Ad Config - Website header

 

Article_top

О С О Б Е Н О  М Н Е Н И Е

на съдията Филип Димитров по к.д. № 3/2018 г.

Не съм съгласен с решението по конституционно дело № 3/2018 г., с изводите на мнозинството, както и подхода към тях, по следните съображения:

Конституционният съд би следвало да разгледа искането за обявяване на противоконституционност в следните насоки:

1. Съществува ли текст или принцип в българската Конституция, който да се намира в противоречие с целите, обсега или конкретни разпоредби на Конвенцията;

2. Съществуват ли вече, като част от Българската правна система, други актове, които съответствуват на съдържанието на Конвенцията

и

3. До какво се свежда отговорността, поета от правителството, респ. от парламента, за да се установи има ли и какви рискове от бъдещи действия, които биха могли да застрашат конституционния ред.

Разглеждайки искането без да разграничи отчетливо тези елементи, мнозинството попадна в объркване и в контекста на особено шумна политическа кампания (която Конституционния съд разбира се не може да пренебрегва, но трябва да оценява с подобаващата му прецизност), стигна до постановеното решение.

Конвенцията определя целите и обхвата си в чл.1 и 2 изключително в рамките на насилието над жени и домашното насилие. Обстоятелството, че тази проблематика е третирана в други законодателни и ратифицирани от България международни актове (подробно изброени в решението) ни най-малко не отменя правото на правителството да подпише нов международен акт, който създава допълнителни гаранции за международно сътрудничество при спазването на тези норми. (Тъкмо това е и новото в Конвенцията – ангажимент за по-разгърнати мерки за защита срещу насилието над жени и домашното насилие. Дали обаче България не трябва поради бедност да откаже закрила на пребивани жени не е конституционен въпрос, а въпрос на изпълнителната и донякъде на законодателната власт.)

Мнозинството избра като основен аргумент за мотивиране на решението си приемането, че с позоваването на пола в неговото социално измерение (употребата на термините „gender” или “genre”) се изразявала

„идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното“.

Така мнозинството, макар и формално да посочва неразривната връзка между биологичната и социалната характеристика на пола, всъщност имплицитно е възприело тезата, развита в становището на президента, че полът (и като даденост, и като поведение) по българската Конституция бил само биологично определен. Тази теза е съвършено несъстоятелна. Цитирайки чл.47, ал.2 от Конституцията, мнозинството изтъква, че е употребен „терминът жени, който е несъмнено основан върху биологичното разбиране за пола“. По силата именно на чл.47, ал.2 защитата на жената е свързана с нейната социална роля точно толкова, колкото и с биологичната. (При това майчинството съвсем не е задължително да е „биологично“.) Тъкмо това има предвид и Конвенцията, а не измисляне на някакъв „небиологичен“ пол. Такова разбиране съвпада с поддържаното в края на мотивите към настоящето решение и е удивително, че мнозинството не е успяло да долови това съвпадане.

Мнозинството е отделило твърде много внимание на преводаческите усилия във връзка с понятието „gender” или “genre” – усилия напълно излишни, защото преводът е въпрос само на улеснение и изясняване за ратифициращите страни. Единствените меродавни за приложението на Конвенцията (включително и като част от националното законодателство) са текстовете на двата езика – английски и френски, така че всеки термин може да бъде превеждан и описателно, стига това да изяснява смисъла му. В езиците, в които типичната дума за пол, “sex” има двойнствено звучене, терминът „gender” или “genre” освобождава понятието от еротичното му звучене, което на български думата „пол“ постига успешно, но в никой език на тези думи не се придава „небиологично“ значение.

В мотивите към решението са изброени изчерпателно всички случаи, в които е употребено понятието за пол, натоварено със социалните му характеристики („gender” или “genre”) и в нито един от тези случаи не се говори за трети пол или за нещо друго освен жени и мъже. Напротив отхвърляйки насилието над жени, изрично се споменава, че има нестереотипни полови роли т.е. има хора, чието социално полово поведение е „особено“, (т.е. отклонява се  от типичното за съответните полове, „gender” или “genre”, които си остават два). Да се мисли, че е противоконституционна забраната да се упражнява по тази причина насилие върху тях, е абсурдно. Създава се обаче едва ли не впечатлението, че тезата на мнозинството по същество обявява за противоконституционна например забраната да се пребиват трансвестити – нещо, което противоречи и на приципите на Конституцията, и на всички действащи анти-дискриминационни и наказателноправни разпоредби.

