Ad Config - Website header

 

Article_top

Кабинетът одобри днес план за действие със 7 конкретни мерки, свързани с подготовката на България за присъединяване към чакалнята за еврото и европейския банков съюз. Те трябва да бъдат изпълнени до юни 2019 г.

България вече заяви намерения за присъединяване към Валутния механизъм (ERM II) и към Банковия съюз до юли догодина. За целта на 29 юни т.г. бе изпратено официално писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка (БНБ) за участие в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) №1024/2013 и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм, което получи и политическата подкрепа на Еврогрупата.

Освен писмото за намерения обаче не са подадени необходимите за целта апликации. Вероятно ще се случи след оценката за изпълнението на мерките и ще ги гарантира. За всяка от тях трябва да получим одобрението на Европейската централна банка (EЦБ), Европейската комисия и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕIOPA).

В Плана за действие са включени мерки, които, предвид поетите с писмото ангажименти, следва да се изпълнят до края на юни 2019 г. Мерките се изразяват в:

1. Засилване на рамката на надзора в банковия сектор чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ и предприемане на необходимата подготовка в съответствие със съществуващите процедури, чрез извършване на редица промени в националното законодателство, като се предвижда към края на 2018 г. те да бъдат одобрени от Народното събрание;

Докладите за конвергенцията на ЕЦБ отчитат, че БНБ не изпълнява изискванията за независимост на централните банки - институционална, финансова и персонална независимост.

Ефективността на управление "Банков надзор" пък беше сериозно компрометирана от срива на КТБ през 2014 г., довел и до бюджетен дефицит същата година заради спешните заеми, изтеглени от държавата. В случай че членството на България в банковия съюз бъде одобрено, ЕЦБ ще поеме надзора върху първите пет най-големи банки у нас. Но може да контролира и други - ако реши, че качеството на активите им е незадоволително. 

2. Подобряване на макропруденциалната рамка чрез въвеждане до края на 2018 г. на макропруденциални инструменти в Закона за кредитните институции, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите;

Целта на макропруденциалните политики е да предотвратят натрупването на рискове във финансовата система. Такива видяхме, че съществуват при водената от КТБ кредитна политика - заради пропуски в нормативната и поднормативна уредба.

3. Засилване на надзора върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества);

Най-сетне ще има някой орган, който ще контролира българската Комисия за финансов надзор (КФН). Дори ще са два - Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и европейската агенция, която отговаря за контрола на инвестиционните посредници и управляващите дружества. Ще има промяна на рисковите критерии за пенсионни и застрахователни компании, а EIOPA ще следи за инвестиции в свързани лица, завишени оценки за някои активи в портфейлите на дружествата, скрити концентрации на собственост. Добрите европейски практики вече няма да са само препоръчителни, а и задължителни за КФН.

А стратегията за интеграция на капиталовите пазари в ЕС предвижда до 2025 г. в Общността да се създаде единен регулатор на небанковия финансов сектор - и от КФН може и да няма нужда.

4. Подобряване на рамката за несъстоятелността след извършване на преглед на законодателството и изготвяне на съответните законови изменения;

Изключително бавните процедури по приключване на несъстоятелност. За това България е критикувана от Еврокомисията в препоръките й в рамките на т.нар. Европейски семестър. Политиката по несъстоятелност е критикувана, защото е сложна, позволява протакане, високи разходи и малка възвръщаемост и има тенденция делата за преструктуриране да завършват с ликвидация.

5. Засилване на рамката за борба с изпирането на пари;

Неефективността на българското финансово разузнаване, сведено до структура в Държавната агенция по национална сигурност (ДАНС) проличава много пъти - и в примера с фалита на КТБ, и при други големи сделки у нас.

6. Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия посредством преглед и оценка на законодателната, регулаторната и функционална рамка и отправяне на препоръки, свързани с преодоляването на несъответствията между българското законодателство и най-добрите международни практики, в последствие и изготвяне на законодателни текстове в съответствие с насоките на ОИСР;

Една от най-сложните и тежки реформи - и голямо предизвикателство пред управляващите, ще е при управлението на държавните фирми и връщане на пазарните механизми в тях и по-голяма отчетност - срещу партийния контрол и непрофесионални назначения.  

7. Ратифициране от Народното събрание на Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

Едно от изискванията на Еврогрупата е България да се присъедини към Единния механизъм за преструктуриране и фонда към него - задължения, произтичащи от членсто в Банковия съюз. Това означава, че ако възникне проблем с банка у нас, с "оправянето" му ще се заемат европейските механизми, а не БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете на гражданите в банките (ФГВГБ). А Европейската централна банка ще решава кога да е намесата им - и по какъв начин.

Изпълнението на тези мерки ще осигури спазването на предварително поетите ангажименти в области на политиката, които са от голямо значение за плавния преход към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 г., и като краен резултат да се въведе еврото след изпълнение на всички критерии за конвергенция, посочват от правителството.

 
Снимка БГНЕС

Кабинетът одобри днес план за действие със 7 конкретни мерки, свързани с подготовката на България за присъединяване към чакалнята за еврото и европейския банков съюз. Те трябва да бъдат изпълнени до юни 2019 г.

България вече заяви намерения за присъединяване към Валутния механизъм (ERM II) и към Банковия съюз до юли догодина. За целта на 29 юни т.г. бе изпратено официално писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка (БНБ) за участие в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) №1024/2013 и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм, което получи и политическата подкрепа на Еврогрупата.

Освен писмото за намерения обаче не са подадени необходимите за целта апликации. Вероятно ще се случи след оценката за изпълнението на мерките и ще ги гарантира. За всяка от тях трябва да получим одобрението на Европейската централна банка (EЦБ), Европейската комисия и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕIOPA).

В Плана за действие са включени мерки, които, предвид поетите с писмото ангажименти, следва да се изпълнят до края на юни 2019 г. Мерките се изразяват в:

1. Засилване на рамката на надзора в банковия сектор чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ и предприемане на необходимата подготовка в съответствие със съществуващите процедури, чрез извършване на редица промени в националното законодателство, като се предвижда към края на 2018 г. те да бъдат одобрени от Народното събрание;

Докладите за конвергенцията на ЕЦБ отчитат, че БНБ не изпълнява изискванията за независимост на централните банки - институционална, финансова и персонална независимост.

Ефективността на управление "Банков надзор" пък беше сериозно компрометирана от срива на КТБ през 2014 г., довел и до бюджетен дефицит същата година заради спешните заеми, изтеглени от държавата. В случай че членството на България в банковия съюз бъде одобрено, ЕЦБ ще поеме надзора върху първите пет най-големи банки у нас. Но може да контролира и други - ако реши, че качеството на активите им е незадоволително. 

2. Подобряване на макропруденциалната рамка чрез въвеждане до края на 2018 г. на макропруденциални инструменти в Закона за кредитните институции, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите;

Целта на макропруденциалните политики е да предотвратят натрупването на рискове във финансовата система. Такива видяхме, че съществуват при водената от КТБ кредитна политика - заради пропуски в нормативната и поднормативна уредба.

3. Засилване на надзора върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества);

Най-сетне ще има някой орган, който ще контролира българската Комисия за финансов надзор (КФН). Дори ще са два - Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и европейската агенция, която отговаря за контрола на инвестиционните посредници и управляващите дружества. Ще има промяна на рисковите критерии за пенсионни и застрахователни компании, а EIOPA ще следи за инвестиции в свързани лица, завишени оценки за някои активи в портфейлите на дружествата, скрити концентрации на собственост. Добрите европейски практики вече няма да са само препоръчителни, а и задължителни за КФН.

А стратегията за интеграция на капиталовите пазари в ЕС предвижда до 2025 г. в Общността да се създаде единен регулатор на небанковия финансов сектор - и от КФН може и да няма нужда.

4. Подобряване на рамката за несъстоятелността след извършване на преглед на законодателството и изготвяне на съответните законови изменения;

Изключително бавните процедури по приключване на несъстоятелност. За това България е критикувана от Еврокомисията в препоръките й в рамките на т.нар. Европейски семестър. Политиката по несъстоятелност е критикувана, защото е сложна, позволява протакане, високи разходи и малка възвръщаемост и има тенденция делата за преструктуриране да завършват с ликвидация.

5. Засилване на рамката за борба с изпирането на пари;

Неефективността на българското финансово разузнаване, сведено до структура в Държавната агенция по национална сигурност (ДАНС) проличава много пъти - и в примера с фалита на КТБ, и при други големи сделки у нас.

6. Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия посредством преглед и оценка на законодателната, регулаторната и функционална рамка и отправяне на препоръки, свързани с преодоляването на несъответствията между българското законодателство и най-добрите международни практики, в последствие и изготвяне на законодателни текстове в съответствие с насоките на ОИСР;

Една от най-сложните и тежки реформи - и голямо предизвикателство пред управляващите, ще е при управлението на държавните фирми и връщане на пазарните механизми в тях и по-голяма отчетност - срещу партийния контрол и непрофесионални назначения.  

7. Ратифициране от Народното събрание на Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.

Едно от изискванията на Еврогрупата е България да се присъедини към Единния механизъм за преструктуриране и фонда към него - задължения, произтичащи от членсто в Банковия съюз. Това означава, че ако възникне проблем с банка у нас, с "оправянето" му ще се заемат европейските механизми, а не БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете на гражданите в банките (ФГВГБ). А Европейската централна банка ще решава кога да е намесата им - и по какъв начин.

Изпълнението на тези мерки ще осигури спазването на предварително поетите ангажименти в области на политиката, които са от голямо значение за плавния преход към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 г., и като краен резултат да се въведе еврото след изпълнение на всички критерии за конвергенция, посочват от правителството.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

???????????????

А нещо за КОРУПЦИЯТА що не казва кабинета...
Щото и ЕЦБ се ангажира по въпроса..
ЯСНО!!!
Ша си ни държат на изтривалката пред антрето на чакалнята и след ЕДНА година..
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

+++++++

А за мерки срещу това кога ще пише правителството ни, че и Ройтерс и сие:
В нета има 15 позиции за закупуване на техника и програми за ТЪРГОВСКИЯ регистър.
По една от позициите се купуват 4 бр. UCS B200 M5 Server на Cisco за 177 418 лв БЕЗ ДДС.
.. Или 44 ХИЛ. лв. бройката..
Пускаш си в търсачката позицията и виждаш, че цените за това устройство са със " Starting From $1,840.00"..

мечтииии!

Пунт и пластика, от 2014 г след убиването на КТБ сме на същото място, решения, протоколи, общи приказки на неопределен фон..... да кажат вх. номер и дата на предаденото писмо, молба, за влизане в банковия съюз? Ням,а само се взимат решения , упълномощаване... пунт и пластика

Еврото е новият комунизъм -

Еврото е новият комунизъм - зад всеки хоризонт е, но все по-уверено вървим към него. И вървим ли, вървим.
Аз все си мисля, че те не искат да влизат в еврото. А и да искат...

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията