Ad Config - Website header

 

Article_top

Преди дни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че до края на кабинета “Борисов 3“ учителските заплати ще станат двойни на досегашните, като поетапното увеличение ще започне от началто на 2019 г. Факт, който според управляващите доказва, че секторът на образованието е наистина приоритетен. За какъвто е бил обявяван и от предишните правителства, независимо от партийната им принадлежност. Неписано правило е, че образованието е ключов приоритет и това винаги е записвано в управленските програми. На практика обаче образованието не е приоритет. 

Проблемът е, че промените се свеждат само до увеличаване на държавните разходи за учителски заплати, а не до подобряване качеството на цялата образователна система. Свикнали сме да мислим, че двете неща вървят ръка за ръка, само че никой не ни го гарантира.

Единствените, които ликуват, са учителските синдикати начело с несменяемата Янка Такева. Преподавателите продължават да са недоволни от системата, но малцина са тези, които след увеличението дръзват да й се опълчат.

А младите?

Навярно сте забелязали, че дотук никой не говори за учениците и младите преподаватели. Това просто не е изгодно. Именно те обаче трябва да са приоритет за управляващите.

Средното и началното ни образование са толкова “добри“, че се броят на пръсти тези, които не са ходили на допълнителни часове в някоя частна занималния или не са били директно препратени на уроци при приятелката на учителката, която впоследствие гарантира шестицата в дневника. Тази масова практика нарежда “просветата“ сред останалите нерегламентирани дейности от сивия сектор.

Не е престъпно да се учим, нали така?

Нищо чудно че учителите започват да губят почетното си място в българската великолепна четворка - кмета, попа, лекаря и даскала.

Аргументът, че младите не искат да преподават заради ниските заплати, е силно преувеличен от „старата школа“, която все още не разбира, че младите учители се гнусят от системата. Въпреки това “зайците“ измежду преподавателите са там заради отдавна позабравеното призвание и дълг към обществото. И ако работят по професията си, то е именно заради това.

Това обаче прави невалидно схващането, че постепенното увеличаване на заплатата ще “примами“ младите преподаватели да работят по професията си. И числата го оборват. По данни на Националния статистически институт през периода от 2013 г. до сега преподавателите под 25-годишна възраст във всички видове средни училища са нараснали едва с 350 души за разлика от тези над 60-годишна връзраст, които от 4565 са станали 7307 за същия период.

Числата излизат, но сметките - не! Тези 350 души биха могли да се приемат за успех в резултат на досегашната политика, ако ставаше дума само за територията на София например. Проблемът се задълбочава, като съпоставим броя на преподавателите до 34 години (общо 6718) през тази учебна година към броя на учителите от 45 години до пенсионна и следпенсионна възраст (общо 42 177). Сами си правете изводите...

“Колко пъти да повтарям! Аз на какъв език да ви го кажа, че да разберете!?“

Значителната възрастова разлика между по-възрастните преподаватели и учениците нямаше да е толкова пагубна за усвояването на знания, ако първите не използваха остарели похвати за преподаване и бяха насърчавани от държавата да обновяват знанията за материята чрез новите технологии и иновативни методи за обучение. Засега това е плод на самоинициатива, която все още рядко се среща сред представителите на гилдията.

“Няма нужда да уча, като без образование ще изкарвам повече пари!“

Жалко, но факт. Липсата на инициатива за учене сред младите е много често срещано явление, което обаче не се обяснява само с мързел, а и с практично мислене в средносрочен план. Заплащането в туристическия сектор например го доказва.

Сегашната образователна система няма връзка с пазара, а и дори между самите й нива, като, разбира се, най-проблематична е дупката между средно и висше образование. Едното не предполага другото.

Дори и да си бил отличник до 12 клас, това не ти гарантира, че няма да изпаднеш в културен шок през първите месеци на следването си. Ако пък си неглижирал средното образование, то нищо не ти пречи да продължиш в същия дух и в университета. Проблемът обаче се корени още в първите години досег до системата, тъй като голяма част от изучаваните предмети се приемат като излишни, та дори и архаични.

Да, общото равнище на знания може да се покачи чрез строги преподаватели. Това обаче не оправдава липсата на предмети като маркетинг, мениджмънт и други. Изучаването на финансова култура в по-горните класове например е абсолютно належащо, тъй като е всеизвестно, че българинът не може да управлява добре личните си финанси и липсата на такива умения водят до процъфтяването на хазарт, заложни къщи и най-вече бързите кредити. Това води и до работа на черно сред младите, които поне пред държавата фигурират като неработещи и неучащи.

Изкривяването идва от грешното схващане, че количеството отпуснати средства за заплати, а не за реформи, променят нещо. Повишените заплати не се приемат като резултат от постигнат успех и лична реализация, а като нещо получено "на калпак". Докато не бъдат предприети мерки за обновяването на тази образователна система, родителите ще повтарят “Учи, за да не работиш“, както си знаят от едно време, а младите ще учат фиктивно и после ще работят не по специалността си. Без промени образованието няма да се подобри, ако ще и учителите да получават 3500 лв. заплата.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 
Илюстрация БГНЕС

Преди дни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че до края на кабинета “Борисов 3“ учителските заплати ще станат двойни на досегашните, като поетапното увеличение ще започне от началто на 2019 г. Факт, който според управляващите доказва, че секторът на образованието е наистина приоритетен. За какъвто е бил обявяван и от предишните правителства, независимо от партийната им принадлежност. Неписано правило е, че образованието е ключов приоритет и това винаги е записвано в управленските програми. На практика обаче образованието не е приоритет. 

Проблемът е, че промените се свеждат само до увеличаване на държавните разходи за учителски заплати, а не до подобряване качеството на цялата образователна система. Свикнали сме да мислим, че двете неща вървят ръка за ръка, само че никой не ни го гарантира.

Единствените, които ликуват, са учителските синдикати начело с несменяемата Янка Такева. Преподавателите продължават да са недоволни от системата, но малцина са тези, които след увеличението дръзват да й се опълчат.

А младите?

Навярно сте забелязали, че дотук никой не говори за учениците и младите преподаватели. Това просто не е изгодно. Именно те обаче трябва да са приоритет за управляващите.

Средното и началното ни образование са толкова “добри“, че се броят на пръсти тези, които не са ходили на допълнителни часове в някоя частна занималния или не са били директно препратени на уроци при приятелката на учителката, която впоследствие гарантира шестицата в дневника. Тази масова практика нарежда “просветата“ сред останалите нерегламентирани дейности от сивия сектор.

Не е престъпно да се учим, нали така?

Нищо чудно че учителите започват да губят почетното си място в българската великолепна четворка - кмета, попа, лекаря и даскала.

Аргументът, че младите не искат да преподават заради ниските заплати, е силно преувеличен от „старата школа“, която все още не разбира, че младите учители се гнусят от системата. Въпреки това “зайците“ измежду преподавателите са там заради отдавна позабравеното призвание и дълг към обществото. И ако работят по професията си, то е именно заради това.

Това обаче прави невалидно схващането, че постепенното увеличаване на заплатата ще “примами“ младите преподаватели да работят по професията си. И числата го оборват. По данни на Националния статистически институт през периода от 2013 г. до сега преподавателите под 25-годишна възраст във всички видове средни училища са нараснали едва с 350 души за разлика от тези над 60-годишна връзраст, които от 4565 са станали 7307 за същия период.

Числата излизат, но сметките - не! Тези 350 души биха могли да се приемат за успех в резултат на досегашната политика, ако ставаше дума само за територията на София например. Проблемът се задълбочава, като съпоставим броя на преподавателите до 34 години (общо 6718) през тази учебна година към броя на учителите от 45 години до пенсионна и следпенсионна възраст (общо 42 177). Сами си правете изводите...

“Колко пъти да повтарям! Аз на какъв език да ви го кажа, че да разберете!?“

Значителната възрастова разлика между по-възрастните преподаватели и учениците нямаше да е толкова пагубна за усвояването на знания, ако първите не използваха остарели похвати за преподаване и бяха насърчавани от държавата да обновяват знанията за материята чрез новите технологии и иновативни методи за обучение. Засега това е плод на самоинициатива, която все още рядко се среща сред представителите на гилдията.

“Няма нужда да уча, като без образование ще изкарвам повече пари!“

Жалко, но факт. Липсата на инициатива за учене сред младите е много често срещано явление, което обаче не се обяснява само с мързел, а и с практично мислене в средносрочен план. Заплащането в туристическия сектор например го доказва.

Сегашната образователна система няма връзка с пазара, а и дори между самите й нива, като, разбира се, най-проблематична е дупката между средно и висше образование. Едното не предполага другото.

Дори и да си бил отличник до 12 клас, това не ти гарантира, че няма да изпаднеш в културен шок през първите месеци на следването си. Ако пък си неглижирал средното образование, то нищо не ти пречи да продължиш в същия дух и в университета. Проблемът обаче се корени още в първите години досег до системата, тъй като голяма част от изучаваните предмети се приемат като излишни, та дори и архаични.

Да, общото равнище на знания може да се покачи чрез строги преподаватели. Това обаче не оправдава липсата на предмети като маркетинг, мениджмънт и други. Изучаването на финансова култура в по-горните класове например е абсолютно належащо, тъй като е всеизвестно, че българинът не може да управлява добре личните си финанси и липсата на такива умения водят до процъфтяването на хазарт, заложни къщи и най-вече бързите кредити. Това води и до работа на черно сред младите, които поне пред държавата фигурират като неработещи и неучащи.

Изкривяването идва от грешното схващане, че количеството отпуснати средства за заплати, а не за реформи, променят нещо. Повишените заплати не се приемат като резултат от постигнат успех и лична реализация, а като нещо получено "на калпак". Докато не бъдат предприети мерки за обновяването на тази образователна система, родителите ще повтарят “Учи, за да не работиш“, както си знаят от едно време, а младите ще учат фиктивно и после ще работят не по специалността си. Без промени образованието няма да се подобри, ако ще и учителите да получават 3500 лв. заплата.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Да не говорим, че липсва

Да не говорим, че липсва адекватно обучение по Психология, Социология и Право. Завършилите ученици нямат никаква представа как функционира държавата ни, администрацията и институциите. Не знаят елементарни неща за общуването, правата и задълженията си, последствията от неспазването им.
Хаджи Генчо's picture
Хаджи Генчо
Хаджи Генчо

Абсолютно вярно. Завършват

Абсолютно вярно. Завършват средно образование, след което би трябвало да са подготвени да работят, без да имат ясна представа що е това държава и обществени институции, как функционират, какви права и отговорности имат гражданите, към кого да се обърнеш при един какъв си тип проблеми и прочие... Поне някакви базисни познания би трябвало да се получават в у-ще за тези неща. Отделно и в семейството е добре да се обясняват, но то явно и голяма част от родителите са на това ниво. Няма как иначе да си обясня масово псуване и ругаене по "държавата" за всичко.
i l's picture
i l
ivanll

Няма да е зле да са по-високи

Няма да е зле да са по-високи заплатите на учителите, но е по-важно да се следи за качеството на работата им, както и назначаването на учители за държавните училища да става с централен конкурс, а не сега да ми обясняват как нямало кадри и за тва наемали некадърници като наемат дружки и роднини на местата. Няма никаква причина държавните училища да имат автономия, като искат автономия да сформират частни училища.
Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Има логика!

Досега в педагогическите институти кандидатстваха такива, които не могат да влязат в по-добър институт. Това си е истината, няма защо да си кривим душите! Едно повишение на заплатите ще увеличи напливът към педагогическите специалности, а с това и по-доброто качество на приетите студенти. Учителската професия беше принизена през комунизЪма и ще трябва време, да се възстанови авторитета на професията. Няма да стане от днес за утре,

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?