Ad Config - Website header

 

Article_top

Американците имат много причини да се притесняват от предстоящата среща между президента Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин. Но най-вероятно няма да бъдат обсъждани последиците от Хелзинкския процес. Срещата "тет а тет" между Тръмп и Путин, която ще се състои в люлката на международното движение за човешки права на 16 юли, ще отбележи и 64-ия ден от гладната стачка на Олег Сенцов - украинския режисьор и активист, когото Путин прати като политзатворник в Сибир.

Представител на Държавния департамент заяви, че Тръмп не смята да говори за Сенцов с Путин. Това може да се превърне в трагедия. То предвещава не само беди за самия Сенцов, но ще погребе и старата двупартийна традиция на американските президенти по въпроса за човешките права, фокусирана най-вече върху съветските и руските дисиденти и датираща от повече от 40 години.

Хелзинки е мястото, където историята доведе до знаменателно  международно споразумение през 1975 г. През онази година лидерите на САЩ, Канада, Европа и СССР се срещнаха, за да подпишат Хелзинкските споразумения, като създадоха занапред правила за международно поведение, включително за човешките права. Споразуменията бяха опит за намаляване на напрежението между Съветите и Запада чрез потвърждаване на границите след Втората световна война и гарантиране на сътрудничество в контрола над оръжията, науката, търговията и други въпроси. За Съветите споразумението бе победа в смисъл, че отразяваше признаването от страна на Запада на съветското влияние в Източна Европа. В замяна западните страни гарантираха ангажимента на СССР и в ядрената деескалация, и в редица повели на човешките права. Сред тях бяха свободата на движение, свободата на идеи и приемане на Всеобщата декларация за човешките права на ООН от 1948 г., която обяви свободата на изразяването, религията и сдружаването за всеобщи права.

Предпоставката бе, че контролът на оръжията, разширяването на търговията и спазването на правата са свързани помежду си. Макар че американците по-късно щяха да разглеждат Хелзинкските споразумения като ключова повратна точка в Студената война, по онова време пактът предизвика разногласия в САЩ. Недоволен, че САЩ предават балтийските страни, като признават съветското влияние там, в. "Уолстрийт джърнъл" умоляваше президента Джералд Форд да не присъства с уводна статия, озаглавена "Джери, не отивай там." Гражданска кампания с писма на читатели носеше същото послание.

Както се оказа, споразумението, които мнозина се опасяваха че ще засили съветския контрол върху Източна Европа, направи обратното. Малко след като съветският вестник "Правда" публикува документа, храбри московчани, предвождани от Юрий Орлов, създадоха Московската Хелзинкска група, която да наблюдава изпълнението му от страна на тяхното правителство. Активисти създадоха подобни хелзинкски групи за наблюдение в съветските републики Украйна, Литва и Грузия, както и в Полша и Чехословакия. Американският Конгрес създаде своя собствена Хелзинкска комисия, която съществува и до днес и сега се оглавява от сенатора Роджър Уокър от Мисисипи и конгресмена Крис Смит от Ню Джърси.

Пътят към по-голяма свобода не бе гладък. Мабксо след като Московската Хелзинкска група започна да съставя и разпространява доклади с тежки обвинения срещу правителството за нарушения на човешките права, Орлов бе арестуван заедно с Анатолий Шчарански (който днес се казва Натан Шчарански) и други хелзинкски наблюдатели. Съветите осъдиха Орлов на 7 години трудов лагер, а Шчарански - на 13. Бившият американски върховен съдия Артър Голдбърг оглавяваше американската делегация на първата международна конференция за преглед на Хелзинкските споразумения в Белград, където шокира правителствените делегати с назоваването на имената на хвърлените в затвора дисиденти.

Голдбърг бе най-високопоставеният участник  в Белградската конференция, като само присъствието му показваше силния интерес на САЩ към процеса. Дори американските представители се уплашиха от неговия прям подход и се притесниха, че той може да предизвика оттеглянето на СССР и дори да доведе до дерайлиране на разведряването. но Голдбърг държеше на своето. Конференцията продължи месеци и когато завърши, твърдо бе установено правилото, че вътрешните въпроси с човешките права във всяка страна, включително индивидуалните случаи, са законен субект на международен интерес. Подходът на Голдбърг помогна Хелзинкският процес да получи сила, като катализира световно движение за съвестно изучаване на човешките права и документиране на международните съдебни дела.

Олег Сенцов гладува вече два месеца, но вероятно Тръмп няма да повдигне този въпрос на срещата си с Путин.

Хелзинкският процес накара и американските лидери да се фокусират върху човешките права, макар и понякога прибързано, в борбата срещу СССР. Президентът Джими Картър уреди освобождаването на петима знаменити дисиденти в замяна на двама заловени съветски шпиони през 1979 г. Когато сенаторът Тед Кенеди бе поканен на няколко посещения в СССР, той се съгласи само след като връчи списък със съветски дисиденти, от които се интересуваше. 18 такива дисиденти бяха освободени по искане на Кенеди през 1978 г.

Президентът Роналд Рейгън също превърна човешките права в основно оръжие за дискредитирането на СССР пред целия свят и насърчаване на промяната отвътре. През 1986 г. Съветите освободиха Орлов, когото Рейгън веднага посрещна в белия дом. През 1988 г., преди среща в Москва, СССР нападна плана на Рейгън да се срещне с дисиденти, но президентът припомни за Хелзинки и свободата на словото, религия и пътуване.

"Каквото и да донесе бъдещето, ангажиментът на САЩ към човешките права завинаги ще остане непоколебим", каза той.

30 години по-късно почти няма помен от ангажимента, пропагандиран от президентите и от Демократическата, и от Републиканската партия. При Путин ситуацията с човешките права в Русия рязко се влощи, като се атакуват правата на политическите дисиденти, ЛГБТ и етническите малцинства, а също така се затягат ограниченията върху правото на протест и пресата. 21 журналисти бяха убити, след като Путин дойде на власт. Руската правозащитна организация "Мемориал" преброи 117 известни политзатворници в края на 2017 г., като изтъкна, че в момента броят им вероятно е доста по-голям.

Но делегация от 8 сенатори републиканци, прекарала 4 юли в Москва и Санкт Петербург, не спомена публично за човешките права, още по-малко се застъпи за някой политзатворник. Докато Тръмп и неговите симпатизанти републиканци бързо се маскират като Рейгън при легитимирането на своите войнственост и милитаризъм, те си затварят очите пред моралния елемент на призива на някогашния президент, който набляга върху личната свобода и, макар и избирателно, взема страната на подтиснатите. Ситуацията с дисидентите трудно се вписва в политиката на Вашингтон към Русия.

Един от най-изтъкнатите дисиденти, хвърлени в затвора, е Сенцов. След като бе пленен, той бе лишен от украинското му гражданство, бит, измъчван и осъден на 20 години в сибирска трудова колония, без да му позволят да посочи адвокат, който да го защитава пред скалъпените обвинения в тероризъм. В момента той е обявил гладна стачка и иска свободата на други 64-ма украински политзатворници, като знаменателно изключва себе си.

Случаят "Сенцов" привлече световното внимание, което някога би го направило главен въпрос за политиците и медиите преди някоя важна среща. През 2017 г. той получи наградата "Свободата да пишеш" на американския ПЕН-център "Барбара Смит", бе подкрепен от световни режисьори и процуденти и бе защитен от германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон в разговорите им с Путин. Американските дипломати също го подкрепят, а Държавният департамент и американското посолство в Киев настояват за неговото освобождаване.

Такъв натиск може да бъде ефективен. Показа го тази седмица освобождаването от Китай на Лю Ся - съпругата на основателя на Независимия китайски ПЕН-център и лауреат на Нобеловата награда за мир през 2010 г. Лю Сяобо, който прекара под домашен арест близо 8 години.  Настойчивите молби на Меркел, ЕС, конгресмени и неправителствени организации в крайна сметка се наложиха над намерението на Пекин да накаже Лю Ся за приписваните на мъжа й престъпления и показаха, че дори най-силните правителства на света не са устойчиви срещу такива международни протести, свързани с един индивидуален случай.

Няма обаче такава подкрепа от Белия дом или висши представители на администрацията на Тръмп. Президентът, държавният секретар Майк Помпео и съветникът по националната сигурност Джон Болтън, чийто публично изказани възгледи за Русия, изглежда, са се обърнали на 180 градуса към Путин, след като се присъедини към администрацията на Тръмп по-рано тази година, мълчат за Сенцов и изобщо за човешките права в Русия. 41-годишният Сенцов, баща на две малки деца, висок 1,90 метра, отслабна с над 15 килограма. Той е твърд човек. В писмо от затвора, публикувано през 2016 г., той писа:

"Ако трябва да станем пирони в ковчега на тиранина, бих искал да стана един от тези пирони. Знам само, че точно този пирон няма да се огъне."

През 1975 г. някои американци, най-вече консерватори, се опасяваха от предаване на принципите, когато президентът Форд отпътува за Хелзинки. Днес републиканците и администрацията на Тръмп мълчат и избягват критика или натиск по въпроса за човешките права и видимата прегръдка на президента с предизвикателния, месещия се в чуждите дела и глухия към морала руски режим.

Предпоставките за Хелзинкските споразумения бяха, че военното, икономическото и моралното лидерство бяха преплетени. Тази свързаност работеше в полза на САЩ с техните ангажименти към правата и свободите. 33 години по-късно това принципно американско лидерство се изпари. Но все още има време Тръмп да докаже, че критиците не са прави в това отношение.

Хелзинкските споразумения предварително забиха пирон в ковчега на съветската тирания. Ако сега реши да използва срещата, за да поиска свобода за Олег Сенцов и другите, Тръмп може да спаси живота на режисьора дисидент и да съживи наследството на принципната морална и политическа сила, която републиканският му предшественик показа преди десетилетия на срещата в Хелзинки.

--------

* Авторката е изпълнителен директор на американския ПЕН-център. Била е помощник държавен секретар на САЩ за международните организации. Статията й е публикувана във „Форин полиси“.

 

Американците имат много причини да се притесняват от предстоящата среща между президента Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин. Но най-вероятно няма да бъдат обсъждани последиците от Хелзинкския процес. Срещата "тет а тет" между Тръмп и Путин, която ще се състои в люлката на международното движение за човешки права на 16 юли, ще отбележи и 64-ия ден от гладната стачка на Олег Сенцов - украинския режисьор и активист, когото Путин прати като политзатворник в Сибир.

Представител на Държавния департамент заяви, че Тръмп не смята да говори за Сенцов с Путин. Това може да се превърне в трагедия. То предвещава не само беди за самия Сенцов, но ще погребе и старата двупартийна традиция на американските президенти по въпроса за човешките права, фокусирана най-вече върху съветските и руските дисиденти и датираща от повече от 40 години.

Хелзинки е мястото, където историята доведе до знаменателно  международно споразумение през 1975 г. През онази година лидерите на САЩ, Канада, Европа и СССР се срещнаха, за да подпишат Хелзинкските споразумения, като създадоха занапред правила за международно поведение, включително за човешките права. Споразуменията бяха опит за намаляване на напрежението между Съветите и Запада чрез потвърждаване на границите след Втората световна война и гарантиране на сътрудничество в контрола над оръжията, науката, търговията и други въпроси. За Съветите споразумението бе победа в смисъл, че отразяваше признаването от страна на Запада на съветското влияние в Източна Европа. В замяна западните страни гарантираха ангажимента на СССР и в ядрената деескалация, и в редица повели на човешките права. Сред тях бяха свободата на движение, свободата на идеи и приемане на Всеобщата декларация за човешките права на ООН от 1948 г., която обяви свободата на изразяването, религията и сдружаването за всеобщи права.

Предпоставката бе, че контролът на оръжията, разширяването на търговията и спазването на правата са свързани помежду си. Макар че американците по-късно щяха да разглеждат Хелзинкските споразумения като ключова повратна точка в Студената война, по онова време пактът предизвика разногласия в САЩ. Недоволен, че САЩ предават балтийските страни, като признават съветското влияние там, в. "Уолстрийт джърнъл" умоляваше президента Джералд Форд да не присъства с уводна статия, озаглавена "Джери, не отивай там." Гражданска кампания с писма на читатели носеше същото послание.

Както се оказа, споразумението, които мнозина се опасяваха че ще засили съветския контрол върху Източна Европа, направи обратното. Малко след като съветският вестник "Правда" публикува документа, храбри московчани, предвождани от Юрий Орлов, създадоха Московската Хелзинкска група, която да наблюдава изпълнението му от страна на тяхното правителство. Активисти създадоха подобни хелзинкски групи за наблюдение в съветските републики Украйна, Литва и Грузия, както и в Полша и Чехословакия. Американският Конгрес създаде своя собствена Хелзинкска комисия, която съществува и до днес и сега се оглавява от сенатора Роджър Уокър от Мисисипи и конгресмена Крис Смит от Ню Джърси.

Пътят към по-голяма свобода не бе гладък. Мабксо след като Московската Хелзинкска група започна да съставя и разпространява доклади с тежки обвинения срещу правителството за нарушения на човешките права, Орлов бе арестуван заедно с Анатолий Шчарански (който днес се казва Натан Шчарански) и други хелзинкски наблюдатели. Съветите осъдиха Орлов на 7 години трудов лагер, а Шчарански - на 13. Бившият американски върховен съдия Артър Голдбърг оглавяваше американската делегация на първата международна конференция за преглед на Хелзинкските споразумения в Белград, където шокира правителствените делегати с назоваването на имената на хвърлените в затвора дисиденти.

Голдбърг бе най-високопоставеният участник  в Белградската конференция, като само присъствието му показваше силния интерес на САЩ към процеса. Дори американските представители се уплашиха от неговия прям подход и се притесниха, че той може да предизвика оттеглянето на СССР и дори да доведе до дерайлиране на разведряването. но Голдбърг държеше на своето. Конференцията продължи месеци и когато завърши, твърдо бе установено правилото, че вътрешните въпроси с човешките права във всяка страна, включително индивидуалните случаи, са законен субект на международен интерес. Подходът на Голдбърг помогна Хелзинкският процес да получи сила, като катализира световно движение за съвестно изучаване на човешките права и документиране на международните съдебни дела.

Олег Сенцов гладува вече два месеца, но вероятно Тръмп няма да повдигне този въпрос на срещата си с Путин.

Хелзинкският процес накара и американските лидери да се фокусират върху човешките права, макар и понякога прибързано, в борбата срещу СССР. Президентът Джими Картър уреди освобождаването на петима знаменити дисиденти в замяна на двама заловени съветски шпиони през 1979 г. Когато сенаторът Тед Кенеди бе поканен на няколко посещения в СССР, той се съгласи само след като връчи списък със съветски дисиденти, от които се интересуваше. 18 такива дисиденти бяха освободени по искане на Кенеди през 1978 г.

Президентът Роналд Рейгън също превърна човешките права в основно оръжие за дискредитирането на СССР пред целия свят и насърчаване на промяната отвътре. През 1986 г. Съветите освободиха Орлов, когото Рейгън веднага посрещна в белия дом. През 1988 г., преди среща в Москва, СССР нападна плана на Рейгън да се срещне с дисиденти, но президентът припомни за Хелзинки и свободата на словото, религия и пътуване.

"Каквото и да донесе бъдещето, ангажиментът на САЩ към човешките права завинаги ще остане непоколебим", каза той.

30 години по-късно почти няма помен от ангажимента, пропагандиран от президентите и от Демократическата, и от Републиканската партия. При Путин ситуацията с човешките права в Русия рязко се влощи, като се атакуват правата на политическите дисиденти, ЛГБТ и етническите малцинства, а също така се затягат ограниченията върху правото на протест и пресата. 21 журналисти бяха убити, след като Путин дойде на власт. Руската правозащитна организация "Мемориал" преброи 117 известни политзатворници в края на 2017 г., като изтъкна, че в момента броят им вероятно е доста по-голям.

Но делегация от 8 сенатори републиканци, прекарала 4 юли в Москва и Санкт Петербург, не спомена публично за човешките права, още по-малко се застъпи за някой политзатворник. Докато Тръмп и неговите симпатизанти републиканци бързо се маскират като Рейгън при легитимирането на своите войнственост и милитаризъм, те си затварят очите пред моралния елемент на призива на някогашния президент, който набляга върху личната свобода и, макар и избирателно, взема страната на подтиснатите. Ситуацията с дисидентите трудно се вписва в политиката на Вашингтон към Русия.

Един от най-изтъкнатите дисиденти, хвърлени в затвора, е Сенцов. След като бе пленен, той бе лишен от украинското му гражданство, бит, измъчван и осъден на 20 години в сибирска трудова колония, без да му позволят да посочи адвокат, който да го защитава пред скалъпените обвинения в тероризъм. В момента той е обявил гладна стачка и иска свободата на други 64-ма украински политзатворници, като знаменателно изключва себе си.

Случаят "Сенцов" привлече световното внимание, което някога би го направило главен въпрос за политиците и медиите преди някоя важна среща. През 2017 г. той получи наградата "Свободата да пишеш" на американския ПЕН-център "Барбара Смит", бе подкрепен от световни режисьори и процуденти и бе защитен от германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон в разговорите им с Путин. Американските дипломати също го подкрепят, а Държавният департамент и американското посолство в Киев настояват за неговото освобождаване.

Такъв натиск може да бъде ефективен. Показа го тази седмица освобождаването от Китай на Лю Ся - съпругата на основателя на Независимия китайски ПЕН-център и лауреат на Нобеловата награда за мир през 2010 г. Лю Сяобо, който прекара под домашен арест близо 8 години.  Настойчивите молби на Меркел, ЕС, конгресмени и неправителствени организации в крайна сметка се наложиха над намерението на Пекин да накаже Лю Ся за приписваните на мъжа й престъпления и показаха, че дори най-силните правителства на света не са устойчиви срещу такива международни протести, свързани с един индивидуален случай.

Няма обаче такава подкрепа от Белия дом или висши представители на администрацията на Тръмп. Президентът, държавният секретар Майк Помпео и съветникът по националната сигурност Джон Болтън, чийто публично изказани възгледи за Русия, изглежда, са се обърнали на 180 градуса към Путин, след като се присъедини към администрацията на Тръмп по-рано тази година, мълчат за Сенцов и изобщо за човешките права в Русия. 41-годишният Сенцов, баща на две малки деца, висок 1,90 метра, отслабна с над 15 килограма. Той е твърд човек. В писмо от затвора, публикувано през 2016 г., той писа:

"Ако трябва да станем пирони в ковчега на тиранина, бих искал да стана един от тези пирони. Знам само, че точно този пирон няма да се огъне."

През 1975 г. някои американци, най-вече консерватори, се опасяваха от предаване на принципите, когато президентът Форд отпътува за Хелзинки. Днес републиканците и администрацията на Тръмп мълчат и избягват критика или натиск по въпроса за човешките права и видимата прегръдка на президента с предизвикателния, месещия се в чуждите дела и глухия към морала руски режим.

Предпоставките за Хелзинкските споразумения бяха, че военното, икономическото и моралното лидерство бяха преплетени. Тази свързаност работеше в полза на САЩ с техните ангажименти към правата и свободите. 33 години по-късно това принципно американско лидерство се изпари. Но все още има време Тръмп да докаже, че критиците не са прави в това отношение.

Хелзинкските споразумения предварително забиха пирон в ковчега на съветската тирания. Ако сега реши да използва срещата, за да поиска свобода за Олег Сенцов и другите, Тръмп може да спаси живота на режисьора дисидент и да съживи наследството на принципната морална и политическа сила, която републиканският му предшественик показа преди десетилетия на срещата в Хелзинки.

--------

* Авторката е изпълнителен директор на американския ПЕН-център. Била е помощник държавен секретар на САЩ за международните организации. Статията й е публикувана във „Форин полиси“.

Коментари

Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Позор за републиканците

За съжаление, отдавна е ясно, че за Тръмп човешките права нямат никаква стойност. Въобще за него правата на другите са задълженията им да го харесват и възхваляват.
Но не мога да разбера републиканците, които не само го избраха, но и голяма част от тях продължават да го поддържат, независимо от ежедневните дивотии които прави.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета