Тези дни стана ясно, че министърът на околната среда и водите Нено Димов е платил на фирмата на икономиста Красен Станчев до 70 хил. лева, за да получи анализ на „загубите“ и „пропуснатите“ ползи за „обществото“ от обжалване на проекти в областта на околната среда. Можем да гадаем, колко е пазарно да се дават обществени пари за анализи без обществена поръчка, но това не е най-важното в случая.

Най-важното е, че „анализът“, който е пълен с грешки, недоразумения и лъжи, както и с откъси от предишни медийни интервюта на Станчев, има за цел да защити последните промени на Закона за опазване на околната среда и Административнопроцесуалния кодекс, прокарани от правителството и депутатите на Бойко Борисов, които са директни удари по екологичното право на Съюза и по правото на достъп до правосъдие по екологични въпроси. Това излиза от внимателния прочит, комбиниран с познаването на фактите. Изглежда машината в Брюксел се е завъртяла, и Нено Димов се е сдобил с „компетентен отговор“ срещу няколко десетки хиляди.

Самият текст може да бъде определен като падение за авторите му, които имат претенции за дългогодишна висококчествена експертиза. Грешките в него са методологически, математически, фактологични и логически.

Претендирайки за пълен обхват на „пропуснатите ползи“ и „загубите“, те правят невъзможното допускане, че щом за периода 2010-2013 г. съотношението на „екологичните инвестиции“ към общите инвестиции в икономиката е 3%, то и „засегнатите инвестиционни проекти, които са свързани с опазването и възстановяването на околната среда, представляват приблизително 3% от инвестициите в страната през периода 2007-2017 г. По този начин размерът на забавените инвестиции през посочения период е приблизително 6.4 млрд лв.“

Неясно как е получен и резултатът от 952 595 лв. за „пропуснатите ползи по линия на отлагането на проекти и инвестиции в областта на околната среда“ при положение, че като се раздели 1,1455 млрд. лв. (посочените загуби) на 4018 дни (дните в разглежданите 11 години) се получава три пъти по-малък резултат – 285 092 лв. Внушението обаче е написано – „те“ спират по милион на ден за България!

Вкарването на проекти, несвързани с екологични проблеми, в кюпа също е факт. „Южен поток“ и интерконекторът с Гърция са само два примера. Специално за „Южен поток“ и „Набуко“ трябва да припомним, че те бяха по-скоро оръжия в газовата война между ЕС и Русия и техният провал няма нищо общо с каквито и да е обжалвания в България, нито успехът им е зависил главно от българските действия. Наличието на тези два проекта показват, че „анализът“ е направен необективно и с цел да атакува „враговете“ на Нено Димов и Бойко Борисов.

Имаме и тежката лъжа, че обжалвания спират АМ „Струма“. Припомням, че за нея има валидно решение по ОВОС още от 2008 г., а НПО са предложили приемлив вариант за Кресненския пролом още от 2002 г. Реалността е, че именно правителствата от 2008 г. досега спират изграждането на участъка през пролома, факт, който иначе добре информираният Красен Станчев удобно пропуска. Или авторът на ЗООС от 1991 г. иска България да наруши екологичното законодателство, за да може властта да краде еврофондове?

Фрапантна е и липсата на знания за причините за проблеми като този с ПСОВ на Синеморец, оценките „на око“ за Калиакра, Корал и други – все отбелязани като загуби за сметка на търсенето на правосъдие. Дори там, където има добри преценки (като пътя Бургас – Сл. Бряг) липсва анализ на възможностите за позитивни алтернативни инвестиции (възстановяване на жп линията Бургас – Поморие). Всичко обаче се пише на гърба на „еколозите“ и протестиращите общини.

Методологическият проблем е още по-голям. Авторите представят разглежданите проекти като „загуби“ и „пропуснати ползи“, без да извадят от тези „загуби“ реалните ползи от неслучването на някои от замърсяващите или природоунищожаващи от тях. За тях не съществуват – и съответно не са оценени – рисковете за здравето и живота на хората, за замърсяванията на въздуха и водите и т.н.

Този „анализ“ е симптоматичен. Той показва, че падението на ГЕРБ/ОП и прислужващите им „експерти“ е неудържимо. Войната им срещу гражданите вече е „аргументирана“. Скоро можем да очакваме нови удари. Не случайно те признаха, че подкрепят Орбан, защото очакват подобни санкции срещу България. Всъщност срещу тяхната политика, защото те вървят отдавна по пътя на Орбан – крадат европари, но искат „независимост“ от „Европа“.

На тези, на които все още им е останало чувство за хумор, предлагаме да погледнат на текста на Станчев и Ко. като най-скъпо заплатените с обществени пари интервюта на либертарианец. Или да го дадат на Еврокомисията за разследване на нерегламентирана държавна помощ.

*Авторът е изпълнителен директор на Институт за зелена политика