Друга погрешна интерпретация на мнозинството е свързана с понятието „идентичност, основана на пола“ („gender identity”). Съществуването на хора, които в поведението си се отклоняват от традиционните мъжки или женски роли (и желаят да е така) е житейски, а не нормативен факт и никоя конституция или закон (дори нацистки или комунистически) не може да определи дали тях ги има или не, а само дали могат да бъдат изтребвани (в случая с нацизма), дискриминирани и изселвани (при комунизма) или снабдени с елементарна защита срещу насилие, каквото предвижда конвенцията. Очевидно публичното признаване на един съществуващ факт помага, а не вреди при гарантирането на тази защита. Да се твърди (както в някои от постъпилите становища), че някаква „българска конституционна идентичност“ противоречала на признаването на съществуващи факти от живота е нелепо.

Да се твърди, че Конституцията забранява да се говори за това, понеже то „не цели постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципа на равенството загубва смисъла си“ е също необяснимо. Как точно става заличаването на разликата между половете за мен (и вероятно други със също така обикновени възприятия като моето) остава загадка. Но от това се извежда увенчаващата мотивите към решението фраза, че „ако обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент“. Излиза, че според конституционния законодател изясняването на факта, че има лезбийки или трансвестити означава, че мъжете и жените ще станат еднакви. Слава Богу нищо в текста на Конституцията не показва, че конституционния законодател е имал подобни мисли.

Бурната социална реакция на българското общество, макар и подстрекавана от неверни тълкувания и внушаване на фалшиви страхове, очевидно отразява някои реални опасения, свързани с възможността ратификацията на Конвенцията

а) да се окаже способ за проправяне на път към признаване на еднополовия брак

и

б) да открие пътя за екстравагантни неправителствени организации към насаждане по „законен“ начин сред децата на „свръхосвободени“ идеи (като самоназоваващата се така „джендър идеология“ – “gender ideology”).

Първото опасение е неоснователно. Според чл.46, ал.1 от българската Конституция бракът е съюз между мъж и жена. Конституционни изменения не стават чрез конвенции, а единствено по начин, описан в глава IX от Конституцията.

Второто опасение има своите основания. Факт е, че понякога разумни класически либерални идеи се защитават от тесногръди либералфанатици или екстравагантни авантюристи по съответен за манталитета им начин. Конституционният съд не е призван да гадае дали такива ще се втурнат към българските училища и дали някое правителство няма да ги допусне там – нещо, което то има всичката власт да възпре, а при наличие на обратна политическа воля, то би могло да ги допусне със или без обсъжданата Конвенция.

Понятието „джендър идеология“ (с което българското общество се запозна напоследък) е точно толкова популярно, колкото понятията „екофашизъм“ (ecofascism) и  „феминистонацистка“ (feminazi). Общото е, че и трите понятия могат да се използват от ентусиазирани интелектуалци, но нямат никаква правна стойност.                                                     

Не съществува обаче никакво основание - поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си – да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция.

Съдия: Филип Димитров

...

Особено мнение на Филип Димитров по конституционното дело за т.нар. Истанбулска конвенция.

 
Филип Димитров. Снимка БГНЕС

О С О Б Е Н О  М Н Е Н И Е

на съдията Филип Димитров по к.д. № 3/2018 г.

Не съм съгласен с решението по конституционно дело № 3/2018 г., с изводите на мнозинството, както и подхода към тях, по следните съображения:

Конституционният съд би следвало да разгледа искането за обявяване на противоконституционност в следните насоки:

1. Съществува ли текст или принцип в българската Конституция, който да се намира в противоречие с целите, обсега или конкретни разпоредби на Конвенцията;

2. Съществуват ли вече, като част от Българската правна система, други актове, които съответствуват на съдържанието на Конвенцията

и

3. До какво се свежда отговорността, поета от правителството, респ. от парламента, за да се установи има ли и какви рискове от бъдещи действия, които биха могли да застрашат конституционния ред.

Разглеждайки искането без да разграничи отчетливо тези елементи, мнозинството попадна в объркване и в контекста на особено шумна политическа кампания (която Конституционния съд разбира се не може да пренебрегва, но трябва да оценява с подобаващата му прецизност), стигна до постановеното решение.

Конвенцията определя целите и обхвата си в чл.1 и 2 изключително в рамките на насилието над жени и домашното насилие. Обстоятелството, че тази проблематика е третирана в други законодателни и ратифицирани от България международни актове (подробно изброени в решението) ни най-малко не отменя правото на правителството да подпише нов международен акт, който създава допълнителни гаранции за международно сътрудничество при спазването на тези норми. (Тъкмо това е и новото в Конвенцията – ангажимент за по-разгърнати мерки за защита срещу насилието над жени и домашното насилие. Дали обаче България не трябва поради бедност да откаже закрила на пребивани жени не е конституционен въпрос, а въпрос на изпълнителната и донякъде на законодателната власт.)

Мнозинството избра като основен аргумент за мотивиране на решението си приемането, че с позоваването на пола в неговото социално измерение (употребата на термините „gender” или “genre”) се изразявала

„идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното“.

Така мнозинството, макар и формално да посочва неразривната връзка между биологичната и социалната характеристика на пола, всъщност имплицитно е възприело тезата, развита в становището на президента, че полът (и като даденост, и като поведение) по българската Конституция бил само биологично определен. Тази теза е съвършено несъстоятелна. Цитирайки чл.47, ал.2 от Конституцията, мнозинството изтъква, че е употребен „терминът жени, който е несъмнено основан върху биологичното разбиране за пола“. По силата именно на чл.47, ал.2 защитата на жената е свързана с нейната социална роля точно толкова, колкото и с биологичната. (При това майчинството съвсем не е задължително да е „биологично“.) Тъкмо това има предвид и Конвенцията, а не измисляне на някакъв „небиологичен“ пол. Такова разбиране съвпада с поддържаното в края на мотивите към настоящето решение и е удивително, че мнозинството не е успяло да долови това съвпадане.

Мнозинството е отделило твърде много внимание на преводаческите усилия във връзка с понятието „gender” или “genre” – усилия напълно излишни, защото преводът е въпрос само на улеснение и изясняване за ратифициращите страни. Единствените меродавни за приложението на Конвенцията (включително и като част от националното законодателство) са текстовете на двата езика – английски и френски, така че всеки термин може да бъде превеждан и описателно, стига това да изяснява смисъла му. В езиците, в които типичната дума за пол, “sex” има двойнствено звучене, терминът „gender” или “genre” освобождава понятието от еротичното му звучене, което на български думата „пол“ постига успешно, но в никой език на тези думи не се придава „небиологично“ значение.

В мотивите към решението са изброени изчерпателно всички случаи, в които е употребено понятието за пол, натоварено със социалните му характеристики („gender” или “genre”) и в нито един от тези случаи не се говори за трети пол или за нещо друго освен жени и мъже. Напротив отхвърляйки насилието над жени, изрично се споменава, че има нестереотипни полови роли т.е. има хора, чието социално полово поведение е „особено“, (т.е. отклонява се  от типичното за съответните полове, „gender” или “genre”, които си остават два). Да се мисли, че е противоконституционна забраната да се упражнява по тази причина насилие върху тях, е абсурдно. Създава се обаче едва ли не впечатлението, че тезата на мнозинството по същество обявява за противоконституционна например забраната да се пребиват трансвестити – нещо, което противоречи и на приципите на Конституцията, и на всички действащи анти-дискриминационни и наказателноправни разпоредби.

Друга погрешна интерпретация на мнозинството е свързана с понятието „идентичност, основана на пола“ („gender identity”). Съществуването на хора, които в поведението си се отклоняват от традиционните мъжки или женски роли (и желаят да е така) е житейски, а не нормативен факт и никоя конституция или закон (дори нацистки или комунистически) не може да определи дали тях ги има или не, а само дали могат да бъдат изтребвани (в случая с нацизма), дискриминирани и изселвани (при комунизма) или снабдени с елементарна защита срещу насилие, каквото предвижда конвенцията. Очевидно публичното признаване на един съществуващ факт помага, а не вреди при гарантирането на тази защита. Да се твърди (както в някои от постъпилите становища), че някаква „българска конституционна идентичност“ противоречала на признаването на съществуващи факти от живота е нелепо.

Да се твърди, че Конституцията забранява да се говори за това, понеже то „не цели постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципа на равенството загубва смисъла си“ е също необяснимо. Как точно става заличаването на разликата между половете за мен (и вероятно други със също така обикновени възприятия като моето) остава загадка. Но от това се извежда увенчаващата мотивите към решението фраза, че „ако обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент“. Излиза, че според конституционния законодател изясняването на факта, че има лезбийки или трансвестити означава, че мъжете и жените ще станат еднакви. Слава Богу нищо в текста на Конституцията не показва, че конституционния законодател е имал подобни мисли.

Бурната социална реакция на българското общество, макар и подстрекавана от неверни тълкувания и внушаване на фалшиви страхове, очевидно отразява някои реални опасения, свързани с възможността ратификацията на Конвенцията

а) да се окаже способ за проправяне на път към признаване на еднополовия брак

и

б) да открие пътя за екстравагантни неправителствени организации към насаждане по „законен“ начин сред децата на „свръхосвободени“ идеи (като самоназоваващата се така „джендър идеология“ – “gender ideology”).

Първото опасение е неоснователно. Според чл.46, ал.1 от българската Конституция бракът е съюз между мъж и жена. Конституционни изменения не стават чрез конвенции, а единствено по начин, описан в глава IX от Конституцията.

Второто опасение има своите основания. Факт е, че понякога разумни класически либерални идеи се защитават от тесногръди либералфанатици или екстравагантни авантюристи по съответен за манталитета им начин. Конституционният съд не е призван да гадае дали такива ще се втурнат към българските училища и дали някое правителство няма да ги допусне там – нещо, което то има всичката власт да възпре, а при наличие на обратна политическа воля, то би могло да ги допусне със или без обсъжданата Конвенция.

Понятието „джендър идеология“ (с което българското общество се запозна напоследък) е точно толкова популярно, колкото понятията „екофашизъм“ (ecofascism) и  „феминистонацистка“ (feminazi). Общото е, че и трите понятия могат да се използват от ентусиазирани интелектуалци, но нямат никаква правна стойност.                                                     

Не съществува обаче никакво основание - поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си – да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция.

Съдия: Филип Димитров

...

Особено мнение на Филип Димитров по конституционното дело за т.нар. Истанбулска конвенция.

Коментари

:)'s picture
:)
:)

Начи...

... постоянно дъвчем някакви работи, но никой няма смелост дума да обели за жени, третирани като собственост на мъжете си, същества без права, торби, износващи деца. И това оправдано от някаква завеяна средновековна религия-демагогия. Подлеци такива!

ИК

въобще не защитава жените... а защитава педераси, травестити и всякакви аномалии! Нима нямаме закони за домашно насилие, защита на детето, закони за равнопоставеност на половете? А?
А Филипчо вече не е човек за мен, а "джендър"!
:)'s picture
:)
:)

Четох я,

не е полезна за БГ. Но може да е полезна за Англия, тъй като преди няколко години нашумяха случай на обрязани жени, починали от сепсис. Културни особености, гадни и садистични, но пуста толерантност либералска... Колкото до аномалиите, де викаш, намирам повечето за кресливи и досадни и мисля, че не е редно да пробутват и афишират сексуалността си. То си е нещо лично. Но пък е гадно да тормозят някой, било то и досадник, за сексуална ориентация. Доколкото помня, Филип Димитров беше ОК като министър председател, класи над мутрата сега.

++++

Благодаря. Интелекта на Фил наистина е безкрайна величина сравнено с тъпунгерите след него....
Емил Станоев's picture
Емил Станоев
Емил Станоев

Каде са тези жени бе ? я

Каде са тези жени бе ? я ходи в Сащ там за джендърите е все още рай !
Stoqn Petrov's picture
Stoqn Petrov
chrome

ДОБЪР ДЕН!!!!

ДОБЪР ДЕН!!!!
gopeto's picture
gopeto
gopeto

Ето това е

Истниски, образован, ерудиран, достоен юрист, който заслужава и на интелектуалната висота да е конституционен съдия. Също като покойния Румен Янков
Срамно и жалко е, че такъв беше мижитурката Георги Марков. И не само той.

Жалко, че повечето хора в

Жалко, че повечето хора в тази държава са толкова уплашени от самите себе си, че им се привиждат заплахи във всичко. Но както е казАл онзи, такъв е мат'ряла и това е положението. Ако някой пита защо сме все на последно място в ЕС по всичко, отговора е същия - това е ма'тряла, не са виновни политиците, руснаците или соросоидите, виновен е всеки един човек, че не е инвестирал в себе си, в образованието си, в духовното си извисяване.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

За съжаление образованието и "извисяването"

не дават здрав разум. Наистина разширяват хоризонти, но толкова. Качеството, което липсва на българина, а напоследък започва да става дефицитно и на други места е елемнтарната почтеност и разумност. Браво на Филип Димитров. За съжаление конституционните съдии се оказаха само четирима. Останалите са просто високо платени политически келнери.
Емил Станоев's picture
Емил Станоев
Емил Станоев

Еххх !

Тоя боклук няма и един ден като Съдия или адвокат но знае - ти да видиш ?! Да си каже как го набутаха там ? че той най-вероятно е джендър някакъв !?

Братле, не трябва нито да си

Братле, не трябва нито да си съдия, нито някой кой знае колко умен, за да осъзнаеш, че ИК не е противоконституционна и е важно да бъде приета. От там на сетне ти си направи извода сам за себе си, защо аджеба, ти не разбираш горното и мислиш другите за криви?

Ти не доказваш, ти твърдиш.

Ти не доказваш, ти твърдиш. Докажи защо.

Защото и ти толкова я

Защото и ти толкова я разбираш, пък крякаш по минувачите.

Как приета ..

Ти прочете ли другите документи освен ИК, за наднационалния орган, неизбираем а назначаван от НПО-шки на лесбийки и травестити?

После се чудят, защо губят в

После се чудят, защо губят в цял свят.
Те разчитат на изненада и изнудване, но не мина номера им. Всъщност нямат никакви доводи, освен да дърдорят и да се тръшкат.
Ама нека се чудят. Никога няма да разберат защо хора като Тръмп с природен талант да те направи за 5 стотинки им седнаха на софрата. И не само, че им взеха и яденето.
https://www.youtube.com/watch?v=IMkwTcD6hsU

https://www.youtube.com/watch

https://www.youtube.com/watch?v=MKzIG77-ArI
sokrat sokraj's picture
sokrat sokraj
sokrat41

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД
ДЕМОНСТРИРА
СВЕТОВНО ЗНАЧИМА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ
Има СОЦИАЛЕН пол, дами и господа конституционни съдии.
Какво значи това?
Това значи, дами и господа конституционни съдии, че всеки от Вас като ИНДИВИД притежава БИОЛОГИЧЕСКИ /природен/ ПОЛ на МЪЖ или на ЖЕНА.
И дотук с биологията, дами и господа конституционни съдии.
Защо ли?
Защото всеки /всяка/ от Вас е СЪПРУГ или СЪПРУГА, БАЩА или МАЙКА, СИН или ДЪЩЕРЯ, ДЯДО или БАБА, чичо, стрина и прочие. Тези Ваши СОЦИАЛНИ роли, дами и господа, имат за ПРЕДпоставка Вашият БИОЛОГИЧЕН пол, но са вече ПОНЯТИЯ, с които се работи в сферата на философията, социологията и правото.
Именно с тези понятия се изразява по съвкупност това, което се нарича СОЦИАЛЕН пол, ЗАЩОТО в тези Ваши определения Вие присъствувате НЕ като БИОЛОГИЧЕСКИ индивиди, а като СОЦИАЛНИ личности.
Отчайваща е липсата на дълбинна правна култура в лицето на видни юристи. Мнозина от Вас може би дори НЕ са изучавали ФИЛОСОФИЯ на ПРАВОТО, макар че този том от „ЕНЦИКЛОПЕДИЯ на ФИЛОСОФСКИТЕ НАУКИ“ е теоретическият фундамент на цялата правна система на Германия.
Чест имам, дами и господа конституционни съдии!
sokrat sokraj's picture
sokrat sokraj
sokrat41

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД
ИЛИ
ДА НЕ РАЗБИРАШ ЖИВОТА, В ЦЕНТЪРА НА КОЙТО ЖИВЕЕШ
Конвенцията на Съвета на Европа, представете си, въвеждала и утвърждавала ТРЕТИ ПОЛ. Трети, наред с ДВАТА пола - МЪЖ и ЖЕНА.
Това е пълен абсурд!
С понятието СОЦИАЛЕН ПОЛ по никакъв мислим начин НЕ се въвежда ТРЕТИ пол наред с двата БИОЛОГИЧЕСКИ пола.
Дамите и господата конституционни съдии НЕ разбират, че БИОЛОГИЯТА, ФИЛОСОФИЯТА, СОЦИОЛОГИЯТА и ПРАВОТО не само могат, но са длъжни като различни науки да третират ЕДИН и СЪЩИ ПРОБЛЕМ с РАЗЛИЧНИ, ХАРАКТЕРНИ за тях ПОНЯТИЯ и КАТЕГОРИИ.
МЪЖ и ЖЕНА, МЪЖКО и ЖЕНСКО са БИОЛОГИЧЕСКИ понятия за разграничаване на двата ВИДА организми от един и същи РОД /има дори мъжко и женско говедо/.
ЧОВЕКЪТ е РАЗУМНО СОЦИАЛНО СЪЩЕСТВО, което живее и се възпроизвежда /размножава/ в СОЦИАЛНА СТРУКТУРА - СЕМЕЙСТВО, РОД.
Тук МЪЖЪТ се нарича СЪПРУГ, а ЖЕНАТА - СЪПРУГА. Това са принципно различни от биологическите ОПРЕДЕЛЕНИЯ на човеците. Но понеже те имат за своя ОНТОЛОГИЧНА БИОЛОГИЧЕСКА ПРЕДПОСТАВКА разделението на МЪЖ и ЖЕНА, биват наричани СОЦИАЛНИ РОЛИ на биологическия мъж и биологическата жена. Именно поради това, че произхождат от разделението на БИОЛОГИЧЕСКИЯ ПОЛ, тези различни социални роли се обозначават на някои езици като СОЦИАЛЕН ПОЛ.
Аз по биологически пол съм мъж, но по социален пол съм съпруг. Та моето определение като СЪПРУГ Вие ли наричате мой трети пол?
Необходима е култура на мисленето и способност да се мисли с понятия и категории на различни науки, които имат един и същи предмет, но го изследват от различни страни и аспекти.
Добре, юристите не знаят философия на правото.
Но какво им пречи да се консултират с философи на правото?

Калин

Напълно съм съгласен с г-н Филип Димитров.
Истанбулска конвенция е конвенция на Съвета на Европа относно насилието над жени и домашното насилие. Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.[
Към май 2018 г. Конвенцията е подписана от 45 държави (всички членове на Съвета на Европа, с изключение на Азербайджан и Русия.
Какво се е променило в тези страни подписали конвенциата : (Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Исландия, Италия, Малта, Монако, Черна гора, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Македония).[2]
България е единствената държава на Балканския полуостров, която не е ратифицирала конвенцията.
geg's picture
geg
geg

А, бе, важното е, че

аз жената може и да не моа да я тупам по всеко време, а само кат' не могат да я чуват комшиите, ама поне Пешо, 'дет простира отсреща, ходи да изхвърля боклука и да тупа килима, че и пуска прахосмукачката у тях, без да е дръпнал пердетата, веке можем да си го шамарим по тъмно ние, констутицонното мнозинство у квартала. Ще ми се прави на женчо той, ама на няма за него зашита веке. Бравос...
Maria Marinova's picture
Maria Marinova
Maria M.

ИК

Супер добре структуриран аргумент, без излишната креслива и повърхностна емоционалност, която обикновено съпровожда разговора по тази тема. Много харесвам и уважавам Филип Димитров, бих чела мнението му по актуални теми по-често. Ужасно много липсват интелигентни, умерени и аргументирани хора в общественото пространство.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как трябва да се явят партиите от десния политически спектър на изборите за европейски парламент?