се изисква членство в европейския банков съюз, ако държи да започне присъединяването си към еврото.

Констатациите на ЕЦБ и Европейската комисия са в разрез с прокламираната от управляващите категоричност, че България е готова да се присъедини към европейския монетарен съюз и очакванията, че до края на юни може да встъпим в Механизма на обменните курсове ERM II, известен и като "чакалнята" за еврозоната.

Днешният доклад обаче "поля със студена вода", както пише EurActive.com, амбициите на България. От общо седемте анализирани държави в него, с най-висока степен на готовност е Хърватия, последната присъединила се към ЕС и, за разлика от България и Румъния, без мониторинг върху правосъдието и вътрешния ред.

Според официалното съобщение на Европейската комисия, докладът обхваща седем държави членки извън еврозоната, правно задължени да въведат еврото (задължението е поето с договора за присъединяване към ЕС, Глава 11 - бел.р.): България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. За разлика от по-богатите страни-членки на Общността, като Полша и Швеция, които използват собствената си валута, България, която е най-бедната в ЕС, се надява да се присъедини към валутния механизъм - предверието за еврозоната, през май или юни, се казва в съвместната публикация на EurActive и агенция Reuters.

В документа се констатира, че като цяло тези държави членки са постигнали значителна номинална конвергенция, но понастоящем нито една от тях не отговаря на всички формални условия за присъединяване към еврозоната. Две държави членки - България и Хърватия, изпълняват всички критерии за конвергенция, с изключение на критерия за валутния курс, тъй като не са членове на валутния механизъм (ERM II).

Членството в механизма изисква да бъде тествана способността на централната банка на съответната държава да поддържа курса на националната валута в коридор с допустими отклонения от плюс-минус 15%, като този коридор може да е по-тесен. Престоят в него е минимум две години, като в действителност за балтийските страни продължи доста повече. През този период БНБ ще може да интервенира на пазара, ако левът се отклони с повече от договореното - много експерти се опасяват, че това ще е трудно за БНБ, която не води монетарна политика от 1999 г., откакто беше въведен валутният борд в България.

Документът посочва, че страната ни покрива три икономически критерия - за ценова стабилност, публични финанси и дългосрочни лихви, част от т.нар. критерии от Маастрихт. България обаче не отговаря на изискванията за валутно-обменния механизъм и законодателството не е напълно съвместимо с договора за функционирането на Европейския съюз.

Еврокомисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис заяви:

"Три от тези страни - България, Хърватия и Швеция покриват всички номинални критерии за влизане в еврозоната, като изключим този за обменния курс. В този контекст ние приветстваме усилията на българските власти да се присъединят към механизма ЕRМ 2, за да отговорят на тези критерии".

Докладът се основава на критериите за конвергенция - "критериите от Маастрихт", посочени в член 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Критериите за конвергенция включват ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на валутните курсове и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. Оценява се също така съвместимостта на националното законодателство с правилата на икономическия и паричен съюз. В доклада се стига до заключението, че:

  • Всички засегнати държави членки изпълняват критерия във връзка с публичните финанси.
  • България, Чешката република, Хърватия, Унгария и Швеция изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти.
  • България, Хърватия, Полша и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност.
  • Нито една от държавите не изпълнява критерия за валутния курс, тъй като нито една от тях не членува във валутния механизъм (ERM II): преди влизането в еврозоната се изисква участие в този механизъм за период от поне две години, по време на който да не се наблюдават значителни отклонения.

Освен че в доклада се прави оценка на тези формални условия за присъединяване към еврозоната, в него се констатира, че с изключение на Хърватия, в никоя от посочените държави членки законодателството не е напълно съвместимо с правилата на икономическия и паричен съюз.

Комисията разгледа и други фактори, посочени в Договора, които следва да бъдат взети предвид при оценяването на устойчивостта на конвергенцията, и констатира, че в икономическо и финансово отношение държавите членки извън еврозоната са като цяло добре интегрирани в ЕС. Някои от тях обаче все още изпитват макроикономически слабости и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които може да създадат рискове за устойчивостта на процеса на конвергенция.

"В светлината на оценката си относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция и като се вземат предвид допълнителните релевантни фактори, Комисията смята, че България не изпълнява условията за приемане на еврото", е оценката на ЕК.

Според EurActive фалитът на четвъртата по-големина банка в България - Корпоративна търговска банка (КТБ), през 2014 г. е разкрил липсата на достатъчен и надежден надзор върху банките. 

Това и други са причините "много страни във валутния блок да не искат България да се присъедини скоро. Те се тревожат за широко разпространената корупция в страната и как тя може да засегне стабилността на българските банки".

От еврозоната настояват България да се присъедини към европейския банков съюз, преди да започне теста за устойчивост на ERM II. Това дава възможност на Европейската централна банка да отстрани проблемите с нестабилността и необслужваните кредити в банките у нас, преди да позволи на България да приеме единната валута, се казва в публикацията на европейското издание.

Българските управляващи и БНБ обаче си правят оглушки за настойчивостта, с която София е подканяна да влезе в европейския банков съюз. При това управляващите и парламентарно представените политически сили вече се разбраха за това - през юли 2014 г., на консултации при президента Росен Плевнелиев, непосредствено след срива на КТБ. По-късно темата заглъхна, а на въпроса "кога", министърът на финансите Владислав Горанов не даваше конкретен отговор. Всичко е въпрос на една апликация, беше заявил той.

Но след срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София на 17 май президентът на Франция Еманюел Макрон съвсем ясно заяви, че влизането на България в чакалнята на еврозоната трябва да е едновременно с това в европейския банков съюз. Това означава, че ЕЦБ ще проверява първите пет по големина български банки и тяхната надеждност, а не БНБ. Към момента това са: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка, която е притежавана от белгийската финансова група KBC, която държи и СИБАНК, Пощенска банка.

Потвърждението

Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис днес призна, че за приемането на България в еврозоната се поставят нови, допълнителни изисквания. Той направи този коментар на пресконференция в отговор на въпрос, цитиран от БТА.

Действително вече има ново изискване - присъединяването към еврозоната се обвързва с включване в Банковия съюз. Това се дължи на поуките, които извлякохме от кризата - трябва да осигурим устойчивост не само на обществените разходи, но и на финансовия сектор. Затова банковият сектор е подложен на строг надзор в държавите, които очакват да въведат общата валута, поясни Домбровскис.

ЕК приветства желанието на България да се присъедини към "чакалнята на еврозоната" и работата на българското правителство в тази посока, добави той. Готови сме да предоставим финансова помощ за тази цел със следващия бюджет на ЕС. Следващите стъпки трябва да бъдат определени от Европейската централна банка, допълни Домбровскис.

 

България не е готова да влезе в еврозоната и причините за това са липсата на независимост на БНБ и корупционната среда, която заплашва стабилността на банковия сектор в страната. Това отчита докладът за конвергенцията, изготвен от Европейската централна банка (ЕЦБ), който се публикува веднъж на две години. Освен това от София ще се изисква членство в европейския банков съюз, ако държи да започне присъединяването си към еврото.

Констатациите на ЕЦБ и Европейската комисия са в разрез с прокламираната от управляващите категоричност, че България е готова да се присъедини към европейския монетарен съюз и очакванията, че до края на юни може да встъпим в Механизма на обменните курсове ERM II, известен и като "чакалнята" за еврозоната.

Днешният доклад обаче "поля със студена вода", както пише EurActive.com, амбициите на България. От общо седемте анализирани държави в него, с най-висока степен на готовност е Хърватия, последната присъединила се към ЕС и, за разлика от България и Румъния, без мониторинг върху правосъдието и вътрешния ред.

Според официалното съобщение на Европейската комисия, докладът обхваща седем държави членки извън еврозоната, правно задължени да въведат еврото (задължението е поето с договора за присъединяване към ЕС, Глава 11 - бел.р.): България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. За разлика от по-богатите страни-членки на Общността, като Полша и Швеция, които използват собствената си валута, България, която е най-бедната в ЕС, се надява да се присъедини към валутния механизъм - предверието за еврозоната, през май или юни, се казва в съвместната публикация на EurActive и агенция Reuters.

В документа се констатира, че като цяло тези държави членки са постигнали значителна номинална конвергенция, но понастоящем нито една от тях не отговаря на всички формални условия за присъединяване към еврозоната. Две държави членки - България и Хърватия, изпълняват всички критерии за конвергенция, с изключение на критерия за валутния курс, тъй като не са членове на валутния механизъм (ERM II).

Членството в механизма изисква да бъде тествана способността на централната банка на съответната държава да поддържа курса на националната валута в коридор с допустими отклонения от плюс-минус 15%, като този коридор може да е по-тесен. Престоят в него е минимум две години, като в действителност за балтийските страни продължи доста повече. През този период БНБ ще може да интервенира на пазара, ако левът се отклони с повече от договореното - много експерти се опасяват, че това ще е трудно за БНБ, която не води монетарна политика от 1999 г., откакто беше въведен валутният борд в България.

Документът посочва, че страната ни покрива три икономически критерия - за ценова стабилност, публични финанси и дългосрочни лихви, част от т.нар. критерии от Маастрихт. България обаче не отговаря на изискванията за валутно-обменния механизъм и законодателството не е напълно съвместимо с договора за функционирането на Европейския съюз.

Еврокомисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис заяви:

"Три от тези страни - България, Хърватия и Швеция покриват всички номинални критерии за влизане в еврозоната, като изключим този за обменния курс. В този контекст ние приветстваме усилията на българските власти да се присъединят към механизма ЕRМ 2, за да отговорят на тези критерии".

Докладът се основава на критериите за конвергенция - "критериите от Маастрихт", посочени в член 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Критериите за конвергенция включват ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на валутните курсове и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. Оценява се също така съвместимостта на националното законодателство с правилата на икономическия и паричен съюз. В доклада се стига до заключението, че:

  • Всички засегнати държави членки изпълняват критерия във връзка с публичните финанси.
  • България, Чешката република, Хърватия, Унгария и Швеция изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти.
  • България, Хърватия, Полша и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност.
  • Нито една от държавите не изпълнява критерия за валутния курс, тъй като нито една от тях не членува във валутния механизъм (ERM II): преди влизането в еврозоната се изисква участие в този механизъм за период от поне две години, по време на който да не се наблюдават значителни отклонения.

Освен че в доклада се прави оценка на тези формални условия за присъединяване към еврозоната, в него се констатира, че с изключение на Хърватия, в никоя от посочените държави членки законодателството не е напълно съвместимо с правилата на икономическия и паричен съюз.

Комисията разгледа и други фактори, посочени в Договора, които следва да бъдат взети предвид при оценяването на устойчивостта на конвергенцията, и констатира, че в икономическо и финансово отношение държавите членки извън еврозоната са като цяло добре интегрирани в ЕС. Някои от тях обаче все още изпитват макроикономически слабости и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които може да създадат рискове за устойчивостта на процеса на конвергенция.

"В светлината на оценката си относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция и като се вземат предвид допълнителните релевантни фактори, Комисията смята, че България не изпълнява условията за приемане на еврото", е оценката на ЕК.

Според EurActive фалитът на четвъртата по-големина банка в България - Корпоративна търговска банка (КТБ), през 2014 г. е разкрил липсата на достатъчен и надежден надзор върху банките. 

Това и други са причините "много страни във валутния блок да не искат България да се присъедини скоро. Те се тревожат за широко разпространената корупция в страната и как тя може да засегне стабилността на българските банки".

От еврозоната настояват България да се присъедини към европейския банков съюз, преди да започне теста за устойчивост на ERM II. Това дава възможност на Европейската централна банка да отстрани проблемите с нестабилността и необслужваните кредити в банките у нас, преди да позволи на България да приеме единната валута, се казва в публикацията на европейското издание.

Българските управляващи и БНБ обаче си правят оглушки за настойчивостта, с която София е подканяна да влезе в европейския банков съюз. При това управляващите и парламентарно представените политически сили вече се разбраха за това - през юли 2014 г., на консултации при президента Росен Плевнелиев, непосредствено след срива на КТБ. По-късно темата заглъхна, а на въпроса "кога", министърът на финансите Владислав Горанов не даваше конкретен отговор. Всичко е въпрос на една апликация, беше заявил той.

Но след срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София на 17 май президентът на Франция Еманюел Макрон съвсем ясно заяви, че влизането на България в чакалнята на еврозоната трябва да е едновременно с това в европейския банков съюз. Това означава, че ЕЦБ ще проверява първите пет по големина български банки и тяхната надеждност, а не БНБ. Към момента това са: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка, която е притежавана от белгийската финансова група KBC, която държи и СИБАНК, Пощенска банка.

Потвърждението

Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис днес призна, че за приемането на България в еврозоната се поставят нови, допълнителни изисквания. Той направи този коментар на пресконференция в отговор на въпрос, цитиран от БТА.

Действително вече има ново изискване - присъединяването към еврозоната се обвързва с включване в Банковия съюз. Това се дължи на поуките, които извлякохме от кризата - трябва да осигурим устойчивост не само на обществените разходи, но и на финансовия сектор. Затова банковият сектор е подложен на строг надзор в държавите, които очакват да въведат общата валута, поясни Домбровскис.

ЕК приветства желанието на България да се присъедини към "чакалнята на еврозоната" и работата на българското правителство в тази посока, добави той. Готови сме да предоставим финансова помощ за тази цел със следващия бюджет на ЕС. Следващите стъпки трябва да бъдат определени от Европейската централна банка, допълни Домбровскис.

Коментари

Още могат. Само остър тон не

Още могат. Само остър тон не му стига на Борисов -трябват и действия. Орежете парите сега и ще дойде Видовден, защото аман от това блато.

Спокойно.

На другите избори като паднат ЕНП и се върне ПЕС ще падне Бойко и ще дойде любимата на БОБО!!! Корни :)))

От Европа - с льобоф.
tdrgrgv's picture
tdrgrgv
tdrgrgv

Каква корупция,каква

Каква корупция,каква зависимост бе.Боко казва, че корупция и зависимости в България няма.Имаме независима прокуратура.Сега и атомна ще ни спретнат-кво са 30 милиарда.Е,половината ще откраднат,а тока няма на кого да продават но кво от това.Аз министър председателя си ли да слушам или някви си там е далечна Европа.

Разгеле.

Разгеле.
Няма евро, няма Шенген.
Радвам се.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията