Ad Config - Website header

 

Article_top

Дядо ми отвлякъл баба ми. Бил обещал на друга да се ожени за нея, но се оказал на седянка в съседно село, харесал една от момите там и без да си губи времето да я пита или пък да чака тя да се влюби в него, просто я взел със себе си. Няма време за размисли и съжаления, нито за проверка на съвместимост между характерите. Последвали 53 години щастлив, поне по думите на участвалите в него и на наблюдателите, брак. Развод тогава нямало. Избор и свободна воля - също. Поне в случая на баба ми. От това, което аз съм видяла, тя много обичаше дядо. Той също я обичаше. Възпитана да държи най-много на семейството, баба следеше в дома ѝ да има ред и уважение. Хванеш ли се на брачното хоро, пускане няма, докато музиката не спре за единия от двамата и той не си замине от този свят.

Приятелят ми не вярва в брака. След двата развода на баща му и леля му, изоставена с малко дете от мъжа си, той е убеден, че бракът само може да убие любовта. Парче хартия, което на никого нищо не доказва, най-малкото на този, на когато обещаваш споделен живот до гроб или... все по-често до бракоразводно дело. След като от доста време вече не е „срамно” (по определението на баба ми) да си разведен, изборът да оставиш клетвите и половинката си зад гърба си става все по-лесен. Когато нямаш избор, намираш начини да се справиш с положението. Когато изборът е много голям, става все по-трудно да решиш и винаги остава възможността зад ъгъла да се крие нещо по-добро. Ако няма брак, може да си тръгнеш по-лесно. Ако има любов, от друга страна, защо въобще ти е необходимо да подписваш каквото и да било, за да я докажеш?

Днес двойките, избрали просто да споделят живота си заедно, без непременно да играят сватбарското, са все повече. Те си имат деца, отглеждат ги и остават заедно понякога и по-дълго от женените. Минават без събирането на няколко маси роднини, които виждаш само на сватби и погребения, без дълга бяла рокля и разчупване на питката. Избират да похарчат същата сума пари за вноската на общото им жилище или да си подарят ваканция. Когато не вярваш в институцията на брака, защо ти е да правиш циркове?

Вярно е, че бракът идва с известни преимущества и „застраховки”, в случай че нещо се обърка. Заставени сте да си делите придобитото по негово време имущество, по-добре било за децата. Все по-прагматично и по-малко романтично. Мечтателно настроени си остават обаче някои момичета, които продължават да се виждат в бели рокли и... държат на това повече, отколкото на младоженеца. Една съученичка от гимназията още в 10-и клас си избра рокля, но още чака предложението. Пак в гимназията, в девети клас в клуба по физика, двама съученици станаха гаджета. Десет години по-късно са семейство. Защо сключват брак? За да си подарят и това изживяване, не че не могат и без него. Могат. Връзката им преди брака издържа много повече от много бракове.

Дали някъде по пътя любовта и бракът са спрели да вървят ръка за ръка? Не, не са.

Те просто никога не са вървели непременно заедно, просто понякога са се срещали. И преди, и сега е имало двойки, които са се женили без любов, единствената разлика е, че сега не е толкова странно да се обичат и да живеят заедно без брак. Изборът си остава личен. Променят се само причините за него. Ако не вярваш в нещо, един подпис няма да те направи вярващ. И както е казал поетът Винисиус ди Морайс: „Любовта е вечна, докато трае”, а това може и да е до смъртта. Бракът е вечен до развода, а той може и да бъде изпреварен от смъртта.

Само в единия случай е въпрос на подпис.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Дядо ми отвлякъл баба ми. Бил обещал на друга да се ожени за нея, но се оказал на седянка в съседно село, харесал една от момите там и без да си губи времето да я пита или пък да чака тя да се влюби в него, просто я взел със себе си. Няма време за размисли и съжаления, нито за проверка на съвместимост между характерите. Последвали 53 години щастлив, поне по думите на участвалите в него и на наблюдателите, брак. Развод тогава нямало. Избор и свободна воля - също. Поне в случая на баба ми. От това, което аз съм видяла, тя много обичаше дядо. Той също я обичаше. Възпитана да държи най-много на семейството, баба следеше в дома ѝ да има ред и уважение. Хванеш ли се на брачното хоро, пускане няма, докато музиката не спре за единия от двамата и той не си замине от този свят.

Приятелят ми не вярва в брака. След двата развода на баща му и леля му, изоставена с малко дете от мъжа си, той е убеден, че бракът само може да убие любовта. Парче хартия, което на никого нищо не доказва, най-малкото на този, на когато обещаваш споделен живот до гроб или... все по-често до бракоразводно дело. След като от доста време вече не е „срамно” (по определението на баба ми) да си разведен, изборът да оставиш клетвите и половинката си зад гърба си става все по-лесен. Когато нямаш избор, намираш начини да се справиш с положението. Когато изборът е много голям, става все по-трудно да решиш и винаги остава възможността зад ъгъла да се крие нещо по-добро. Ако няма брак, може да си тръгнеш по-лесно. Ако има любов, от друга страна, защо въобще ти е необходимо да подписваш каквото и да било, за да я докажеш?

Днес двойките, избрали просто да споделят живота си заедно, без непременно да играят сватбарското, са все повече. Те си имат деца, отглеждат ги и остават заедно понякога и по-дълго от женените. Минават без събирането на няколко маси роднини, които виждаш само на сватби и погребения, без дълга бяла рокля и разчупване на питката. Избират да похарчат същата сума пари за вноската на общото им жилище или да си подарят ваканция. Когато не вярваш в институцията на брака, защо ти е да правиш циркове?

Вярно е, че бракът идва с известни преимущества и „застраховки”, в случай че нещо се обърка. Заставени сте да си делите придобитото по негово време имущество, по-добре било за децата. Все по-прагматично и по-малко романтично. Мечтателно настроени си остават обаче някои момичета, които продължават да се виждат в бели рокли и... държат на това повече, отколкото на младоженеца. Една съученичка от гимназията още в 10-и клас си избра рокля, но още чака предложението. Пак в гимназията, в девети клас в клуба по физика, двама съученици станаха гаджета. Десет години по-късно са семейство. Защо сключват брак? За да си подарят и това изживяване, не че не могат и без него. Могат. Връзката им преди брака издържа много повече от много бракове.

Дали някъде по пътя любовта и бракът са спрели да вървят ръка за ръка? Не, не са.

Те просто никога не са вървели непременно заедно, просто понякога са се срещали. И преди, и сега е имало двойки, които са се женили без любов, единствената разлика е, че сега не е толкова странно да се обичат и да живеят заедно без брак. Изборът си остава личен. Променят се само причините за него. Ако не вярваш в нещо, един подпис няма да те направи вярващ. И както е казал поетът Винисиус ди Морайс: „Любовта е вечна, докато трае”, а това може и да е до смъртта. Бракът е вечен до развода, а той може и да бъде изпреварен от смъртта.

Само в единия случай е въпрос на подпис.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

все си

си задавам по повод брачните двойки и тези живеещи без брак. В кое от тях се раждат повече деца? Дали има статистика или както много малки или важни неща от ежедневието ни не се ползва с това внимание? Моята статистика показва- при първите. Защо ли. Защото дава повече сигурност и на двамата и формира у тях повече рефлекс за отговорност. Защото при вторият случай можеш да си отидеш просто така, без да носиш никакви последици. Издръжка на децата? Ами и при развод има такива които не я плащат. При раздяла си още по освободен.
smarf's picture
smarf
smarf

Мъжка безотговорност

Какво страхотно улеснение за мъжете е семейството без брак. Един ден става, слага си шапката, излиза, завива в първата пряка и си отива. Остава момичето, детето и всички битови проблеми свързани с отглеждането на това дете. Подписът е отговорност. С него той поема отговорност като съпруг. Не като свободен електрон, който винаги може да си тръгне. Момичета, прецаканите сте вие! Да, един подпис може да не означава нищо, но този подпис е договор. А договорите се нарушават само от подлеците и мръсниците.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията