Ad Config - Website header

 

Article_top

Русия загуби голяма част от влиянието си на Балканите: девет от 12-те страни в региона са членове на НАТО; всички балкански страни или са в Европейския съюз, или кандидатстват за членство. И все пак Кремъл не се предава и изглежда е съсредоточил усилията си в споразумението между Гърция и бившата югославска република Македония, което премахва една от последните бариери пред европейската интеграция на региона.

Миналия месец гръцкият премиер Алексис Ципрас и македонският му колега Зоран Заев разрешиха дълго продължилия спор за името на Македония, който пречеше на страната да се присъедини към НАТО и ЕС. Според споразумението, страната ще смени официалното си име на Северна Македония. Гражданите й и езикът й ще продължат да се наричат "македонци" и "македонски". Провинцията в Гърция ще продължи да носи името Македония.

Опозицията срещу споразумението и в двете страни беше насърчавана от Русия. Миналата седмица Гърция дори обяви, че ще експулсира двама руски дипломати и ще забрани в страната да влизат други двама, които се опитали да подкупят държавни служители. Русия обаче все още се опитва да повлияе на сделката за името на Македония, като оказва подкрепа на националистически групировки в северна Гърция, където има малка, но влиятелна общност от руснаци.

Един от изтъкнатите членове на тази общност, милиардерът Иван Савидис вероятно е платил поне 300 000 евро на македонски организации - опоненти на споразумението, включително и на фенклубове на македонския футбулен отбор "Вардар". Проектът за разследване на оранизираната престъпност и корупцията (OCCRP), глобална мрежа на журналисти и медии, цитира документи, разкриващи идентичността на получилите парите. В Македония тече разследване.

Русия подкрепя групировки, които прокарват интересите й из цяла Европа, но по-голяма част от дейността й (с изключение на няколко случая, получили широк отзвук, например руското финансиране на дейността на "Националния фронт" на Марин льо Пен) остава скрита. Освен това експулсиране на дипломати и разследване на милиардери като Савидис са радко срещани. В Гърция и Македония обаче, където големият залог на споразумението, върху което македонският президент два пъти наложи вето досега, кара политиците да са по-чувствителни и да се борят срещу опитите за намеса.

Ролята на Савиди показва как на пръв поглед отдалечени от политиката играчи могат да играят на страната на Москва.

Милиардерът беше депутат в Русия от партията на президента Путин "Единна Русия", но не беше преизбран през 2011 г. Следващата година той купи футболния клуб "Паок" в Солун и се премести в Гърция. В началото на 2018 г. той продаде тютюневия си бизнес за 1,6 милиарда долара. Както някои други богати руснаци, той изглежда се опитва да се разграничи от първоначалния източник на приходите си, въпреки че така и не се оттърва от много от старите си навици. През март например той нахлу на терена с пистолета си и заплаши съдиите по време на мач на отбора му "Паок".

Репортажът на OCCRP показва, че Савидис все още поддържа старите си връзки с Русия и политическите й приоритети. Позволението да премести активите си от Русия, а дори и самият факт, че ги е придобил, не са безплатни в Русия на Владимир Путин, който държи големите бизнесмени като свои заложниции ги използва за осъществяване на политическите си цели.

Русия отрича каквато и да е намеса в Македония, въпреки че официалната й позиция е, че членството в НАТО не е в интерес на балканската страна. Озадачаващо е обаче защо Кремъл продължава да води тази очевидно загубена битка за влияние.

Няма реалистичен сценарий, в който Русия може да предотврати европейската интеграция на бившите югославски републики, включително и тази на Македония. Сред тях единствено Сърбия не предвижда да се присъедин към НАТО. Но Русия продължава да харчи пари, да рискува да се замеси в скандали и да влошава отношенията си с относително приятелски настроените към нея европейски страни като

Гърция, подкрепяйки националистически групировки без реален шанс да наложи влиянието си чрез тях.

Експертът по региона Димитър Бечев** дава едно възможно обяснение в книгата си "Враждебна сила: Русия в Югоизточна Европа". Кремъл, твърди той, няма стратегия за Балканите, а играе опортюнисична игра, опитвайки се да изкара страните от региона от баланс, за да запази влиянието си ако не върху правителствата, то поне върху части от населението.

Това напомня играта на Русия в САЩ и страните от ЕС. Неприятности в името на самите неприятности е подход, който очевидно има своята стойност за Путин, дори и да не може да му донесе категорична победа. Това е нещо, което балканските страни не трябва да забравят - за Кремъл поклаждането на вътрешни разделения е цел само по себе си.

* Коментарът на Леонид Бершидски е публикуван в "Блумбърг". Преводът е на Клуб Z.

**Димитър Бечев е директор на Института за европейски политики и гост-изследовател към Центъра за европейски изследвания към Харвардския университет. Автор на множество научни и популярни публикации по теми като външната политика на ЕС, Турция, Русия и Балканите.

 

Русия загуби голяма част от влиянието си на Балканите: девет от 12-те страни в региона са членове на НАТО; всички балкански страни или са в Европейския съюз, или кандидатстват за членство. И все пак Кремъл не се предава и изглежда е съсредоточил усилията си в споразумението между Гърция и бившата югославска република Македония, което премахва една от последните бариери пред европейската интеграция на региона.

Миналия месец гръцкият премиер Алексис Ципрас и македонският му колега Зоран Заев разрешиха дълго продължилия спор за името на Македония, който пречеше на страната да се присъедини към НАТО и ЕС. Според споразумението, страната ще смени официалното си име на Северна Македония. Гражданите й и езикът й ще продължат да се наричат "македонци" и "македонски". Провинцията в Гърция ще продължи да носи името Македония.

Опозицията срещу споразумението и в двете страни беше насърчавана от Русия. Миналата седмица Гърция дори обяви, че ще експулсира двама руски дипломати и ще забрани в страната да влизат други двама, които се опитали да подкупят държавни служители. Русия обаче все още се опитва да повлияе на сделката за името на Македония, като оказва подкрепа на националистически групировки в северна Гърция, където има малка, но влиятелна общност от руснаци.

Един от изтъкнатите членове на тази общност, милиардерът Иван Савидис вероятно е платил поне 300 000 евро на македонски организации - опоненти на споразумението, включително и на фенклубове на македонския футбулен отбор "Вардар". Проектът за разследване на оранизираната престъпност и корупцията (OCCRP), глобална мрежа на журналисти и медии, цитира документи, разкриващи идентичността на получилите парите. В Македония тече разследване.

Русия подкрепя групировки, които прокарват интересите й из цяла Европа, но по-голяма част от дейността й (с изключение на няколко случая, получили широк отзвук, например руското финансиране на дейността на "Националния фронт" на Марин льо Пен) остава скрита. Освен това експулсиране на дипломати и разследване на милиардери като Савидис са радко срещани. В Гърция и Македония обаче, където големият залог на споразумението, върху което македонският президент два пъти наложи вето досега, кара политиците да са по-чувствителни и да се борят срещу опитите за намеса.

Ролята на Савиди показва как на пръв поглед отдалечени от политиката играчи могат да играят на страната на Москва.

Милиардерът беше депутат в Русия от партията на президента Путин "Единна Русия", но не беше преизбран през 2011 г. Следващата година той купи футболния клуб "Паок" в Солун и се премести в Гърция. В началото на 2018 г. той продаде тютюневия си бизнес за 1,6 милиарда долара. Както някои други богати руснаци, той изглежда се опитва да се разграничи от първоначалния източник на приходите си, въпреки че така и не се оттърва от много от старите си навици. През март например той нахлу на терена с пистолета си и заплаши съдиите по време на мач на отбора му "Паок".

Репортажът на OCCRP показва, че Савидис все още поддържа старите си връзки с Русия и политическите й приоритети. Позволението да премести активите си от Русия, а дори и самият факт, че ги е придобил, не са безплатни в Русия на Владимир Путин, който държи големите бизнесмени като свои заложниции ги използва за осъществяване на политическите си цели.

Русия отрича каквато и да е намеса в Македония, въпреки че официалната й позиция е, че членството в НАТО не е в интерес на балканската страна. Озадачаващо е обаче защо Кремъл продължава да води тази очевидно загубена битка за влияние.

Няма реалистичен сценарий, в който Русия може да предотврати европейската интеграция на бившите югославски републики, включително и тази на Македония. Сред тях единствено Сърбия не предвижда да се присъедин към НАТО. Но Русия продължава да харчи пари, да рискува да се замеси в скандали и да влошава отношенията си с относително приятелски настроените към нея европейски страни като

Гърция, подкрепяйки националистически групировки без реален шанс да наложи влиянието си чрез тях.

Експертът по региона Димитър Бечев** дава едно възможно обяснение в книгата си "Враждебна сила: Русия в Югоизточна Европа". Кремъл, твърди той, няма стратегия за Балканите, а играе опортюнисична игра, опитвайки се да изкара страните от региона от баланс, за да запази влиянието си ако не върху правителствата, то поне върху части от населението.

Това напомня играта на Русия в САЩ и страните от ЕС. Неприятности в името на самите неприятности е подход, който очевидно има своята стойност за Путин, дори и да не може да му донесе категорична победа. Това е нещо, което балканските страни не трябва да забравят - за Кремъл поклаждането на вътрешни разделения е цел само по себе си.

* Коментарът на Леонид Бершидски е публикуван в "Блумбърг". Преводът е на Клуб Z.

**Димитър Бечев е директор на Института за европейски политики и гост-изследовател към Центъра за европейски изследвания към Харвардския университет. Автор на множество научни и популярни публикации по теми като външната политика на ЕС, Турция, Русия и Балканите.

Коментари

д-р Петрoff's picture
д-р Петрoff
д-р Петрoff

И у нас много се нароиха.

Лошият Костов ги редуцираше регулярно,но всички след него играят слуги в пиесата ражисирана от Кремъл.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията