Ad Config - Website header

 

Article_top

Близо седмица след като вицепремиерът Валери Симеонов определи протестиращите майки на деца с увреждания като “кресливи жени” и ги обвини в това, че спекулират със своите “уж болни” деца, неговата оставка така и не дойде. Лидерът на НФСБ, една от тройката партии в "патриотите", вече поднесе своите извинения на обидените от думите му, призован от партньорите си и най-вече от премиера Бойко Борисов. И така напълно разсея съмненията, че има намерение да сдаде поста. Очакван ход. В тази ситуация друг възможен няма.

Дори това да звучи отчайващо за мнозина, от стратегическа гледна точка не се вижда реален изход от публичната бъркотия. Непремереното изказване на Симеонов предизвика оправдан гняв у обществото, но ситуацията вероятно щеше да се размине без последствия, ако не беше упорството на вицепремиера. Той категорично застана зад думите си и до последно бранеше тезата, че е бил разбран грешно и е станал обект на политическа атака.

Принуден да влезе в обяснителен режим, той изтъкна факта, че между “кресливи жени” и “уж болни”, в които се вгледа обществото, изказването му е съдържало други 13 думи. Всъщност казаното от него само потвърди това, което всички разбрахме - фактът, че осъзнава здравословното състояние на тези деца, но по никакъв начин не разбира всекидневния институционален терор, на който са подложени семействата им в бездруго трудното си всекидневие. 

Фактът, че Симеонов е склонен да говори, преди да мисли, не е изненада. Този път обаче думите му поставиха на карта цялото управление и накараха предсрочните избори да изглеждат една идея по-близо.

Причината за това е скрита още в коалиционното споразумение, подписано между ""Обединени патриоти и ГЕРБ още през април 2017 г. Именно в него е разписана структурата на сегашния кабинет, която включва четирима вицепремиери и 17 министри.

За да бъде запазен балансът в коалицията, две от вицетата на Борисов бяха излъчени именно от "патриотите". Така те успяха да разпределят тежестта и в “малката коалиция”, като лидерите на две от партиите (НФСБ и ВМРО) Валери Симеонов и Красимир Каракачанов влязоха в изпълнителната власт, докато лидерът на "Атака" Волен Сидеров остана в законодателната като председател на парламентарната група на обединението. Желанието на "големите" в трите националистически формации да бъдат във властта с лицата си премахва възможността да бъдат използвани като "бушони" в случай на публичен гаф и изпускане на напрежението - характерен стил за управленията на Борисов, който не се церемони с главите на министрите си.

Оставка на един от тримата би означавала, че една от партиите остава непредставена, което е явен публичен удар за нейния лидер пред потенциалните му избиратели. Предвид конфликтите между Симеонов и Сидеров и непрестанната размяна на нападки през последните седмици е трудно да си представим как лидерът на НФСБ сдава министерския си пост и се връща като депутат под лидерството на колегата си от "Атака".

Единствен възможен вариант би била рокада, в която Сидеров става вицепремиер, а Симеонов застава начело на парламентарната група - нещо, което не звучи реалистично предвид амибициите на първия да си извоюва място в Европарламента на предстоящите избори напролет.

В такава среда Борисов нямаше друг избор, освен да остави "патриотите" "да се оправят" и да изземе ролята на Каракачанов като "синя каска", извинявайки се от името на правителството и призовавайки Симеонов да направи същото в лично качество. Лидерът на НФСБ поднесе своите извинения в публично изявление в МС само час след като заяви в студиото на БНТ, че ако се беше извинил досега, това нямало да бъде искрено.

"С други думи, предпочитам да бъда докрай откровен, последователен и честен спрямо обществото, какъвто съм бил, да казвам нелицеприятните истини, които другите не смеят да назоват, но да не бъда лицемерен, двуличен. Така че пак ви казвам, ако се бях извинил, нямаше да бъде искрено", каза Симеонов в сутрешния блок на националната телевизия вчера.

Този път, дори без да търсят този ефект, "патриотите" успяха да превърнат премиера в мост между властта и гражданите, като позакърпиха публичния му образ, понесъл тежки удари след разследванията на онлайн изданието "Биволъ" за “Джи Пи груп”, които стигнаха до европейския антикорупционен орган ОЛАФ.

От чисто държавническа гледна точка разпадането на кабинета в този момент не е добър изход за никого. Причината е проста - в следващия месец правителството трябва да предложи държавен бюджет за 2019 година, а парламентът да го одобри. Част от него ще са и допълнителните средства, които държавата ще отпусне за подобряване на условията за живот на хората с увреждания - нещо, което протестиращите майки постигнаха след тежки преговори, продължили месеци. Близо половин милиард за няколко години, 150 милиона още догодина.

Още по-малко готова е и опозицията - и парламентарната, и извънпарламентарната. А и три пъти избори в една година означава също така и значителни ресурси.

В случая оправданото желание на обществото да накаже необмислената публична изява на висш държавник може да доведе страната до тежка политическа криза. За всички е видно, че действия като тези на Симеонов допълнително убиват и малкото останало доверие в институциите. Те идват на фона на това, че от две години всички се питаме каква точно е ролята на лидера на НФСБ в кабинета и какво точно стои зад етикета “заместник министър-председател по икономиката и демографската политика", отвъд акциите срещу шума в летните курорти.

По всичко личи, че кабинетът ще оцелее след тези трусове. Трайната щета, която изявленията на Симеонов оставя, показват, че животът му едва ли ще продължи до края на редовния мандат, а предсрочните парламентарни избори догодина са почти сигурни. Но както се случи и с предишните кабинети начело с Бойко Борисов, сдаването на властта идва не след успех на опозицията или на гражданското общество, а едва тогава, когато е удобно за ГЕРБ. В случая, това се очертава някъде в периода между европейските избори през пролетта и местните наесен.

-----

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Близо седмица след като вицепремиерът Валери Симеонов определи протестиращите майки на деца с увреждания като “кресливи жени” и ги обвини в това, че спекулират със своите “уж болни” деца, неговата оставка така и не дойде. Лидерът на НФСБ, една от тройката партии в "патриотите", вече поднесе своите извинения на обидените от думите му, призован от партньорите си и най-вече от премиера Бойко Борисов. И така напълно разсея съмненията, че има намерение да сдаде поста. Очакван ход. В тази ситуация друг възможен няма.

Дори това да звучи отчайващо за мнозина, от стратегическа гледна точка не се вижда реален изход от публичната бъркотия. Непремереното изказване на Симеонов предизвика оправдан гняв у обществото, но ситуацията вероятно щеше да се размине без последствия, ако не беше упорството на вицепремиера. Той категорично застана зад думите си и до последно бранеше тезата, че е бил разбран грешно и е станал обект на политическа атака.

Принуден да влезе в обяснителен режим, той изтъкна факта, че между “кресливи жени” и “уж болни”, в които се вгледа обществото, изказването му е съдържало други 13 думи. Всъщност казаното от него само потвърди това, което всички разбрахме - фактът, че осъзнава здравословното състояние на тези деца, но по никакъв начин не разбира всекидневния институционален терор, на който са подложени семействата им в бездруго трудното си всекидневие. 

Фактът, че Симеонов е склонен да говори, преди да мисли, не е изненада. Този път обаче думите му поставиха на карта цялото управление и накараха предсрочните избори да изглеждат една идея по-близо.

Причината за това е скрита още в коалиционното споразумение, подписано между ""Обединени патриоти и ГЕРБ още през април 2017 г. Именно в него е разписана структурата на сегашния кабинет, която включва четирима вицепремиери и 17 министри.

За да бъде запазен балансът в коалицията, две от вицетата на Борисов бяха излъчени именно от "патриотите". Така те успяха да разпределят тежестта и в “малката коалиция”, като лидерите на две от партиите (НФСБ и ВМРО) Валери Симеонов и Красимир Каракачанов влязоха в изпълнителната власт, докато лидерът на "Атака" Волен Сидеров остана в законодателната като председател на парламентарната група на обединението. Желанието на "големите" в трите националистически формации да бъдат във властта с лицата си премахва възможността да бъдат използвани като "бушони" в случай на публичен гаф и изпускане на напрежението - характерен стил за управленията на Борисов, който не се церемони с главите на министрите си.

Оставка на един от тримата би означавала, че една от партиите остава непредставена, което е явен публичен удар за нейния лидер пред потенциалните му избиратели. Предвид конфликтите между Симеонов и Сидеров и непрестанната размяна на нападки през последните седмици е трудно да си представим как лидерът на НФСБ сдава министерския си пост и се връща като депутат под лидерството на колегата си от "Атака".

Единствен възможен вариант би била рокада, в която Сидеров става вицепремиер, а Симеонов застава начело на парламентарната група - нещо, което не звучи реалистично предвид амибициите на първия да си извоюва място в Европарламента на предстоящите избори напролет.

В такава среда Борисов нямаше друг избор, освен да остави "патриотите" "да се оправят" и да изземе ролята на Каракачанов като "синя каска", извинявайки се от името на правителството и призовавайки Симеонов да направи същото в лично качество. Лидерът на НФСБ поднесе своите извинения в публично изявление в МС само час след като заяви в студиото на БНТ, че ако се беше извинил досега, това нямало да бъде искрено.

"С други думи, предпочитам да бъда докрай откровен, последователен и честен спрямо обществото, какъвто съм бил, да казвам нелицеприятните истини, които другите не смеят да назоват, но да не бъда лицемерен, двуличен. Така че пак ви казвам, ако се бях извинил, нямаше да бъде искрено", каза Симеонов в сутрешния блок на националната телевизия вчера.

Този път, дори без да търсят този ефект, "патриотите" успяха да превърнат премиера в мост между властта и гражданите, като позакърпиха публичния му образ, понесъл тежки удари след разследванията на онлайн изданието "Биволъ" за “Джи Пи груп”, които стигнаха до европейския антикорупционен орган ОЛАФ.

От чисто държавническа гледна точка разпадането на кабинета в този момент не е добър изход за никого. Причината е проста - в следващия месец правителството трябва да предложи държавен бюджет за 2019 година, а парламентът да го одобри. Част от него ще са и допълнителните средства, които държавата ще отпусне за подобряване на условията за живот на хората с увреждания - нещо, което протестиращите майки постигнаха след тежки преговори, продължили месеци. Близо половин милиард за няколко години, 150 милиона още догодина.

Още по-малко готова е и опозицията - и парламентарната, и извънпарламентарната. А и три пъти избори в една година означава също така и значителни ресурси.

В случая оправданото желание на обществото да накаже необмислената публична изява на висш държавник може да доведе страната до тежка политическа криза. За всички е видно, че действия като тези на Симеонов допълнително убиват и малкото останало доверие в институциите. Те идват на фона на това, че от две години всички се питаме каква точно е ролята на лидера на НФСБ в кабинета и какво точно стои зад етикета “заместник министър-председател по икономиката и демографската политика", отвъд акциите срещу шума в летните курорти.

По всичко личи, че кабинетът ще оцелее след тези трусове. Трайната щета, която изявленията на Симеонов оставя, показват, че животът му едва ли ще продължи до края на редовния мандат, а предсрочните парламентарни избори догодина са почти сигурни. Но както се случи и с предишните кабинети начело с Бойко Борисов, сдаването на властта идва не след успех на опозицията или на гражданското общество, а едва тогава, когато е удобно за ГЕРБ. В случая, това се очертава някъде в периода между европейските избори през пролетта и местните наесен.

-----

*Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

...

Ситуацията е аналогична с тази при Орешарски през 2013 г. И знаем как завърши.
Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Поета лична вина и реализирана отговорност - няма криза

Поета лична вина и реализирана отговорност - няма политическа криза.
Затова за мен решението е просто, защото е принципно - Който и да било политик като стане за резил пред обществото, не може повече да му служи.
Симеонов си подава оставката, напуска политиката и си гледа живота в Бургас. НФСБ си излъчват нов лидер и продължават.
Какъв е проблема?
Ами един единствен - личността на Симеонов се възприема и коментира като синоним на самата партия. Ерго - човекът е единствен и незаменим.
Това означава, че всъщност НФСБ не е политическа партия, а бройка с много 000000 и единствената им цифра преди тях различна от 0 която ги прави число е Симеонов.
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

ПАК ДА ПОПИТАМ:

Баце в коалиционното споразумение ли се кле в парламенто, кат калесваха третото му правителство?
Или в КОНСТИТУЦИЯТА, в която ТОЙ се е клел вече N+1 пъти.. А в нея си пише - ПРЕМИЕРЪТ носи отговорност и го отнася заради ВИЦЕТАТА СИ.. И не е уточнено от коя партия са..
На матряла му е безразлично дали няма да имаме вице на КРЯСЪЦИТЕ - Болен, вместо вице на тишината..
Още повече, че лозунга на Болен - изпод масичката на ул. Врабча, си е актуален и за новите "К.... на Бойко"..

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията